МненияВИЖ ВСИЧКИ

Марияна Манчева, СУ “В. Левски“: И днес нашите ученици пазят възрожденския стремеж към знание и развитие

14 ноември 2017 | 18:00

Снимка: Радио "Фокус"

Марияна Манчева, директор на Средно училище „Васил Левски“ в Карлово, в интервю за предаването „Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“ по Радио "Фокус".

Водещ: Вие слушате съвместното предаване на Радио „Фокус“, Община Карлово и Карловския инициативен комитет, посветено на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. И още една годишнина, още един юбилей отбелязваме в това издание на предаването: Средно училище „Васил Левски“ в Карлово става на 130 години. Госпожо директор, разкажете ни за историята на училището, как е възникнало то преди 130 години?
Марияна Манчева: Преди 130 години отваря врати непълната мъжка гимназия в Карлово. Карловци винаги са имали слабост към образованието и стремеж към образование и освен че тази година се навършват 130 години от откриването на непълната мъжка гимназия, стават и 180 години не само от рождението на Апостола на свободата Васил Левски, но 180 години от откриването на първото класно училище в Карлово. Нашето училище е наследник на първото класно училище и, разбира се, най-вече на тази непълна мъжка гимназия, която през 1887 г. се открива в Карлово. През годините тази гимназия последователно става пълна, след това непълна, от мъжка става смесена и търпи в наименованието редица промени през най-новото десетилетие – ЕСПО, СОУ и Средно училище след промяната на закона. Но онова, което е през години непресъхващо, неугасващо, това е стремежът на учениците към знание и към развитие. И днес учениците на СУ „Васил Левски“ пазят живи образователните традиции на тогавашните българи, стремят се към образование и към развитие и представят България и училището, а и себе си на различни места по света. Във връзка с тази годишнина имаше една изключително богата програма, която беше насочена основно към децата и към това как те виждат своето училище, училището в неговата 130-годишна история през погледа на учениците.
Водещ: Искам само тук да ви прекъсна и да отворя скоби, програмата за тази годишнина, записана вероятно от вашите ученици, е качена в Youtube. Който иска, би могъл да я види, двучасова програма.
Марияна Манчева: Да, това беше концертът.
Водещ: Изключително затрогващ спектакъл, искам да ви кажа, че предизвиква просълзяване. Много затрогващи с мажоретките на „Радецки марш“ в началото, и с Негово величество – учителят влиза. Изключителна програма. Така че продължете вашия разказ, само искам да обърна внимание на вашите слушатели, че който иска, в интернет, в Youtube може да проследи този концерт, струва си.
Марияна Манчева: Да, спектакълът, концертът спектакъл, който ние бяхме нарекли „Сеятели на бъдеще“, всъщност беше кулминацията на честванията на 130-годишнината от създаването на училище. В него се опитахме да включим, разбира се, и минало, и настояще, и, разбира се, да направим поглед и към бъдещето. Но в тази програма, още бяха проведени, един изключително интересен урок по родолюбие в Градския исторически музей под мотото „Богатият богат ли е, ако не е образован“. С есетата, които учениците бяха написали на тази тема, с отправяне към това образованието в миналото, през Възраждането и днес, разбира се. С тази годишнина беше свързана и една изложба, която направихме в Библиотеката на училището – „Поглед към миналото“, със снимки, които връщат днешното поколение към времето, когато е възникнало училището, и към облика на нашия град по онова време. Изключително интересни бяха видеоклиповете, които учениците създадоха – „Моето училище“, изключително различен поглед на различните поколения, и, разбира се, на различните класове. Защото имаше на ученици от 6-и клас до ученици от 12-и клас представяха видеоклипове. И това беше интересното да се погледне техният поглед как възприемат училището и какво е за тях училището. Разбира се, програмата ще продължи и занапред, защото цялата година е под знака както на 180-годишнината от рождението на Апостола, така и на 130-годишнината от създаването на училището. Сега предстои издаването на втората част на един сборник с лични творби на ученици – „Откровения“, в който по-голямата