МненияВИЖ ВСИЧКИ

Росен Плевнелиев: Софийският дневен ред ще има историческа значимост и ще бъде в дневния ред на Балканите и на ЕК за десетилетие напред

17 май 2018 | 14:02

Снимка: Радио „Фокус“, „Това е България“

Росен Плевнелиев, президент на България в периода от 22 януари 2012-та до 22 януари 2017 година, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“, дадено на 16 май.

Водещ: Конференция „Диалог за Западните Балкани, създаване на регион на растеж, сигурност и свързаност по пътя към Европа“ – част от съпътстващата програма на срещата на върха утре, се състоя в София. Как и чрез каква пътна карта може да се осъществи по-цялостното интегриране на региона в европейската политическа и икономическа инфраструктура? Следва срещата с Росен Плевнелиев, президент на България в периода от 22-ри януари 2012-та до 22-ри януари 2017-та година. Добър вечер, господин президент.
Росен Плевнелиев: Добър вечер.
Водещ: Съдейки по първите изказвания, за разлика от българските официални представители, европейските лидери говорят по темата за европейското бъдеще на Балканите с доста по-умерен тон. Да се каже само, без конкретни уточнения, че европейската перспектива за региона остава, извинете, но това не е ли дипломатическа формулировка на твърде предпазлива ангажираност?
Росен Плевнелиев: Знаете ли, аз съм в друга позиция, виждайки внимателно целия процес, който премина през годините. Първо, България има толкова много да се гордее с това, че ние провеждахме последователна балансирана политика, която превърна България в доверен партньор, в добър съсед на всички в региона. Второ, България по най-умния начин сега надгражда този стратегически национален интерес и постижения да бъдем доверен партньор и приятел на всички в региона, като водим, задаваме своята водеща позиция. Трябва да кажем, че въпреки съветите, които ние получавахме през последните месеци, да не вдигаме темата за Западните Балкани в дневния ред на Европейския съюз, ние го направихме. Преди няколко месеца почти никой не вярваше, не ни съветваха, а сега всички са съгласни. От тази гледна точка българското председателство надгражда стратегическа външна политика, която България провежда с постоянство, с ум, с цел. Аз много се гордея и също така съм сигурен, че в четвъртък всички ние ще имаме много поводи да се гордеем. Ще чуем добрите думи за успешно председателство на България, много сложно, много по-обемно, отколкото председателствата на много други държави, изпълнено с конкретика, резултат и съдържание. Искам много ясно да заявя, че председателството на България на Европейския съюз се провежда във време на нарастващи геополитически напрежения, което повдига и важността на региона на Балканите в европейския контекст. Имаме нуждата никога да не забравяме къде бяхме преди 20 години – с войни, бомбардировки и етнически прочиствания. Трябва да знаем откъде тръгнахме. Но България води и задава и път напред, за мирен дневен ред на свързаност, на сътрудничество. Защото много се говори за мир, всички ние искаме мир, но мирът е възможен само тогава, когато народите си сътрудничат, а не се стрелят един друг; тогава, когато народите се свързват; тогава, когато бизнесите, културите, инвестициите, започват да действат на регионална, а не само на локална основа. Аз много се гордея с всичко, което българското правителство постига. Поздравявам ги. В четвъртък конференцията, Срещата на върха, ще бъде безспорен успех. Отвъд песимизма и коментарите на някои други медии, аз ще кажа най-ясно защо толкова много се гордея и защо съм такъв оптимист. Аз вярвам, че в четвъртък ще има декларация, която ще бъде плод на консенсус. Тази декларация ще добави към Солунския дневен ред, който е исторически, Солунският дневен ред от 2003 година беше плод на европейски консенсус за това, че всички държави на Балканите, включително България и Румъния, се възползваха от това, но и държавите от Западните Балкани да имат възможността и перспективата да станат членки на Европейския съюз. От четвъртък ще се говори и за Софийски дневен ред, който ще допълни, ще разшири Солунския дневен ред. Софийският дневен ред ще има историческа значимост и ще бъде в дневния ред на всички в региона и на Европейската комисия за поне десетилетие напред. Аз с огромно нетърпение ще чакам в четвъртък да чуя точно каква ще бъде конкретиката на Софийския дневен ред и на декларацията от София, но съм убеден в нейната историческа значимост. Благодаря на премиера, на министъра на външните работи, на министъра по европейските въпроси, на цялото правителство, които положиха много усилия за един безспорен исторически успех на България. Отвъд консерватизма, отвъд това, че не си вярваме, отвъд това, че сме големи песимисти, в четвъртък имаме повод за гордост. И да благодарим на тези, които постигат този успех.
