МненияВИЖ ВСИЧКИ

Адвокат Антон Станков: Кампанийността на борбата с корупцията води до липса на доверие в правораздаването

18 април 2019 | 15:02

Снимка: Радио „Фокус“, „Добро утро, България“

Малко повече от месец остава до европейските избори, само след няколко месеца пък предстоят местните. На този фон задържанията, разследванията и борбата с корупцията ставата все по-активни. Въпреки това обаче доверието в правосъдието и съдебната система запазва ниски нива. Стъпка в правилната посока и чистене на дълго трупания проблем с корупцията или употреба на властта за лични цели? Кой е правилният прочит на ситуацията у нас, коментираме с бившия правосъден министър адвокат Антон Станков в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Станков, на фона на акциите в местната власт, разследванията по високите управленски етажи, на които пък се отговаря основно с оставка, създава ли се усещането, че срещу корупцията у нас се действа избирателно?
Антон Станков: По-скоро кампанийно бих казал. Защото очевиден е фактът, че с наближаването на местните избори започнаха и съответните действия срещу нейни органи, по-конкретно кметовете.
Водещ: Очевидно, да. Това го следим не при едни или други избори
Антон Станков: Не ни е за първи път.
Водещ: Не ни е за първи път, да. Това означава ли, че подобни неща се случват единствено преди изборите, именно и оттам идва цялата тази показност на задържанията или просто властите работят, но ние не го виждаме?
Антон Станков: Не бих казал, че е единствено преди избори. Например делото, което тече срещу бившия кмет на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева, то не беше обусловено всъщност от сроковете за местните избори. Но като цяло, ако направим един списък, съпоставим имената, ще видим, че наистина става дума за кампанийност. Тези кампании са свързани с предстоящите избори.
Водещ: Подозирате ли, че след провеждането на тези избори подобни случаи няма да бъдат толкова чести?
Антон Станков: Подозирам ли? Много ми се иска да ви отговоря „не“. Борбата срещу корупцията трябва да е едно постоянно усилие и тя не е само работа на прокуратурата, не е работа само на МВР, тя е на много нива. Но в същото време първите няколко изречения, които си разменихме, ясно говорят, че нещата за момента са обусловени от сроковете на изборите.
Водещ: Споменахте делото „Иванчева“, около което много се шуми. Има ли в практиката други дела за подкуп, приключили за по-малко от една година, изобщо има ли други случаи, при които за такива обвинения е наложено толкова тежко наказание? Да, чухме, че това било средно тежко наказание, имайки предвид годините.
Антон Станков: Ами с оглед повдигнатото обвинение, да. В смисъл размерът на наказанието е средно тежко. В същото време там останаха въпроси според мен, които тепърва има да се изясняват, може би на следващите инстанции. Въпросът е за годността на доказателствата, въпросът е като цяло процесуалното поведение на обвинителите. Има някои неща, които бодат.
Водещ: На фона на тези „бодящи“ очевидно неща, на фона на непреминало все още обжалване, обичайно ли е присъдата да влиза в сила?
Антон Станков: Е, тя няма да влезе в сила. Аз съм сигурен, че ще има жалба, възможно е да има и протест.
Водещ: Как се случват юридически нещата оттук нататък? Виждаме едни писма от затвора се изпращат. От другата страна пък ни се обяснява, че всичко така се случва, това е нормално. Къде точно е истината, да обясним все пак?
Антон Станков: По закон има обжалване на три инстанции. Делото е приключило на първа инстанция. Това е Специализираният съд. Оттук нататък имаме Апелативен съд, по процедура, по закон и след това Върховен касационен съд. И вървейки по тези инстанции предполагат минимум поне още една година разглеждане на делото. По моя прогноза.
Водещ: Дотогава какво ще се случи с бившата кметица, заместничката и другия обвиняем?
Антон Станков: Ами, нещо, което мога да гарантирам, е, че няма да участва в изборите. Какво ще се случи, не мога да знам. Как да ви кажа, не е прилично да давам прогнози. Законът предполага обжалвания, може да има и протест. Тъй като не е уважено изцяло и искането на прокуратурата. Така че абсолютно нормално е, възможно е да има и протест. И това е законова възможност.
Водещ: Предстои да видим по конкретния случай какво ще се случва. Тръгвайки от презумпцията за тази борба с корупцията и нейната кампанийност, стана ли така, че вместо един добър пример на властите всъщност конкретно Иванчева стана изкупителна жертва?
