МненияВИЖ ВСИЧКИ

Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин: Визитата на македонския премиер Зоран Заев в Турция отправи послания към Запада и България като председател на Съвета на ЕС

13 февруари 2018 | 16:30

Снимка: Радио "Фокус"

Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Премиерът на Македония Зоран Заев беше на официално посещение в Турция по поканата на премиера на страната Бинали Йълдъръм. По време на срещата бяха обсъдени двустранните отношения и актуални регионални въпроси. Двамата дадоха и съвместна пресконференция. Какви ангажименти ще поеме Турция спрямо Македония. В следващите минути ще разговаряме с Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин. Добро утро, г-н Димов.
Георги Димов: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ: По време на работна вечеря в Анкара, организирана от Съюза на стопанските камари и борси на Турция премиерът Зоран Заев заяви, че има възможност за засилване на икономическото сътрудничество между двете страни. Той уточни, че целта на Македония е за няколко години търговията с Турция да достигне стойност от един милиард евро, как ще коментирате това?
Георги Димов: На мен ми се струва, че имаше съвсем други опорни точки за и покрай тази визита на македонския премиер поне ще се отнася до турските медии и политици. Всъщност видя се очевидната експлоатация на самото посещение на Заев за по-различни цели и възползване от естествения интерес към него, за да се отправят съвсем други послания и акценти общо към Запада и конкретно към Вашингтон, към Брюксел и респективно към София в сегашното ни европредседателско качество. Наистина Вие сте права – Скопие и Анкара са се прицелили към 1 милиард евро годишен стокообмен. Повече от македонските медии научихме, че Анкара подкрепя Скопие в спора за името с Атина и също така за членство на Македония в НАТО. Но, откровено казано вчера трябваше да се търси под лупа македонският вектор вътре в Турия и на мен ми се струва, че Анкара нямаше как да не се възползва от този златен шанс, с тази визита, за да отправи тези послания към Запада и очевидно е покрай и на гърба на Македония. И от турските медии и политици чухме и видяхме главно остра риторика срещу позицията и действията на Вашингтон в Сирия и на втора място много ясни недвусмислени заплахи и упреци към Брюксел – в смисъл „внимавайте за бажанската вълна и операцията на турската армия в Сирия, в Африн –„Маслинова клонка“, с която ние Ви пазим от тероризма“
Водещ: Турският премиер Бинали Йълдъръм се опълчи на Вашингтон и обясни турската военна операция „Маслинова клонка” в Африн. Според него ако Турция не е господар на положението в Сирия, тогава „както бежанска криза, така и терористична вълна ще залеят цяла Европа и тя ще плати висока цена”. Премиерът отправи и сериозни предупреждения към САЩ, като заяви, че „вече е дошло време да се вразумят”. На какво се дължи тонът на Бинали Йълдъръм?
Георги Димов: Точно така, точно така, аз това го загатнах и всъщност нека да внеса още малко уточнения да кажа – с непосредствената история от последните два три дни и на второ място има и съвсем пресни новини, те са „парещи“, от снощи, от последните часове. В края на миналата седмица на посещение в Истанбул беше съветникът по въпросите на националната сигурност генерал-лейтенант Хърбърт Макмастър. И в Истанбул той беше приет и се срещна на изключително ниско равнище с говорителя на Ердоган Ибрахим Калън, а пък Анкара не пропусна да го обяви и като заместник главен секретар на президентството, което по принцип рядко го прави, даже лично аз не знаех, че длъжността му е толкова ниска и това само по себе си е показателно. Понеже, явно, че нищо не са се разбрали. А в средата на тази седмица предстои визита в Анкара на държавния секретар на САЩ – Рекс Тилърсън. И след вчерашния мощен „хор“ на антиамерикански изявления и заплахи, какви и Вие казахте по темата се изказаха напоително и външният министър Мевлют Чавушоглу, и вицепремиерът Бекир Боздаг, а и самият премиер Бинали Йълдъръм, което изказване направи на съвместната пресконференция със Зоран Заев в Анкара. А пък като „капак“ по темата се обозначи и лидерът на турските националисти Девлет Бахчели. По всяка вероятност за пореден път да не пропуснем за пореден път да регистрираме и да внимаваме кой управлява днешна Турция – безспорно това е ислямисткият национализъм и национал ислямизмът в сегашния негов пълен блясък на войнстващ и военнолюбив. И сега да Ви кажа последната информация, която е буквално от снощи. На първо място Пентагона оповести проектобюджета си за 2019г. и в него за сирийските демократични сили отиват 550 млн. щатски долара. Аз наистина не знам какъв е целият наш военен бюджет, но си мисля, че е по-малък. А от тези 550 млн., 300 млн. долара са заделени за програми за обучение и окомплектоване на отрядите за родна самозащита на кюрдите, включително въоръжаване, а останалите 250 млн. за програми за гранична сигурност, каквото и да означава това. И, безспорно, новината е силно неприятна за Анкара и второто събитие, то е вътре в Турция. Снощи стана ясно, че новият кмет на Анкара е внесъл предложение името на булеварда пред американското посолство в турската столица да бъде променено на „Маслинова клонка“, за да напомня на американците сегашната военна операция на турската армия в Африн. Ето това за това става въпрос.
Водещ: По време на срещата стана ясно от думите на министър-председателя Бинали Йълдъръм, че Турция подкрепя присъединяването на Македония към НАТО. Те се обявиха и за задълбочаване на двустранните отношения между двете страни. Акцент беше поставен върху икономическите връзки и увеличаване на стокообмена между Анкара и Скопие. При така стеклите се обстоятелства какво да очакваме, г-н Димов?
