МненияВИЖ ВСИЧКИ

Проф. Георг Краев: В България Грегориянският календар е въведен на 31 март 1916 г.

13 януари 2018 | 18:00

Снимка: Радио "Фокус", "Метроном"

Фолклористът проф. Георг Краев в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.

Водещ: На 13 срещу 14 януари т.нар. старостилци посрещат Нова година. Иначе казано, това е денят на старата Нова година…
Георг Краев: Всъщност старите българи не са знаели, че това е Нова година, а е Сурва година.
Водещ: Моят въпрос е откъде и защо тръгва това разминаване в посрещането на Новата година?
Георг Краев: Историята е много сложна, много дълга. Започва през 46 година, преди раждането на Исус Христос и 708 години от създаването на Римската империя. По това време римският диктатор Юлий Цезар се е обърнал към гръцкия астроном Созиген от Александрия, който с екип идва в Рим, за да реформира използвания дотогава египетски календар, с който се бил запознал в Египет, тъй като Египет по това време е средището на древната култура и наука. Египетският календар е бил разделен на 12 месеца по 30 дни. Месеците носели имената на божествата, на които били посветени. Годината била разпределена на 3 сезона с по 4 месеца всеки – сезон на разливането на река Нил, сезон за сеитба и сезон за прибирането на реколтата. Нейното начало – новогодишното начало, било през месец март. Обаче, при реформирането на календара Созиген поставил началото на годината на 1 януари, нашият Васильовден или Сурва година. Той приел като основен фактор годишното преместване на Слънцето сред звездите и така средната продължителност на годината станала 365 дни. Тъй като се смятало, че всяка Нова година трябвало да бъде в един и същи ден и един и същи момент от денонощието, било решено три поредни години да имат по 365 дни, а четвъртата 366. И именно тези 366 са наречени високосна година. Имената на месеците били запазени, тези имена за нас сега са изключително важни. Това са януари, февруари, март, април, май, юни, квинтилис, секстилис, септември, октомври, ноември и декември. Всички нечетни месеци – януари, март, май, квинтилис, септември и ноември имали по 31 ден, а четните – февруари, април, юни, секстилис, октомври и декември имали по 30 дни. Само февруари на високосната година имал 29 дена. Римският сенат решил да благодари на Юлий Цезар, не на Созиген, който свършил работата, а на Юлий Цезар за извършената реформа на календара и за военните му заслуги, разбира се и затова преименувал рождения му месец на месец юли. Новият календар получил името Юлиянски и започнал да отчита времето от 1 януари 45 години преди новата ера. Тогава било и първото новолуние след зимното слънцестояние. Това е един много важен момент, защото това е единствената връзка на Юлиянския календар с лунните фази, за разлика от мюсюлманските календари. Висшата жреческа колегия на Рим обаче имала задължението да следи правилното отчитане на времето. По неизвестни причини, обаче, вмъкнала високосните години не през 3, както било по правилото, а през 2 години. По този начин календарното броене се объркало и било забелязано едва 8 години преди новата ера. Тогава римският император бил Август. Той премахнал грешките, натрупани през годините като допълнителните дни към високосните години не били включени 8 години преди новата и 8 години след новата ера. Затова Сенатът пак решил да преименува месец секстилис на август в чест на поправилия грешките в Юлиянския календар император Август и на неговите големи военни победи. Но месец август имал 30 дни, а древните римляни смятали четното число 30 за нещастно. Освен това посветеният на Юлий Цезар месец – юли – имал пък 31 дни. Наложило се да се вземе от месец февруари още един ден и да се придаде той към месец август. По този начин февруари станал с 28 дни, през високосните години 29, а месец август с 31 дни. После прехвърлили един септемврийски ден на октомври, един ноемврийски на декември и по този начин постепенно бил видоизменен Юлиянският календар. В този си вид той останал непроменен в цяла Европа до края на 16 век, а в някои страни, като България например, до първото десетилетие на 19 век. Оттук започва обаче една друга много интересна история. Точно по Юлиянския календар се е родил и живял, бил разпнат на кръст и възкръснал Исус Христос. Пролетното равноденствие по времето на земния живот на Христос винаги е било на 21 март. По това време календарът е бил използван и в Израел, който е бил в състава на Римската империя. Поради примитивните уреди за наблюдение при реформирането на календара, Созиген допуснал грешка с няколко минути, което довело до изоставането с едно денонощие за около 128 години. Тази грешка била забелязана от участниците в Първия вселенски събор, състоял се в Никея през 325 година след Христа. Те установили, че за периода от 46 години преди новата ера, когато е създаден Юлиянският календар, до 325 години – времето на Вселенския събор, тоест за 371 години се е получила разлика от 3 денонощия. За да премахнат тази разлика, придвижили датите с 3 години напред, обосновавайки се с факта, че астрономическото пролетно равноденствие докато Христос е живял на земята, е било 21 март, а по време на събора било около 19 март по същия този Юлиянски календар. Развили се, разбира се, страхотни