МненияВИЖ ВСИЧКИ

Мариана Кукушева, НБСХС: Инициативата „Хлябът е“ цели да стане част от учебния план за следващата 2019 година

17 май 2018 | 16:09

Снимка: Радио „Фокус“, „Добро утро, България“

Православната църква чества Спасовден, познат още като Възнесение Господне, с което завършва човешкото спасение. В българската традиция няма нищо по-голямо от хляба, затова този ден е и празник на хлебарите и сладкарите. За празника, но и за проблемите в бранша ще разговаряме в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с председателя на УС на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушева.

Водещ: Г-жо Кукушева да започнем с празника.
Мариана Кукушева: Честит празник, Възнесение Господне е един от големите християнски празници, и може би не случайно на този ден празнуват хлебарите, защото след Бог е хляба. Смирението, търпението, благомислието са част от голямата вяра.
Водещ: Хлябът за българина е универсална храна, но последните години около различните диети се заговори за намаляване и дори елиминиране на хляба от дневния хранителен режим, какъв е вашия съвет?
Мариана Кукушева: Тази тенденция изтече. Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) създаде инициатива, която се нарича „Хлябът е!“. От всичките 28 определения за хляба-приятел, топлина, семейство, обич и много други, бяха дадени от децата. Нашата голяма цел е тази инициатива да влезе в учебния план за следващата учебна година. Искаме в часа на класния ръководител наши специалисти съвместно със специалисти по хранене и диетолози да обяснят и да разкажат на децата- какво значи хляб, как се създава, колко е полезен и защо го наричаме насъщен. Той е част от човешкото хранене и присъства задължително на трапезата. Имаше отклонения, които насочваха потреблението да се измести в посока потребление на киноа, чиа- култури, които се отглеждат в екваториалните държави и нямат никакъв фитосанитарен контрол, и не е доказано тяхното здравословно влияние върху човека, особено на хора със светла кожа. Тенденцията постепенно отстъпи. Длъжници сме по темата към обществото, темата за знания за храната е наша тема, не бива да очакваме, че някой трябва да ни свърши работата. В този дух на мисли, днес на празника искам да споделя една важна за нас новина. С решение на МОН и с личната намеса на министъра на образованието Красимир Вълчев, зам. министър Таня Михайлова, Деница Николова професията хлебар влезе в Наредбата за защитени професии. Това е много важно, защото това значи, че паралелките, които ще се откриват за тази професия ще бъдат специално финансирани, обучаваните ще получават държавни стипендии. Надяваме се след 3 години да е факт изискването-задължителна реализация в бранша, ако младите хора не продължават образованието си в рамките на 3-5 години, за да не създаваме кухи системи за източване на обществени средства. Освен това НБСХС ще създаде регистър на всички кадри, обучени да бъдат сладкари и пекари. Идеята е да знаем как се разходват обществени средства и как се реализира кадрите след това, има ли реализация или има порочна практика позната в много държави.
Водещ: С една дума се стремите да затворите кръга от обучение до специалисти и реализацията им?
Мариана Кукушева: Задължени сме да го направим, защото човешкия ресурс в хлебопроизводството е изключително важен, независимо дали става въпрос за микро, малко или средно предприятие. Големи хлебопроизводителни и сладкарски предприятия, спрямо мащабите на европейските такива в България няма. Развитието на тази професия изисква натрупване на знания, което е невъзможно да бъде направен в един двуседмичен курс под мотото придобиване на квалификационна степен сладкар. След което тези стипендианти и бенефициенти по програми на ЕК, нямат никакъв ангажимент да реализират натрупаните познания в съответните фирми. Затова засега обученията, които се провеждат, се провеждат във фирмите на място и не са част от европейските програми.
Водещ: С тези мерки се предполага, че ще се реши проблема със сивия сектор, който засяга бранша?
Мариана Кукушева: Благодаря ви, че ме насочвате към една огромна тема, наречена сива икономика, защото в България развихме търпимост към нея представена от малките фирми, които се развиват на място, твърдят, че създават здравословен продукт и че техните работни места са на светло. В повечето случаи се оказва, че това са фирми, които осигуряват максимум едно работно място, ползват неквалифициран труд. Тази търпимост- „щото си вадят хляба“ е абсурдна. Тази търпимост я има и във всички сфери, включително и в медиите. И това е нещо, което бълва, нови и нови инициативи от сивия сектор, заради което апелираме за повече контрол от страна на Агенцията по храните, НАП и други институции. Много голямо внимание обръщаме на детско и ученическо хранене. В момента подготвяме документ за подаване на сериозни сигнали към Прокуратурата за неспазване на законодателството, защото в 50% от общините, децата се хранят с хляб и брашно, произведени от сивата икономика. А за тях се разплащаме отново с парите на белия бизнес. Това е нетърпимо. Фактът, че 50% от общините, ситуацията стана изрядна и местната управа разбра колко е важно здравето на децата и защитата на светлия бизнес, показва, че нормативната уредба не е абсурдна, просто трябва да се спре с тариктството.
Водещ: В този контекст, последно време много се заговори за двойните стандарти, вашият бранш засегнат ли е от този проблем?
Мариана Кукушева: Примера, който дадох, е част от примерите свързани с двойния стандарт. Той не е в различните рецептури за един и същ продукт. Българска е чертата да се заглеждаме в голямото и да се опитваме да укрием собствените си недъзи. Първо трябва да подредим собствения си двор и правилата да се спазват от всички, като стигнем до качество.
Хлябът не е рискова храна и не може да предизвика, освен при определени случаи /ако не е бил в допир с вредни вещества и при хранителни разстройства/неразположение. Смисълът на двойните стандарти не е в рецептурата за храни, а в измамата, която се прави с потребителя-кой е произвел хляба, при какви условия, с какви суровини. Но в празничния ден да си пожелаем да сме здрави, да знаем, че хляба е онази храна, която обединява и ни връща назад във времето, но хляба е и моста за утрешния ден и символа на бъдещето. И към него трябва да посягаме с чисти ръце и с още по-чисти помисли. Поздравявам всички хлебари и сладкари, защото днешния ден е празничен ден и като такъв в областните градове се провеждат Празници на хляба, свързани с фолклорни танци, ритуали, обреди, че хлябът е бил и ще остане и след нас. Нека да го споделим с много обич, разбиране, търпение и почтеност.
Елеонора ЧОЛАКОВА