МненияВИЖ ВСИЧКИ

Д-р Мими Виткова: Най-страшният резултат от липсата на контрол върху здравеопазването е появилата се липса на морал в сектора

17 май 2018 | 19:01

Снимка: Радио "Фокус"

Д-р Мими Виткова, министър на здравеопазването в периода 1995-1997 г. и председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Премиерът Бойко Борисов съобщи, че правителството е дало близо 5 милиарда лева за здравеопазване. Къде се губят парите и защо има болници в окаяно състояние, подобни на тези във Варна и Ловеч, научаваме от разговора с д-р Мими Виткова, министър на здравеопазването в периода 1995-1997 г. и председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.
Мими Виткова: Това, което днес излезе като новина от премиера, мисля, че се нуждае от негово уточнение, какво точно е имал предвид, защото парите, които са в Касата са 3,8 милиарда, вероятно към това добавя и бюджетни средства, които се дават към останалите структури към Министерство на транспорта – там има транспортна болница, към Министерство на правосъдието и Министерство на отбраната, но както и да ги калкулираме, може би няма да са точно 5, а наблизо. Ако добавим към това и частните разходи, които плащат от джоба пациентите за здравеопазване, тази цифра ще е доста по-голяма. И наистина се нуждаем от обективен, сериозен анализ, какво се случва с парите за здравеопазване у нас, защото ние сме страната с най-нисък брутен продукт в Европейския съюз. Като процент от този брутен продукт ние отделяме толкова, колкото средно се отделя в страните от Европейския съюз, а дефицитите в системата са огромни и за съжаление наблюдаваме процес на разгром на системата на общественото здравеопазване и подмяната й с частно здравеопазване, което няма никакви конституционни задължения да гарантира здравето на българските граждани. Много е тъжна тази констатация, но мисля, че премиерът и неговите експерти са длъжни малко по-задълбочено да направят анализа и да отговорят, точно какво се случва в страната, защо цели региони вече са лишени от медицинска помощ, най-вече болнична.
Водещ: Ако парите са дадени, то къде са изтекли?
Мими Виткова: Виждате, че ние вече откъслечно попадаме на някакви съдебни действия, прокурорски по-скоро, където от една страна в Пловдив се арестуват служители, защото те източили 1,1 милиона, представете си, от медикаменти за заболяване, които наистина са скъпи медикаменти. Как е възможно това да се случи? От друга страна виждаме тази ликвидация на общинските и на областните болници – говорим за Ловеч, говорим за Враца и не само те – мога да твърдя, че по-голяма част от държавните болници са в това състояние или близко до това, което са Ловеч и Враца. Държавата ги управлява тези лечебни заведения от една страна. Тя назначава свои представители, тя назначава и техните изпълнителни директори. Не на второ място, а на първо даже – държавата в продължение на 20 години разкрива, тоест Министерството на здравеопазването, непрекъснато все нови и нови частни болници в тези градове. Дори в един областен град, където има, да речем, пет души невролози, 10 души интернисти и кардиолози и, когато вие там, на една областна болница направите няколко допълнително частни болници, къде отиват тези специалисти? Те се попиляват. Естествено, че отиват в частните болници, защото възнагражденията са по-примамливи, как в частните болници възнагражденията са по-високи, пак министерството трябва да отговори, тъй като и държавните, и общинските, и частните ползват един и същи ресурс от Националната каса. Единственият възможен отговор и обяснение защо там възнагражденията са по-добри е първо – възможно е да се управляват по-добре, но най-вече там се вземат много повече пари от гражданите за доплащане, отколкото в държавните болници. И този анализ трябва да е в бюрото на министъра на здравеопазването, за да може да предприема адекватни мерки, защото само тъжните констатации и замерянето с яйце не водят доникъде.
Водещ: Защо държавните болници са безцеремонно разграбвани, защо никой не упражнява контрол? Как така се е случило през годините?
