МненияВИЖ ВСИЧКИ

Бриг. ген. Валентин Цанков: Отделянето дори на 2% разходи за отбрана в НАТО е твърде голямо предизвикателство за страни като България – исканите от Вашингтон 4% са непостижима цел

12 юли 2018 | 12:00

Снимка: Радио "Фокус"

През вчерашния ден стартира двудневната среща на върха на НАТО. Очакванията да станат ясни някои по-нататъшни реформи и решения за цялостната политика на Съюза, както и да бъде препотвърдена отворената врата за нови членове– вече са факт. Притесненията, обаче, остават насочени към Съединените щати и неясните сигнали, произлизащи от американския държавен глава. Неудовлетвореност от военната политика на Стария континент и несправедливо отношение на европейските партньори, което се усети от „урагана Тръмп“ , притесни най-много анализаторите. За следващите ходове на Вашингтон, за бъдещето на организацията и за други важни въпроси търсим отговорите с бригаден генерал от резерва Валентин Цанков – заместник-председател на Асоциацията на сухопътни войски в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Ген. Цанков, започвам веднага с една от разделителните линии, които се очертаха преди срещата. Очакванията бяха Вашингтон да препотвърди настояванията си за 2% увеличение на военните разходи на всички страни в Алианса, не само на седемте, както досега. Изненадата, обаче, беше по-голяма – не просто 2% и то веднага, а нарасна до 4% вече искането на президента. Можем ли да очакваме сериозни промени и споразумения, касаещи финансовата рамка на НАТО?
Валентин Цанков: Всъщност въпросът с тези 2%, които да бъдат давани за отбрана от страните-членки на НАТО, не стои от днес, а още от предишната среща на върха във Варшава през 2016 година, като договорката или максималният срок е до 2024 година. Както казахте, осем от страните-членки са достигнали това ниво. Останалите се очаква по максималните им планове да достигнат нивото до 2024 година. Разбира се, на срещата беше хвърлена, мога да кажа – една бомба от гледна точка на това, че американският президент поиска двукратно увеличение на този праг – от 2 на 4%, за което общо взето може да се каже, че не беше очаквано от съюзниците. И най-интересното, че може би точно заради липсата на очакване, не беше и обсъждано, впоследствие не беше и в центъра на изказванията. Искам да кажа още от началото, че постигането на 2% за отбрана в тази ситуация, в която в момента се намира Европа, е твърде голямо предизвикателство, особено за страни като България, например, защото става дума за доста сериозни финансови средства, които в продължение на години, за България конкретно около десетина години, този процент не беше постиган. Нещо повече – стигна до половината от него, тоест около 1% от БВП. Нали си представяте какво би означавало 4%? Това е четирикратно на тези усилия, които се полагат от българската държава през последните години. Аз мисля, че това е непостижима цел първо от гледна точка най-вече на нежеланието на европейките съюзници да отделят такива крупни суми. Само да кажа една контролна цифра – увеличението до 2% от БВП ще коства на европейските съюзници до 2024 година сумата от 266 милиарда. За сравнение – Русия харчи около шестдесет и няколко милиарда, тоест около 4 пъти годишният бюджет на Русия за отбрана ще бъде похарчен в повече до 2024 година. Това са доста сериозни суми и те са в посока достигане, както беше и заявено ясно на срещата, достигане до утвърждаване на технологично и военно превъзходство на Алианса.
Водещ: Отдавна лидерите в Алианса са убедени, че глобалните заплахи, касаещи всички, са сериозни, необходим е обединен подход за справяне с тях. В тази връзка има ли някаква логика в американските настоявания за отделянето на повече средства за отбрана или всъщност проблемите могат да бъдат посрещнати и по друг начин?
