МненияВИЖ ВСИЧКИ

Доц. Петя Банкова, етнолог: Великден е най-богатият на смисъл и ценности празник

28 април 2019 | 09:00

Снимка: Агенция "Фокус"

Доц. Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН в интервю за Агенция „Фокус“ по повод отбелязването на Великден и традициите в България при почитане на празника.

Фокус: Доц. Банкова, на 28 април почитаме един от най-големите християнски празници Великден (Възкресение Христовo). Каква е традицията в България при празнуване на Великден?
Петя Банкова: Безспорно това е един от най-големите християнски празници, съвместно с Рождество Христово. Приготовленията за празника са дълги и продължителни. Започват още от предходната седмица. Това е добре известно. Свързани са с богатата символична трапеза, на която присъстват месените и украсявани от четвъртък козунаци и писани, шарени яйца, които също се боядисват в четвъртък или събота сутрин. Богатата украса, съпътства трапезата със свещи и много зеленина, с различни лакомства, предназначени за всеки член от семейството. Аз съм етнолог и работя в секция „Историческа етнология“ и ми се струва, че вашата многобройна аудитория има нужда от малко по-детайлно вглеждане в този празник. В крайна сметка ние познаваме едната страна – богословската, теологичната, свързана с митовете, легендите и библейското предание. От друга страна имаме празника, който битува в определени епохи и времена. Тук ние етнолозите поставяме този празник в рамките на традиционната народната култура, която е характерна за източно православните българи.
Фокус: Свързваме Великден с боядисване на яйца и месене на козунак. Каква символика носи тази обредност?
Петя Банкова: Би трябвало отново да препрочитаме сборниците „Народни умиротворения“, които ни разказват за този тип празничност, характерен за народната култура, някъде изчезнал в края на 19 и началото на 20 век, и присъщ най-вече за селската култура. Безспорно там ще видим онези боядисани и писани яйца, които са огромен брой. В някои от къщите са се боядисвали до 300 - 400 яйца. Те са се пазили до Спасовден, като е било прието, че човек не може да влезне или излезе от дома по време на тези празници без да бъде надарен с яйце. Това е бил един от знаците за гостоприемството. Добре известно е, че по традиция, която можем да пренесем в съвременността, тези яйца са се почиствали добре. Слагали са се във вода, в която се е прибавял малко зелев сок, за да не се чупят, след което са се боядисвали с естествени багрила. С първото червено боядисано яйце, още докато е горещо, се чертае кръстен знак на челата на малките деца, за да са здрави през цялата година. Това яйце се слага до иконата и се пази за лек против уплахи и уроки. Същевременно по него се гадае каква ще бъде годината. В някои случаи се пази до следващия Великден, когато отново се извършват тези гадания. Яйцата се наричат „писани“, „шарени“, те греят като слънца. Символиката е именно в красотата на тези пъстри, багрени от момите яйца. Не случайно по традиция някои от тези яйца се слагат в чеиза на момите, за да ги огряват със своята красота. С черупки от тези яйца се захранва дори добитъкът. Тези яйца се търкулват по синора на нивата, за да е плодородна. Тук имаме преливането на това вярване, че Великденското яйце, което е символ на живота, на новото начало, то може да пренесе своята плодовитост върху земята, добитъка и хората. Естествено, не само на село празнуват Великден. Имаме богата градска култура. Столичани и до днес помнят онзи великолепен великденски събор, който се е правел всяка година в настоящия квартал „Лагера“. Там всеки от тези стари софиянци ще ви разкаже как сюрията деца отива дни преди да се отвори панаира, за да вижда неговото приготовление, връзването на люлките, въртележките, правенето на шатрите, в които ще се показват разни чудесии. Разбира се много сергии пълни с лакомства и играчки. Софиянци може би ще ви разкажат за този великденски панаир и за градските фурни, в която всяка добра домакиня ще занесе агнето и козунаците, домашно направени, за да може после цялата улица да ухае на вкусните гозби. Разбира се, когато разглеждаме Великден в контекст, не може да не обърнем внимание на един период от нашата история, когато поради идеологически причини, религията трябва да отстъпи пред една идеология, която до този момент е чужда на нашето население. Така, както идеологиите са провъзгласявали, че религията е опиум за народа, така и Великденските празници е трябвало да бъдат зачеркнати, отменени, дори насилствено. Аз трябва да припомня, че в своята книга „Между вярата и компромиса Българската православна църква и комунистическа държава 1944-1989 г.“ историкът Момчил Методиев споделя тези исторически свидетелства за този период. Ние трябва да знаем тези неща, защото по този начин разбираме как едни ценности биват подменяни. Великден преди всичко е в ценността на празника и в неговото познание. Софиянци и всички българи, които са живели по това време помнят фактите, че милиционери и доброволни отрядници са спирали хората от участие в литургиите, под претекст, че охраняват реда. Козунаци са се продавали през цялата година, не само по Великден, за да се заличи идеята, че това е великденското послание на хляба. Дори властите са се опитвали да убедят хората, че сварените яйца е трябвало да боядисват до първия пролетен ден на 22 март, а не е свързано с християнския празник Великден.
