МненияВИЖ ВСИЧКИ

Mинистър Теменужка Петкова: От страна на „Росатом“ е потвърдено желание за участие в реализацията на проекта АЕЦ „Белене“

14 август 2019 | 09:00

Снимка: БНТ, "Сутрешен блок"

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за "Сутрешен блок" по БНТ.
Водещ: Сутрешният блок на БНТ. Енергийният министър Теменужка Петкова вече е в студиото на БНТ ден след завръщането си от Първия каспийски икономически форум. Добро утро, добре дошли.
Теменужка Петкова: Добро утро, добре заварили.
Водещ: Поводът да ви поканим е именно визитата на правителствената делегация в Туркменистан и новината оттам: България обсъжда с Туркменистан възможността за доставки на природен газ за газовия хъб „Балкан“. Какви ще бъдат големите ползи? Може би така да започнем.
Теменужка Петкова: Да. Първо, може би е важно да кажем това, че в рамките на посещението на премиера Борисов и водената от него делегация ние успяхме да осъществим, така да се каже, две възможности за обсъждане на взаимоотношенията на България с Туркменистан. От една страна, беше проведено заседание на междуправителствената комисия, от друга страна премиерът и водената от него делегация имаше покана и взе участие в Първия икономически каспийски форум. Така че в рамките на тези две събития темата енергетика беше наистина една от най-обсъжданите теми. Това е съвсем логично, тъй като Туркменистан е четвърта в света по запаси на природен газ. Това е Каспийският регион, на който ние много разчитаме – не само България, а целият регион, Югоизточна Европа, за ад реализираме совите приоритети за диверсификация. Така че енергетиката беше основна, водеща тема. И в разговора с президента на Туркменистан и премиерът Борисов беше обсъден този въпрос, беше поставен въпросът, свързан с възможността за осъществяване на суапови сделки към настоящия момент по инфраструктурата между Туркменистан и Русия, и от друга страна, беше обсъдена възможността за доставки на природен газ от Туркменистан по инфраструктура, която предстои да бъде изградена, така нареченият Транскаспийски газопровод, който ще даде възможност за доставка на туркменски природен газ към пазарите на Европа през Южния газов коридор.
Водещ: На думи звучи много добре, но преди два дни, още докато бяхте в Туркменистан, тук в студиото беше енергийният експерт Христо Казанджиев, който напомни, че и през 97-ма година България е имала взаимоотношения с Туркменистан и тогава е имало една договорка за доставка на 1 млрд. кубически метра газ. Руската страна обаче тогава отказва да отстъпи мрежата си. Каква ще бъде разликата след 22 години?
Теменужка Петкова: Повече от 20 години се водят дебати по отношение на статута на Каспийско море от страна на петте държави, които се намират в рамките на тази територия. За радост, този въпрос, свързан със статута на Каспийско море, беше уреден миналата година – през 2018 г. беше подписана конвенция, свързана със статута на Каспийско море от петте държави. Така че, смея да твърдя, че този проблем, който е съществувал повече от 20 години, вече е разрешен и не съществува. Отделно от това, през 2008 г. е подписано споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката между България и Туркменистан. В рамките на това споразумение не е налице конкретика по отношение на възможните доставки на природен газ за България, разбира се, при наличието на съответната инфраструктура и на техническа възможност за това. Затова при едно мое посещение през 2015 г., в разговори със съответно министъра на енергетиката на Туркменистан, обсъдихме възможността да бъде изпратено едно допълнение към това споразумение. В рамките на това допълнение да бъдат предвидени възможности за конкретизиране на съответни обеми природен газ, които биха могли да бъдат предоставени при изграждане на съответната инфраструктура, така че…
Водещ: Добре, тук говорим само за взаимоотношения България-Туркменистан. Стана ли ясно руското участие след срещата на премиера с Дмитрий Медведев?
Теменужка Петкова: Това, около което се обединихме, е да бъдат обсъдени съответните варианти на експертно ниво, и след като бъде направен такъв анализ, да бъдат предложени определени варианти, които да бъде преценено кой от тях е възможно да бъде реализиран.
Водещ: Вкарвам Русия в разговора, защото на тази среща между двамата премиери стана ясно, че и „Русатом“ най-вероятно ще се включи в надпреварата за АЕЦ „Белене“. Срокът за подаване на заявления е до 19-ти, следващата седмица. Колко са кандидатите до момента?
Теменужка Петкова: Нека запазим търпение до 19-ти август, не остава много време. Това, което мога да кажа, е че от страна на „Русатом“е потвърдено желанието за участие в реализацията на проекта АЕЦ „Белене“, но разбира се, очакваме крайната дата 19-ти август, когато ще видим всички заявления на компаниите, които искат да участват в реализацията на този проект.