Георги Димов: При така стеклите се обстоятелства на мен ми се струва, че би трябвало да направим оценка преди всичко какво произхожда за ЕС и за НАТО, на които две организации ние сме членки, от тази визита на Заев в Турция и аз виждам поне три главни аспекта. На първо място може да се разсъждава около оповестената среща на върха във Варна на 26 март, във формат Ердоган, Доналд Туск, Жан Клод Юнкер и нашият министър – председател Бойко Борисов. На тази среща трябва да се избистри бъдещето на диалога между Анкара и Брюксел. На второ място, което е в контекста на визитата на Зоран Заев, инициативата и приоритета на европредседателството ни – Западните Балкани. Никой не си е правил илюзията, че Анкара ще подмине темата, най-малкото заради сантиментите и сърдечните пориви на сегашния турски президент Ердоган към наследството от Османската империя точно тук на Балканите. На трето място е отношението ни към обстановката в самата Турция и действията на турската армия в Сирия. И тази категорична оценка беше вече дадена с дебатите и резолюцията приета в Европейския парламент в два главни аспекта. На първо място това е препотвърдената категорична наша позиция за несъгласие с продължаващото извънредно положение в югоизточната ни съседка и призивите ни за незабавното му прекратяване. И на второ място е разграничаването точно от тази прословута операция „Маслинова клонка“. Вижте, евродепутатите, всъщност отразяват настроението на 510 милиона европейци. Те са сериозно загрижени за хуманитарните последствия от турската намеса и оценяват тези действия повече да не продължават. Ето за това става въпрос. Свързано с всичко това е и самата обстановката вътре в Турция, която наистина е мъчителна и силно обезспокоителна.
Водещ: Да, президентът на Турция заяви и че извънредното положение страната ще продължи чак до изборите през 2019г. От какво е провокирано това, г-н Димов?
Георги Димов: Ами веднага ще Ви кажа, телеграфно само няколко особено показателни събития и тенденции и то от последните няколко дни. На първо място е треската и уплахата на сегашния режим за резултатите от изборите през 2019г. и последните проучвания на общественото мнение бяха оповестени вчера от социологическата агенция „Консенсус“, при това тази агенция е близка до Ердоган и до неговата Партия на справедливостта и развитието и какво се оказва – гласовете за управляващата партия могат да паднат и под 40% на местните избори през 2019г. като редовните следва да се проведат през март. Това автоматично ме връща към последния местен вот в Турция на 30 март 2014 година. Това е годината, в която по-късно през август Ердоган стана президент. Но тогава, на тези избори след затварянето на избирателните секции в тъмната част на денонощието по време на броенето на гласовете на територията на половин Турция изгасна тока за двадесет, тридесет минути – сещате се какво е станало, сега предстои да видим. На следващо място този „ужас“ се пренася и към едновременните общи президентски избори на 3 ноември 2019г., датата е закована в променената Конституция. Понеже Ердоган и неговата партия също не могат да разчитат на победа да получат поне 50% и точно за това им трябват националистите и всякакви други ислямисти, за да оформят общ фронт и това е основната тема в дневния ред на Анкара. Точно това е и причината за предстоящото многократно удължаване на извънредното положение, както ни го обеща и лично Ердоган. И на трето място и то е най-опасното за нас, това е заиграването с националистическата карта в югоизточната ни съседка, а именно антиамериканските и антиевропейските настроения. И вижте в резултат на всичко това в момента над 80%, може би вече над 90% от турците са антиамерикански настроени или поне така декларират и това нас няма как да не ни притеснява, САЩ са наш съюзник в НАТО. И ако някой се опитва да ни подлога динена кора покрай и заради Турция просто това няма как да му се получи. А по отношение на желанието на турците за членство в ЕС спадът също е страшно голям – срещу близо 80% до преди няколко години, те вече са дори под 40%.
Водещ: Г-н Димов, в заключение искам да кажем на нашите слушатели какви ангажименти ще поеме Турция спрямо Македония?
Георги Димов: На първо място това е заставането на страната на Скопие в спора с Атина за името, което е контрапункт на Гърция. И това е поредното доказателство за изострените отношения между Турция и Гърция, включително и по отношение на Егейско море, провокациите към островите. На следващо място това е декларираната подкрепа за членство на Македония в НАТО, която на фона на тези антиамерикански, дори и антинатовски изявления и настроения в Турция ми се струват доста ехидни и не ги приемам на сериозно. И на това, което е най-важно ще има някаква цел за развитие на търговско-икономическите отношения, но ако трябва да си го кажем в прав текст – това ще бъде по нататъшно турско икономическо проникване в Македония, което и без това е факт, всичко го виждаме. И също така ми направи впечатление по време на визитата на Заев в Анкара – той е изказал съболезнования във връзка с турските жертви в Сирия по време на операцията „Маслинова клонка“, което не кореспондира на евентуалното членство в НАТО, понеже за нас, за Запада, за САЩ, за НАТО сирийските кюрди не са терористи и точка по въпроса.
Водещ: Много Ви благодаря за това интервю, г-н Димов.
Георги Димов: Аз също Ви благодаря, привилегията беше преди всичко моя.
Йоланда ПЕЛОВА