Водещ: Господин президент, какви са рисковете процесът да спре до декларациите?
Росен Плевнелиев: Знаете ли, рискове винаги има. Но все пак Софийският дневен ред, аз съм сигурен, ще бъде дори по-конкретен от Солунския дневен ред от 2003-та година, тоест ще го надгради с конкретика. Трябва да се съгласим, че България е научила своите уроци от историята и аз много, много се радвам на демонстрираната мъдрост, първо по отношение на Договора за добросъседство с Македония; второ, по отношение на повдигането на въпроса за свързаността като стратегически важен за Европейския съюз и Западните Балкани. Досега всеки строеше газови тръби, магистрали, където намери за добре, но ние не бяхме свързани, а изолирани. Днес дори ние не летим от София директно за други столици на Балканите, това се случва през Виена или през Франкфурт. Софийският дневен ред ще бъде изпълнен с конкретика. Той ще бъде в дневния ред и на Европейската комисия, и на Европейския съюз. Ако погледнете цифрите – 78% от инвестициите на Балканите са от Европейския съюз, 2% са само от Русия. 78% срещу 2%. Но някога като че ли губим посоката на това, кое е важно, съмняваме се. ЕС утре и лидерите ще добавят конкретика. Не цифри и не милиарди – не е това смисълът, но ясни приоритети, свързаността като стратегически приоритет, така че най-после българските пристанища на Черно море, да бъдат свързани с пристанищата, например, в Албания или в Хърватска, или свързаност, която да е енергийна. Нещо повече, аз искам да ви кажа, че съм голям оптимист, че дори идея, която аз родих, по която работихме заедно с предишното правителство на премиера Борисов, а именно идеята България да бъде един от инициаторите на създаването на борса за ток, енергийна борса за Балканите. Много често в мои изказвания това присъстваше, защото аз исках да направя разликата между ситуацията, в която бяхме преди 10 години – една тръба, монополно определяне на цената, към това да бъдете свободни, енергията вече да бъде стока за търгуване, а не енергийно оръжие на пазарни цени. Аз мисля, че дори в тази посока ще има конкретика в четвъртък. Надявам се много. Ще има Мастър план за свързаност на Балканите – исторически документ. Спомнете си, премиерът Борисов и аз рисувахме, когато бях министър на регионалното развитие, върху едни салфетки българските магистрали. Сега премиерът на България, чест му прави, гордея се с това, надгражда с Мастър план за магистрали, енергийни мрежи, влакови връзки за целия регион. Това е последователна политика, която много прилича на това правителство, на премиера. Сигурен съм, в четвъртък ще има конкретика. Разбира се, не в милиарди и не в конкретни проекти, но в ясни приоритети, Мастър план, изобщо план за действие как да се свържем. А когато народите на Балканите се свържат, това ще им хареса. Така ще има мир, така ще има инвестиции, така ще има развитие и приятелство.
Водещ: Господин президент, как може да се онагледи във времето европейската перспектива за Западните Балкани?
Росен Плевнелиев: Много от държавите в сряда на конференцията, за която вие попитахте, задаваха именно този конкретен въпрос – моля дайте ни конкретни дати, кога този процес може да приключи. Не е добре и аз не бих съветвал Европейската комисия, нито Българското председателство да искат подобни конкретни дати. Спомнете си за България. Този процес е важен, процесът на европейската интеграция, той е свързан с процес на демократизация, на дълбоки реформи в обществото. Спомнете си, че процесът на европейската интеграция на България стартира в далечната 1997-а година след банкови кризи, след хиперинфлация от 3000%. Тогава заплатите на хората бяха 10 долара на месец. Стигнахме далече. Но този процес на европейската интеграция е преди всичко процес на всяка една от държавите. Хиляди документи, законодателни инициативи, дълбоки реформи са нужни. Но ние задаваме пътя, ние задаваме перспективата и още по-важно – европейските лидери в четвъртък сядат заедно на масата с лидерите на държавите от Западните Балкани и ще препотвърдят техния ангажимент за европейска перспектива. Не бива да се дават конкретни дати и не бива да се дават конкретни милиарди, защото това, за съжаление, ще обезцени идеята, защото идеята за свързаност е идея за мир – тя е безценна. Идеята за свързаност на Балканите е идея за конкурентоспособност, за много повече инвестиции, по-високи заплати и работни места. Това е безценно, то не струва някакви 5 или 10 милиарда. И затова в четвъртък лидерите ще застанат на принципи. А тези принципи ще доведат и до конкретни резултати.
Водещ: Господин президент, а дали тези принципи, това, зад което ще застанат лидерите на Европейския съюз в четвъртък, ще бъде достатъчно за лидерите на държавите от Западните Балкани? Дали няма да останат разочаровани? Ще разберат ли философията, за която вие говорите?
Росен Плевнелиев: Трудно е за държавите от Западните Балкани, защото още от далечната 2003-та година те виждат една химера, една перспектива, едно обещание, което още не се е реализирало. Но има много какво да се прави на Западните Балкани. Нито една от държавите днес не е готова да приеме и да бъде на нивото на критериите, които са важни, за да може да се влезе в семейството на държавите от Европейския съюз. Например, един от тези критерии е тези държави да са решили и то по устойчив начин проблемите със съседите си. А днес все още има толкова много нерешени проблеми на Балканите и ЕС не е удобният виновник за това, че Сърбия и Косово са постоянно в напрежение един с друг, или за това, че например още между Гърция и Македония не може да бъде намерено решение, или за напрежението между Гърция и Турция. ЕС е платформа за демократично и пазарно развитие на държавите, стига те да го разберат и да го пожелаят. Аз много искам да вярвам и това е задача не само на всички нас, политиците, но и на гражданското общество, на медиите, да разкажем каква е европейската идея. Тя не е идея за милиарди и за някакви дати, и за някакво членство, парафирано с договор. Европейската идея за мир, за сътрудничество, ако щете за разбирателство между народите, е много дълбока и тя се постига чрез членство в този съюз. Държавите имат много какво да направят и по отношение на върховенството на закона, и по отношение на борбата с корупцията, и по отношение на икономическите критерии за конвергентност и свързаност. Но това е в интерес на държавите да го направят. А Софийският дневен ред от четвъртък ще препотвърди ангажимента, че когато държавите напреднат и са готови, никой не може да им откаже членството. Но вижте една Македония – по времето на един министър-председател Груевски, който в продължение на 11 години посочваше към Европейския съюз като удобното извинение за собствените му провали. 11 години Македония вървеше по пътя на ултранационализъм, създаваше проблеми със съседите, яхна една стара, отдавна отхвърлена от историята, изкуствено създадена идеология, на една изкуствено създадена славянска империя от Комунистическия интернационал. 11 години министър-председателят на Македония ходеше в Брюксел да се усмихва, да се снима с всички лидери, същевременно в страната си правеше точно обратното. Да го докара дотам, че в Македония нямаше никаква независимост на съдебната система и днес за първи път се поставят основите на една независима прокуратура. Аз този пример давам, за да разберем, че всъщност ЕС, членството в ЕС не бива да бъде химера за тези държави, а трябва да бъде последователна стратегическа цел. И никой не може да откаже, когато държавите наистина вървят в тази посока. А не както Груевски да лъже всички, лъжите му лъснаха със страшна сила. Но слава Богу Македония се връща в правия път. Ето сега разбирате, защо аз като държавен глава пет години не отидох в Македония – защото не исках да легитимирам една изцяло антибългарска политика на лъжа, една антиевропейска политика, противоречаща на основните ценности. Слава Богу и това допринесе, България показа характер, помогна. Сега Македония е на пътя на европейската интеграция. Много ще се радваме държавите от Балканите да разберат историческата значимост на посланията от Срещата на върха в четвъртък, да вникнат детайлно в приоритетите и принципите, които са заложени, да постигат резултати и реформи по тях. И никой няма да може да ги спре.
Водещ: Господин президент, ние с вас говорим за интеграция на Западните Балкани. Но какви са процесите, които вървят реално в Европейския съюз? Не ни ли опровергава практиката, че сме на път да видим връщане към националната държава за сметка на принципите на общността, за сметка на прекрасната европейска идея? Ето, новина от деня – Италия заявява намерение, като идея на този етап, за излизане от еврозоната.
