МненияВИЖ ВСИЧКИ

Проф. Николай Радулов: Специалните служби трябва да направят проверка, за да се установи дали външни лица могат да проникнат в базата данни

09 февруари 2018 | 15:09

Снимка: Радио „Фокус“,„Това е България“

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: При специализирана акция в нощното шкафче на кмета на Септември Марин Рачев са намерени справки от ДАНС с информация за купуване на гласове на местните избори през 2015 г. Практика ли е да се предоставят такъв тип документи на кметове? Въпросът е към проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност.
Николай Радулов: Въпросът ви е много подходящ, защото от това, което научихме не става ясно дали тези документи са класифицирана информация. То си личи по грифа, който е нанесен върху тях. Ако те не са класифицирана информация, няма никакъв проблем те да бъдат и раздавани, давани от ръка на ръка и размножавани, и ползвани. Всеки, който го попитат „защо притежаваш такива документи“, такива хора като кметовете, лесно ще отговорят. И следващият път, когато се правят избори да не допуснат никакви грешки и никакви опити за фалшифициране на изборите. А дали е така, вече всеки от нас си има едно наум и може да обмисли този въпрос – дали става дума за поука или става дума за подготовка да не бъдат заловени от съответните служби, ако рекат да направят някой трик по време на изборите.
Водещ: Вашето мнение какво е?
Николай Радулов: Не знам какъв е конкретният документ. Липсва някаква дисциплина, която преди години съществуваше в специалните служби. И доказателство са публично документи, които бяха определено класифицирана информация, разхождаха се, уж до министър-председателя Станишев, уж до някакви добронамерени граждани, които ги предаваха. Така че това не е традиция такъв документ да циркулира сред хората, които не им е работата да ги четат и да ги съхраняват. Аз си мисля, че след като е бил оставен налице, т.е. ако някой направи проверка в кабинета ще го намери, този документ наистина не съдържа класифицирана информация и не е определен като такъв документ, затова и кметът го е оставил.
Водещ: Не, той не е в кабинетът. Там е целият въпрос, че е в дома му, в нощното шкафче.
Николай Радулов: Вижте сега, има например, отчетите, които се представят от ДАНС всяка година имат две чести. Едната е явна и тя не съдържа класифицирана информация. Другата съдържа класифицирана информация и тя е за ползване само от комисиите, които се занимават със специалните служби в Народното събрание. Първата част няма никакъв проблем, вие знаете, даже медиите получават, за да я публикуват. Най-вероятно се касае за такъв документ.
Водещ: Проф. Радулов, легенди се носят затова какъв процент от общия обем е течът на информация от службите на МВР?
Николай Радулов: Трябва да ви кажа, че аз самият през годините много пъти съм бил питан от бизнесмени дали е нормално да идват да ги предупреждават за разни неща, например че ти си разработван, аз мога да оправя нещата. И аз им обяснявам, че няма нищо нормално в това, напротив, това си е престъпление, тъй като тези, които ходят при тях, ако наистина са служители, защото е възможно и да не са никакви служители, а да се представят за такива. Защото и такива случаи сме имали с фалшифицирани карти на специалните служби, то това е престъпление и би трябвало такива бизнесмени веднага да се отнесат до ръководството на съответната служба или до прокуратурата. Както преценят, на когото имат повече доверие. Факт е, че много рядко го правят такива бизнесмени, спрямо които е имало такъв опит да бъдат изнудвани. Но много смешно ми прозвуча на времето, когато ГДБОП го извадиха от МВР и го преместиха в ДАНС. Разправя ми един мой приятел, който се занимава с бизнес, дойдоха едни момчета, така много чистички, с вратовръзки, с костюми и казаха от днес ние поемаме вместо ГДБОП, на нас трябва да ни давате парите. И ние много се учудихме, направо бяхме втрещени – какви пари? Нали давате пари на ГДБОП? Как ще даваме пари? Много разочаровани вика си отидоха тези млади момчета. Аз имам едно наум дали е протекъл точно така разговорът. Но наистина е много куриозно и много непосредствено невежество са демонстрирали тези момчета, ако наистина са се опитали по този начин да изкопчат пари. Иначе търговия с информация, не с документи, защото само много глупави хора могат да разхождат секретни документи напред-назад, тъй като те първо тях ще ги уличат като хора, които изнасят информация. Но че информация на ухо се казва, че се докладва, че се говори за много секретни неща, като СРС-та, като резултатите от СРС-та, това е факт в обществото. И вие знаете, случаят за който веднага се сещам, как на покойния вече бизнесмен Петър Христов шефът на ГДБОП му е докладвал сутрин какви СРС-та има и какво си говорят обектите им. Така че не е за първи път да излиза информация, не за първи път се замисляме затова какво и как изтича по отношение на най-класифицираната информация. Онзи ден също имахме един, как да го нарека, неприятен, недобре изглеждащ случай, при който когато са отишли да арестуват заподозрените в отвличането на Адриан Златков, част от хората са били предупредени и са знаели…
Водещ: И чакали с адвокат.
