МненияВИЖ ВСИЧКИ

Петко Димов, „Напоителни системи“ – Марица: По-голямата част от дигите на реките в България трябва да се проектират наново, но няма финансиране

26 август 2018 | 12:00

Снимка: Агенция „Фокус“

Управителят на „Напоителни системи“ – Марица Петко Димов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с разрушената заради проливните дъждове в края на юли дига на река Чая в района на Община Садово.


Фокус: Г-н Димов, в края на миналия месец част от дигата на река Чая в района на Община Садово беше скъсана заради обилните валежи. Нека, първо, да изясним какви са задълженията на „Напоителни системи“ във връзка с реката.
Петко Димов: Задълженията на „Напоителни системи“ след 9 юли 2018 г. са да поддържа проводимостта на реката и състоянието на дигите. Преди това отговорността беше разпределена между няколко институции - „Басейнова дирекция“, областната управа, Министерството на земеделието, храните и горите, „Напоителни системи“. Но след промяната в Закона за водите и обнародването му на 9 юли 2018 г. отговорността вече е изцяло на „Напоителни системи“.
Фокус: Какво е състоянието на дигата на река Чая към момента?
Петко Димов: В момента дигата е здрава, като авариралите участъци са възстановени. Работим заедно с кметовете и с другите институции, които са ангажирани с поддръжката на речното корито и на дигите, за това, да осигурим средства за препроектирането и за направата на нова дига. Дигата е възстановена, но определено се нуждае от допълнителни дейности, които да се извършват по нея. Но те са свързани с изцяло ново проектиране. Става въпрос за няколко километра от този коригиран участък от река Чая, за който ще трябва много сериозно финансиране. А „Напоителни системи“ не разполага със средствата, за да го направи. Но работим, опитваме се да действаме превантивно според нашите възможности и действаме бързо, когато има авария. Но количествата дъжд, които паднаха в края на юли, наистина бяха огромни – над 120 л./кв. м. И проблемите не бяха само в този участък, по цялото поречие на река Чая - от Чепеларе до заустването и в р. Марица, навсякъде имаше аварирали участъци. Реката влачеше огромни дървета, които заприщваха реката в този участък, който е защитена зона и попада в “Натура”, и поради тази причина не е почиствана от дървесна и храстовидна растителност повече от 20 години. Те променяха течението на реката и го насочваха с голяма скорост директно към защитните съоръжения - дигите. И беше невъзможно в тези дни ние да започнем каквито и да било ремонтно-възстановителни работи, защото машините затъваха. Дори имахме обърнат булдозер.
На това място сме извършили няколко аварийни корекции, които досега не са дали абсолютно никакъв проблем. Просто когато придойде такова количество вода, тя си намира някои от по-слабите участъци – такива, които са здрави, и сама по себе си успява да си намери път, за да облекчи натоварването на речното корито и къса дигата.
Фокус: Кога е направена дигата?
Петко Димов: Дигата е направена преди повече от 60 години и в момента работим за това да намерим финансиране за препроектирането й. Тя е проектирана през 50-те години на миналия век по тогавашните стандарти и е била оразмерена спрямо атмосферните условия тогава. А в момента климатичните промени се виждат от всички. Проблемът е, че самият участък от реката не може да поеме водните обеми, които създава водосборът в тази част на Родопите – това е най-ниската част на цялата река Чепеларска и на река Чая преди вливането в река Марица и там водосборът е най-голям. Дигата е създадена по тогавашните стандарти и не е правена с взривена скална маса и глина, както би трябвало да се прави по новите стандарти. Тогава е правена само с пръст и със земна маса, което я прави не толкова стабилна.
Фокус: Колко от дигите, които са на територията на страната, са правени по този начин?
Петко Димов: Повечето от дигите на територията на България са направени по този начин. И всички те трябва да се проектират и да се направят съобразно новите климатични условия. Защото дъждовете, които падат, са много сериозни и постоянно има аварии. И те не са само на територията на Община Садово и на река Чая, а в цялата страна. Виждаме какво се случва и в Мездра, и във Варна, и в Хасково, във Видин също имаше скъсана дига тази пролет. Проблемите са навсякъде, но няма финансиране, с което това нещо да се реши като проблем един път завинаги. Това са хиляди километра корекции.
Фокус: Откъде може да се търси финансиране?
Петко Димов: Финансирането трябва да се търси от държавата. „Напоителни системи“ е търговско дружество, на което основната му дейност е доставката на вода за земеделските производители. Вменена ни е поддръжката на речните корита и тяхната проводимост, но за това трябват непосилни за нас средства, които ние няма как да отделим. И затова трябва да се търси финансиране от държавата.
Искам също да добавя, че на „Напоителни системи“ като търговско дружество е вменено със закон стопанисването и управлението на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите - в т.ч. корекции на реки и диги, извън населените места. Дейностите, за които дружеството получава бюджетни средства, съгласно Закона за водите, са свързани с възстановяване на компрометираните участъци на предоставените ни за стопанисване корекции на реки и диги и превантивни дейности по опазване риска от наводнения. Средства за пълно проектно възстановяване на цялата река или отделни участъци от нея не са предоставени на „Напоителни системи“, тъй като това е капиталов ремонт и задължението за извършването му е на собственика, който в конкретния случай е държавата. Аналогична е ситуацията и с останалите обекти, които стопанисваме на територията на цялата страна.
Цветилена СИМЕОНОВА