МненияВИЖ ВСИЧКИ

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, ВМА: Нещата много се промениха за жените в 21 век, за сравнение с далечното минало, те са навсякъде и показаха, че могат да се справят с всичко

11 февруари 2019 | 18:00

Снимка: Агенция „Фокус“

Д-р Магдалена Баймакова, главен асистент в Катедра „Инфекциозни болести” на ВМА и носител на национална стипендия от Програмата "За жените в науката (For Women in Science)" за 2018 г., награда от L'Oréal-България, Националната комисия за ЮНЕСКО и Софийски университет "Св. Климент Охридски", в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Международния ден на жените и момичетата в науката.


Фокус: Д-р Баймакова, Вие сте носител на много научни награди, една от тях е национална стипендия от Програмата "За жените в науката" за 2018 година. Защо избрахте да се отдадете на изследователската дейност?
Д-р Баймакова: Нека поздравим всички хора, които имат вярата, желанието и амбицията да се занимават с наука и научни изследвания, както и хората, които са любознателни и искат да обогатят своите познания и с малка частица да подпомогнат в глобалният аспект за развитието на науката. Всеки в своята област, разбира се. Аз 2008 година съм завършила „Медицински университет-София“, като вече съм в катедрата по „Инфекциозни болести” на ВМА и всъщност, интересът ми към науката се зароди именно тук, където попаднах в един изключително висок академичен състав, с професори и хора, които са били светила в областта на инфекциозните болести. Аз съм имала щастието да се уча от тях и попадайки в такава среда, няма как човек, с такива учители, да не прояви желание да засили интереса си към научните изследвания.
Фокус: Какво е науката за Вас?
Д-р Баймакова: Много добър въпрос. Като изключим участието в различни проекти и изследвания, както и писането на научен труд и публикации, всъщност, науката е начин да усъвършенстваме себе си и да обогатим това, което имаме като основно познание и от тук-нататък да го подобрим. Същевременно, с това да се опитаме да открием някакъв нов аспект, да го развием и да открием някакви нови зависимости. Неща, които не са били известни преди това, или пък да затвърдим известни факти, които например, за национално и местно ниво не са развити. Всъщност, това е начин, с който обогатявайки сам човек себе си, по този начин помага и на своите пациенти, защото по принцип ние на първо място сме лекари, отдадени на своята професия да помагаме на своите пациенти и по този начин, допирайки се до новостите и възможността за нови неща, може да им бъде от полза. Това винаги е било стимул. Идеята е чрез науката да влезем в практиката.
Фокус: Кое е най-полезното научно откритие което сте направила през годините?
Д-р Баймакова: Все пак трябва да кажем, че в нашата страна, с възможностите, които разполагаме, ние не можем да открием някакви глобални неща в световно ниво, но работим всеки по своето направление и се стараем да откриваме някакви зависимости сред нашите пациенти. Интересите, върху които съм работила е неясното фебрилно състояние, което е тема и на моята дисертация. Успяхме да изградим един работещ алгоритъм за поведение. Това е много важно, защото това са пациенти с продължителни фебрилни състояния, които много време ходят напред-назад, по разни консултации и след много изследвания, но остават незадоволени от резултата. Именно за това, ние успяхме да изградим един алгоритъм за поведение при такива пациенти, при които виждаме по-късно във времето, прилагайки го, че има успех. Другото направление, по което работим, е за вирусната инфекция хепатит Е. С мой колега популяризираме, първо, нейното съществуване и значимост на нашите географски ширини и правим анализ, като изследваме тази инфекция, като обща сред хората. Сега работим и със специализиран екип и проучваме инфекцията сред прасетата (домашни и диви). В територията на страната, това е нещо, което тепърва се развива. Именно за това е важно, да открием какви закономерности ще получим. Тоест, това е със значимост на национално ниво и съответно в общия поглед за Европа. По този начин можем заедно да интерпретираме данните с останалите страни и да видим дали и ние сме като тях или не. Третото направление, по което работя е векторно-предавани инфекции и зоонози. Те са много, но всичко, което ни е интересно и може да бъде описано, се стараем да е от полза.
Фокус: Победиха ли според Вас българските жени предразсъдъците към нежния пол в областта на науката?
Д-р Баймакова: Смятам, че жените сме силно амбициозни, вярващи, можещи и мисля, че със старанието и усилията, които полагаме, показваме, че можем да постигнем добри резултати. Като излезем извън делението на мъжки и женски пол, все пак винаги се работи в екип. Така, както се включват и двата пола, винаги с едно добро сътрудничество и колаборация, нещата се постигат.
Фокус: Вие срещала ли сте дискриминация в професионалното си израстване?
Д-р Баймакова: Аз лично-не. Наистина имах огромното щастие и късмет да попадна в много добър колектив и среда, в която да имам възможност да реализирам свои идеи и да получа партньорство. Аз специално, не мога да споделя такъв негативен опит, но за съжаление съм чувала за такива истории. Мисля че, при добра колаборация и разговори, нещата винаги могат да потръгнат в правилната посока.
Фокус: Получават ли според Вас жените в науката достатъчно голяма подкрепа от страна на държавата?
Д-р Баймакова: В национално ниво има програми, по които хора, държащи да се занимават с наука, кандидатстват, за да могат да получат одобрение и съответно финансиране на своите проекти, които са заложили. Това, което и аз съм изпитала лично е, че ние не сме сами в този екип следователи.
Мога да кажа и за програмата, в която съм участвала тази година- "За жените в науката“, защото тя е насочена само към жените и тя е в партньорство и сътрудничество със Софийски университет "Св. Климент Охридски", за това като държавен университет, всъщност, държавата подпомага по един или друг начин нежния пол, който има желание да се развива.
Фокус: Какво е бъдещето на жените в науката според Вас?
Д-р Баймакова: Смята, че бъдещето е напред. То е доста добро и позитивно, именно защото от личен опит знам, че ние сме хора, желаещи, можещи, проактивни, амбициозни и успяващи да съчетават всички функции, които се налага да изпълняват. Това са за една жена да бъде и на майка, и на съпруга, и да се опитва да прави наука. Това е възможно, защото съм го видяла. Важното е, човек да има на първо място вярата, желанието за това нещо и трябва и дерзаене, защото нищо не става даром и отведнъж. За всяко едно нещо, човекът трябва да положи максимално усилие от своя страна, за да може съответно да получи възмездие и удовлетворение. Нещата много се промениха за жените в 21 век, за сравнение с далечното минало. Жената е навсякъде вече и тя е показала, че може да се справи с многото задачи, които и се поставят.

Ирина ИВАНОВА