МненияВИЖ ВСИЧКИ

Хараламби Анчев: Властта трябва да има малко повече респект към българската правна мисъл и към интересите на страната

14 септември 2018 | 19:00

Снимка: Радио "Фокус", „Това е България“

Хараламби Анчев, вицепремиер и министър на правосъдието в служебното правителство на Стефан Софиянски, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Парламентът отхвърли президентското вето върху част от промените в Административно-процесуалния кодекс. Това е деветото вето. Народното събрание подкрепи само това върху Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. За първи път в новата ни история наблюдаваме водопад от оспорвани от държавния глава парламентарни текстове. Възниква въпросът за качеството на правния продукт, произведен от депутатите. Разговаряме с Хараламби Анчев, вицепремиер и министър на правосъдието в служебното правителство на Стефан Софиянски. На коляно ли се пишат законите днес, г-н Анчев?
Хараламби Анчев: Ами, при тези огромни суми, които се заделят за съветници, за консултанти и други безотчетни разходи на народните представители не би трябвало да стигнем до този извод, защото дори и те да не са специалисти, да не са юристи, биха могли да намерят и да използват достатъчно експертен персонал, та да се получи качествен продукт. Нали предметът им на дейност е да изработват закони. За съжаление, това, което виждаме, аз бих го разделил на две почти равни предпоставки, които водят до налагащия се от само себе си отговор, съдържащ се в рейтинга на Народното събрание. Уви, уви. Едва ли има, то това Народно събрание е първенец, своеобразен рекордьор по най-нисък рейтинг и да кажем на първо място, че причината за него е политическото противопоставяне, при което до голяма степен в повечето случаи малко напук се действа и на второ място – изключително ниският юридически капацитет, който в момента се проявява от състава на нашите депутати.
Водещ: На какво се дължи този нисък юридически капацитет от сегашния състав на 44-ото Народно събрание?
Хараламби Анчев: На много малкия брой юристи. Дори не говоря за самото им качество като юристи, дори формалното им образование и подготовка като юристи, изключително малко хора са. Там преобладават най-различни други професии. С най-силно уважение съм към медици, инженери и други – икономисти и т.н. Но основният предмет на дейност на един парламент това е изработването, коването на закони. И кой ако не юристи, и то юристи с много добър правен капацитет, добро образование, не на последно място и с достатъчно опит, би трябвало да е основната квота, основната маса, която да води парламента в правилна посока. Понеже бързо върви времето, очевидец съм на редица други парламенти, в които партийните сблъсъци бяха много по-яростни на принципна и идейна основа, защото в 44-тия малко липсва подобно нещо. И въпреки това, наличието на блестящи юристи и в ляво, и в дясно, водеше до много по-високо качество на законотворческата дейност. Разбира се, винаги може да се желае и повече, винаги един закон може да бъде критикуван, както от идейна гледна точка, така и от правно-техническа. Но сегашното състояние е изключително тежко.
Водещ: Бихте ли направили съпоставка между сегашния състав на Народното събрание с този от Великото народно събрание, 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото? Помним големи имена на юристи – Светослав Лучников, Александър Джеров, Йордан Соколов, Любен Корнезов. И от дясно, но и от ляво. Вие сте юрист. Имената на кои ваши колеги депутати от днешния състав можете да цитирате?
Хараламби Анчев: Уви, не мога да се сетя за нито един. Със съжаление го казвам. Към изброените от вас бих добавил и Петър Корнажев. Като ме питате, за кой бих се сетил, разбира се, ще се сетя, защото го познавам и него отдавна и той наистина е юрист такъв, какъвто заслужава да бъде, в Народното събрание – Жоро Марков, но някак си той малко стои настрана от конкретния, прозаичния ход по създаването на законите. Той по-скоро действа идеологически, във външнополитически план. Трябва малко да имат по-голямо самочувствие нашите депутати и въобще държавниците ни, защото разбира се, че членството в Европейския съюз е едно изключително, може би най-доброто, което се е случвало на България в последните стотина години, обаче властта трябва да има малко повече респект към българската правна мисъл и към интересите на страната. Ето, сега гледам как директно се транспонират различни текстове от европейски директиви. Мога да изброявам най-различни. Ако щете подготвената промяна в Закона за оръжията, предишната промяна, която се позоваваха пак на изисквания на европейското законодателство – за следприватизационния контрол. Нека да имат предвид нашите „законотворци“, че всъщност договорът за функционирането на ЕС дава легалната дефиниция на това, що е директива. И там чл. 288, ал. 3 казва, че всъщност тя ангажира всяка страна-членка единствено и само с оглед постигане на резултатите, а начинът, пътят, средствата, с които ще се постигнат тези резултати, са решение на местния законодател, и при това положение защо излишно се създават изключително утежняващи и живота на хората, и нормалния търговски оборот и така нататък проблеми? Ето, в сряда на първо четене беше прието нещо, което общо взето е нонсенс в търговското и гражданското право – акциите на приносител да бъдат преобразувани в поименни акции с надеждата, че това ще помогне в борбата с прането на пари и с тероризма. Пак необмислено нещо. Пак механично пренесено. Айде, те ще кажат: „Това го има и е регламент. Ние сме длъжни той директно действа“. Като действа директно, нека да си действа директно и така да се регламентират нещата. Няма нужда ние просто да се превръщаме в едни пощаджии, парламентът нашият, който автоматично всеки недобре или малко самоцелно или поне по отношение на други държави създаден регламент или директива, ние да го пренасяме автоматично в нашето законодателство.