Валентин Цанков: Америка харчи около 4,2% от БВП за отбрана и той е свързан с доста широките й, простиращи се на далеч, амбиции на САЩ за глобално влияние. И връзката на военни контингенти и още повече – участието във военни конфликти извън територията на САЩ костват огромни средства. Това са стратегически прехвърляния, поддръжка на войските, да не говорим за въоръжението, да не говорим за жертвите, за последващите загуби или щети, които се нанасят или които понасят американските войски. Така че този процент съответства на амбициите. Ако това е било намерението на американския президент да даде стандарт или ниво, на което да се придържат и европейските съюзници, това вече обяснява до някаква степен исканите 4%. Аз искам да се върна и към някои конкретни решения, които бяха взети. Едно от тях е създаването или формирането по-скоро на втори ешелон на силите за бързо реагиране. Само да припомня – към момента те начисляват към 40 000 души с доста висока степен на готовност – около три денонощия, за някои от тях са и 48 часа. Създаването на този втори ешелон ще падне най-вече върху плещите на европейските съюзници, защото става дума за инициативата 30/30/30/30 – или 4х30, както стана известна. За кратко пояснение – става дума за 30 сухопътни батальона, 30 електронни ескадрили, 30 кораба с размерите на ескадрен миноносец, които да могат да бъдат приведени в действие за 30 денонощия. Това е и смисълът на тези 4 пъти по 30. Става дума не за увеличаване на личния състав, става дума за увеличаване на способността за реагиране. Също така в зависимост от различните национални изисквания един батальон, например, е между 600 и 1000 души. Значи грубо става дума за някъде около 30 000 души, които ще бъдат в готовност за привеждането до 30 денонощия. Други също важни решения са създаването на Командването на обединените военни сили на НАТО в Атлантика, в Норфолк всъщност. Това е повторение на една структура, която съществуваше в миналото, в Норфолк беше Атлантическото командване. То в някаква степен се връща отново на мястото или успоредно на Командването по трансформации. И второто командване е по логистиката в Европа. Тези две командвания ще улесняват прехвърляне на войски, в това число и американски, в Европа от една страна. И от друга страна прехвърляне на всякакви други войски на страните членки по територията на Европа. Третото, което е – създаване на Център за кибероперации, което всъщност има отношение към чл. 5. Защо? Защото тези заплахи напоследък са елемент на така наречената хибридна война и те ще се считат вече като повод за нападение като една суверенна страна, една страна от страните членки. Тук искам да кажа, че се създават се условия за възможна провокация, тъй като доказването на произхода на тази киберзаплахи или кибератаки понякога е твърде трудно от една страна. И от друга страна е възможно използването им като провокационно средство за възникването на един по-широк конфликт. Ако една кибератака бъде считана в даден момент за атака след една или няколко страни по смисъл на чл.5 на Вашингтонския договор, тогава това би могло да стане повод за по-широк конфликт, довеждащ включително до глобална война. Това е твърде рисково.
Водещ: Рисково казвате. Ще продължим и с другите евентуални рискови окончателно взети решения през вчерашния първи ден на срещата. Иска ми се обаче да продължим по-глобалния поглед по линия САЩ и страните-членки в НАТО от Европа. Някак, поглеждайки към европейските страни, няма категорично единодушие относно засилване или не на американско присъствие на Стария континент. Можем ли да говорим за едно възможно стратегическо преустройване на Алианса, имайки предвид и различията в самата Европа, неясно позициониране може би на страни като Германия?