част от личните творби са посветени на В. Левски. До края на този месец трябва да излезе този сборник с тези лични творби. В момента даже в училището тече един иновационен лагер във връзка със Седмицата на предприемачеството, обявена от „Джуниор ачийвмънт“, и темата е „Градът на моите мечти и на бъдещето“. Има изключително интересни идеи на учениците за това как виждат те своя град към едно по-добро развитие. И една от тези идеи преди малко видях, е свързана с вилата на братята Евлоги и Христо Георгиеви, която, както знаем, беше включена в националната кампания будители –дарители под патронажа на вицепрезидента на Републиката госпожа Йотова, която стартира точно на 1 ноември от Карлово. И доброто е, че децата са се ориентирали към това да запазят историческата памет на своя град и да я съхранят за бъдещите поколения.
Водещ: Любопитно е по какъв начин, с какви инструменти, как те си визуализират запазването на историческата памет?
Марияна Манчева: Най-вече с това, че трябва да се съхранят историческите паметници, да се пазят и да се развиват, като се обогатят според тях с нова дейност, която да бъде актуална за времето и да бъде полезна на обществото. Като например за вилата на братята Евлоги и Христо Георгиеви те предлагат да се превърне в един дом на предприемачеството, в който дом млади хора да имат възможност да представят за реализация такива идеи за предприемачество, които по-нататък да намерят своята реализацията.
Водещ: Как си представят финансирането на тези проекти?
Марияна Манчева: Финансирането си го представят с дарителски средства, защото все пак те са на ученическа възраст и трудно могат да помислят за други варианти, макар че някои предлагат и други варианти, само че за други проекти. Специално за това си го представят чрез дарителство, защото смятат, че двамата братя българите да им се отблагодарят, като запазят един спомен за тях.
Водещ: Да, те са доайени на дарителството в България. Ако имаме паметници на историята, на културата, ние ги дължим на тях.
Марияна Манчева: Да, така е.
Водещ: Много любопитен факт забелязах в историята на вашето училище. Цифрата „7“ се повтаря в изключително знаменателни периоди. В 1887 г. се открива непълната мъжка гимназия, 1907 г. прислугата оставя незагасена печка и цялата сграда изгаря. Пак през 1957 г. пък 24 май училището е наградено с орден „Кирил и Методий, Първа степен“, най-високият орден, който се дава на учебно заведение в онези години.
Марияна Манчева: И 2007-а училището е носител на Наградата на Карлово за принос в духовния живот на града.
Водещ: Има ли някаква взаимовръзка със седмици, все в такива години?
Марияна Манчева: Ами може би седмицата на късмета, числото на щастието, на успеха. Така че специално за нашето училище числото е цифрата, която носи успех и просперитет на това училище. И понеже не може да е шестицата, ние сме решили, че седмицата е по-добра от шестицата, още по-добра.
Водещ: Да, в кабалистичната теория седмицата е изключително силно число, може би най-силното число. Историята на едно училище се измерва с успеха на неговите ученици. Кои видни личности са минали през скамейките на вашето училище, през чиновете, нека така да кажа?
Марияна Манчева: Много са, много са личностите, които са минали през това училище.
Водещ: Които са получили първото си образование и подтика към света.
Марияна Манчева: Много от тях вече, разбира се, не са сред живите, но дори и сред нашите съвременици има много известни писатели, журналисти, художници, които са завършили тук и продължават да се реализират както в страната, така и извън нея. Даже в най-новата история имаме бивши наши ученици, които са професори в близките години, и то не само в България, но и в Германия имаме професор, който защити преди две години, стана професор. Една млада дама в областта на биологията. Бивши ученици, които в областта на инженерните науки също се развиват, предприемачеството също е една областите, в които имаме големи постижения на наши бивши възпитаници. Но основно много лекари, много учители, много хора на изкуството. Защото явно носят духовното от училище и го развиват в училище, те си го носят по рождение, но явно го развиват и в училище и може би по някакъв начин това училище допринася за тяхната по-нататъшна реализация.
