МненияВИЖ ВСИЧКИ

Димитър Стойков, РИМ- Шумен: В музея съхраняваме ценни ръкописи и документи, останали от видния възрожденски учител и будител Илия Блъсков

09 февруари 2018 | 17:00

Снимка: Радио „Фокус“ - Шумен

Димитър Стойков, главен уредник в отдел „История на българския народ,15-19 век“ към Регионален исторически музей-Шумен, в интервю за Радио „Фокус“ - Шумен по повод навършването на 179 години от рождението на писателя Илия Блъсков.

Фокус: Г-н Стойков, каква диря в историята на Шумен оставя със своята дейност Илия Блъсков?
Димитър Стойков: Шумен може да се гордее с плеяда от възрожденски учители, писатели, будители, които оставят трайна, значима диря в живота на града. Това не е случайно. Градът, няколко години преди Освобождението, 1875-1876 година е известен като голям военен гарнизон. Тук се намират и канторите на много търговци, една голяма част от тях изпращат децата си в чужбина да усвояват знания и когато се завръщат, те носят и новите тенденции. Илия Рашков Блъсков роден през 1839 година в Клисура, а баща му- видният възрожденски учител Рашко Блъсков, му е пръв учител. През 1860 година Илия Рашков Блъсков свързва своя живот с град Шумен. Идвайки тук, негови преподаватели по онова време са Добри Войников и Анастас Гранитски, които имат своята дан за развитието на писателска дарба на Блъсков. Малко преди 1856 година той издава „Десет заповеди Божии“, първият му книжовен труд. В Шумен Илия Блъсков се отдава на активна учителска дейност, а сред неговите ученици е и Панайот Волов. Важно е да споменем и произведенията на Илия Рашков Блъсков, които остават в книжовното наследство на Шумен. Неговите повести, сред които „Изгубена Станка“, „Злочеста Кръстинка“, предават на читателите по онова време реалната действителност в българското общество. Блъсков е един от много добрите разказвачи. Изявява се като един от добрите изследователи на град Шумен, като историк. Неговият труд „Материал по история на българското Възраждане“, от 1907 година носи богата документална информация. Много добре описва живот по време на Възраждането, ентусиазма на българите, които пращат децата си да изучават науките, както и трагичните моменти, свързани с нашата история по време на Руско- турската война. Когато през 1877 година са нападнати и опожарени Търговище и Омуртаг, една голяма част от българите бягат и намират спасение в шуменския гарнизон, в град Шумен. И тук отново виждаме деятелността на Илия Блъсков. Той, заедно с други читалищни дейци организира и посреща тези хора, които бягат от войната, и с общите усилия на други родолюбиви шуменци те успяват да бъдат спасени и намират сигурност в Шуменския гарнизон.
Фокус: С името на Илия Р. Блъсков се свързва и откриването на читалище „Напредък“ в Шумен.
Димитър Стойков: Илия Рашков Блъсков се включва активно в читалищната дейност в Шумен. Във фондовете на музея в града се съхранява „История на читалище „Напредък“. Това е ръкопис на Илия Блъсков, предполага се, че е от началните години на 20 век, 1910 година. Именно там той упоменава трудните моменти от създаването на читалището. Ние съхраняваме тези ценни ръкописи и документи, останали от видния възрожденски учител и будител. Съхраняваме и четири тетрадки, които подробно описват историята на читалището. Намерени са от Йордан Милчев през 30-те години на 20 век, когато е бил помощник- библиотекар на шуменската мъжка гимназия „Васил Друмев“. В своите спомени той споменава, че книги се дават само през неделен ден и когато отива да се занимава със своята дейност, намира голяма част документи, заделени за изхвърляне. Благодарение на своето любопитство той успява да ги съхрани и ги пази около 50 години в своя личен архив. Дарява ги на музея през 1988 година и този ценен документ ще може да се види и от идните поколения. Разполагаме с писма, които Блъсков е писал до изтъкнати шуменци, снимки от епохата. Важно е да спомена и приложение, което се явява пета тетрадка към тези четири. В нея е описан силистренският светец Ангелуш. Неговата слава достига и до Шумен, и авторът акцентира върху тази личност. До нас достигат наистина ценни документи, от първо лице, предадени от автора. Това представлява интерес за шуменци, за хората, които изследват личността на Блъсков, показват неговия труден и нелек път. Неговата книжовна дейност, започвайки от 1857 година, продължава до около 1907 година. Когато Блъсков вече е на възраст, зрението му отслабва, и ако се върнем на тези четири тетрадки, той всъщност ги диктува на своята дъщеря Стефка Блъскова. Тези четири тетрадки излизат под едно общо заглавие „Юбилеен сборник на шуменското долномахлянско читалище „Напредък“. Интересно е и друго. През 1907 година дружеството на класните учителина Шумен организира скромен юбилей на Блъсков. Той с вълнение приема поздравите на своите колеги и се радва много, че не е забравен от шуменци и тук искам да се спомене едни негови думи- тойко като един трудолюбив, рядко скромен човек винаги се стреми да довърши недовършеното. Благодарение на труда на Блъсков до нас достига ценна историческа информация. Във фондовете на музея, в колекция „Старопечатни книги“ притежаваме доста негови произведения. Когато провеждаме тематични занятия с учениците е много ценно те да могат да се докоснат до оригиналите на документите, да видят почерка, нашите възрожденски дейци са имали голямо калиграфско майсторство. На името на Илия Блъсков в Шумен има училище, още приживе е именувано на именувано на бележития българин. Открито е през 1908 година, Блъсков присъства и малко по- късно им подарява три тома от своите съчинения с автограф. Доколкото ми е известно те се пазят в библиотеката на училището.
Ивелина ИВАНОВА