Виждаме, че под влияние на глобалната култура до известна степен пазим традициите. Аз благодаря на вашата медия за този интерес към нашата наука, защото вие с упорство припомняте традициите и тяхното развитие във времето. Хубаво е да се познават традициите, защото те са свързани с ценностите, а Великден е може би най-богатият на смисъл и ценности празник, защото на първо време ни кара да се обърнем към природата и да обогатим своите познания за нея чрез красотата на празника. Този празник е пролетен, възкръсва природата, дърветата, всичко около нас цъфти и е прекрасно и тогава разбираме колко красива е нашата планета, дори когато сме забравили да виждаме красотата. Това да посрещнеш със своите християнски братя изгрева на Възкресението е може би другата ценност, която ни кара да споделяме вярата, религията, добродетелите, морала. Великият пост преди това също е послание затова да се обърнем към себе си, към своя вътрешен свят, да потърсим смирение, покаяние и съгласие със самите себе си. Неслучайно от край време Разпети петък е ден, в който традиционната култура забранява да се говори високо, забранява всякакви караници, защото човек трябва да бъде в съгласие със себе си. Това е празник, който ни кара да се обърнем към другите около нас, да се опитаме да им окажем помощ. Тогава всички тези ценности разказани в контекст с история, виждаме защо се случват – като познания в семейството, като познания в училище, а защо не и през музея – Националния етнографски музей. Там ще се срещнете с нашите докторанти Радина, Илияна, Васко, те са тези с Великденските ателиета, в който децата се научават да боядисват и изписват великденските яйца, те предават познанието на празника, традиционната култура и ценностите. Тези Великденски ателиета ние ги правим всяка година. Посещавани са все повече от организирани групи, или спонтанно, от деца, които идват с родителите си. Младите докторанти се опитват със своите академични и университетски познания да въведат децата в традиционната култура. На един сериозен научен форум нашата докторантка Радина Раденкова изнесе доклад, с който доказа, че музеят може да бъде място, където се предава традиционната култура и знания за нея.
Фокус: Откъде идва така нареченият Великденски заек и каква е неговата символика?
Петя Банкова: Естествено е да ме попитате и за тези иновации, които от известно време наблюдаваме в своя бит, в празнуването на Великден. Великденският заек носи шоколадовите яйца. Разбира се, че Великденският заек е съвършено чужд, както на традиционната ни култура, така и на източно православния ритуал. Според нашите етнолози, които са изследвали културата на католици и протестанти, може би ни отнася към идеята, че заекът е символ на плодовитостта. Може би от там се приема за великденски символ с пожеланието да бъдем плодовити, да се сбъдват нашите желание. Там може би се виждат и тези яйца.
Фокус: По какъв начин трябва да се украсява празничната трапеза? Кои са задължителните гозби за празника?
Фокус: Има едно разбиране и тълкуване, че Великите пости забраняват консумацията на яйца, и за да не се развалят тези яйца, които 40 дни са снасяни от кокошките е трябвало да се сварят, което ги прави трайни. В тази вряща вода се добавят и различни растения, за да се опитат да ги боядисат и в един момент се получава това – боядисани яйца. При всички положения цветът на яйцето е от голямо значение. След това някъде тези яйца се крият, децата ги търсят. Всичко това е в сферата на забавлението и откритието на празника. Това, което според мен като етнолог е важно, независимо дали се придържаме към българската народна традиция, католицизма, източното православие, протестантските деноминации. Ценностите са общи. Вглеждането и смирението в самия себе си, търсенето на красотата във възраждащата се природа, споделянето на празника с любов и желание да помогнем на ближния. Нещо толкова срещано у нас. На Великден по задължение ние трябва да спазим йерархията и да поздравим своите възрастни родители, кумовете ни, по-големите ни братя и сестри. Тази приемственост, отиваш на трапезата, по стара българска традиция носиш нещо вкусно за хапване, козунакът, който си направил или някакво друго ястие. Трапезата е винаги богата. На нея има обредни хлябове, червено вино, прекрасни боядисани яйца, вкусно агнешко месо. Тази споделена храна, обсипана с ценностите, любовта, мира и разбирателството, прави един ден велик ден. Това е нещото, което нашите млади докторанти се опитват да предадат на децата в музея.
Даяна ДЮЛГЕРОВА