МненияВИЖ ВСИЧКИ

Христо Смоленов: За Европа идват трудни времена на шизофренно раздвоение, защото събития в Сирия отминават, но се жертва развитието на човечеството

16 април 2018 | 16:30

Снимка: Радио „Фокус“, „Добро утро, България“

Интервю на Христо Смоленов, експерт по антитероризъм за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ април.

Водещ: Доколко трите държави, които осъществиха атаката без резолюция на ООН и категорични доказателства за използване на химическо оръжие от страна на Сирия имат легитимни права да я осъществят и другия въпрос-според реакцията на Башар Асад, той разбра ли посланието?
Христо Смоленов: Това е труден въпрос, ако искам да говоря от позицията на истината, а не на това което циркулира в момента по световните медии, като четвърта власт, за която никой не гласува. Там силата на парите, собствениците на медиите и тези които ги контролират е толкова голяма, че не става дума за гласуване. Когато става дума за истина, демокрацията не е точния модел на вземане на правилни решения. Демокрацията има отношение към процедурите на гласуване в политически контекст, но не и когато става дума да се изясни истината по един или друг въпрос. Както Бисмарк обича да казва- при всяка война първата жертва е истината, освен това той е казвал, че най-много се лъже преди война и след лов. Трудно е да се сведе отговора до чисто технически параметри, малко над 100 ракети са изстреляни-19 са от нов тип, които са предстоящо нововъведение и 71 са прихванати. Има три поразени обекта, странно е, че още на следващият ден на тези обекти имаше хора без защитни маски и оборудване, което трябва да ги предпази от неизбежните следи и вредни ефекти на, дори и разрушено оборудване за производство на химическо оръжие. Това оръжие стана дъвка, около която трудно се спори, тъй като трудно се доказва произход и дори наличие. В случая със Скрипал единствената фатална жертва е котарака унищожен с огнепръскачка. В последно време, призрака на Гьобелс протрива ръце, защото коалицията, която се бори успешно срещу хитлеризма с цената на огромни жертви е вътрешно разединена и противопоставена. Двата основни принципа на Гьобелс, за съжаление са основни модели на поведение днес. Първият от тях е –една лъжа повторена хиляда пъти, се възприема масово като истина. Второ- тези които ни забавляват, ни управляват. Тези принципи, специално се изтъквани от него и станали основа на хитлеристката пропаганда навремето. За съжаление света е изгубил много от ориентирите, които имаше след разгрома на Хитлер. Светът е загубил и голяма част от духовния си ангажимент и следва не само интересите на пазара, но и големите интереси на човешкото развитие. От тази гледна точка е обясним фактът, който Радио „Фокус“ съобщава, че християнския свят, не само на изток, но и на запад, започва да се обединява в осъждане на този тип международно поведение. Когато терористите от „Джебхат ан-Нусра”, бяха обкръжили Малуля, родния град на Света Дева Мария, мястото, където арамейските и роднини и днес живеят. Никой на политическо ниво, не реагираше срещу безчинствата на терористите, и факта, че те дори не само убиваха, но и изяждаха роднините на Исус. От тази гледна точка реакцията на християнската общност сега, не само е обяснимо, но има и исторически корени. В този смисъл, светът не е само това, което комюникетата на властимащите излъчват и не е само това което онези хора, които според великия писател Кърт Вонегът си играят със света, превръщат парите във власт и властта в пари. Тяхната дума тепърва ще се чува. Но за Европа идват трудни времена на шизофренно раздвоение. Това е голямата жертва на случилото се и това е най-голямата опасност, защото подобни събития отминават, проблемът е, че жертва на подобни развития, винаги е развитието на човечеството. Не искам за втори път да преживявам, глупотевините на бившата Студена война. За съжаление работим в условия на Втора Студена война.
Водещ: Казахте, че демокрацията не е модел за вземане на правилни решения/ когато става дума за истина/ и че коалицията е разединена. Защо според вас участват Великобритания и Франция в тази коалиция?