Антон Станков: Позволих съвсем внимателно да обърна внимание върху годността на събраните доказателства. Не мога да упреквам някой конкретно, защото не участвам в това дело, не съм запознат. Много ще е нахално от моя страна да давам някакви оценки. Така че не бих могъл, но в същото време делото стана знаково дотолкова, доколкото то е обект на медийно внимание, както са и повечето дела за корупция.
Водещ: Повечето да. Да погледнем обаче и от другата страна, на фона на дела, случаи на задържания в местната власт. От друга страна, знаем изборите вероятно ще преминат под знака на „Апартаментгейт“. До момента единствено разследване знаем се води, за което пък и нищо не чуваме. Традиционно подобни разследвания във високите етажи на властта как приключват?
Антон Станков: Първо една стъпка назад ще ви върна. Нека направим разликата. Предстоят ни избори за Европейски парламент. Тези избори в много голяма степен са изпитание за партиите, те са тест за тяхната годност като цяло. Докато местните избори са лидерски избори, избираме конкретни персони. Да, вярно, подкрепени от партии и т.н., но все пак са обусловени до голяма степен от това кой участва в тях като персона. И в този смисъл са различи ефектите, които има борбата с корупцията да я наречем. Защото в крайна сметка виждаме, че това се употребява за политически цели.
Водещ: Все пак ще видим ли някаква развръзка около апартаментите на властта?
Антон Станков: Много ми се иска. Развръзка има. Имаме оставки, виждате, че в политическите процеси сътресенията са доста сериозни. Как обществото оценява дали тези мерки са достатъчни или не, това ще проличи според мен най-вече на изборите за ЕП.
Водещ: Само с едни оставки ли обаче се приключва случаят? Избухва конкретен случай, подава се оставка, ние забравяме за това. Случаят излиза извън медийните прожектори и в крайна сметка финал, реален, законов има ли?
Антон Станков: На няколко нива може да бъде краят. Краят може да бъде политически за конкретните персони. Краят може да бъде и юридически, в смисъл, ако бъдат предприети действия но компетентни органи, в случая прокуратурата. Защото уведомени сме, че се извършват проверки. Край на корупцията, откакто има държава, няма и едва ли ще има. Но това е съпътстващо явление. Не е въпросът да се примирим с него, а въпросът е да полагаме постоянни усилия да го ограничаваме като явление.
Водещ: Как обаче тези акции за борба с корупцията, действия или бездействия, без значение, се отразяват всъщност на доверието във властите, които са ангажирани с този проблем? Получава ли се в крайна сметка точно обратният ефект, че вместо да им вярваме повече, ние сме скептично настроени?
Антон Станков: Според мен определено се получава това и тук е и другият аспект на края на корупцията. Недоверието на обществото. Недоверието на обществото означава гласуване на доверие на други. И в този смисъл това е хубавото, че имаме демокрация, че има избори, че има мандатност и можем да си направим преоценка сами за себе си като избиратели на кого да дадем доверието си.
Водещ: Иска ми се да чуя вашето мнение за идеята, която анонсира правосъдният министър, свързана с т.нар. „тримата големи“ в съдебната система. Да бъдат разследвани, евентуално предсрочно освобождавани. Ще внесе ли подобна идея необходима прозрачност?
Антон Станков: Това е доста стар въпрос. Стар дотолкова, доколкото е стана новата ни Конституция. Тези мандати са много дълги, според мен. Там е проблемът, а не толкова липсата на възможност за разследване. Липсата на възможност за разследване е основно по отношение на главния прокурор, който и да е той. И то по чисто технически причини, защото той оглавява разследващите органи. По-скоро съкращаване на мандатите. Това за мен е изход от проблема, който актуалният министър на правосъдието поставя.
Водещ: Съкращаване с колко? До нива на президент, народни представители?
Антон Станков: Колкото по-кратки мандати, толкова по-добре. В момента традиционният мандат в съдебната система е 5 години за ръководители, според мен може и под 5 години да бъде. Тогава ще загубят усещането за безсмъртие, което имат в момента. Не ги упреквам колегите, които са на тези постове. Но имат 7 години имат мандат, което е много.
Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА