МненияВИЖ ВСИЧКИ

Арабистът проф. Владимир Чуков: Палестинците държат ключа за омиротворяването на Близкия изток и признаването на Израел от ислямския свят

07 декември 2017 | 13:03

Снимка: Радио "Фокус", "Добро утро, България"

Арабистът проф. Владимир Чуков, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: САЩ признаха едностранно Йерусалим за столица на Израл, което предизвика остри реакции, но детонира ли така бомба в Близкия изток американският президент Доналд Тръмп. Добро утро казвам на арабиста проф. Владимир Чуков, с когото ще коментираме. Можем ли да очакваме в наши дни конфликт, подобен на онази кратка война от 1967 г., която предопредели съдбата на региона за толкова много години напред?
Владимир Чуков: Мисля, че времената са твърде далечни от 1967 г., за да можем да очакваме повторението. Много вода изтече, много преговори бяха направени, много изводи бяха направени. Така че струва ми се, че антагонизмът ще бъде по-скоро на словесна плоскост. С много силни нападки, престрелки в медиите, ако щете, на масата на преговорите, може би ще има оттегляне от преговорите. Наистина подобен тип стъпка някак си беше представена като силно новаторска, твърде нестандартна, нарушаваща всички логически правила на преговорите, които протичаха 22 години за този най-сложен регионален конфликт в света. И няма как просто да няма такива реакции, но си мисля, че до широкомащабна война, такава, каквато беше в 1967 г., нито от 1983 г., мисля, че дотам няма да се стигне. Въпреки че политическите последствия, прегрупирането вътре в района, виждате практически отявлени врагове на президента Тръмп и негови съюзници някак си наредиха на една и съща линия, което идва да подскаже, че този ход е по-скоро слабо обмислен, и то най-вече от неговия преговорен екип. Това е зет му Джаред Къшнер и неговият партньор във воденето на преговорите това е посланик Дейвид Фридман. Мисля, че просто този ход на Тръмп е една много интересна смесица от изпълнение на предизборни обещания. Ето, хората, които го подкрепиха за президентския пост, отделни организации, отделни личности, евангелистки църкви, бяха разочаровани, че той подписа през юни месец отсрочката за пренасянето на посолството. Сега обаче очевидно някакви съображения, голяма част от експертите не могат да бъдат убедени, че буквално слагайки тактиката, преобръщайки тактиката на 180 градуса, ще се получи обратният ефект на това, което имаме в момента – блокаж на преговорите и благодарение на това той очаква да стане деблокаж. Това е нещо, което според мен много трудно би могло да се получи. Първо, защото знаете, имаме „червена линия“ за мюсюлманите по отношение на Източен Йерусалим. Нека да кажем, че това е една от светините, беше нееднократно споменато, но и още нещо. Ако погледнем съюзниците, включително и ние ЕС, се съобразяваме с решения на Съвета за сигурност. Международното право много ясно определя статута на Западния бряг на река Йордан и в това число Източен Йерусалим. Това са окупирани територии, тоест статутът няма как да бъде променен, ако реално двете страни не се договорят. Или това мисля, че много коректно и според мен точна е позицията на българското външно министерство в това отношение.
Водещ: Но, професоре, в последните години няма никакъв напредък в преговорите. Сега, след като Тръмп прекрачи тази червена линия, очаквате ли да да започнат истински преговори или напротив, ще има наистина напрежение и очакване за сблъсъци, както казват някои анализатори?
Владимир Чуков: Мисля, че не трябва да стигнем до крайните оценки. Нека да видим реакциите на отделните основни фактори, на опонентите, истинските опоненти на Доналд Тръмп като Иран, като Турция бих сложил вътре, наистина са по-радикални. Ето, ще бъдат свикани събрания както на Арабската лига, така и на Организацията за ислямско сътрудничество. В същото време виждаме съюзниците са по-умерени в своя изказ. Силно негативен, да, но те са по-умерени. Ето така например в саудитските вестници излезе едно заглавие, че Тръмп е помолил Израел да не бъдат толкова „вокални“ в радостта си от признаването на Йерусалим за столица на държавата Израел. Нека да изчакаме, нека да видим как все пак времето ще оцени този акт. Към днешна дата той наистина е неприемлив. Нека да добавим една много интересна подробност, че има вече една държава, която се присъедини към Тръмп, и това е Чешката република. Те са намерили една много интересна формула. Казват, че те признават Йерусалим за столицата, но в рамките на границата от 1967-а. Тоест признават само Западен Йерусалим, но не и Източен. Виждате, това е по-скоро желание за деблокиране на процеса, отколкото за неговото по-голямо замразяване. Нещо, което наистина малко граничи с много силната фантазия, но знаете ли, много често в политиката могат да се случат неща, които най-малко човек може да ги очаква. Все пак нека припомним следното. Видяхме вчера документа, който Тръмп подписа. Това е все пак новата шестмесечна отсрочка за пренасянето на посолството на САЩ в Йерусалим, което не гарантира, че след шест месеца той няма да подпише следваща. Това е игра, това е игра, която може да доведе до много силна ескалация, както говорят някои от наблюдателите, а може и евентуално след един много сериозен период на замразяване на преговорите, поне това е със сигурност, което ще стане, може да има някакво друго развитие. Но си мисля, че просто системата на международните отношения е тази, която се фиксирала на начина, по който трябва да се водят тези преговори. И с позицията на българското външно министерство, както например на Великобритания, така както и въобще на европейските държави, много ясно е казано, че може да бъде определен статутът само след ясна договорка от двете страни, а не използвайки някакъв друг инструмент за натиск върху едната страна.
Водещ: Ако трябва да погледнем от гледна точка на науката, на обективните факти, може ли да бъде даден отговор на въпроса чий е Йерусалим?
Владимир Чуков: Това е родината на трите религии и това е свещено място и за трите монотеистични религии, той трябва да има свободен статут, така, както е в момента. Проблемът е, че там се сблъскват интересите на два народа, на две нации, на две държави и просто те трябва много ясно да уточнят, да фиксират точно къде ще бъде границата. Не искам да влизам в подробностите. Това са десетилетия, които бяха отделени точно къде да бъде границата, кои квартали да бъдат. Ето в момента се говори за един план, който всъщност това признаване на столицата Йерусалим за столица на европейската държава се счита, че е инструмент за натиск върху палестинците да приемат един план, който ще им бъде анонсиран в началото на следващата година, който респективно им се дава възможност, тоест предоставят им се временни решения. Идеята каква е? Чрез деблокирането на този процес, преговорен процес реално държавата Израел да бъде призната от арабския свят. Нека да кажем много ясно, че палестинците са тези, които държат ключа за омиротворяването на региона и за признаването на държавата Израел от ислямския свят, поне по-голямата част от него или това е скрият замисъл. Къде ще бъдат границите, дали ще бъдат по-на север, по- на юг, говоря най-вече за границата със Западния бряг на град Йордан. Там се строят незаконни селища. Европейският съюз много ясно излезе със становище, че те трябва да прекратят, трябва да бъде прекъснат този процес. Това е една спирала от противоречия, която наистина много трудно може да бъде разнищена, може да бъде деблокирана, така че на този етап е по-добре да бъдат заставени двете страни да преговорят, докато това се получи. Проблемът е, че наистина това не се случва вече 22 години и подобен тип подходи, имам предвид признаването на Йерусалим като израелска столица, е много силно, поне в личен план ме съмнява, че би могло да даде някакъв силен ход напред. Ако погледнете вчерашните изказвания на Тръмп и респективно след това изказването на Махмуд Абас. Всъщност за мен спорът беше кой спъва преговорния процес. Във втората половина на изказването на Тръмп говореше, че в региона трябва да дойдат млади, модерно мислещи хора, а радикалите, без да ги уточни кои са, трябва да отстъпят. В същото време Махмуд Абас каза, че това решение на Тръмп фактически създава условия за идването на радикалите в Близкия изток. Или това е просто различният подход, различната оценка. Всъщност той спъва близкоизточния процес. Това е огромна разлика, която мисля си, че няма как да бъде просто преодоляна за шест месеца, за една година, така както не е станало през изтеклите 22 години.
Евелин ЦАНЕВА