Водещ: Г-н Анчев, само с некомпетентност ли можем да си обясним лошите закони или и със защита на лобистки интереси?
Хараламби Анчев: Честно да ви кажа, и с двете. Има достатъчно примери, не искам сега да ги давам, но пак казвам – този въпрос сам по себе си намира отговор в рейтинга на Народното събрание, защото във всички случаи, като вземем даже и тази промяна, която се гласува върху Закона за следприватизационен контрол. Ами, там очевидно бяха така на инат направени неща, които да уязвят виден представител от левицата, без да се има предвид по какъв отвратителен и тежък начин това ще засегне страната. И без това почти липсваше инвеститорски интерес към нашата бедна страна и ред други допълнителни негативи, които върху самия продукт, търговския оборот биха се отразили. Ето сега пак и с тези деяния там да се създаде длъжностно престъпление в частния сектор, с което, нали, корупция гоним. Ами, корупцията може да съществува там, където се оперира и се разпределят обществени, публични средства. Не може това нещо да се прехвърля ей така просто да го размахваме като някакво плашило, защото това отново отблъсква каквито и да било, макар и много малки инвеститорски намерения на сериозни хора, които да внесат тук, да създадат малко допълнително, вън от имигрантския поток от пари, който всъщност се явява най-големият инвеститор към момента, да влязат малко свежи пари на истински, сериозни инвеститори. Всяко такова действия просто допълнително отделно, вън от ефекта, който носи върху българското общество, директно влияе върху името на държавата ни в инвеститорското съзнание, което би трябвало бъде решаващо, когато трябва тук да вкарат някакви средства. И, за съжаление, това е може би резултат точно на натрупалите се много наслоявания, които открояват един партиен интерес, определен от послушни, макар и некомпетентни хора, които да са там макар и само като вдигащи ръка или гласуващи, натискащи бутона на електронното гласуване, вместо да се засили повечко мажоритарният елемент и там да влязат в действителност хора, дори ако има някакво вътрешно партийно класиране, да влязат не апаратчици, а действително хора с харизма, хора с капацитет, хора, доказали се и в политиката, и в професията си. Но тъй като говорим за юристи, сравнението е убийствено с парламентите отпреди 10-15 години. Нищо общо няма, за съжаление, защото ние можем да говорим за много добри юристи, които имаше. Да кажем, аз съм пристрастен, да кажем в дясно, но имаше и великолепни юристи в лявата част на парламента. И при най-острите сблъсъци, които имаше, освен тези нормалните, които са естествени такива идейни и политически по-скоро закачки, имаше и много сериозна правна аргументация, защо трябва да се приеме едно или друго решение. Ние, за съжаление, днес сме свидетели на непрекъснати действия, които задоволяват моментен, обществен, не много здрав интерес. Гледат да му угодят единствено. Като започнем още от 2009 година и 2007 година с недопустимите текстове в Закона за разкриване на досиетата, минем към Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, стигнем до Административно-процесуалния кодекс, за който ветото беше преодоляно – а промените в него създават фактическа сериозна пречка срещу много граждани да получат правосъдие.
Водещ: Какво би могло да оправдае увеличаването на съдебните такси за обжалване и при касационната инстанция?