Валентин Цанков: Германия по своето географско положение остава в средата на Европа така или иначе, а и местенето на НАТО на изток промени в голяма степен нейната роля от гледна точка на това, че тя не е на линията на съприкосновение, както беше по времето на Студената война и по времето на съществуването на Варшавския договор, когато самата Германия беше разделена на две части, знаем – Източна Германия и Западна. И там беше именно съприкосновението. Тази линия се измести, зависи от коя страна се гледа, разбира се – дали от север или от юг, но се измести на около 2 000 километра на изток. Така че страните, в които се очаква и които желаят дислоцирани американски войски са изместени на изток и най-вече визирам трите балтийски страни – Естония, Латвия и Литва. И Полша в голяма степен, където даже имаше искане ясно и категорично за дислоциране на две американски дивизии на територията на Полша именно с оглед на заплахите, които тези страни чувстват от страна на Русия. Така че ролята на Германия се промени драстично. Може би това е и една от причините за по-ниския процент от БВП, който се харчи за отбрана. Само да припомня – той е около 1% в момента и критиките на американския президент Тръмп са насочени и в тази посока, че Германия харчи твърде малко, заради което състоянието на германските въоръжени сили не е такова, каквото би се очаквало за страна с тази икономическа мощ и с тази военна мощ, която е имала в миналото. Освен това, както казах, Командването по логистиката, което се създава всъщност с решение на тази среща на високо равнище, ще има и ангажимента за бързо стратегическо прехвърляне по суша, а и по въздух на войски именно в посока запад-изток, тоест в посока границата с Русия. Това действие като цяло ще предизвика нова ескалация със сигурност, без съмнение, тъй като и отговорът на Русия беше вече даден, ясен отговор, че на тези мерки ще бъдат, разбира се, предоставени от другата страна други контрамерки и ескалацията по линията на прикосновение, за която говорих преди малко, ще продължи.
Водещ: Друга важна новина от вчерашния ден също стана факт- дългоочакваната покана към Македония за членство вече беше дадена. На фона на това, обаче, което споменахте в началото, приемайки, че съседката ни няма да има никакви трудности по пътя и всъщност едното условие за успешен референдум ще бъде изпълнено, ще успее ли Македония да се справи с другите изисквания, нужни за членство? Визирам реформи във военната политика и финансовите ангажименти, с които споменахте, че трудно се справят и сегашните членки.
Валентин Цанков: Македония беше поканена действително под условие, разбира се. И това условие беше ясно на всички, че това всъщност е единственото сериозно условие, което се поставя пред нея – да бъде решен окончателно въпросът с нейното име. Предпоставки за това има и лично аз смятам, че сегашното ръководство на Македония ще направи всичко възможно този въпрос в действителност да бъде решен. Още повече, че им беше напомнено, че не всеки ден се получава такава покана. Просто и ясно казано, че не се ли справят с този въпрос, а той в голяма степен е вътрешен в случая, защото Гърция прие това име, което беше уточнено – Северна Македония. Тоест реши ли този въпрос, няма да има проблеми с продължаване на преговорите. Македония е поканена за преговори, както казах – под условие. Разбира се, другите въпроси, които визирахте с готовността във военната област и финансовата тежест, която ще поеме Македония, ще бъдат решавани в бъдеще, в хода. Само да напомня, че нито една страна от последните приети през последните 15 години, в това число и България, не беше готова изцяло нито структурно, нито финансово, да не говорим по отношение на въоръженията, така че Македония тепърва ще изпитва трудности. Сигурен съм, че ще й бъде помогнато в обем и размер, в какъвто на България не беше помогнато. В това няма никакво съмнение. Причините са чисто политически и разбира се близостта до Сърбия, тоест именно по геополитически причини ще бъде подпомогната като страна.
Водещ: Казвате Македония получава покана, която определено не се дава всеки ден. Ще направи всичко възможно ръководството в Македония да се справи със задачата. Ще има ли обаче проблеми, идващи отвън, фактори, които могат да попречат на целия този дълъг процес?
Валентин Цанков: Външни фактори едва ли биха могли на този етап на развитие да променят курса. Поканата е отправена. Настояването и от страна на македонското ръководство, говоря за сегашното правителство, е твърде сериозно и амбицията е сериозна, защото приемането в НАТО за тях е и знак, че постепенно е бъдат пуснати в европейското семейство, тоест да бъдат приети за член на Европейския съюз. Това може би е генералната цел или по-скоро по-важната цел, която си поставя македонското правителство. Разбира се, беше показано в последните десетилетия, че пътят към ЕС минава през НАТО, тоест през приемането в НАТО. В този смисъл Македония изпреварва съседите, говорим за така наречените Западни Балкани и шансът Македония да се приближи повече до Европейския съюз и в последствие да бъде приета за членка на Европейския съюз се увеличава.
Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА