МненияВИЖ ВСИЧКИ

Евродепутатът Андрей Ковачев: 2025 година е само индикативна дата за влизане на страните от Западните Балкани в ЕС

17 май 2018 | 15:06

Снимка: Радио „Фокус“, „Добро утро, България“

Вчера в София се проведоха различни събития и конференция на тема „Диалог със Западните Балкани, създаване на регион на растеж, сигурност и свързаност по пътя към Европа“. Днес ще започне най-голямото събитие в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС и на неговия основен приоритет – европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани. Това е срещата на високо ниво ЕС – Западните Балкани. Какво да очакваме? Тези и още въпроси ще коментираме в сутрешния блок на Радио „Фокус“ - „Добро утро, България“ с Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП/ ГЕРБ.

Водещ: Г-н Ковачев, положителна е нагласата на правителството за днешния ден, че всички лидери на ЕС ще подкрепят европейската перспектива на Западните Балкани и 60 % от българите подкрепят политиката за Западните Балкани. Положителна е настройката според последните проучвания към идеята от страна на държавите от този регион. В същото време част от европейските държави са премерени в подкрепата си. Какво да очакваме и ще има ли позиция за перспективата на Западните Балкани според вас?
Андрей Ковачев: Тази позиция вече е готова в проектодекларацията, която днес ще се приеме в София, тя ще бъде Софийска декларация и нашият принос, на България, на българското председателство за препотвърждаване на европейското бъдеще, европейската перспектива на този регион, на нашите съседи от Западните Балкани и всъщност това е успехът, който България е постигнала. В началото не беше ясно дали така зададеният приоритет на българското председателство ще бъде подкрепен от всички. Но ние успяхме да убедим нашите колеги от другите страни, по-скоро от другите страни – членки на ЕС, че е много по-добре да мотивираме, да дадем ясния политически сигнал, както към политическите елити на тези страни, така и към гражданите на тези страни, че те първо не са забравени, второ, от тях самите зависи колко реформите ще бъдат направени, и трето, конкретните стъпки, които вие в началото казахте, свързаност, инфраструктура, роуминг, обучение на млади хора, перспектива за младите хора, включване на гражданите и особено на младите хора от тези страни към програми на ЕС като „Еразъм“, които да могат да използват още преди пълноправното членство на тези страни в ЕС. Това е, което днес ще се случи в София, 15 години след Солун, след последната среща, която беше за Западните Балкани или въобще за целия регион тогава, за Балканите. В Солун нека да си спомним се даде не само перспектива, но се даде и ясен сигнал, че тези страни от Балканите са част от Европейския континент и когато бъдат готови, ще бъдат част и от ЕС. Това се случи за България и за Румъния. Сега, 15 години след Солун, даваме още веднъж такава зелена светлина или перспектива и ясен сигнал към тези страни, че тяхното бъдеще е в ЕС и от тях самите зависи колко бързо това ще се случи. А от друга страна, ЕС трябва да си свърши своята домашна работа. Президентът Макрон го каза ясно пред Европейския парламент, че и ЕС трябва да се подготви за това разширение към тези страни от региона и да убедим и нашите граждани, що се отнася до германци, до французи, до гражданите на Нидерландия, че това е в интерес на всички нас.
Водещ: Подписването на декларацията ли е това, което трябва да се случи днес, за да приемат всички, включително и опозицията, че тази среща е успешна?
Андрей Ковачев: Опозицията е опозиция, за да критикува, аз не знам какво трябва да се случи, за да каже опозицията, че е срещата е успешна и българското председателство е успешно. И мисля, че не това е целта на ЕС да убеждава опозицията в една или друга страна, че е успешно председателството. Но това е ясният сигнал, който днес ще се даде от София и ще остане в историята като Софийската декларация, която дава перспективата на страните от Западните Балкани, на тези шест страни, които са и наши съседи, че от тях зависи колко бързо ще станат пълноправни членове на ЕС. А опозицията в България може да коментира, както пожелае.
Водещ: На конференцията вчера премиерът Бойко Борисов каза, че се надява президентите на Сърбия и Косово да си подадат ръка. В исторически план страните от региона ще успеят ли да надраснат етническите проблеми?
Андрей Ковачев: Тук има и двата основни конфликта и проблема, които имаме: Атина – Скопие и Прищина – Белград. И това е другото, което днес очакваме. Надяваме се да има и положително развитие по отношение на срещата между г-н Заев и г-н Ципрас за името и деблокирането на процеса на европейска интеграция на нашите братя от Вардар , от сегашната Република Македония, и от друга страна, да имат смелост и президентите Вучич и Тачи да намерят решение как да продължат тяхното съседство, бих казал, да намерят един начин на съществуване както за Република Сърбия, така и за Косово, и да могат и да успеят да деблокират развитието на Република Косово. А другият важен въпрос, нека да не забравяме, основният според всички анализатори проблем, който има в този регион, е Босна и Херцеговина и бъдещето на тази конфедерация с Република Сръбска, с Хърватската част и въобще функционирането на конфедерацията, което е изключително неефективно в момента.
Водещ: Сложната международна обстановка това е предстоящото излизане на Великобритания от ЕС, напрежението в Близкия изток, излизането на САЩ от ядрената програма ще усложни ли процеса за евроинтеграция на Западните Балкани?