Водещ: Можем ли да очакваме реакция от страна на Европейската комисия, ако “Русатом“ спечели този проект?
Теменужка Петкова: Не, не смятам, че ще има подобна реакция както знаете , процедурата, която ние разработихме, е процедура, която е публична, прозрачна, съдържа съответните критерии, съответните изисквания за абсолютен, равен достъп на всички, желаещи да участват в този тип процедура. Отделно от това самата процедура беше публикувана в официален вестник на ЕС. Спазени са абсолютно всички изисквания в рамките на Европейското законодателство в областта на атомната енергия. Ние сме информирали Европейската комисия за това, че поканата е публикувана, за това, че ще тече процедура по постъпване на заявления за участие в процедурата, и ние сме готови да предоставим на Европейката комисия всяка една информация, която тя поиска във връзка с това наше намерение.
Водещ: И е важно да кажем, че на 19-ти не приключва цялата тази процедура, това просто е един от етапите.
Теменужка Петкова: Точно така. Това е, така да се каже, първият етап от процедурата…
Водещ: Тепърва очакваме оферти.
Теменужка Петкова: Да. Първият етап от процедурата. Да 19-ти август ние очакваме да получим заявленията на всички компании, които биха желали да се включат в реализацията на проекта АЕЦ „Белене“. След това ще изготвим една кратка листа на база тези заявления, които са подадени, и ние ще решим с кои компании бихме желали да водим преговори. След като тази кратка листа стане факт стане известна, тогава ние ще изпратим покана за подаване на обвързващи проекти към съответните компании, които са заявили интерес.
Водещ: Възможно ли е консорциум…
Теменужка Петкова: Така че може да се каже, че процедурата тепърва започва. Преговорите…
Водещ: Няколко компании, които са кандидатствали, възможно ли е заедно да работят по реализацията на АЕЦ „Белене“?
Теменужка Петкова: Ами всичко е възможно. Процедурата е максимално отворена, дава възможност за водене на разговори по време на отделните етапи от процедурата, така че са възможни всякакви варианти, всякакви комбинации, които, надявам се, да бъдат от взаимен интерес за всички.
Водещ: И въпросът е кога и как ще стане ясно кой е новият инвеститор?
Теменужка Петкова: Този срок, който ние сме предвидили като краен срок за приключване на процедурата, е в рамките на 12 месеца. Сами разбирате, че това са едни сложни преговори, които трябва да се водят. Съдържат много важни детайли, много важни елементи, които трябва да бъдат изяснени. Така че не бива да се бърза, но изключително важно е да видим до 19-ти август кои ще бъдат компаниите, които ще заявят интерес. Защото има много скептицизъм по отношение на това, че изобщо някой ще има интерес за участие в този проект.
Водещ: Да, това щях да ви питам. Кой е най-лошият сценарий?
Теменужка Петкова: Ами вижте, ние разполагаме с два реактора, които са български. Разполагаме, защото ние сме ги платили, те са наша собственост, намират се на площадката на АЕЦ „Белене“. До този момент сме направили разходи 3 млрд. лева – парите на българските данъкоплатци са инвестирани през годините в този проект, така че за нас е важно ние да успеем да реализираме нашата идея за осъществяване на проекта АЕЦ „Белене“, защото той ще бъде необходим от гледната точка на енергийната сигурност на страната в следващите години.
Водещ: Сега отваряме темата за енергийната сигурност и пак стигаме до газа. Октомври месец идва, тогава трябва да заработи борсата на търговия с природен газ. В първите две години тя ще бъде само виртуална, доколкото аз съм разбрал, а едва след това ще заработи. Въпросът е какво ще се случи след тези две години, откъде ще идва газът за тази борса?
Теменужка Петкова: Вие знаете, че борсата е част от концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. От една страна трябва да имаме инфраструктура, изградена инфраструктура, която да даде възможност да се доставя природен газ от различни източници, съответно по различни маршрути, най-малко 3, така както предвиждат европейските стандарти, за да може да говорим за конкуренция, за реална диверсификация, а от друга страна тези потоци природен газ трябва да могат да бъдат търгувани на съответна платформа за търговия с природен газ. Така че борсата и концепцията за изграждане на газоразпределителен център са част от едно цяло. Това, което в момента тече като процес, знаете че бяха инициирани промени в закона на енергетиката, които са свързани именно с това да отразят мястото, ролята, начина на работа на газовата борса на България. Това нещо се случва за първи път у нас, затова ние искаме да бъдем много прецизни, много пунктуални при анализирането и при реализирането на тази цел. Знаете, че ние проведохме поредица от срещи с всички заинтересовани страни преди да стигнем до гласуването на промените в закона на първо четене в българския парламент. Сега очакваме през септември тези промени да бъдат гласувани на второ четене и оттук нататък започва процеса по внедряването и прилагането на тези промени в закона.
