МненияВИЖ ВСИЧКИ

Проф. Николай Овачров: Битката между цар Калоян и кръстоносците при Одрин е една от най-големите за Средновековието

16 април 2018 | 17:34

Снимка: Радио „Фокус“

Археологът проф. Николай Овчаров в интервю за Радио „Фокус“ по повод годишнината от битката при Одрин през 1205 г. и победата на цар Калоян над Латинската империя.

Водещ: Връщаме се към предисторията. Да щрихираме причините, довели до битката. Има няколко любопитни фрагмента: през 1204 година западните рицари се намирали пред стените на Константинопол, но предложената им от Калоян помощ в лицето на 100-хилядна армия била отхвърлена. Това е може би един от първите ясни знаци, че кръстоносците имат други идеи. Вторият подобен момент е свързан с отхвърленото предложение за мир от страна на Латинската империя с българите, малко след падането на Константинопол. Кои са кръстоносците? От къде идват и какво не знаем за тях?
Николай Овчаров: Ние не можем да започнем направо от Четвъртия кръстоносен поход. За да видим цялата сложност на тези понятия ние трябва да се върнем почти 200 години назад. Кръстоносните походи възникват като една добра идея за отмиването на Светите земи, но по-късно те се превръщат в акции за плячка и за създаването на положение на определени владетели в Европа и т.н. Но до Четвъртия кръстоносен поход те са масови явления. Във всеки случай, още към Третия, дори може би във Втория поход, се забелязва едно желание да се утвърдят рицарите в земите на Византийската империя. И ако в Първия кръстоносен поход император Алексий Първи Комнин умело успява да ги прекрачи и да използва силата и инерцията им, a вече след края на 12 век, след падането на Йерусалим, нещата се свързват не толкова с обсъждането на Светите земи, колкото с утвърждаването на положението на създадените там кръстоносни държави. Именно по тази причина през 1204 година се провежда този поход. Всъщност той започва през 1199 година, когато край замъка „Икрия“ в областта „Шампен“ се провежда един рицарски турнир, на който основните водачи на похода обединяват усилия за началото на похода. Идеята е превземането на Йерусалим, но още във Венеция, където се събира походът, в периода 1201-1203 година, става ясно, че най-вероятно целите ще са други. И действително още по време на морското пътешествие се вижда, че нещата ще стигнат до Византийската империя. Започва разпределянето на земите, които трябва да кажем, че все още не са отвоювани, защото, освен Константинопол, са завзети съвсем малки части от Беломорска Тракия. Тепърва предстоят битките в Мала Азия, където се утвърждава Никейската империя, в Епир също се създава център на властта, така че бойните действия продължават през цялата 1204 и началото на 1205. Именно тогава стават нещата, за които Вие ме попитахте – мирните предложения на цар Калоян са високомерно отхвърлени. Така или иначе при сблъсъка с кръстоносците, който вече се очертава, Калоян има едно много мощно оръжие. Все пак той е получил своята титла от Рим, тоест е напълно равноправен с кръстоносците, които идват от Западна Европа. Това му дава моралната възможност да организира своята армия, естествено и с помощта на много боеспособните кумански части – куманската конница, която изиграла основна роля в битката при Одрин.
Водещ: Мнозина изследователи поставят мястото на битката северно от Адрианопол и близо до крепостта Вукелон. Подмамени от куманската конница, рицарите я преследвали поне 2 левги преди да стигнат мястото на засадата, а това прави от 7 до 9 км. Най-често посочваното като предполагаемо място на битката е северно от Одрин, при меандрите на р. Тунджа, южно от Сакар и Дервентските възвишения. Къде всъщност Калоян устройва засадата?
Николай Овчаров: Има много хипотези за тези неща. Едва ли някога ще бъде точно изяснено. В моята книга за битките на цар Калоян аз предлагам една друга хипотеза, именно на базата на изчисленията на френските мерки се оказва, че битката се разиграва в рамките на два дена. Тя започва на 13-ти април, когато куманите атакуват състава на рицарите. Император Бодуен е издал абсолютна заповед да не се излиза. Но непокорният и много своенравен граф Луи дьо Блоа излиза със своите рицари. Именно тогава става това преследване от 9 километра. Рицарите обаче успяват да се върнат и не се поддават на засадата. Вечерта на 13-ти април пак свиква своите хора и им казва: никакво излизане без негова заповед. Тук нещата са много интересно описани от различни хронисти като например Ернул. Те много образно описват какво се е случило – как графът сяда да закусва, куманите пристигат, започват да хвърлят своите стрели, а той се обръща към своя оръженосец и му казва: тези простаци, точно това са думите му, не ме оставят да закуся. И отново не изпълнявайки заповедта на императора, той вдига своите хора, но този път увлича целия рицарски стан. Той вдига своите хора, но този път вдига целия рицарски стан. Император Бодуен, като вижда, че не може да спре непокорният Луи, тръгва и той. Няма начин, те са се заклели във вярност един на друг. И така, цялата рицарска армия се понася. Според данните, които имаме става ясно, че рицарите тръгват сутринта, а битката става чак някъде около обяд или следобед. Значи няколко часа рицарите яздят. Когато се направиха изчисленията за това колко време може да измине тежковъоръжената армия и съответно куманите, които ги подмамват, става ясно за поне 20-22 километра разстояние. Когато се нанесе това нещо на картата, става ясно, че най-вероятно битката е станала в теснините, където от Източните Родопи излиза река Арда. Няма нищо чудно в това нещо – защото именно в Източните Родопи са били базирани българските части. Може би сте си задавали въпроса как цар Калоян може непрекъснато по няколко пъти в годината да изниква пред стените на Одрин или Димотика. Явно е, че това не става с големите придвижвания от Търново надолу. Явно, че той се намира в много по-близко място и това по-близко място са Източните Родопи. Така че, според моята хипотеза, това става именно в теснините, където Арда излиза от Източните Родопи, някъде около днешното село Камилски дол. Разстоянието от там до Адрианопол е някъде около 20-25 километра.
Водещ: До битката в Одрин латинската армия се е считала за непобедима. Интересно е, обаче, колко е тежала една латинска конница?
Николай Овчаров: Това също е един от митовете. Ясно е, че тя е била много силна армия. В Средновековието непобедими няма. Все пак да не забравяме, че става дума за времето на големите войни – няколко десетилетия по-късно ще започне и стогодишната война между Англия и Франция. В началото на 13 век въоръжението на рицарите от Западна Европа и въоръжението на българските тежковъоръжени войни практически е едно и също. Много хора си представят рицарите на Бодуен облечени изцяло в желязо с плътните брони. Не е било така. Те също са с ризници, с каквито са били и тежковъоръжените български войни. Разбира се, ризниците се спускат до колената. Ние имаме изображения на български войни от Боянската църква с островърхи шлемове. Тоест, тежковъоръжените български войни са били точно така облечени, както латинските рицари. Друг е въпросът, че българите са имали едно преимущество – леката куманска конница. Тя изиграва много важна роля не само по отношение на примамването на рицарите извън тяхното дървено укрепление, но и в разгрома им. След като там някъде, в теснините на Арда става този решителен сблъсък, започва тежка битка. Но куманите се обръщат обратно и атакуват рицарите със своите аркани. Аркан е вид ласо, но не е каубойското ласо. Те са малко по-различни. Прабългарите също са познавали арканите в своята история. Става дума за дълъг прът – 2-3 метра, на който накрая виси въжето с примката, с което направо са били прихващани рицарите. Така че куманите са изиграли много важна роля, включително със своите скорострелни лъкове, които са били твърде опасни за рицарите. Тази смесена войска изиграва фатална за рицарите роля. Знаем какъв е резултатът. Според Жофроа дьо Вулардуен са убити и пленени 300 рицари, а според морейската хроника 500. Но тук веднага трябва да се има предвид – в Средновековието рицарят е бойна единица. Тоест, с него задължително има по 20, 30, 50 човека. Според изчисленията на полето заедно с рицарите, с високите аристократи от Франция, Фландрия и Италия, е имало не по-малко от 15 хиляди оръженосци, стрелци с лъкове и т.н. Говорим за една от най-големите битки на Средновековието.
Водещ: Изучава ли се битката при Одрин днес и в Западните държави?
Николай Овчаров: Изучава се и в западните учебници. Включително в учебниците на Франция и на Белгия. Само преди няколко дни, в порядъка на „Мисия България“, преди 2 седмици, ние, с проф. Пламен Павлов, изнесохме лекция в университета на Гент, Фландрия, днешна Белгия. Всъщност това е градът, от където произхожда самият Бодуен и там е неговият замък. Стана дума точно за това нещо и доста дискутирахме с белгийските учени тази битка. Те бяха много любопитни да научат съдбата на българите и т.н.
Водещ: На какво мнение са учените?
Николай Овчаров: Ами малко се страхувахме предварително с Пламен да не ги обидим. Все пак знаем, че при битката са избити рицари като граф Луо дьо Блоа, при това по много драматичен начин. Император Бодуен се опитва да му помогне, но е пленен. И после умира в Търново. Естествено, както се знае, неговата смърт е забулена в тайнственост. Всички знаят тази легенда, че в него се включва царицата, жената на Калоян, за което той побеснява и го унива. Веднага личи, че това е легендарно. Но така или иначе самият факт, че тези легенди са създавани от странстващи католически монаси, показва какво голямо влияние е оказала на Запад смъртта на Балдуин. Така че, това, което разглеждахме с нашите колеги от университета в Гент, беше точно това – разказахме им, че няма как да се знае къде е гробът на Балдуин. Единственото нещо, което можем да знаем за него е умрял в Търново.
