МненияВИЖ ВСИЧКИ

Георги Харизанов, политически анализатор: След убийството в Русе лъжата бе общият знаменател на всички, които не са част от това управление

11 октомври 2018 | 16:00

Снимка: Радио „Фокус“ - „Това е България“

Георги Харизанов, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ - „Това е България“.

Водещ: Какви са изводите от реакциите след убийството на телевизионния журналист Виктория Маринова в Русе? Следва анализът на Георги Харизанов. Г-н Харизанов, реакциите след убийството на телевизионния журналист варират в най-широка гама – на човешки, обществени, политически, институционални, международни, а от обяд насам дори и етнически емоции. С какво си го обяснявате и защо това убийство ги предизвика?
Георги Харизанов: Обяснявам си го с тежката политизация на обществото и с призмата, през която всеки отделен гражданин реагира. Ако някой много иска да изглежда като националист и да се чувства националист, той обвинява директно циганите. Казва: „Това е циганска работа“. Ако някой много иска да изглежда като борец за свободата на словото, казва: „Тя е разследващ журналист“ и започва да лъже цял свят, че Вики, която познавах лично и не беше разследващ журналист, била разследващ журналист. Ако някой иска да обвини властта, че тя е виновна, казва: „Това убийство е, защото властта не може да защити хората, не може да защити жените и не прие Истанбулската конвенция“. Живеем в изключително политизирани времена и хората често забравят истината, желаейки да си създадат някаква пожелателна реалност и да пречупят всички събития през призмата на техните собствени виждания, което в случая нанесе огромна имиджова вреда на държавата си, на страната си. Ние се шегувахме, че ако американските левичари в безобразното си поведение напоследък се опитаха да съсипят един кандидат за върховен съдия, то тук нашите левичари се опитват да съсипят цялата държава. Мотивацията за това ми остава изключително мистериозна. Все си мисля, че човек малко или повече от уважение към родителите си, към рода си, към историята си трябва поне малко да уважава и да обича мястото, в което живее, но явно има и хора, които не принадлежат към тази категория.
Водещ: Е, да, но лидерът на БСП Корнелия Нинова каза, че не разбира гнева на г-н Борисов и сами сме си виновни за недоверието.
Георги Харизанов: Тя няма как да го разбере, защото не е в позицията на премиера да управлява цялата държава и да отговаря и да я боли за образа на цялата държава. Г-жа Нинова я интересува единствено образът на нейната партия и това как да остане по-дълго лидер там. Така че тя няма как да го разбере и за партия, която дълги години е ръководила държавата в това да бъде безоката част от интернационални съюзи и много, много да не се интересува от това как изглежда извън тези съюзи, мисля си, че това е донякъде и разбираемо. В крайна сметка обаче образът на страната ни е изключително важен и това, че г-жа Нинова не разбира защо министър-председателят е загрижен за образа на страната, говори колко тя не е готова да заеме този пост.
Водещ: Г-н Харизанов, какво показват реакциите на международната общественост – на политици и медии?
Георги Харизанов: Показва много тъжна картина на хора, които не желаят да проверяват източниците си, не се интересуват от фактите, коментират прибързано и за съжаление създават, произвеждат , а в същото време и са жертва на фалшиви новини. Самият факт, че заглавията на западната преса и възмущението на много от западните политици, което е абсолютно фалшиво, беше построено върху тезата, че в България, видите ли, от мафията е било посегнато на журналист, на разследващ, който се занимава със злоупотреби по еврофондове. Нищо от това цялото изречение не е вярно. То цялото е една огромна лъжа, но върху тази лъжа се построи огромна пропаганда и много хора тръгнаха да търсят симпатии на аудиторията и да се правят на загрижени, с което, за съжаление, си вкараха автогол. Мен не ме притеснява толкова конкретният случай, защото тази история във фалшивата й част ще мине и ще замине, но ме притеснява, че същите тези хора се готвят да похарчат милиарда на европейския данъкоплатец, за да се борим с хибридна война с руска пропаганда и така нататък. Аз съм силно притеснен за качеството на тази борба и за това, къде ще отиват парите ни, тъй като виждам, че изключително лесно знакови политици и знакови медии – медии с над 100-годишна история да потеглят и да захапят една фалшива новина.
Водещ: Тъкмо приехме по обяд в сряда, че основната версия за убийството в Русе е спонтанно сексуално нападение и извършителят е арестуван в Германия, когато няколко часа по-късно дойде новината от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, че разследващите работят и по версията за евентуални съучастници и мотиватори, забележете – мотиватори – на извършителя? Ако втората версия измести първата, не избърза ли премиерът с пресконференцията си?