Водещ: И все пак газ откъде ще продава тази борса?
Теменужка Петкова: Значи определените количества природен газ, които ще бъдат търгувани на тази борса, разбира се източник на доставка на природен газ е Русия. Азерския природен газ очакваме, знаете 2020 г. 1 млрд. кубични метра ще бъде факт. Отделно от това доставките, които направихме тук от месец юни тази година, знаете на втечнен природен газ и от САЩ и от гръцката компания ДЕПА, това вече е реална диверсификация и това вече са възможности за търговия с природен газ. Отделно от това една от компаниите, която достави природен газ от САЩ предложи на „Булгартрансгаз“ и депозира и писмо до Министерство на енергетиката, с което предлага да доставя 500 милиона кубични метра природен газ за следващите 5 години, така че това е още една възможност за ликвидност на българската борса.
Водещ: Ще се отрази ли старта на тази газова борса на пазара у нас?
Теменужка Петкова: При всички случаи това е един нов момент, един нов елемент в пазара на природен газ в България, но тази стъпка смея да твърдя, че е дълго чакана и от българския бизнес и от българските потребители, защото това е пътят. Ние трябва да либерализираме пазара, както либерализираме пазара на електрическа енергия в страната, така трябва да бъде либерализиран и пазара на природен газ, защото това означава конкурентни цени, това означава публичност, прозрачност и по-добри условия за българските потребители и бизнеса.
Водещ: Но това може би ще стане след 2 години, след този стартов период?
Теменужка Петкова: Борсата ще заработи плавно, поетапно, това са процеси, които няма как да се случат и не бива да се случват рязко, защото са възможни определени сътресения, това са първите стъпки, които ние правим трябва да бъдем предпазливи и ние сме се постарали това да бъде така.
Водещ: Министерството на енергетиката влезе в медиите в последните дни с една серия от публикации, които твърдят че назначението на Жаклен Коен за шеф на българския енергиен холдинг е станало причина европейската инвестиционна банка да отказва да подпише финалния договор за финансиране на газовата връзка с бизнеса, така ли е доколко притеснителни са тези твърдения?
Теменужка Петкова: Това категорично не е така, договорът с Европейската инвестиционна банка, свързан с кредита, койот ние очакваме да получим оттам, койот е държавно гарантира от българската държава за 110 мил. Евро е в ход. В момента са в ход и съответните процедури, на съгласуване е съответно и самият договор, който ние ще трябва да подпишем с Европейската инвестиционна банка, той трябва да бъде приет като позиция, като условие от страна на Министерски съвет, така че в момента е в ход съответната съгласувала процедура.
Водещ: няма индикации от банката, че проектът може да бъде провален?
Теменужка Петкова: Не, не, категорично няма.
Водещ: Възможно ли е да се стигне до нова смяна в ръководството на БЕХ?
Теменужка Петкова: В смисъл?
Водещ: В смисъл, че на върха на БЕХ се върна човек, който вие уволнихте преди време?
Теменужка Петкова: Да, така е, но този човек никога не е излизал от системата на енергетиката, той беше председател на борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ през цялото време.
Водещ: Питам ви, защото холдингът е на загуба за първото полугодие, нещо което отдавна не се беше случвало?
Теменужка Петкова: Да, така е холдингът е на загуба, но като цяло дружествата от Българския енергиен холдинг, смея да твърдя, че особено АЕЦ „Козлодуй“ има изключително добри резултати и печалбата на АЕЦ “Козлодуй“ за полугодието е близо 160 милиона лв. Значи това е една рекордна печалба на компанията и съответно на дружествата в рамките на групата на БЕХ.
Водещ: Още една смяна в компанията имаше – промяна в ръководството на НЕК. Очаквате ли това да тушира напрежението между НЕК и бизнесът?
Теменужка Петкова: С г-н Илиев ние работим от 2014 г. с Петър Илиев, той пое НЕК в един наистина тежък момент от гледна точка на финансовото състояние на НЕК. Смея да твърдя, че през годините бяха направени поредица от стъпки, които дадоха своя резултат и смея да твърдя, че НЕК сега е в значително по-добро финансово състояние, от това,. Което поехме през 2014 г. На г-н Петър Илиев мандатът, като изп.-директор на НЕК изтече на 5 август тази година и съответно знаете, че имаше нов съвет на директорите на БЕХ и това е решение, което новото ръководство на БЕХ е взело като свое управленско решение.