Водещ: Погива ли „цветът на западното рицарство“ след загубата на Латинската империя при Одрин?
Николай Овчаров: Това е пак една, хайде не погрешна, но неточна концепция, че при одринската битка загива цветът на рицарството. Там загива много от цвета на рицарството, но далеч не целият. Одринската епопея е началото на една цяла серия от битки, които цар Калоян провежда до 1207 година, които са не по-малко епични от битката при Одрин. Още през 1205 година той прави една блестяща военна операция, с която превзема Серес, убива рицарите, които го охраняват, след което влиза в Солун. През това време другият водач на похода Бонефаций Монфератски е далеч на юг и воюва на Пелопонес. Практически Калоян превзема Солун. После пък съответно се насочва към Филипопол, Пловдив. Превзема го и унищожава византийците, които са били преминали на страната на латинците. А още в началото на 1206 година при Русион се провежда една невероятна операция, при която е разбито цялото ляво крило на рицарите и загиват почти толкова рицари, колкото при битката при Одрин. Следват още няколко големи операции, при които може да се каже, че е разгромен цветът на Западното рицарство. Нещата стигат до началото на септември, 1207 година, когато в една блестящо устроена засада в Източните Родопи, е разгромен и убит вторият водач на похода Бонефаций Монфератски, владетелят на Солун. Практически през това време рицарите са напълно обезкървени. Било е въпрос на време Калоян да влезе в Константинопол. Той обаче избира една малко по-различна тактика – преди да превземе Константинопол, да превземе Солун, за да си осигури тила. Обсажда го в края на септември, 1207 година, и тогава се случа събитието, за което по-късно ще се напишат цели балади и легенди. Според византийската легенда в нощта преди щурма, изведнъж Св. Димитър влиза в шатрата на Калоян и го пробожда с копие. Естествено това е легенда. Явно е, че става дума за някаква внезапна болест.
Водещ: Плаща ли данък България за своето православие? Щеше ли католицизмът да улесни, да облекчи историческата съдба на българския народ?
Николай Овчаров: В историята няма „ако“. България е избрала своя път. Той има и совите положителни, и своите отрицателни черти. На няколко пъти ние се доближаваме до унията. Очевидно България гравитира от край време към Рим, за да получи своето признание. Вече при цар Калоян унията е факт, но тя не е била реална в този смисъл, в който се създават унии в други държави в по-късно време. Православието е много важно за България, защото България дава на целия славянски свят кирилицата. Защото кирилицата в условията на католицизма нямаше как да се получи. България, след приемането на православието, чрез превода на свещените книги, реално погледаното, дава православието на север от Дунав, на Сърбия, на цяла Русия. Това са българските влияния, които през 9-10 век са първата вълна. А през 14 век идва второто голямо българско влияние в Русия и в другите славянски държави. Така че православието, респективно преведените на старобългарски език книги, дава страшно много на целия свят.
Водещ: Какво липсва на Калоян, за да е завършен владетел?
Николай Овчаров: Нищо не липсва, просто много ранната му смърт. Калоян е починал на тридесет и няколко години. Той е бил съвсем млад. Нека си представим, че просто не се беше случило това нещо пред вратите на Солун. Той щеше да превземе Солун, това е абсолютно сигурно. След което няма начин да не падне и Константинопол. През това време византийските държави, които се образуват в Никея, са още много слаби. Така че тогава, може би, Калоян щеше да осъществи мечтата на Симеон, тоест създаването на голяма империя, фактически наследяването на старата Източна Римска империя от България. Това нещо има и положителни, и отрицателни черти, както и по времето на Симеон. Защото никой не може да каже как щеше да се развие ситуацията, ако българин беше седнал на престола в Константинопол. Твърде е възможно българският народ да се размие в това огромно море, което е представлявала империята с гърци, арменци и много други народи. Факт е, че историята е направила така той да почине пред вратите на Солун. За да дойде през 1218 година синът на първия Асен – Иван Асен Втори и реално погледнато да осъществи мечтите на поколения българи – една силна империя, която в първата половина на 13 век доминира над целия европейски югоизток.
Запрян ЗАПРЯНОВ