Водещ: Карлово е град, запазил възрожденския дух, възрожденския морал и манталитет. Както във Възраждането духовните средища са училището, читалищата, църквата, така и днес в Карлово това са духовните центрове. Вие как си взаимодействате с тях?
Марияна Манчева: О, ние работим изключително добре както с църквата, така и с читалището. И аз не случайно винаги казвам, че нашето училище всичко възпитава. Защото учениците минават по улиците, идвайки към училище. Минават покрай Паметника на Левски, или пък ако от другата страна идват, минават покрай къщата на Левски. Минават по старите калдъръмени улици, минават през църквата, в която е звучал някога гласът на Левски. Влизат в училище, посреща ги в цял ръст Левски, на първия етаж училището ни е изографисано с фигурите и образите на видните карловски възрожденски будители и учители. Така че няма начин да не носят в себе си и това не оставя следа върху тяхното развитие. И, разбира се, не само тази външна среда, но и духът, който е в това училище. И всички ние, и училище, и читалище, и духовната общност, всички работим заедно за едно по-добро развитие на нашите деца и за запазване на този дух, който те носят в себе си от най-малка детска възраст. Защото, знаете ли, в Карлово дори и най-малките деца знаят кой е Левски и понякога, осъзнавайки, че Левски е обесен, те даже плачат защо не могат да го видят наяве. Което, разбира се, впоследствие осъзнават силата и величието на неговото дело и на духа му. И мисля, че тази идея, с която те са закърмени от най-ранна детска възраст, оказва въздействие върху по-нататъшното развитие на тяхната личност.
Водещ: Забелязала съм и от други разговори, от други интервюта, че за силните личности, за силните фигури не говорим в минало време, те присъстват сред нас.
Марияна Манчева: Ами не може да се говори, особено за Левски не може да се говори в минало време, защото неговите идеи са толкова актуални, че това не може да се случи в минало време. Защото всяка една от неговите мисли, дори извадена от контекста, тя може да бъде приложена към днешната ситуация, определена днешна ситуация, и може да бъде винаги в помощ тогава, когато човек иска да се опре на нещо истинско и на нещо, което да му послужи като основа за по-нататъшно разсъждение. Така че не може да говорим за Левски, за големите личности в минало време, защото те са част от нашето днес.
Водещ: В други издания на предаването сме разговаряли, сме се срещали и с ваши ученици. Това, което прави впечатление, е тяхното критично, положително критично, градивно критично отношение към действителността и това, което ни заобикаля.
Марияна Манчева: Да, такъв е. Те винаги даваме възможност да се показват отрицателните или недотам добрите страни, да се показва пътят, по който може да бъдат подобрени нещата. Така че спазваме завета на Левски, да си казваме кривиците и да вървим заедно напред. И това, че нашите деца виждат недобрите страни на нашето съвремие и се опитват да ги покажат и да кажат, че трябва да се променят, в това не виждам нищо лошо. Напротив, аз винаги им казвам, че те са хората, които трябва да променят това настояще и да го направят едно по-добро бъдеще.
Водещ: Помага ли ви общината? Освен че ви дава специални големи награди. Помага ли ви?
Марияна Манчева: Разбира се, че ни помага общината. Все пак ние сме общинско училище и работим изключително добре в едно взаимно разбирателство, защото смятаме, че както те не могат без училището, така и ние не можем без общината. Но смятам, че нашето училище винаги е представяло и общината и е помагало на общината в моменти като празници, като изяви, организация на различни мероприятия, участието на нашите деца във всичко това. Защото в крайна сметка един празник, едно честване се прави с хора, и то най-вече младите хора. Ако ги няма младите хора, не може да се случи така, както трябва. Затова смятам, че взаимно си помагаме. Общината на нас, защото тя е първостепенният разпоредител с бюджетни кредити, все пак от нея зависим. И от друга страна, ние с това, с което можем да бъдем от полза за развитието на нашата община. Защото в крайна сметка всички ние живеем в този град, в тази община и не ни е безразлично как се случват нещата.
Цоня СЪБЧЕВА