Николай Радулов: Така че явно си продължава да си тече. Но вижте сега, това не е толкова трудно, защото през последните 10-тина години в специалните служби и МВР влязоха хора, които не гледат на тези служби като на мисия в живота, като на борба за едно по-спокойно съществуване на хората, а като на място, което е сравнително доходно, получават си заплата, осигурена им е пенсията по първа категория и тази информация, която им е в ръцете е нещо, с което те разполагат, нещо което считат, че е тяхна лична собственост и могат да боравят с нея както искат. И това е въпрос и на невежество, и до известна степен наивност, и до липса на контрол, и до лошо управление.
Водещ: Основният въпрос е как са защитени масивите от данни от различните служби и от вътрешното министерство, за да не могат кръгове от заинтересовани да получават срещу заплащане достъп?
Николай Радулов: Не за първи път се случва масивите, дори когато са защитени, да бъдат източвани. Вие знаете имаше голям скандал по случая „Червей“. Една специална служба да източва информационните масиви на друга специална служба, уж че търсят някакво престъпление. Това беше формено безобразие и това всички граждани го осъзнаваха. Но искам да ви кажа и друго нещо – един от големите проблеми на базите данни, които съществуват във МВР и ДАНС е, не за всички става дума, разбира се, че не са сертифицирани. Т.е. когато с тези бази данни се оперира, не остава следа кой е този, който е оперирал. Също така има възможност в някоя от базите данни да се влезе с чужда парола. Няма такъв идентификатор, който със сигурност да установи кой е този, който с тази парола е влизал. Тези неща отдавна съществуват в софтуера и хардуера, така че тяхното дългогодишно неиновиране, невъвеждане в този вид, който има и такива сертификати европейски, когато не са в този вид базата данни, позволяват всякаква злоупотреба с тях. И аз просто се учудвам, че този теч е все още слабо известен сред хората. Иначе чувал съм неща за бази данни, които въобще на практика и ако се отиде да се прави проверка, не съществуват проверяващите, не им се разказва, че има такива бази данни. Това са стари бази данни преди да се направят модерните, които са давани като подарък от чужди специални служби. Т.е. като софтуер и след това са били попълвани, разбира се те не са били сертифицирани. Когато са дошли новите бази данни и старите са се запазили, но официално не съществуват. Има, знам че съществуват такива бази, даже знам и къде, но да не го говорим в ефир.
Водещ: Казвате нещо много сериозно, проф. Радулов.
Николай Радулов: Аз много години се опитвам да алармирам специалните служби да си направят една проверка, за да видят тези бази данни, в които се слага много сериозна информация, между другото, гарантирани ли са, че външни лица не могат да проникнат. Че ако проникват служителите, които са в кръга на упълномощените лица, остава ли следа кой точно е правил справка и защо, каква е причината? Така че този проблем стои и ако си спомняте, същият проблем стоеше и с така нареченият отдалечен достъп при подслушването, когато избухна големия скандал с проверката в бирарията, защото човекът, който е бил упълномощен да седи пред този компютър и онлайн да следи разговорите е отишъл на почивка. Негов колега, без да има разпореждане, без да има заповед тогава на ДАНС , от началника на ДАНС, е ползвал и е работил на неговото място. Всъщност той е направил записа и го е изнесъл, този запис, който разтресе държавата тогава. Взе се точно по този въпрос, се взеха мерки. Но има много други такива периферии – технически и технологични проблеми, свързани с информацията от специалните служби, които или им е все едно на управляващите сектора, или умишлено се оставят вратички – тези възможности всъщност са част от дупките в системата. разбира се, най-големият проблем за изтичането на информация са хората. Когато хората не са подбрани внимателно, когато общественият ред и сигурност не им идват отвътре, т.е. това не мисията, на която са се посветили, за тях е лесно да си мислят, че могат да си докарат някой допълнителен лев, продавайки информация.
