МненияВИЖ ВСИЧКИ

Проф. Пламен Павлов: Цар Борил е имал образование и богословски познания, за да разгроми лично еретиците по време на Събора против богомилите през 1211 г.

11 февруари 2019 | 14:00

Снимка: Агенция „Фокус“

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод проведения на 11 февруари 1211 г. Събор против богомилите.
Фокус: Проф. Павлов, на 11 февруари 1211 г. се провежда Събора против богомилите. Чия е инициативата за провеждането му?
Пламен Павлов: Бориловят синодик е създаден във връзка с този събор. Става дума за превод на Византийския синодик на православието от 843 г., който е от един събор, който прави Константинополската патриаршия, за да осъди иконоборството и да утвърди принципите на православието. Този паметник е преведен на български във връзка със Събора против богомилите. От така наречения Борилов синодик имаме и най-подробен разказ за самия събор, който е свикан на 11 февруари, ден петък тогава, в Сиропусната неделя на 1211 г. Инициативата е на самия цар Борил или поне в Синодика се твърди, че е негова. Ние нямаме основание да се съмняваме в това, тъй като навсякъде в разказа доминира цар Борил и то не защото е тогавашният български владетел, а защото активно участва в пренията с еретиците богомили. Другото нещо, което винаги е озадачавало изследователите е, че не е споменат главата на българската църква архиепископ Василий. Съборът е бил в една от големите търновски църкви. За съжаление, не можем да кажем коя е точно тази голяма църква. Може би става дума за някоя от големите църкви на Царевец, тъй като по това време „Св. 40 мъченици“ не съществува. Цар Борил прави този събор не без конкретна връзка или символичност с последния голям такъв във Византия. Той е проведен точно 100 г. по-рано, през 1111 г. от император Алексий I Комнин. Наред с борбата с ересите, за чистота на вярата, което е много важно за средновековните хора, в цялото събитие има известна демонстрация, че България е наследник на Византия, че и българският цар е и византийски император. Независимо, че действително не е така.
Фокус: Защо се стига до подобен събор и в каква степен е било разпространено богомилството по време на управлението на цар Борил?
Пламен Павлов: Очевидно по времето на Борил богомилството се е засилило. Така поне е казано в разказа, че като „трънак, като плевел избуяло това учение“. Тогава царят като научил, заповядал да бъдат изловени еретическите водачи и проповедници от цялата територия на царството. Тогава става дума за сравнително обширна държава, може би вероятно и за Македония. По това време Борил вече е постигнал компромис с брат си Стрез и една голяма част от Македония е под юрисдикцията на търновсикя цар, независимо, че там има местен владетел в лицето на севастократор Стрез. Българските земи са обширни, те започват от Белград на Дунава и стигат до Югоизточна Тракия. Така че съборът е бил една масирана операция за залавяне на богомилските проповедници. Те са докарани в Търново, арестувани са, разпитвани са и се прави публичен диспут с тях. В това отношение Борил напълно следва маниера на Алексий Комнин. Благодарение на Анна Комнина, имаме обширен разказ за византийската политика към богомилите. Нека да припомним, че в този събор при Алексий Комнин водач на богомолите е Василий Врач. Един български богомил, един от най-големите водачи в историята на богомилството. Това показва Борил като образован и просветен владетел, който знае какво следва, как да действа. Той сам оборва еретиците. Очевидно отношението, което имаме към този български цар, че той е бил слаб, безволев, едва ли не посредствен човек, не е вярно. Тук той е главната фигура. Борил е един човек, който има култура, образование и богословски и всякакви други познания, за да разгромява лично еретиците. Защо е свикан съборът е много трудно да се отговори? На това отговор няма реално погледнато, тъй като отново се връщаме към отношението към Борил. Нашите по-стари историци пък и до днес по инерция смятат, че той е слаб владетел, някакъв борил фигурант на престола, а богомилството при него е нещо като израз за подкрепа на Иван Асен II и въобще на официалните Асеневци. В това няма никаква логика, тъй като върви и една представа, че при Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II няма гонения срещу богомилите, а при Борил едва ли не, защото е техен противник, има. Това не е така. Българският цар е Божи помазаник, той е олецетворение на вярата. Така че по принцип никой владетел не е толерирал богомилите. Иван Асен II, който много често е обрисуван като покровител на богомилите, е наричан в западните извори схизматик, т.