МненияВИЖ ВСИЧКИ

Валетина Заркова, ИСС: Призоваваме за предприемане на мерки за преодоляване на проблемите в планинските райони на България

12 юли 2018 | 13:29

Снимка: Агенция "Фокус"

Валентина Зартова, член на ИСС от група 1 – работодатели и председател на Комисията по регионална политика, устойчиво развитие и околна среда пред Агенция „Фокус“.

„Фокус“: Г-жо Зартова, защо ИСС реши да разработи становище по проблемите на планинските и полупланински райони в България?
Валентина Зартова: На 6 юли ИСС прие становище на тема „Планинските и полупланински райони в България – проблеми и възможности за развитие”, тъй като вижда потенциала им за икономическото развитие на страната. Общините в планинските и полупланински са 123, заемат 42,5% от територията на страната и включват 2555 населени места, в които е съсредоточено 20,9% от населението. В тях са разположени 39% от селата и 37% от нашите градове, между които областни центрове като Смолян, Габрово, Кърджали и дори столичната община. За сравнение в ЕС планинските райони заемат около 30 % от територията му. По тези параметри България се нареждат на 7-мо място в ЕС по дял на планинските райони и затова тези територии имат голямо значение за социалния и икономически просперитет на страната. В българските планински общини и райони се намират 2/3 от горските запаси на страната, 2/3 от видовете растения, 2/3 от основните ни водоизточници, 1/3 от земеделския фонд, ¼ от обработваемата земя и много от подземните богатства, т.е. там е съсредоточен богат природо-ресурсен потенциал.
В резултат на проведените от ИСС съвместно с Националното сдружение на общините регионални кръгли маси в няколко планински общини, посветени на образованието и заетостта на младите хора, констатирахме много общи проблеми, касаещи инфраструктурата и качеството на живот на хората от тези общини. Не на последно място причината да обърнем внимание на темата е протичащият процес на формиране на политиките и програмите за следващия програмен период и препоръките на Европейския парламент в резолюцията му относно планинските райони.
„Фокус“:В становището ИСС подробно представя проблемите в развитието на планинските райони. Бихте ли откроили някои от тях?
Валентина Зартова: Проблемите в развитието на планинските райони са добре известни, но с течение на времето се променят мащабите на тяхното негативно проявление. Мога да откроя следните основни проблеми, които са специфични за българските райони:
На първо място е обезлюдяването и депопулацията на населението, които са в много по-висока степен отколкото в останалите райони на страната. За последните 30 години населението в тези райони е намаляло с почти 40%, като половината от планинските общини губят 2/3 от своя човешки потенциал. На следващо място са проблемите, свързани със силната икономическа изостаналост и критичното състояние на общинската пътна мрежа, което води до нарастване на регионалните различия. Един от най-болезнените проблеми за хората от тези общини е достъпът до качествени публични услуги и особено до услугите в сферата на здравеопазването, образованието и културата. В редица отдалечени села няма лекар, аптека и магазин за доставяне на основни хранителни продукти, даже и хляб.
„Фокус“: Какво според Съвета трябва да се предприеме като политики и конкретни мерки, за да се спрат тези негативни процеси и да се подпомогне развитието на тези райони?
Валентина Зартова: Предложили сме някои конкретни мерки, които биха създали благоприятна среда за развитие на планинските райони в страната. Основното е да се разработи и приеме Интегрирана стратегия за устойчиво развитие на планинските и полупланински райони в България, която да включва и създаване на подкрепяща среда за развитие на планинските предприемачи. Същевременно е необходимо държавата цялостно да преразгледа стандартите и разпределителните механизми за държавните трансфери, като се отчетат по-високите разходи за предоставяне на услуги в планинските и полупланински общини.
Ние подкрепяме въвеждането на национален стандарт за качество „планински продукт“, проект, по който вече се работи в Министерство на земеделието. Друга предложена от ИСС мярка е приоритетното развитие на малки и средни предприятия от типа на семейни фирми и традиционни занаяти.
Искам да обърна внимание и на предложението на ИСС да се разработват примерни модели за устойчиво развитие на планински общини, които да предлагат различни варианти за бъдещо развитие - според местния ресурсен потенциал, традиции и обществени нагласи. Наличието на вариантни модели ще позволи на местните власти и общности да направят информиран избор за своето бъдеще. Един добър пример - Институтът за планинско животновъдство и земеделие в Троян развива нови сортове зеленчуци и плодове, подходящи за отглеждане в планинските райони, от които могат да се ползват земеделските стопани от тези райони.
Препоръчваме също да се създаде благоприятна законова рамка за успешното изпълнение на планираните мерки. Това може да се осъществи както чрез промени в съществуващите закони, така и чрез подготовката и приемането на специален Закон за планинските и полупланински райони.
Обръщам внимание, че от особено значение за тези райони е разработването на Програма за подобряване транспортната свързаност на планинските селища, която да акцентира върху обновяването и доразвиването на пътната мрежа, най-вече на критичните участъци от пътищата, които се явяват единствена транспортна връзка за достъп до услуги и работни места.

