МненияВИЖ ВСИЧКИ

Николай Пачев, историк: Христо Ботев е и ще си остане трубадур и създател на българската свобода през вековете

17 май 2018 | 18:00

Снимка: Агенция "Фокус"

Николай Пачев, уредник и създател на Градски исторически музей на Ботевата чета, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод честването на 142-годишнината от стъпването на четата на Христо Ботев на Козлодуйския бряг.

Фокус: Г-н Пачев, на 17 май преди 142 години четата на Христо Ботев стъпва на Козлодуйския бряг. Разкажете ни как са се развили събитията в онзи ден и как се стига до превземането на кораба „Радецки“?
Николай Пачев: Представят слизането на Ботевата чета като последна по рода си изява на въстаналите българи, сътворили епопеята от април 1876 година. В своята дълбока историческа същност, десантът на Ботевата чета е един от най-своеобразните апогеи на българското национално величие. Апогей, увенчан от саможертвата на най-екзалтираните синове на България. През април 1876 година България смая с героизма си Европа, но титанът на мисълта и революционното действие Христо Ботев, с пленяването на кораба „Радецки“, с начина на осъществяване на операцията по превземането му възвеличава отечеството ни по всички краища на света – от Европа, чак до Америка. Името на страната ни става известно в целия свят, което е преломен момент в нейното и на народа ни съществуване и развитие. В утрото на деня 17 май 1876 година Ботевата чета потегля от Румънското пристанище Турну Мъгуреле. Движейки се голяма и силна вече, дружината ратува да си запее по български над просторната дунавска шир. „Странни мъки били“, пише Захари Стоянов, „да отидеш да мреш, а да не можеш да си попееш, без което българинът не чувства, че е човек“. Щабът на четата установява окончателните подробности за превземането на кораба „Радецки“. Воеводата пише последните си писма, останали завети за поколението. С навлизането на „Радецки“ между островите „Козлодуй“ и „Копаница“ настъпва върховното напрежение. Никола Войновски, Георги Апостолов, Митьо Цветков и Тодоров влизат във воеводската каюта. Провежда се последното и много кратко съвещание. „Радецки“ се изправя пред най-славния си час. Изчакал зорко ограждането на дежурния капитан, Ботев изсвирва бойния сигнал и извиква с пълен глас: „На оръжие момчета“. За броени мигове, всяка съпротива на екипажа е сломена. Влизащият в легендите „Радецки“ се преобразява с шеметна бързина. Подходът на четниците и воеводата убеждават капитана да се постави изцяло на разположението на волята на воеводата. Свят момент, когато Обретенов подава знамето на воеводата, а той го връчва на Никола Симов с думите: „Предавам ти това знаме. Целуни го и го дръж тъй, за да умреш с него и неприятелят да не може да го вземе от ръцете ти“. Първи на земята на козлодуйския бряг слизат военният командир Никола Войновски, знаменосецът Никола Симов, Никола Кючуков и Спас Соколов. Войновски изтегля сабята си, завърта я с извънредна ловкост и сила, удря я на кръст в земята, взема шепа пръст и на висок глас заявява: „Братя, тази е земята, в която сме се родили, тази е земята, за която ще измрем“.
Фокус: Колко голяма е била четата на Ботев и с какво въоръжение е разполагала?
Николай Пачев: Четата брои 205 души. В Козлодуй към четата се присъединяват Младен Павлов Калинов и пратеникът на Оряховския революционен комитет Георги Димитров Катарджийски, който предния ден е дошъл в Козлодуй, за да донесе вестта за пристигането на четата. Преди влизането в селото, четата се разделя на две групи. Ботев, с 80 от четниците, с хубавите униформи и хубавото оръжие, преминава през селото. Налага се да проведат първото сражение. Формален бой в Козлодуй, при който загиват 9 черкези, 2 турски търговци и един от граничните войници. Войновски със 120 души от четниците преминава по височините над Козлодуй, за да предпази действията на Ботевата група в самото село. При Матеев Геран двете групи се събират и поемат по огнения път към Врачанския Балкан. В Ботевата чета е и братът на Васил Левски – Петър Иванов Кунчев. Васил Левски е човекът, който на 2 юли, 1872 година стъпва на Козлодуйски бряг, за да го одобри като пункт за нелегален внос на оръжия за нуждите на бъдещото въстание в страната. Въоръжаването в четата не е еднакво модерно. Около 40 души са купили модерни за времето си пушки, в системата са 100. Получената партида от белгийски пушки, масово разпространени в Ботевата чета и сред други въстаници е с лошо качество. Револверите, които са европейско и руско производство били само за щаба. Въоръжението на четата не е на необходимото ниво, но главното оръжие е духът и легендарната самообреченост в името на свободата. Това е върховният израз на тяхното велико време, създал най-светлия олтар на българската свобода.
Фокус: Успешна ли е мисията на Ботев и неговата чета?
Николай Пачев: Отговорът е само един – безусловно да. Въпреки кошмарните игри на великите сили и техните грабителски стремежи, мисията на април 1876 година и героизмът на Ботевата чета са приносите, които изправиха България пред прага на свободата. С кървите и пепелищата си, април 1876 г. разтърси света, надигна световния гняв срещу надживяната от епохата 5-вековна тирания. Мислещата част от човечеството вдигна гласа си в защита на българите. Христо Ботев и стратезите на българската свобода избраха единствения за периода подходящ и ефикасен момент, който проправи пътя на българската свобода. Екът на кремъклийките и черешовото топче в страната и пламенния акт по превземането на „Радецки“ обходиха целия свят. По изследвания на проф. Йоно Митев и акад. Константин Косев, съобщенията в световния печат за кланетата на юг от Балкана са около 1000, а само за Ботевата чета и пленяването на „Радецки“ са над 2000. Саможертвата на българите като най-свят ореол на българското национално величие плени света и помете от българската земя азиатското владичество.
Фокус: Каква оценка може да се даде от дистанцията на времето за това събитие?
Николай Пачев: От 1968 година като провенционален краевед, вече половин век съм посрещал над милион посетители на козлодуйския бряг. Бих поднесъл някои извадки от книгата за отзиви. Ето какво пише една представителна столичанка преди много години: „Тук за думи място няма, само трепет и вълнение“. „Корабът „Радеци“ е историческа светиня и тук сърцето тупти по особен начин“, пише кметът на Белоградчик Емил Цанков. Една българка живееща в Унгария пише: „Щастлива съм, че можахме да покажем една българска светиня на гости от Унгария, както и да ги убедим, че националния ни дух и самочувствие все още съществуват в душите ни. Иван Сотиров Тишев пише: „Ботев е една от българските национални икони, а корабът „Радецки“ несъмнено е храм на този български светец. Да живее България.“ „Тук преоткрихме историята. С насълзени очи от гордост оставихме тук част от себе си. Места като тези винаги ще ни карат да оставаме в тях“, пишат студенти от Свищов, Ловеч и Варна. Козлодуй с чест издига и поставя достойнството на съкровената земя, защото Ботев е и ще си остане трубадур и създател на българската свобода завинаги през вековете.
Цветелин ДИМИТРОВ