Росен Плевнелиев: Знаете ли, европейската идея не бива да бъде свързана по никакъв начин с някои крайни мечти и идеи на хора, които, например, вярват в Европейски съединени щати или т.нар. европейски федерализъм. Но аз искрено вярвам, като държавен глава винаги съм вярвал и съм провеждал такава политика – не на федерализъм, но политика на силна България в силен ЕС. Няма никакво противоречие между силна национална държава и силен съюз, в който тя да членува. Същото е и с НАТО. Тези два съюза – ЕС и НАТО – правят България по-сигурна, по-спокойна, по-демократична, по-силна. Те ни позиционират в семейството на най-демократичните и проспериращите държави. Ако ние не бяхме изминали този път на членството, къде България щеше да е? Вижте една Армения, една Молдова, едни тотално съсипани държави. Не искаме да сме там. По същия начин, да, ще има много послания, ЕС ще бъде поставен под въпрос, някои държави ще заложат на по-силна националистическа риторика и действия, някои от тях ще оспорят някои от елементите на съюза, например еврозоната, тоест европейския валутен съюз може Италия да го постави под въпрос, това е тяхно национално решение. Но аз не съм чул никой друг, освен Обединеното кралство, да постави под съмнение своето членство в Европейския съюз като цяло. Защото вярвам, всички съзнават колко трудно е след това да останеш сам в един турбулентен и много бързо променящ се свят, на това отгоре свят, в който ревизионистични бивши империи изявяват своите амбиции за промяна на геополитическите дадености. България е сигурна в Европейския съюз и в НАТО. Всеки, който постави това под въпрос и се опита да предприеме действия в обратната посока, ще трябва да бъде поставен и в медиите, и в общественото пространство, и в българския парламент, да отговаря на въпросите, защо се противопоставя на националния идеал да бъдем равни с другите европейски народи и да намерим своето достойно място. Аз съм притеснен – в момент, в който цяла Европа идва в България, България получава признанието за своето успешно председателство на Европейския съюз и за своята силна проевропейска и продемократична мисия и роля на Балканите, което е голям комплимент към правителството на България, президентът на България тича към Москва.
Водещ: Как го коментирате?
Росен Плевнелиев: Знаете ли, ще го кажа много ясно и дано да бъда разбран правилно. За мое голямо съжаление президентът Радев с всяко свое действие показва, че ще остане в историята като първия български президент популист. Той е популист, той може добре да отиграва ситуации от днес за днес или от днес за утре, особено в България. Популистите затова са силни, защото действат популистки в рамките на националната държава, той може да се скара на парламента, може да се противопостави на премиера, но заявявам най-категорично – няма нито един популист, президент или министър-председател на която и да било държава, който да има тежест на международната сцена. Когато президентът Радев избира да действа популистки, да поставя под съмнение някои от европейските итнеграционни проекти, например споразумението, което беше с Канада за свободната търговия, ето Конституционният съд на България отхвърли тезите на президента Радев, странно защо няма дебат по тази тема. Слава Богу, че Конституционният съд блокира едно грешно, антиевропейско действие на българския държавен глава. Така че българският държавен глава с всичко, което направи до тук, няма как да има тежест в Европейския съюз и в дневния ред на държавите от Европейския съюз. Той се противопостави на санкциите, опита се да раздели държавите от Европейския съюз по отношение на постигнатото споразумение за свободна търговия с една от най-прогресивните държави на човечеството и на планетата, а именно Канада. Той вече няма тежест. Оттук нататък му остава да ходи на Изток, но това ще разделя българския народ. Защото българският народ е разделен по темата за Русия – някои я одобряват, някои не я одобряват. Но всички си дават сметка, в какво състояние е днес руската държава. Неслучайно нито един българин от милионите не отиде да работи и да живее в Русия, милиони българи отидоха на Запад. Неслучайно децата на най-богатите руснаци ходят на Запад, а не остават. Президентът Радев тръгва в много погрешна посока на разделение на българското общество и на заиграване с империи на изток, които имат някакво политическо влияние в България. С това той ще задълбочи още повече своята изолация в Европейския съюз, което е много жалко. И още повече, противоречи на националния идеал да бъдем равни с другите европейски народи и да вървим по европейски демократичен път на развитие. Много съжалявам за това действие на българския държавен глава, но не мога да го променя. Той ще си носи последствията.
Водещ: Много ви благодаря за времето, което ни отделихте.
Росен Плевнелиев: И аз благодаря. Пожелавам успех на българското председателство. Нека всички да се гордеем, България дава нещо на Европа и на Балканите. И нека да се обърнем с думи на благодарност и признателност и към отговорните медии и политици, които допринасят за това. Стискам ръката на всички, пожелавам успех. Имаме поводи за гордост.
Цоня Събчева