МненияВИЖ ВСИЧКИ

Елена Александрова, РИМ – Благоевград: Освен поет, Яворов е бил и гениален революционер

13 януари 2018 | 15:03

Снимка: Радио „Фокус“ – Пирин

Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 140-годишнина от рождението на поетът и революционер Пейо Яворов.

Фокус: Г-жо Александрова, какво е най-важното нещо, което според Вас хората трябва да знаят за личността на Яворов?
Елена Александрова: Важно е да знаят, че освен поет, Яворов е бил и гениален революционер, чиито контакти с македоно-одринското освободително движение започват още през 1895 година под влияние на баща му и приятелят му революционер Коста Нунков. В края на 1900 година Яворов подава молба до Българската екзархия – да бъде назначен като учител в Македония, но му е отказано. Съдбоносна за него се оказва срещата му с Гоце Делчев през 1901 година, когато в него окончателно съзрява идеята да се бори за свободата на подтиснатите си сънародници, които остават в границите на Османската империя след освобождението на България. От края на същата година напуска и работата си като телеграфист в София и започва редакцията на вестник „Дело. Независим македоно-одрински лист“, който се издава като орган на Станишевия комитет. Като четник Яворов за първи път влиза в Македония през февруари 1902 година с четата на Михайл Чаков. На 13 февруари обаче край село Драговища, Кочанско е пленен от четата на Върховния комитет. Два дни по-късно е освободен и се завръща в София. Като репортер на вестник „Право“ обикаля страната и агитира за включване на млади членове в редиците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. В началото на януари 1903 година Гоце Делчев тръгва с 40 четници за Македония, сред които е и Яворов. Четата преминава от Самоков към Банско. Там тя се разделя. Едната част остава в Банско, а другите през Неврокоп за Серско. В село Каракьой, Дечев издава окръжно за събирането на всички районни чети, за да обсъдят обстановката за избухването на въстание. От февруари до април 1903 година Яворов издава 12 броя на вестник „Свобода или смърт“. На 23 април, Яворов участва в тежко сражение с турски войски край село Голешево. Яворов трудно преживява и смъртта на Гоце Делчев през май 1903 година. Яворов е и първият биограф на Делчев. Самата биография е издадена непосредствено след убийството на героя през 1904 година. След тези събития поета се завръща в София, където започва подготовка за влизане с чета в Македония. Самата чета преминава през Самоков, Демир Капия, Драглище, Банско с цел подготовка за въстание. В Мелник четата се разделя отново на четири части, но поради конфликт със Яне Сандански, Яворов я напуска и отново се завръща в София.
Фокус: След завръщането си в София, Пейо Яворов участва в редактирането на вестник „Илинден“ – 1907 – 1908 година. По-късно е част и от Кюстендилският конгрес. Какво се случва на него?
Елена Александрова: На Кюстендилският конгрес Яворов е избран за допълнителен член на задграничното представителство на организацията. През 1910 година пък участва във възстановяването на революционната организация и е избран за член на централният ѝ комитет. Преди това през 1909 година издава есеистичната си книга „Хайдушки копнения“. В нея той описва своите преживелици като македонски четник.
Фокус: При избухването на Балканската война, Яворов се записва като доброволец. Какво се случва с него в този период?
Елена Александрова: По време на войната той е определен за войвода на чета № 15. Награден е с орден за храброст след войната. Искам да допълни, че няколко са документите, които отразяват участието на Яворов във войните от 1912 – 1913 година. Дейността на неговата чета е била съсредоточен по поречието на река Места. Яворов участва в сражения при Банско, Елешница, при Якоруда. Една голяма част от тези документи се съхраняват в Държавния военно-исторически архив във Велико Търново. Яворов бива определен и като войвода на партизански взвод № 15 с 10 подчинени му опълченци. По време на бойните действия по течението на река Места, четата на Яворов се съединява с Четата на Йонко Вапцаров и Христо Чернопеев при Освобождението на Банско през 1912 година. По-късно Яворов се насочва към Неврокоп, днес Гоце Делчев, за да освободи града. Така става и негов първи кмет.
Фокус: Какво се съхранява в Регионален исторически музей – Благоевград, свързано с личността на Яворов?
Елена Александрова: В Регионален исторически музей – Благоевград се съхранява първото печатно издание на биографията на Гоце Делчев от 1904 година, написана от Пейо Яворов. Освен биографията в музея се пази първото издания на есеистичната книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903”, както и различни фотографии на поета и революционер Пейо Яворов заедно с четници в Македония, с четниците на Серския революционен окръг пред пещерата „Капе” 1903 година, малко преди убийството на Гоце Делчев и други.
Ливия НИНОВА