Водещ: На пресконференция Петър Илиев обяви преди дни, че не е съгласен с бизнеса, че държавните предприятия влияят на борсата, къде е истината в този спор?
Теменужка Петкова: Като цяло държавните предприятия имат една много особена роля и място, когато става дума за пазара на електрическа енергия. Вие знаете, че основното предназначение, основната роля на Държавната енергетика е да осигури електрическата енергия за бита, за регулирания пазар и съответно за тези компании от малкия бизнес, които се намират на регулирания пазар. Отделно от това дружествата от Държавната енергетика, категорично заявявам изпълняват стриктно това, което е разписано в Законът за енергетиката и промените от миналата година и продават цялото количество електрическа енергия свободна, която остава след задоволяването на потребностите на регулирания пазар и след изпълнението на ангажиментите по делото БЕХ електричество продава единствено и само на българската независима електроенергийна борса. Няма и един мегават, електрическа енергия който да е изтълкуван по друг начин, т.е. на борсата достатъчно максимално публично, максимално прозрачно. Възникна подобно напрежение между г-н Илиев и българския бизнес в тази посока, но аз смятам, че всички тези напрежения, които се появиха, ще бъдат в преодолени. Ние проведохме и поредица от срещи с колегите от бизнеса, обяснили сме и на тях цялата ситуация, така че мисля че нещата вече са ясни.
Водещ: Бизнесът настоява и за преструктуриране на НЕК. Какво трябва да се промени, не е ли сега точния момент за подобна промяна?
Теменужка Петкова: НЕК има една много важна роля, НЕК е обществен доставчик на електрическа енергия, т.е. то е гарантът, за това че тези потребители, които са на регулирания пазар, тяхната електрическа енергия е гарантирана. Според мен можем да говорим за преструктуриране на НЕК, в момента, когато е на финала пълната либерализация на пазара на електрическа енергия. Тогава ще отпадне и тази функция и необходимост от фигурата на обществен доставчик в българската електроенергетика и тогава може да се мисли за определени промени, това е моето мнение.
Водещ: Кога е това „тогава“?
Теменужка Петкова: Това ще се случи тогава, когато изчезне постепенно регулирания пазар, т.е. когато цената ще стане такава, каквато е пазарната цена. Вие знаете че сега Комисията за енергийно и водно регулиране определя цената на електрическата енергия за бита, тази цена важи за определен ценови регулаторен период. При пълната либерализация на пазара, няма да има такава регулирана цена, тя просто ще отпадне и цената ще бъде пазарната – тази която определя търсенето и предлагането. Така че тогава ще отпадне и необходимостта да има обществен доставчик, който да доставя енергията на регулирана цена.
Водещ: На финал може би да завършим с нещо потребителско – това, което също беше акцент в новините в последните дни – взаимоотношенията между „Булгаргаз“ и Топлофикация „София”. „Булгаргаз“ съди Топлофикация за 35 мил. лв., защото оказва се столичното парно не си плаща навреме сметките за газ. Миналата година имаше подобна ситуация, БЕХ тогава покри задълженията и изплати на „Булгаргаз“ това, което Топлофикация им дължи. Доколко подобен сценарий е възможен и днес?
Теменужка Петкова: Както вие споменахте темата е наистина силно потребителска, защото и двете дружества са изключително важни в енергийния сектор на страната и от гледна точка на заболяване на потребностите на обществото. „Булгаргаз“ от една страна е обществения доставчик на природен газ за страната, Топлофикация „София“ е изключително важно стратегическо дружество, така че задълженията на Топлофикация „София“ наистина са натрупани през последната една година и те са около 120 мил. лв., но това което аз смятам е, че ние трябва да търсим варианти и възможност тези две дружества, в които едно, което държавата е 100% собственик на капитала и другото, в което общината е 100% собственик на капитала, трябва да търсим начин и път да намерим решение на този въпрос извън съдебната зала, защото един такъв процес не би бил от интерес на никой. Ние сме в непрекъсната връзка с кмета на столична община г-жа Фандъкова и тук искам да заявя, че никой от нас не би позволил да се стигне до подобни проблеми или до инсинуации, които чувам напоследък за проблеми във връзка с предстоящия отоплителен сезон.
Водещ: Да, важният въпрос – няма да останем без парно и вода.
Теменужка Петкова: Така че българските граждани трябва да бъдат абсолютно спокойни, подобен проблем и подобна заплаха няма и не съществува.
Водещ: Да и няма да бъде допусната.
Теменужка Петкова: Няма да бъде допусната.
Водещ: Благодаря ви.