Георги Харизанов: Пресконференцията беше за това, за да посочи докъде е стигнало разследването до момента, тъй като в крайна сметка има арестуван основен заподозрян. И с това до някаква степен се развързват ръцете на Държавното обвинение, на Министерството на вътрешните работи, а и на самото правителство да отчете резултат от разследването, тъй като на втория, третия ден, знаете, се засилиха заглавията и внушенията, че нищо не се прави, че никога няма да го хванат, че МВР не работи и така нататък. Мотивацията, доколкото става въпрос за човек в тежко маргинално и социално положение, жител на малцинствена махала, не бих отдала мотивацията на грандиозен конспираторки заговор, а по-скоро на пиянски компании и на пиянски предизвикателства, ако изобщо е налице тази мотивация и може да бъде доказана.
Водещ: Защо премиерът Бойко Борисов се разгневи на колегите си от ЕНП до степен да предупреждава за ревизирането на позицията на България за бъдещ председател на Европейската комисия?
Георги Харизанов: Защото няколко знакови политици от ЕНП, сред които и Манфред Вебер, станаха част от създаването на фалшива новина по адрес на България. Това е неволно, но в крайна сметка, когато заемаш толкова отговорен пост – председател на Групата на ЕНП в Европарламента – нищо не ти пречи, преди да напише статус в „Туитър“, който е със силата на официално изявление, да звъннеш един телефон в България, на който и да било твой колега от Европейския парламент, на български евродепутат и да му зададеш простия въпрос: „Какво всъщност стана? Кое беше това момиче? Поднасям моите съболезнования за вашата сънародничка. Кажете ми какво става, защото искам да взема отношение по случая?“. След като това не се прави, а се пускат официални изявления, построени на базата на изцяло лъжливи заглавия, нормално е да има ответна реакция, пак казвам – и в случая, и по принцип имаме всички основания да реагираме, когато по някакъв начин страда нашето национално достойнство и образът на България зад граница.
Водещ: А според вас правилно ли министър-председателят извика посланиците – 36 посланика? Това практика ли е?
Георги Харизанов: Не съм сигурен доколко е практика, но се радвам, че го направи, защото в крайна сметка беше хубаво и в разговор с дипломатическите представители на всички най-важни държави тази тема отново да бъде изчистена, защото в крайна сметка това е по-добрият вариант – очи в очи да се изговорят нещата, отколкото да се изпада в неловката ситуация медии, които симпатизират на един определен политически лидер едно към едно да отпечатват абсолютните глупости, които той изговори, днес да ги пооправят и да напишат отдолу: „Статията е редактирана“. По-добре нещата да се кажат очи в очи, да се обсъждат само факти директно. Личният контакт е много важен, знаете, в политиката, така че мисля си, че свикването на тази среща беше правилен ход и то не за да се караме на посланиците на чуждите държави, а наистина на база фактология да им бъде обяснена истината по този отвратителен случай.
Водещ: Според репортери, включително и колега от Агенция „Фокус“, обаче посланиците не са задавали никакъв въпрос, въпреки че премиерът се е обръщал към тях няколко пъти. Тоест от тяхна страна е имало пълно мълчание. С какво си го обяснявате?
Георги Харизанов: Имали са тази възможност. В крайна сметка самият факт, че им се предоставя тази възможност и са поканени от премиера, мисля, че е достатъчно показателен и те като дипломати би трябвало да го оценят. Имали са възможност. Ако след изложените факти не са имали никакви въпроси, това не би трябвало да е лоша новина.
Водещ: Г-н Харизанова, ако не беше този шум, ако не беше обществения, международния натиск, щеше ли МВР да действа толкова бързо?
Георги Харизанов: Не виждам причини да си мислим, че шумът е единствената причина МВР да си върши работата. Тихомълком едно не по-малко гнусно и излишно, безумно убийство в Монтана беше разкрито за минути. Извършителят беше заловен минути след случая. В този смисъл, мисля си, че хора не недоброжелателите на МВР, а оттам на всички институции, а оттам и на цялата държава така или иначе прекалено шум бе вдигнат, за да трябва и аз да се присъединя към него. Мисля, че МВР щеше да си свърши работата така или иначе. Понякога силното медийно внимание и силният шум могат по-скоро да попречат, отколкото да помогнат.
Водещ: Има ли доверие в институциите и ако не – кое го поражда?
