МненияВИЖ ВСИЧКИ

Проф. Божидар Димитров: Бавно и неумолимо хората от Беломорието осъзнават своя български произход

13 октомври 2017 | 15:31

Снимка: Агенция "Фокус"

Проф. Божидар Димитров – историк и директор на Националния исторически музей, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод навършващите се днес 98 години от установяването на протекторат над Беломорска Тракия след края на Първата световна война.

Фокус: Проф. Димитров, на 13 октомври 1919 година, след края на Първата световна война, Антантата установява протекторат над Беломорска Тракия. После тези земи са отнети от нас и са дадени на Гърция. Разкажете ни как се стига до това.
Проф. Божидар Димитров: Стига се до един особено подъл начин, с който се постъпва с победените земи. Именно този подъл начин доведе и до Втората световна война. Дълго време и Германия, и България, и Австро-Унгария бяха заглавиквани, че мирът трябва да бъде достоен, мирът трябва да бъде без анекси и контрибуции. Този лозунг много се използваше от ръководителя на една от суперсилите по това време, участничка във войната. Американският президент Удроу Уилсън пък излезе с постановка, принципна, че мирните договори, сключени с победените страни, не трябва да допускат териториални ампутации, засягащи излаза им на морския бряг. За съжаление нищо от това не се спази. Страните капитулираха без да са победени в някое генерално сражение и резултатът от всичко това беше, че от кумова срама за малко задържаха Беломорска Тракия под протекторат, щели да обмислят и след това я предават на Гърция. Това е голяма глупост, включително и за Гърция. Тази зона може да се справи много трудно икономически. По време на студената война тази област много изпадна в икономическо отношение.
Фокус: Каква е съдбата на българите от Беломорска Тракия?
Проф. Божидар Димитров: Голяма част от населението ѝ – Българи, Гърци и Турци се изсели в посока Солун и Атина. Едва сега, когато България и Гърция са членове на Европейския съюз и граница практически не съществува, тази област започва да си поема въздух. Вече казах, че тази област тогава е населена от българи-мюсюлмани, българи-християни, малко гърци и турци. Българите християни бяха прогонени, една част от тях - избити. Бяха прогонени в България, веднъж под силен натиск по време на гръцко-турската война, която продължи до 1922 година. Гръцките окупационни власти действаха безмилостно спрямо българите в тази област и голяма част от хората още тогава емигрираха в България. Втори път - след спогодбата „Моллов-Калфандарис“, последвана от спогодбата „Калфов – Политис“ за размяна на население, от България беше изпратено в Гърция гръцкото население, а такова имаше, няколко десетки хиляди души от Черноморските градове и села, а също и в Пловдив, Асеновград, Тополовград и т.н. Това население си замина за Гърция, а на негово място дойде българско население от тази зона.
В родният ми Созопол, масата от тракийското население, което дойде и се засели там – 150 семейства бяха от голямото българско беломорско село Манастир и друга по-малка част е от лозенградското село Кара Хабер.
След като е областта е предадена на Гърция, една част от българите бяха изселени в областта на Лариса. От българите там се искаше, за да запазят имотите, просто да кажат, че са гърци. За голяма част от българите християни, те и без това все още се подчиняваха на гръцката Вселенска патриаршия, а не на българската, асимилацията като че ли стана по-лесно. Въпреки всичко, ако сега отидете там, в гръцките християнски села ще видите, че голяма част от населението говори на български език.
По-интересна е съдбата на българското мюсюлманско население. То е преобладаваща част. В някои околии дори е пълно мнозинство. За голяма изненада на гръцките власти те проговориха на български език, макар че се опитваха да ги накарат да мислят, че говорят на друг. Правиха им граматика – помашка граматика. Аз тогава казвах, тъй като имаше много възмутени хора, да не пречим на гръцките власти, защото независимо как ще нарекат езика, на който ще ги учат, това е български език. Така и стана. С помощта на интернет и на развлекателните телевизии, младите помаци проговориха отново български език. За сега все още малко идват да учат и работят в България, но да се надяваме, че с подобряване на икономическата среда в България, броят им ще се увеличи.
Фокус: Как се отразява свободното преминаване през българо-гръцката граница на тези процеси?
Проф. Божидар Димитров: Прокарани бяха ГКПП-та, които улесняват тези процеси. По-специално бих отбелязал пункта при Златоград, който свързва града с „гръцкия“ град Термес, всъщност населен изцяло с българи-мюсюлмани. В резултат на това населението вече може да обменя стоки, идеи и т.н. Улесняват се контактите, включително и роднински, защото една голяма част от българите в златоградско имат роднини там. Бяхме свидетели на трогателни срещи на хора, които не са се виждали 45 години. Това е бъдещето. Основателни са страховете на някои гръцки медии, че с течение на времето Беломорието отново ще стане българска област. Бавно и неумолимо хората там осъзнават своя български произход, научават литературен български език, но не е нужен и да го знаят. Те говорят един хубав български език - родопски диалект, който е музика за ухото и сърцето. Още веднъж се потвърждава правилото, установено с житейския опит на българския народ, че „Не се гаси туй, що не гасне“.
Фокус: Какъв е бил характерът на българското население там?
Проф. Божидар Димитров: Трябва да знаем, че българите там не са крайбрежно население. Селищата покрай морето са били гръцки. Българите са в планините. Отглеждали са овце, кози. Това се видя по договора от 1964 година, когато бяха оценени загубените имоти на гърците в България и на българите в Гърция. Оказа се, че гръцките имоти в България са със 7 млн. долара повече, което е нормално. Това са градски имоти, а нашите – селски.
Иван ЛАЗАРОВ