Мими Виткова: Пак казвам, те се ръководят, те са първо собственост на държавата, техен принципал е Министерството на здравеопазването. Там има служители. В годините, през които е станало това разграбване, прокуратурата да се произнесе кога това е станало, кой е пуснал или министерството е разрешило вътре в сградата на държавната болница да с настани частна болница. В Ловеч е същият случай. 20 милиона от кардиологичните пътеки за частната болница, която е била доскоро вътре в областната и 2 милиона под формата на наем за държавната болница. Защо държавната болница да не взема тези 20 милиона? Няколко години по 20 милиона за частната болница позволиха същата тази болница да си направи вече самостоятелна сграда и към нея да изтекат специалистите от държавната болница. Закри се кардиологичното отделение, то го има на книга, но те не работи, защото лекарите отидоха в частната болница. И така се закриват едно по едно отделенията в държавните болници и те отиват по частните. Това се случва. И това става под ръководството на Министерството на здравеопазването. Защо премиерът търси причините на друго място, а не в министрите, които той вече доста години назначава, смяна на няколко месеца и те продължават да безхаберстват, какво се случва реално в системата? Това всичкото става под ръководството на Министерството на здравеопазването. Купува се апаратура. Аз затова казвам, че частните болници вероятно се и управляват по-добре, защото, за да купят един апарат, трябва да бръкнат в собствения си джоб. Не се ли вижда, че апаратурата в държавната болница – говорим за една и съща апаратура, е 5 пъти по-скъпа, отколкото в частната? Не се ли знае, не се ли вижда, че аспиринът в две съседни болници е на коренно различни цени? Това е толкова абсурдна ситуация, която е вече двадесет години. Аз дори се чудя, че системата издържа досега. Не искам да говоря за творчеството за взимане на пари от пациентите – безконтролно, безконтролно взимане на пари. Наскоро получих фактура, преди това бях получила друга фактура за цена на преглед от български професор в държавна болница за 700 лева, преди няколко дни вече тази цена е 400 лева. Кажете ми какво е това? И не са били търговски дружества? Това се случва в държавна болница. Какъв е този хаос? Къде е тази държава, която по конституция е задължена да се грижи? И сега никой не знае, защо така изведнъж виждаме фалити на цялата система на държавно здравеопазване – говоря за болничната, защото извънболничната отдавна е приватизирана. Разбирам наскоро, че Лекарският съюз се е загрижил за това, че специализираната извънболничната помощ – кардиолози, хирурзи, невролози, които работят само в медицинските центрове, били откъснати от болниците. Че същият този Лекарски съюз навремето забрани болниците към тях да имат поликлиники, защото ги нарекоха, че те са монополисти, разполагайки с много кадри. И след двадесет години това се случва. Какъв хирург може да бъде един хирург, който няма контакт с болницата? Той се деквалифицира. Не може специализираната извънболничната помощ да бъде изцяло откъсната от болницата, защото това влияе зле на квалификацията на кадрите. Когато те обменяха помежду си, поликлиничните лекари дежуряха в болница, болничните специалисти излизаха и в поликлиниките да консултират по-тежката патология – това беше приемственост и това беше от полза на болните хора. Сега всички са търговци. Насила ги направихме търговци. Единственият мотив, който движи здравната система, са парите. Пари и оборот на пациенти за пари – това е мисленето в здравеопазването, както на мениджмънта, така и на голяма част от работещите специалисти. А никой ли не вижда диспропорциите? Премиерът защо не седне да попита, какви са заплатите в болниците, най-вече на лекарите? Защо не види диспропорциите между това заплатата да е 1000 лева, заплатата да е 20, 30, 50, 70 хиляди лева? Тогава няма за сестрите, и сестрите са с по 500 лева заплата и напускат. Системата е заразена с толкова проблеми и е учудващо, че управляващите не ги виждат и не желаят да ги видят. Премиерът трябва да зададе въпроса на ресорния министър, какво се случва с парите за здравеопазване? Да, ние не можем да се сравняваме нито с Германия, нито с Франция. Те отделят малко повече от нас, но те имат много голям брутен продукт. И тогава на глава от население тези пари са много повече. Но такова мизерно здравеопазване, такова комерсиално здравеопазване, каквото е у нас, няма в целия свят. Най-комерсиалната система, каквато е американската, голяма част от нейните болници са нон профит, не работят на печалба. У нас от обикновения лекар до най-голямата болница всички са търговски дружества и априори работят за печалба, и ползват обществен ресурс. Какви са тези парадокси и как няма да стигнем до това дъно? Защото това е дъно вече.
Водещ: Въпросните парадокси, за които говорите, за политическа употреба ли са?