Хараламби Анчев: И с най-истинското, защитимо право на хората би могло да се злоупотреби. И тук отговорът е, че всъщност с това непрекъснато обжалване, примерно на обществени поръчки на някаква фирма, която няма нито един служител или въобще не се занимава, не е в този сектор, се блокира работата по извършване на всякакви дейности, свързани с обществени поръчки, подлежащи на подобен контрол и обжалване. Така е. Сигурно има големи злоупотреби, но има маса начини, по които това може да бъде заобиколено или да се ограничи, вместо с една обща разпоредба да ограничиш възможността на обикновения човек да се защити срещу един порочен акт на държавната администрация. Така че вдигането на тези цени в този размер наистина пряко, аз мисля, че е и противоконституционно, но то и пряко ограничава правата на гражданите. И в този смисъл голямо разочарование беше за мен, че парламентът отхвърли това вето. Тук изцяло се абстрахирам от това, кой е внесъл ветото и т.н., то друг не може. И то всъщност не е същинско вето, а по-скоро някакъв такъв компромисен механизъм. Ако имаше вето, там нещата са други. То според мен, ако се върви към, което според мен във всички случаи ще предстои, не знам след колко време, но очевидно трябва да имаме нова държавна уредба. Става дума за нова конституция, колкото и да е сложно и трудно това нещо. Но трябва да се предвиди и това, че всъщност президентът, той е овластен директно от гражданския вот, от вота на гражданите, би трябвало да има малко повече възможност да влияе върху тоя законодателен процес. Когато кажем едно президентско вето, то поне, ако не друго, изцяло да прегради пътя на този законопроект или вече приет закон, то той да бъде преодолян с едно доста по-високо мнозинство, едно квалифицирано мнозинство от 2/3. Или вече там може да се мисли, но някак си няма равновесие между това огромно доверие, което дава българският избирател на президента, и ограничените му възможности в някои важни сфери. Защото той на практика освен един говорител за важни неща, които трябва да се казват, той почти няма никакви други правомощия. Да, избира, посочва неговата квота във Висшия съдебен съвет, той утвърждава всички висши военни длъжности в държавата. Има някои други правомощия с оглед дипломатите, които представляват държавата ни в чужбина, но като цяло има неравновесие между факта, че народът гласува директно за президент и неговите сравнително ограничени правомощия. Това си е моя теза. Това, ми се струва, че в една бъдеща конституция би трябвало да бъде уредено по малко по-различен начин.
Водещ: Има логика в това, което казвате, г-н Анчев, защото, ето, президентът дава вето, парламентът го отхвърля и 8 са подобните упражнения дотук. Само едно вето бе подкрепено от парламента, защото стана голям политически и публичен скандал. Нещата се размирисаха до Брюксел и се стигна до подкрепата, ако трябва да го обобщим. Но другите върнати от президента закони или промени останаха без последствие.
Хараламби Анчев: Оставам с впечатление, че се действа „напук“, нарочно, да му натрием носа на президента и т.н., което не е редно. Пак казвам, аз помня, уви, добре помня от преди 30 години такива конфликти и сблъсъци, но все пак тогава имаше много, много повече право в тези спорове и в начина, по който се аргументираше едно или друго нещо в законотворческия процес. Така че в това отношение просто освен, освен тази очевидна некомпетентност, посредственост, която, за съжаление, лъха от работата на Народното събрание към днешния момент, той не е сам в това, може би последните 2 – 3 негови състава се характеризират с тези параметри. Вече това действие „напук“, само и само да не стане неговото, ако използваме такива някакви по-народни определения, допълнително насажда отвращение, отчаяние у хората за това, по какъв начин оттук нататък могат да се развиват нещата. То във всички случаи винаги има някакви противоречия между различните институции и т.н., самата теория за разделение на властите предвижда власт власт да може да спира. Но тъй като президентът е нещо различно – той не е нито законодателна власт, нито изпълнителна, нито съдебна, все пак неговият статут е неутрален, над нещата, обединител на нацията, би трябвало да бъде посрещнат с малко повече уважение от страна на нашите народни представители. И не така просто безогледно, само и само за да се наложи това, че няма да му приеме, независимо от съображенията на ветото, да се действа по тоя начин. Освен, пак казвам, освен некомпетентността и посредствеността, лошо влияе и политически, и то лошо влияе политически именно на тази политическа сила, която действа по този начин. Само че, за съжаление, по-късно ще го осъзнаят.
Водещ: Посредствеността е най-опасна, когато е във властта.
Хараламби Анчев: Да, тогава нанася вреди на неограничен брой от хора, неограничен кръг от хора. Но пак казвам, ако малко се помисли и се погледне по-обективно, да се вземе градивното, не е казано, че всички аргументи трябва да се приемат или че непременно трябва да се възприеме редакцията на една или друга политическа сила. Те са и на власт, имаш мнозинството, ти ще решиш как да бъде регламентирана дадена материя, но нека да не става така безогледно и така „напук“, само и само да натрием носа на тия, които в момента ни създават проблеми, правят ни забележки. Не че е и високо качеството и от другата страна, далече съм от тая мисъл, но това противопоставяне допълнително отблъсква, омерзява хората и в един момент изключително тежко ще рефлектира върху държавата, самото общество е много засегнато, но и върху управляващите. Защото натрупването на подобна неприязън, на подобно омерзение винаги води до лоши резултати.
Цоня Събчева