МненияВИЖ ВСИЧКИ

Мирослава Владимирова, йога инструктор: С редовното практикуване на йога преодоляваме стреса и напрежението от ежедневието

12 октомври 2018 | 07:03

Снимка: Радио „Фокус“ – Пирин

Мирослава Владимирова, йога инструктор, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Как йогата се появи във вашия живот?
Мирослава Владимирова: Йогата ми беше препоръчана от лекар хематолог във връзка с моето заболяване – множествена склероза. Започнах да практикувам редовно йога и за мен се превърна в начин на живот.
Фокус: До каква степен йогата помогна за заболяването?
Мирослава Владимирова: Помогна ми до огромна степен, защото придобих много добра концентрация и ориентация, както и голяма сила и издръжливост в мускулите, което при диагнозата множествена склероза е много характерно, че на хората силата в мускулите им отслабва. Йогата много ми помага и обичам да предизвиквам все повече и повече тялото си.
Фокус: Защо точно йога, а не друга алтернатива, която също би била полезна?
Мирослава Владимирова: Защото йогата не работи само върху физическото тяло. Тя работи и върху психиката и ума. Всички заболявания започват най-напред от ума ни на ниво мисли и психика, след което стават физически и се отразяват върху тялото. Йогата работи по обратния път на стандартната медицина и практики, тъй като те търсят решение на проблема в момента, докато йогата търси причината за проблема и не работи директно върху проблема, а върху причината. След, като се изкорени причината се изкоренява и проблемът.
Фокус: Какви проблеми може да разрешим, благодарение на йогата?
Мирослава Владимирова: Йогата, като цяло не може да я определим като панацея или лечебно средство за всички заболявания. С редовната практика на асаните се повишава концентрацията, успокоява се напрежението в ума, преодолява се стреса и напрежението от ежедневието. Методът работи на нивото на мускулите и основно на съединителната тъкан. По този начин се отпуска напрежението. Така ние отстраняваме напрежението и на клетъчно ниво, а не само на психиката и умът ни. След като ставаме гъвкави в тялото ни, ние ставаме гъвкави и в умът ни. Точно по тази причина малките деца могат да правят много неща, свързани с гъвкавостта. Те са отворени психически и нямат блокажи в ума си. Ние възрастните имаме изградени стереотипи в ума си и от там се получават блокажите и сковаността в телата ни. Когато започнем да работим с телата си и съединителната тъкан, започваме да си променяме начина на мислене и да бъдем малко по-широко скроени.
Фокус: Спомняте ли си първото посещение по йога и имахте ли трудности в изпълнението на асаните?
Мирослава Владимирова: Разбира се, че си го спомням. Ежедневно се запознава с нови хора, които пристигат при мен на практика, като ги наблюдавам във времето. При мен първото ми посещение беше изключително трудно и драматично. Бях обляна в пот, след като се бях опитала да направя пет неща. В момента аз, като знам какви са били възможностите ми преди и какви са сега, на фона на диагноза множествена склероза, мога да кажа, че правя немислими неща. Нивото ми на издръжливост се е покачило стократно. След като съм инструктор и водя по три практики всеки ден, тоест по три часа, реално по 15 часа на седмица практикувам йога. Благодарение на това съм здрава, устойчива и резултатите са огромни и положителни.
Фокус: Как решихте да станете инструктор и освен на себе си, да помагате и на другите?
Мирослава Владимирова: Да стана инструктор се получи доста естествено като процес. Причината е, че много хора в малкия град наблюдават промяната в мен и в живота ми. Всеки питаше, как така се случи, какво правиш? Нещата се случиха по напълно естествен начин. Реших да си направя специално място, където да преподавам и то в момента се разраства все повече и повече. Всичко това ме радва много, защото хората се отварят за алтернативата, търсейки различни начини как да си подобряват ежедневието. Благодарение на йога не само физически се чувстваш по-добре, а започваш и глобално да мислиш за себе си, да се обичаш, да сбъдваш мечтите си, както и да проявяваш загриженост към себе си и другите.