Мими Виткова: Знаете ли, трудно ми е да отговоря на този въпрос. Първо си мисля, че е политическо безхаберие; второ си мисля, че вече лобитата, които имат интерес в здравната система, а те са много, включвам и лекари, и фармацевтични компании, и доставчици на апаратури и медицински изделия, и какво ли още не, влияят много сериозно на политиците да не се променя статуквото. Как може т.нар. медицински изделия, може ли да отидете да си направите една операция и вие да си изберете какъв да ви бъде стендът, какъв да ви бъде пиронът, ставата? Какво разбира болният човек от това? Нали трябва да се направи най-доброто, което не е и най-скъпо за обществото? Какъв избор прави пациентът? Избора го прави лекарят. Именно това е монополът на лекаря над неговия пациент и това е най-големият грях – да се експлоатира този монопол. И ние сме допуснали никой в България да не знае, дори каква е цената на тези медицински изделия. Тя никъде не е публично достъпна. И вие ще срещнете един и същи продукт да се продава на всякакви цени, или в бедна България да струва 1000 лева, в богата Германия да струва 60 лева – това са стендовете, да речем, за сърце, които са вече масово употребявани. И маса такива сериозни недопустими диспропорции. И държавата къде е? Какъв е проблемът на държавата да накара производителите да се регистрират поне, да им видим производствената цена. Тогава ще има някаква разумна надценка, но ще знаем, колко е. Ние не знаем, каква е производствената цена. Защо играем така? Съвсем наскоро вие, медиите, извадихте как касата плаща за редица изделия в десетки пъти повече от това, което се плаща в Западна Европа. Понеже сме бедни или понеже сме безхаберни?
Водещ: Липсата на контрол в здравеопазването до какво още може да ни доведе?
Мими Виткова: Най-страшното, докъдето вече ни е довело, че става дума за човешки живот и за липсата на всякакъв морал, какво се случва с човешкия живот у нас. Защото здравеопазването борави с тази категория. Какво правят хората в селата, които нито имат транспорт, нито имат пари за транспорт, нито има лекар? А вече общинските болници загинаха, загиват и голяма част от целия, ето ви, Ловешки и Врачански регион. Какво правят хората от населените места там, как достигат до лекар? Каква медицинска помощ получават, когато за редица заболявания, ние говорим, че има т.нар. златен час – първият час, който е решаващ. Инсулти, инфаркти, каквото речете. Какво се случва с тези хора, когато те нямат лекар, към когото да се обърнат. Или какво правят хората, които нямат доходи, естествено нямат и здравни осигуровки. Какво правят тези хора? Единственият им контакт със здравната система е спешната помощ. Аз затова много пъти казвам, че нашата спешна помощ, с хилядите проблеми, дето включително бият лекари, тя е жертва на сгрешената здравна реформа, защото тези хора могат да се обърнат само към спешна помощ. И се получават конфликти. Защото това не е предназначението на спешна помощ – да преглежда всеки болен по всяко време на денонощието. Държавата ни обаче продължава да плаща на сто процента от нашите данъци осигуровките на хора, които официално от телевизионните екрани казват, че получават 7000 лева заплата. Говоря за държавните служители, служителите на Министерство на отбраната, на МВР, на кой ли не. Но ние от данъците си им плащаме сто процента от осигуровките. Но на хора, които нямат никакви доходи, които са продължително безработни, повече от една година, ние не се интересуваме как се лекуват тези хора, как ходят на лекар, след като нямат здравни осигуровки. Е, що за солидарна система и ние що за солидарно общество сме, когато го допускаме това нещо? Хиляди са проблемите, които трябва да се видят.
Водещ: Може ли да се излезе от този омагьосан кръг, защото вече 20 години се въртим в него?
Мими Виткова: Може. Категорично може, ако има политическа воля и ако има професионален капацитет към всяка партия, които да откроят проблемите и да предложат решения. Но трябва политическа смелост, защото, пак казвам, интересите са толкова големи, че този, който си позволи да ги нарече с истинските им имена и да предложи реални решения, ще засегне много интереси и естествено ще бъде ошамарен, извинявам се за израза, по всякакъв начин. Но това е невъзможно да продължи по-дълго време. Ние със здравната система вече отдавна сме извън Европа. Колкото и да се опитваме да бъдем тук стабилизиращ фактор на Балканите, да учим на европейски нрави всичките наши съседи, да се погледнем докъде сме си докарали здравеопазването и как се отнасяме към страданието на болния човек.
Водещ: Доктор Виткова, защо и управляващи, и опозиция, не формулират проблемите, не говорят за тях по начина, по който с вас разговаряме?
Мими Виткова: Пак ви казвам, защото те се занимават с тези проблеми от избори на избори. Защото на тяхното ухо, и на управляващи, и на опозиция, шепнат хора с разни интереси. Защото в една партия, която в абревиатурата си се нарича социалистическа, ни обясняват, че търговският статут на лечебните заведения трябва да се запази, защото това било единственият начин лекарите да получават големи заплати. Това е. Разни интереси и партиите не желаят да се набъркат в тези интереси в полза на цялото общество. Те работят за определени групи – да не ги загубят от електоралната си подкрепа. И не си дават сметка, че ако назоват реалните проблеми с истинските им имена и предложат общественополезни решения, ще ги подкрепи обществото като цяло. Не си дават такава сметка.
Цоня Събчева