„Фокус“: Г-жо Зартова как европейската политика на сближаване може да спомогне за решаване на посочените по-горе проблеми? Ще могат ли малките общини да се възползват от еврофондовете през следващия програмен период?
Валентина Зартова: Въпросът е особено важен, защото данните на сдруженията на общините сочат, че половината от планинските и полупланински общини от 2008 г. до сега не са успели да се възползват от възможностите за еврофинансиране, най-вече поради липса на капацитет и на финансови възможности.
ЕС и голямата част от държавите членки вече много ясно и обективно оценяват ролята и потенциалния принос на планинските райони за постигане на общоевропейските цели за развитие. Има осъзнатост за това, че тези райони могат да станат допълнителен генератор на растеж със своя богат ресурсен потенциал, с възможностите за предоставяне на многобройни екосистемни услуги, с приноса в борбата с измененията на климата, както и със запазването на биоразнообразието и на защитените територии.
Особено важно е общините да използват европейските структурни и инвестиционни фондове с цел устойчиво справяне с демографските предизвикателства (застаряване, намаляване на населението, демографски натиск, неспособност за привличане или задържане на подходящ човешки ресурс), които са специфични в отделните европейските региони. Считаме, че през следващия програмен период е подходящо да се разшири прилагането на подхода „Водено от общността местно развитие“ не само в аграрния сектор, но и в секторите с потенциал за увеличаване продуктовото разнообразие.
„Фокус“: Необходимо ли е приемането на определение за „планински район в ЕС“ и отделна програма за тяхното развитие?
Валентина Зартова: Въпреки че към момента в регионалната политика на ЕС няма изрично определение на понятието „планински райони“, за тях съществуват достатъчно възможности за финансиране по различните програми на ЕС. Но за да са по-ефективни политиките и мерките за тези райони ИСС се солидаризира с Европарламента, че трябва да се започне разработване на определение за понятието „функционални планински райони“, което да допълни определението за планински райони, използвано в контекста на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). ЕС има опит при изпълнение на програмата за Алпийския регион и затова е възможно да се обоснове и разработи общоевропейска интегрирана политика за тези райони. Нашата страна, поради значителния дял на планинската си територия, ще е облагодетелствана, ако за следващия програмен период се разработи програма на ЕС за планинските райони, която да представлява основа за стратегия на ЕС за постигане на дългосрочно развитие на европейските планински райони.
Искам да споделя накрая, че ИСС предвижда в началото на есента да организира регионални дискусии в няколко планински общини от различните райони на България със съдействието на Националното сдружение на общините и на Асоциацията на планинските общини. Ще разчитаме на участие на представители от ресорните министерства, като ще се опитаме най-вече да чуем конкретните проблеми на хората и общинските ръководства в тези региони. Може би в последствие ще доразвием темата в следващо становище на съвета.