Фокус: Освен определено заболяване, какво друго кара хората да потърсят алтернативен метод на лечение?
Мирослава Владимирова: Напрежението и стресът в ежедневието са също главен мотиватор, както и определено заболяване. Аз смятам, че няма човек, който да няма нещо, с което да се съобразява. Стресът не подмива никого, дори и децата. В момента в нашето общество децата са много по-стресирани за разлика от децата преди няколко поколения. Те също имат нужда да се отпускат и да релаксират.
Фокус: Каква е философията на йога и какви видове йога преподавате?
Мирослава Владимирова: Основното в йога е „чита, врити и ниродха“, което означава преодоляване колебанията на ума. Умът постоянно ни нашепва различни сценарии, като постоянно се лутаме от едната на другата крайност. Умът ни е способен постоянно да развива някакви истории. Йогата се опитва да успокои ума, да му даде хармония, осъзнатост и да се вслушваме във вътрешния ни глас, който е нашата интуиция. Важно е да слушаме сърцето и тялото си как реагира на всяка ситуация, както и на храната, която консумираме, също и на всяка мисъл, която идва в главата ни. Идеята е да сме по-осъзнати и да осъзнаваме вътрешните процеси и да се запознаем със себе си. Философията на йога ни кара да изучим изцяло как и защо реагираме в дадена ситуация. Аз преподавам класическа йога, която е основната йога. В нея има различни подразделения. Преподавам също ащанга йога и въздушна йога. Всяка от тях има своите привличащи моменти, които се отразяват добре на тялото ни, независимо от това с какво човек се съобразява. Всеки трябва да опита различните видове упражнения и да реши къде ще намери себе си. Има хора, които практикуват и трита вида йога и се чувстват добре, като ги комбинират една с друга. Има такива, който харесват само един от видовете.
Фокус: Спрямо Вашия личен опит, вярата ли е лекарството или самите методи?
Мирослава Владимирова: Комплексно е. Никога не е само едно нещото, което ще ти помогне. Вярата е основополагаща, но са нужни и последващи действия с конкретни билки и терапии. Когато човек, вложи вяра и знае, че това, което прави ще му помогне и тогава благотворният ефект от билките се увеличава. Има билки, които дори и да не вярваме, все пак си действат. Въпросът е, че когато вярваме – влагаме цялото си осъзнаване в този процес и всяка една клетка участва в процеса на излекуване. Определено е по-добре, когато влагаме и вярата си.
Фокус: Как дупничани възприемат йогата и имат ли интерес?
Мирослава Владимирова: В началото трудно я възприемаха, защото това е нещо различно и извън стереотипите и извън стандартното мислене. На хората им трябваше поне година, за да започнат редовно да идват на практики. Не съм залагала на реклама, а оставих процесите да се случват по естествен път, който е дошъл и е усетил, че йогата му помага препоръчва на приятелите си и те да пробват. Смея да твърдя, че вече три години след откриване на студиото ми все повече хора се обръщат към йогата. След, като започнат да практикуват стават по-осъзнати за това дали са избрали правилната работа, правилното местоживеене, дали са с правилния човек до себе си. Хората от обкръжението ни се отразяват на нашето здравословно състояние. Роднините няма как да си ги сменим, но приятелския кръг можем, за да работим във вдъхновяваща и позитивна атмосфера, а не в среда на напрежение и постоянен стрес. Смея да твърдя, че все повече хора в този малък, но готов за промяна град търсят различното и алтернативата.
Фокус: Какво бихте посъветвали нашите слушатели?
Мирослава Владимирова: Първо и основополагащо е да започнат да се обичат. Когато човек се научи да обича себе си, той започва да се грижи по най-добрия начин за себе си. Започват да намират подходящите практики, подходящите терапии, билки и става щастлив и усмихнат. На нашата държава, ако погледнем глобално, за да искаме промяна са ни необходими щастливи и усмихнати хора. Не ни е необходима само промяна в политически план, но ни трябват щастливи хора, които да градят щастието в семейството си и тогава вече, то ще прерасне в щастие в града и щастие в държавата, изпълнено с удовлетвореност и доволство.
Денис НИКИФОРОВ