Христо Смоленов: По различни причини. И при едните и другите причините са вътрешно-политически и социални. Иска ми се да видя в Доналд Тръмп духа на Франклин Рузвелт, но е трудно да си представя въплъщение на Шарл дьо Гол в новото френско ръководство. Що се отнася до Чърчил и поведението на Тереза Мей, очевидно има подобна амбиция за превъплъщение. Проблемът е, че Европа показва за пореден път дефицит на способност да води самостоятелна политика и военни действия. От това ще се възползва Турция, която ще се опита, може би успешно, да осребри гъвкавата си позиция. Тя ще иска нови отстъпки, не случайно ръководителя на НАТО Столтенберг, днес е на двудневно посещение там. На срещата ще става дума за базата Инджирлик, която става сериозна разменна монета, тъй като САЩ, по думите на Макрон, бяха уговорени от него, да останат на театъра на военните действия в Сирия. А преди десетина дена Доналд Тръмп каза, че ще се изтеглят от там и в много отношения това беше разумно решение. Очевидно сега се е намерил кой да поеме разноските на тяхното оставане там, някой аналитици виждат в това принос на Саудитска Арабия. Но инфраструктурата за военно присъствие в този регион има ключов пункт – за базата Инджирлик тепърва ще текат разговори за позициониране на САЩ там, срещу нови отстъпки по отношение на твърдия курс на Турция срещу кюрдите. Те бяха жестоко излъгани в края на този труден и трагичен период. Други последици за Европа е тероризма, който ще се засили рязко. Ако навремето един от големите познавачи на Близкия изток предупреди, че свалянето на Саддам Хюсеин, ще отвори портите на ада; то продължаващата трагедия в Сирия и близостта до Европа, ще ни приближи към деветия кръг на ада. Отделен въпрос е защо точно Сирия. С особеното развитие на нещата в Турция, паднаха част от възможностите за контрол над каналите на наркотиците, които минаваха от там. От друга страна, Израел е сериозна държава, за да допусне през нейната територия да тече такава търговия. Остава територията от Ливан до Сирия и някой очевидно иска, освен въпросите с петрола и газта, да осигури неспирен поток от наркотици до големите консуматори на Западна Европа. Трябва да се оценява случващото се и от тази гледна точка. Контролът на този регион допълнително се затруднява за наркотрафикантите от факта, че там се намеси много силно Иран и нещата стават много сложни за тях. Още през 60-те години беше възникнало силно напрежение между САЩ и Франция, по повод френската връзка. През Средиземноморието беше основния канал за подобни ресурси и контрола над този канал и това беше въпрос, едва ли не на държавен приоритет. Шарл дьо Гол не даваше възможност за смяна на контрола, докато един ден осъмна дестабилизиран.
Водещ: Русия реагира меко на удара и поиска извънредно заседание на ООН? Може ли да промени позицията си и да очакваме ответен удар?
Христо Смоленов: Гъвкавата реакция е държавнически оправдана, по една главна причина- Доналд Тръмп, колкото и компромиси да му се налага да прави, все пак е въплъщение на опита на САЩ да се еманципира от диктата на онази клептократична върхушка в света, която е жизнено заинтересована от перверзията наречена либерален глобализъм. Това което се случва в Сирия и преди това в Ирак са критични събития, произлизащи от кризата на този либерализъм. Папа Йоан Павел II каза, че либерализма в този му глобален, на моя отговорност казвам-„колониалистичен“ вариант, е по-опасен за човечеството, дори от комунизма. Папата е бил прав и смятам, че покушението срещу него е организирано от сили, които са били заинтересовани от преструктуриране на световния ред в руслото на либералния глобализъм. Доналд Тръмп се обяви срещу тази господстваща парадигма и тогава се разбра колко силно е разпространена и какви мощни корени е пуснала в общественото битие. Голямата конкуренция между западните държави да се покажат добри съюзници на САЩ прикрива факта, че и двете държави посрещнаха резервирано победата на Тръмп на изборите. Той наруши един заговор за глобализация на либералната демокрация. Разликата между истинската и либералната демокрация е като между Канада и канализацията.
Водещ: Специалистите очакваха след удара сериозни дипломатически дебати, оправдали се това очакване, започнаха ли те? Какво предстои?
Христо Смоленов: Не съм оптимист по отношение на възможностите на дипломацията да внася свежи струи в света. Има едно голямо изключение, което трябва да поощри разумната и достойна позиция, която България заема, както преди, така и по време на случващото се в Сирия. Българската позиция е не само уравновесена, но и запазва правото и възможностите на Европа да има някакво иницииращо значение по отношение на деескалация. Ключовата дума и приоритет на прогресивните сили в Европа, трябва да е борба за деескалация на тези конфликти. Като цяло дипломацията е начин да се продължи курса на съответните политически сили в насоката, които интересите им диктувам. По-важно е мобилизирането на народната демокрация и задълженията на интелигенцията са далеч от безкритично приемане на реалности. Те трябва да бъдат приемани с такова отношение, като това на Каролин Галактерос във френски ежедневник Le Figaro. Малко хора ще прокоментират факта, че 25 % от французите подкрепят случващото се. Кошмарите на Ориана Фалачи са сбъдваща антиутопия. Благодаря на българската общественост, че подкрепя разумния курс на българската държава, към това да бъде, не само консуматор, но и инициатор на такива опити за деескалация.
Елеонора ЧОЛАКОВА