е. че е отстъпил от унията, но няма основание да се смята, че подкрепя богомилите. Може би единствено Калоян в своите действия в Пловдивска Тракия има добър диалог с павликяните. Не с богомилите. Те го викат на помощ срещу една византийска завера, но като цяло е погрешно да се смята, че царската власт може да има положително отношение към богомилите. Очевидно Борил го прави, за да вдигне своя рейтинг. Той все пак е законен владетел на практика, независимо, че е дошъл на власт след междуособици. Той е племенник на Асеневци. Това специално е казано в Синодика. По тогавашната система на все още неустановено престолонаследие, той си е напълно законен цар, но все пак срещу него има съпротива на негови роднини, каквито са Алексий Слав в част от Македония и Родопите, брат му Стрез. Така че се е наложило очевидно да потърси един пропаганден ефект с този събор. Има още едно нещо, което не бива да пропускаме. По това време в Западна Европа има засилени гонения срещу еретиците, срещу всички дъщерни на богомилството еретически общности. Борил в това отношение не само, че не въстава срещу унията, а на практика действа в същия формат. Подозренията, че той прави опити да отхвърли унията са заради факта, че съборът е наричан православен. В това също няма особено противоречие, тъй като самият папа Инокентий III и цар Калоян, когато сключват унията, запазват православния канон. Пресилено е да се търси някаква антипапска насоченост. Съборът си е за решаване на вътрешни проблеми и за издигане на авторитета на царя.
Фокус: Какви са причините за увеличаването на изповядващите богомилската ерес и те могат ли да се открият в състоянието на държавата?
Пламен Павлов: Едва ли. Много често се прави такава връзка, че държавата е в лошо състояние и богомилството се засилва. Може би то засилва своята пропаганда и активност. Тук причините са вътрешни и външнополитически. Това е стремежът на Борил да издигне авторитета на държавата. Не бива да забравяме, че в онази епоха чистотата на вярата е нещо, което е номер 1. Не е нужно непременно да има конкретни политически причини, за да има подобен събор. Изписва се в Синодика, че това е първи подобен събор. Аз се съмнявам в това, тъй като анатемите, които знаем от Презвитер Козма, показват, че и по времето на цар Петър вероятно е имало такива събори. Явно, че поне от възстановяването на царството в 1185 г. до времето на Борил подобна мащабна акция е нямало. Имало е такива например сръбският жупан Стефан Неман прави такъв събор в края на предишното столетие. Казах, че в Западна Европа има засилени гонения срещу еретиците. Съборът в България е отражение на реални процеси. Разбира се, при Борил е имало проблеми, както е имало и при предишни български царе. Като цяло за мен е пресилено да се идеологизира този събор и да се търси в него някаква друга конкретна опозиция срещу Борил. Тя опозицията е изобщо срещу държавата, тъй като богомилското учение е против целия материален свят, който смята за творение на Сатаната. Сега разбира се, трябва да обърнем внимание на факта, че Борил води все пак един много човешки в някакви отношения процес срещу богомилите. Тук нямаме изгаряне на клади. Еретическите водачи са наказани, прогонени от страната. Тези паралели с католическата църква, с Инквизицията са много пресилени. Не бива да забравяме, че част от богомилите по време на този процес, се връщат към църквата. Това също говори, че богомилското учение наред с някои негови достойнства, е имало и доста слабости, които не са издържали в един открит диспут въз основа на свещените книги.
Фокус: По какъв начин българската държавата е преследвала еретиците и сравнимо ли е това преследване с Инквизицията, осъществявана от Римокатолическата църква?
Пламен Павлов: Има разбира се общи черти. Да се правят преки парелели с Инквизицията е твърде фриволно и неточно. Богомилският водач със своите апостоли и Василий Врач 100 години преди Борил е бил изгорен на клада, защото е смятал, че е обладан от зли духове. Тук не виждаме подобно нещо. Както казах наказанията са сравнително по-леки. Най-основното е, че еретиците са изпъдени от пределите на царството. Тук вече можем да търсим връзката със силното богомилство в Босна и Херцеговина, в двете области на съвременната босненска държава. Там богомилството става доминираща религия. Дори самите владетели понякога приемат тази вяра. Има грамоти на босненски владетели, които са преподписани от дедеца на богомилите, а дедецът е главата на богомилската общност.
Самата Инквизиция в големия си размах е все пак по-късно от времето на Борил. Очевидно в резултат на тези гонения, на този събор, голяма част от богомилските водачи са изгонени в чужбина и в резултат на това виждаме засилването на това учение в Босна, в Италия. Знаем, че богомилската „църква“ е била номер 1 в тогавашна Европа. Всички останали катари, албигойци са се смятали за ученици на богомилите. Неслучайно френските еретици с гордост се наричали българи по вяра, т.е., че следват българската вяра. Това показва, че нашата земя е особен сакрален център, където инакомислието е по-силно застъпено. Това се дължи на факта, че божествените учения се проповядват на говоримия език, а не на латински или друг неразбираем. Затова хората много лесно виждат несъответствията от това, което се е проповядвало от Христос и неговите Апостоли и това, което е реалната действителност.
Искам да обърна внимание, че по времето на Борил Петър Кападокийски е бил в Средец. Неговото име се сочи в разказа за събора. Това е богомилски водач, който е дошъл от Кападокия, т.е. от Византия, а в предишното столетие имаме Йоан Чурила и Василий Врач, които отиват във Византия, т.е. богомилите са били много мобилни. Те са следвали заветите на ранната църква. Смятали са, че трябва да евенгелиазират наново хората. Това е срещало съпротивата на хората и на държавата.
Деница КИТАНОВА