Георги Харизанов: Една от причините да няма доверие в институциите не е в това непременно кой е в момента на власт. България е малка държава. Всеки познава всеки. Един бивш премиер беше казал, че сме братовчеди. Българинът е свикнал в годините, още преди 1989-а да намери навсякъде връзка, да звънне един телефон и с едно обаждане с молба от някой приятел, проблемът му да бъде решен, независимо от това колко е голям, какви са законовите разпоредби и коя е институцията. Още от онези времена тогава, когато имаше по-равни и когато да имаш връзки беше общо взето предпоставка да си решиш всички проблеми в живота, хората не приемат институциите твърде насериозно. Ние не сме голяма, солидна и стара демокрация. Не сме многобройна държава, в която хората да не се познават в степента, в която се познават тук. И си мисля, че по-скоро е въпрос на това да мине още време и да извървим някакъв манталитет на уважение към държавността изобщо, защото България ще продължи да е малка държава и ние ще продължим всички да се познаваме, ще продължим да познаваме няколко души в общината, в която живеем, няколко души в министерството, което регулира бизнеса, в който работим. Ще продължим да познаваме хората там и личният контакт ще отнема тежестта на институцията. Ние ще се обадим на Мимето да ни свърши работа, а не на шефа на въпросната институция. Това го има, то е заложено в бита ни и то работи от много години. Но си мисля, че с напредването на процесите и с изграждането на по-солидна и развита западна демокрация, демокрация от западен тип, ще започнем да изпитваме по-голямо уважение към държавността. Поне съм оптимист в това отношение.
Водещ: Имат ли общ знаменател реакциите след зловещото убийство?
Георги Харизанов: За съжаление общият знаменател на всички, които не са част от това управление, беше лъжата. За най-голямо съжаление. Пожелателната лъжа да има посегателство върху свободата на словото, мафията да убива журналисти, които един месец след някакъв скандал правят едно интервю по него. Изобщо имаше огромно желание у всички да се изкараме бананова република, да се изкараме държава от много по-първобитен строй, отколкото сме и държава, в която заради свободата на словото убиват. За огромно разочарование на целия този хор, това не се случи. И за съжалени от тази история специално това ще остане големият общ знаменател – огромният ентусиазъм на страшно много хора с достъп до публична среда и до медии, огромният ентусиазъм да очернят страната си, от който, признавам си, започвам наистина да се изумявам.
Водещ: Добре. А на какво се дължи този ентусиазъм?
Георги Харизанов: Нямам представа. Различно е според мен желанието да бъде съборено на всяка цена това управление очевадно. И има много най-различни мотивации, има ужасно много хора с неудовлетворени политически амбиции, хора, които усещат, че въпреки всичко, което правят, времето им минава, те не напредват, не се доближават до мечтаните кабинети и мечтаната власт, а напротив -отдалечават се. Животът им тече, пък нищо не се случва. Това е доста силна мотивация за това човек, осъзнавайки го, да започне да бъде краен и да започне изключително грозно да лъже. Нещо, което аз например, признавам си, от бившия министър Христо Иванов – не съм очаквал от човек с неговата обща култура, с неговите знания, с неговия манталитет, с неговото мислене да излезе и по чисто политически причини да започва толкова грозно да лъже. Наистина започвам да се втрещявам и според мен налице е едно огромно падане на нивото и на журналистиката, и на опозиционността, което не води до нищо добро и противно на очакванията на хората, които го предизвикват това нещо, то още повече бетонира властта, защото Борисов, за огромно съжаление на целия този хор, излезе победител от тази ситуация. Хората казват: „Ето, премиерът беше прав“. Каза: „Дайте време на МВР. Работят. Ще го разкрият“. Разкриха го. През това време някакви 2% ни оплюха държавата: „Виж ги какво правят“ Чернят България“. И така нататък. Изобщо това управление и времената, в които живеем, имат много кусури. Но категорично не е този начинът да бъдат решени и поправени.
Водещ: Изводите от изминалите 4 дни?
Георги Харизанов: Живеем в ужасно политизирано време и сме на път всички ние да докараме до това, хората наистина да не знаят на кого да вярват и широката общественост наистина да се загуби в отличаването на фактите, на истината и на лъжите и на манипулациите. На път сме да унищожим напълно медийната среда поради това, че хората, които най-много се оплакват от това прословуто 111-о място на някакво НПО там, което незнайно как го мери, но хората, които най-много се оплакват от това 111-о място, тези дни се превърнаха в най-големите унищожители на журналистическите стандарти. На път сме тотално да объркаме хората и да създадем една публична среда на тотален информационен хаос, в който човек и да иска няма да може да отличи факта измежду целия поток от лъжи и неистини.
Цоня СЪБЧЕВА