Водещ: Проф. Радулов, в кои случаи е възможно да се изнесе информация от службите, да не се разбере какъв вид може да бъде тази информация?
Николай Радулов: Всички служители в тези служби по своя пост, който заемат, са носители на класифицирана информация. Всеки от тях допира до някакъв тип класифицирана информация и е въпрос дали тази информация може да бъде превърната в търговска стока или не. Защото има информация, колкото и да е секретна, не интересува никой в бизнес средите, не ги засяга и следователно не може да бъде предмет на търговия.
Водещ: А на шпионаж?
Николай Радулов: Не се е стигнало до там. Помислете си какъв въпрос би интересувал чужди специални служби по отношение на нашите специални служби. Та ние сме отворени към всички партньорски служби, към специалните служби на Щатите. Кой друг би се интересувал? Руснаците като вероятен противник не се интересуват от тези работи, защото те са много наясно каква е системата за сигурност и в ДАНС, и в МВР, и могат да предположат, без да четат документи, каква е ситуацията.
Водещ: Има ли в Закона за защита на класифицираната информация пропуски или възможности, които позволяват износа и търговията на информация?
Николай Радулов: Законът е добре направен. Самият закон не предполага такива неща. Но вие знаете, че големият проблем не са законите, а това, че не се спазват. Имаме пример Закон за МВР, във връзка с него и с изпълнението има правилници и инструкции. Тоест имаме стотици листове хартия със закони, които тъкмо съставът ги изучи и се подготви да работи по тях, сменя се един член – това предполага всичко надолу да се смени и отново те са неподготвени, и отново трябва да се подготвят. Това пречи на нормалната работа. Има и друго нещо, разбира се – това е като във всяка структура в страната – има добросъвестни, много свестни хора, които работят; има и хора, които се чудят как да злоупотребят с информацията. Например мой близък, който някога беше ръководител на Националната служба за сигурност, сега е бизнесмен, негови бивши колеги се опитаха да го изнудят. Направиха една папка от абсолютно фалшифицирани документи и се опитаха да му я /…/, той ги изгони, разбира се. Но самият факт, че някой може да се осмели да прави такова нещо, говори, че има нещо гнило в управлението на сектор „Сигурност“.
Водещ: Съществуват ли тарифи за изнасяне на класифицирана информация от службите?
Николай Радулов: Не мисля. Мисля, че когато се случва такова нещо, информация, която представлява интерес за определен бизнесмен и той е намерил лицето, което да му я достави, става дума за договорка помежду им. Иначе тарифи мисля, че не съществуват. Чак дотам не сме я докарали.
Водещ: Казахте, че имаме информация, която не е сертифицирана. Защо? Имаме ли ясна формулировка що е това класифицирана информация?
Николай Радулов: Имаме, разбира се. И се знае от специалистите, които изработват базите данни, се знае как трябва да изглеждат те, така че всеки път, когато се влезе в базата данни, самите пропускателни филтри да изискват освен паролата и някои други подробности, основанието, на което се прави проверка, така че винаги да могат да се върнат назад тези, които разследват дадено изтичане на информация, да видят кой, кога и защо е използвал информационната система.
Водещ: Тогава защо не е направено?
Николай Радулов: Повечето информационни системи са /…/ и това е направено. Но, пак ви казвам, има информационни системи, за съжаление такива има на места, където се пази много чувствителна информация, например в Държавна агенция „Технически операции“ нещо такова намекна шефът на Бюрото за контрола. Не го каза напряко, но намекна за нещо такова. Трябва да се правят проверки. Трябва службите за вътрешна сигурност да се информират по отношение на това не просто има ли дефекти информационната система, а кои са нейните части. Защото, когато се отиде на проверка, ако не се знае, че освен тези бази данни, които съдържат това и това, има една-две, които са полулегални, то няма как да бъдат проверени. Това могат да го знаят само вътрешни лица.
Водещ: Да не са пробити тези информационни системи, подобно на тази в митниците?
Николай Радулов: Имаше такива неща преди години, когато с една парола си служеха много хора, особено в паспортните служби. Това се правеше, за да им е по-лесно, защото особено когато се заменяха личните документи въпросът беше бързо да се върши всичко, да няма усложнения и т.н. Но мисля, че оттогава насам е направено необходимото и вече не са толкова лесно достъпни.
Водещ: Много ви благодаря за тази информация, за анализа и за времето, което ни отделихте. Чухте проф. Николай Радулов.
Цоня СЪБЧЕВА