спорове, дебати, били изказани най-различни мнения, но така или иначе най-сетне дошли до общото убеждение, че 21 март трябва да се приеме от църковната практика като пролетно равноденствие. Много настоятелно бил поставен обаче въпросът за празнуването на християнската пасха. Решено било да се задължат християнските църкви да изчислят датата на пасха. Тя трябва да бъде свързана с 21 март, за да съвпаднат сезонното време, астрономическите явления и събитията с датите, както е било при земния живот на Исус Христос. Доста сложен проблем. Освен това определили пасхата да не се празнува едновременно с юдеите, а след първото пролетно пълнолуние в първия неделен ден след астрономическото пролетно равноденствие – доста засукано и сложно. Според изчисленията на участниците във Вселенския събор от 325 година Великден е подвижен празник и се чества след 21 март и не може да се случи по-рано от 22 март и по-късно от 25 април. Разликата от 35 дни е предвидена за лавиране, та християнският Великден да не съвпадне с юдейската пасха. През 6 век е въведена и християнската ера и летоброенето започва да се дели на преди и след Христа. Обаче през 1582 година група астрономи математици уведомили папа Григорий ХIII-ти, че Слънцето пресича екватора и преминава от южното в северното полукълбо всяка година на 11-ти, а не на 21 март, както бил решил Първият вселенски събор. Папата се запознал внимателно с изчисленията на групата и дал благословията си да се направят поправки на Юлиянския календар, като се запази обаче датата 21 март – датата на пролетното равноденствие. Когато поправките били нанесени, папа Григорий ХIII-ти издал була /папски документ/, с която 5 октомври да се счита за 15 октомври на 1582 година. В негова чест поправеният календар бил наречен Грегориянски. Според изчисленията след 3300 години този календар ще изостане с едно денонощие, тъй като не са пресметнати секундите поради примитивните изчислителни уреди. В различните държави Грегориянският календар е въведен по различно време. В България, вече с 13 дни разлика, той е въведен на 31 март 1916 година. Следващият ден станал 14 април. Българската православна църква обаче не възприела новия календар и продължила да брои дните с разлика от 13 дни, включени като стар стил в календара. Тоест не признава, че след 31 март следва 14 април и чествала съответния светец на 1 април, следващия светец на 2 април вместо на 15-ти и т.н. Българската православна църква възстановява точните празнични дати през декември 1968 година и вече Рождество Христово се празнува на 25 декември по гражданския календар, а не както дотогава на 6 януари. Това е причината днес по някои места из българско да празнуват Сурва година на 13 срещу 14 януари.
Водещ: Оттук ли идва разминаването в други празници – една част от тях ги отбелязваме по стар стил, други по новия Грегориански календар.
Георг Краев: Например до ден днешен Православната църква чества светите братя Кирил и Методий на 11 май, а ние празнуваме не всъщност светите братя Кирил и Методий, а тяхното дело, на 24 май. Ние забравяме, че първоначално бащата на Христо Ботев, всъщност родоначалникът на този празник, празнува на 11 май. Друга странна дата това е 8 декември. Децата не знаят защо празнуват на 8 декември, а всъщност това е празникът по стар стил на Свети Климент Охридски. И други такива някои неща има. Но това е въпрос на културна организация и най-вече на Министерството на културата да си върши работата.
Водещ: Така или иначе при това преизчисляване между стар и нов стил има ли допуснати грешки?
Георг Краев: Много ми е сложно да кажа дали има или няма, тъй като този въпрос в крайна сметка не е антропологичен, така да се каже. Той е към астрономите и математиците, които ако на човешки език ни обяснят какво се случва, може би ще знаем какви грешки и всъщност какво се касае от тази грешка, как ние я възприемаме и как я превръщаме в култура.
Водещ: Да, безспорно сложна математика, сложни изчисления при всички тези превратности на времето – нови и стари календари. Днес има ли много страни по света, които не са преминали към новото летоброене?
Георг Краев: Ами да. Например мюсюлманският календар, който е построен върху изменението на лунните фази, а не както при нас – на слънчево-лунния календар, празнуват по съвършено друг начин. Но това са именно културните придобивки на драгото човечество, на умението му да изчислява своето време и представите за неговото време. Както например древният фолклорен българин е имал кръгова представа за времето. Тоест тя е била разделена годината на две – на зима и на лято, не е познавал пролетта и есента. По-късно с християнството започва едно векторно осмисляне на времето, тоест време с начало и с край, когато ще настъпи апокалипсисът. Докато в момента ние по астрономически, така да се каже, живеем в едно безкрайно време. Това се оказва много сложно за културата на негово височество човека. Той хем живее кръгово, тоест циклично, хем от друга страна е християнин и живее векторно, а от трета страна е световен гражданин и живее със световното време. Доста сложничко, нали?
Водещ: Независимо в какво измерение, в какъв календар живеем, важното е времето, което изживяваме, да бъде пълноценно.
Георг Краев: Напълно съм съгласен с вас.
Росица АНГЕЛОВА