Андрей Ковачев: Около нас светът не спи, има най-различни развития, които се случват, и позитивни, и негативни, така че и днешната среща, и вчера по време на вечерята на лидерите не може да остане без дискусия и коментар това, което се случва около нас – Иран, разбира се, търговската политика на САЩ, нашата търговска политика, отговорът към тези стъпки от страна на САЩ. Това са теми, които ще ни занимават и в следващите месеци, ако не и години. ЕС винаги е застъпвал тезата, че да, със сигурност споразумението с Иран не е най-идеалното, но е много по-добре не се въоръжава Иран с ядрено оръжие, отколкото да гледаме отстрани как това се случва. Затова и ЕС подкрепя споразумението. По отношение на търговската политика знаете, че ЕС иска да създава стандартите в света, иска да сключваме споразумения с наши партньори по света, Япония, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка, Канада, разбира се, вече което го сключихме. И ако САЩ искат да се оттеглят от световната търговия и да налагат ограничения, това според нас е жалко, но тяхно решение.
Водещ: Външният министър на Македония Никола Димитров каза, че процесът на присъединяване към ЕС винаги се проваля, ако се политизира, имайки предвид, че всяка държава трябва да се разглежда поотделно. Извън това уточнение евроинтеграцията на фона на световните горещи точки, терористични актове, няма ли все пак да получи този политически привкус при одобряването на членството на шестте държави?
Андрей Ковачев: Аз мисля, че това е справедливо развитие и не виждам защо, в какъв смисъл политически привкус, това е присъединяването на страните от Западните Балкани, които са част от Европейския континент, те не са също периферия, те са, бих казал, почти в центъра на Европа. За мен няма политически привкус. Разбира се, че има геополитика също, има други геополитически играчи – и Турция, и Саудитска Арабия, и Русия, които желаят, и Китай, които желаят да увеличат своето влияние в региона, ако ЕС отсъства. Ако ние не даваме надежда, не даваме мотивация и на елитите, и на гражданите от тези страни, със сигурност други геополитически играчи ще се опитат в тази празнина да намерят своето място. Затова се връщаме в началото на нашия разговор, днешната декларация и днешното заявление от страна на ЕС е изключително важно.
Водещ: ЕС е основен инвеститор на Западните Балкани, като делът на търговията със Западните Балкани е 73 %. Едно от условията за евроинтеграцията е да се превърне в регион в растеж и икономическо развитие. Кои са стъпките в тази посока?
Андрей Ковачев: ЕС наистина отделя голяма част за инвестиции в директно и в Западните Балкани по различни програми, по различни формати, които са както директно от европейския бюджет, така и от страните-членки, свързани с подобряването на конкурентоспособността на икономиките на тези страни, с върховенството на закона, изграждането на институциите. И тук трябва да кажем нещо много важно, вие го споменахте в началото – дава много, но по отношение на нашата комуникация, като че ли не сме достатъчно добри да, не пропагандираме, но комуникираме към гражданите и на тези страни, че точно от европейския бюджет идват тези средства. Много често, особено що се отнася до Република Сърбия, като че ли, други като Русия, дават впечатления пред техните граждани, че те инвестират повече от ЕС. ЕС трябва, това което правим да бъде много по-видимо.
Водещ: Вчера председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер, каза че Западните Балкани имат партньори и приятели в Европейския парламент. Как може да помогне тази партия за присъединяването на страните от Западните Балкани?
Андрей Ковачев: В групата на ЕНП ние поставяме постоянно въпроса за Западните Балкани, отделно за всяка страна от този регион на вниманието на целия Европейски парламент и може би групата на ЕНП е една от групите най-застъпваща тезите, че трябва да се помогне на региона да излезем от това безвремие, което беше настъпило, отблокирането на различни страни като Македония, като Косово, като Босна и Херцеговина и да продължат напред към европейската интеграция. Ние ще продължим да поставяме темата, каним постоянно комисаря Йоханес Хан, който отговаря затова, както и госпожа Могерини. И всички фактори от региона, които могат да спомогнат – било то политически, религиозни, гражданското общество, икономически фактори, които могат да спомогнат за по-бързата интеграция на региона.
Водещ: Министър Екатерина Захариева, каза че хърватското председателство на Съвета на ЕС вече е обявило намерението си за следваща среща на върха ЕС-Западни Балкани. Какво показва този факт?
Андрей Ковачев: Нашите колеги и приятели от Хърватска искат да продължат тази политика. За тях, както също от другата страна на региона съседи, особено те имат емоционална връзка с Босна и Херцеговина и бих казал задължава да поемат щафетата и да продължат да настояват за по-бързата интеграция на тези страни. Министър-председателят господин Пленкович, който беше и наш, и мой колега в Комисията по външна политика на Европейския парламент, вчера наистина ясно заяви, че Хърватска иска да направи такава среща през 2020 г.
Водещ: И един последен въпрос – евроинтеграцията на Западните Балкани трябва да е дългосрочен външнополитически приоритет. В тази връзка реалистично ли е влизането на страните от Западните Балкани в ЕС 2025 г., както беше обявено?
Андрей Ковачев: Това е една индикативна дата, която по никакъв начин не е гаранция за никоя от страните от Западните Балкани. Зависи от тях дали ще се справят с процес. Засега като че ли Черна гора е най-напред по отношение на главите, които са затворили и има за момента най-добри шансове затова да се случи 2025 г. Но пак казвам, 2025 г. е само индикативна дата и няма никаква гаранция за това. От самите страни зависи, но и от самия ЕС доколко това, което споменах днес ще убедим французите, и германците, и страните от северна Европа, че това е много по-добре за целия ЕС да интегрира страните от Западните Балкани.
Елеонора ЧОЛАКОВА