МненияВИЖ ВСИЧКИ

Никола Петров: Навършват се 37 години от откриването на НАО „Рожен“ и 40 години от първата снимка, направена с най-големия телескоп при нас

13 март 2018 | 18:02

Снимка: Радио "Фокус"-Смолян

Директорът на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“, в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян, по повод 37 години от официалното откриване на научната институция.

Фокус: Господин Петров, днес Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ навършва 37 години. Как ще отбележите годишнината от откриването и какво се промени през тези години при вас?
Никола Петров: Искам да направя едно уточнение, днес се навършват 37 години от официалното откриване на обсерваторията, но първите снимки, направени с нашия най-голям телескоп или т. нар. първа светлина на обсерваторията е ноември месец 1978 г и това са цели 40 години. Въпреки това няма да има нищо специално и тържествено. От една страна за тези години, има с какво да се похвалим, че извършваме работа, която е на нивото на всички наши колеги по света, от друга страна ни се иска да имаме по-нова апаратура и да направим нещата да бъдат по-модерни. Когато обсерваторията е била открита преди 37 години е била на абсолютно световно ниво – модерен телескоп, модерна апаратура за работа. Компютърът, който е управлявал големия телескоп е бил американски, такива е имало само няколко в страната и един от последните такива сега е в атомната централа в Козлодуй. За времето се е струвал над 240 000 долара, скенерът с цифрова обработка на фотоплаките е бил над 140 000 долара, английска машина. В момента няма нищо подобно и нямаме апаратура на световно ниво. Тази година вече успяхме, защото процедурите по обществените поръчки са дълги, но с помощта на местната управа най-вече в лицето на областния управител успяхме да получим едни средства, с които сме купили нови камери от ново поколение, но няма как да кажем, че са на най-високо ниво в световен аспект. Иначе нещата не вървят не чак толкова добре и радостта и ентусиазмът от годишнината не мога да го изряза в личен аспект.
Фокус: Какво е състоянието на сградата, имате ли нужда от ремонт и нова техника, за да извършвате безпроблемно научната си дейност?
Никола Петров: Нещата са все по-зле. Започват да рухват – един от поредните обекти, който е национален в нашата страна и се руши. Миналата година излязоха класации, кой какво прави в науката и нашият институт по астрономия е отличник. Когато една сграда на повече от 40 години не може адекватно да се поддържа, започва да става опасна. Виждаме го навсякъде около нас – училища, читалища, които са средище на култура и образование. Те са в разруха. Това, което хората могат два видят в тях, така е и нашата обсерватория – просто се руши. Винаги съм бил оптимист, но не чак толкова, че може да се случи нещо хубаво.
Фокус: Какво е финансово състояние на обсерваторията, има те ли задължения и как приключихте 2017 г.?
Никола Петров: На базата на помощта, която ни беше оказана на местно ниво, това е първата година от 6-7 години насам, която завършихме не начервено. Хората учат икономия и как да се развиват едни или други неща, знаят че са необходими процентни средства за обновяване на базата, ние имаме парите, с които да можем да вършим работата си или да съществуваме и от време на време по някой лев, за да ни запушат устите. Нямаме обаче онези средства, на които можем да разчитаме за нововъведения и да правим новите неща. Да се развиваме в правилната насока със стъпките, с които се развиват страните например от Западна Европа. Засега очакванията ни са свързани с тази европейска карта 2020, първото гласуване на която ние сме в конкурсите и сме спечелили с още няколко научни организации. Тези обещания и гласувания са от 2011 г., но досега ги няма парите, тези пари ги няма. Обещава се, че всеки момент ще дойдат, но ги няма.
Фокус: Обсерваторията е била и все още е един от най-големите научни центрове в страна, но е и привлекателна туристическа дестинация. Идват ли много туристи и сега през зимата?
Никола Петров: Тази година имаше туристи до последно и сега за 3 март също имаше много туристи. Оптимистичното в цялата тази история е, че хората не са загубили целия си ентусиазъм от новото време и от това да учат и да знаят. Напротив идването им и при нас означава, че те се интересуват и искат да се докоснат до нещо, което е част от нашето развитие и на цивилизацията като цяло. Моето лично желание е да можем да покажем много повече. Факт е, че на година идват 14-15 хил. човека, които никак не са малко за обект като нашия, защото пътят свършва в обсерваторията. Трябва човек съвсем целенасочено да тръгне към нас, не може пътьом да спре и да се отбие при нас. Хубаво е, че има интерес. От друга страна от тази година няма да има магистратура физика в Софийския университет – накъде отива нашето развитие.
Фокус: В тази връзка, ежегодно при вас се организират много практикуми и школи с ученици и студенти от България и чужбина. През тази година предвиждате ли такива събития?
Никола Петров: От чуждите държави като че ли започва да има по-голям интерес. Идват любители астрономи от Унгария, Чехия, Полша. Има няколко школи, които вече са обявени за тази година. Иска ни са да започнем един ремонт ако може, но чакаме парите от 2011 г. Хем ще има школи, хем може би ще има ремонти, което ще влоши възможностите за пребиваване. Има интерес от чужбина и школи и от ученици. Забелязва се, че качеството започва да се променя със сигурност, може и да греша. Учениците са страхотни, имам лично взаимоотношение с тях като ги подготвям за олимпиади. Те са страхотни, от група от 6-7 човека, нито един няма да остане като студент в България. Въпреки това, няма нищо лошо в това, че младите хора отиват с идеята да се реализират навън. Това може да се превърне в нещо прекрасно, което можем да правим в нашата страна. Да обучаваме, да възпитаваме и да се гордеем от къде са тръгнали, когато някога след време ни представят в чуждите страни. Това може също да се превърне в една наша политика за работа с бъдещите кадри. Ние си общуваме помежду си. Не е проблем, че сме обучили някого да отиде в чужбина. Въпроса е да го обучим и да се гордеем с това, че сме обучили наследници, които са ни прославили с научните си достижения.
Нели ГЕРГЬОВСКА