МненияВИЖ ВСИЧКИ

Меглена Кунева: Страните от Западните Балкани искат конкретика при преговорите за членство в ЕС и България ще има водеща роля за това

13 октомври 2017 | 10:31

Снимка: Радио "Фокус"

Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси в периода 2014 – 2017 г., министър по европейските въпроси в две поредни правителства и бивш европейски комисар по защита на потребителите, в интервю за предаването „Това е България“ по Радио „Фокус“.

Водещ: На 12 октомври 1442 година Христофор Колумб достига брега на американския континент. От XV век насам датата е национален празник на Испания. Тази година страната го отбелязва в разгара на каталунската криза. Думата, която характеризира ситуацията е „въздържане“. Лидерът на регионалното правителство на Каталуния Карлес Пучдемон се въздържа от обявяването на независимост на автономната област, министър-председателят на Испания Мариано Рахой се въздържа да отнеме автономния статут на областта. Събитията в Каталуния дадоха обаче повод за опасения от югославизация на Европа. Тревога с въпросителни предизвиква картината в Западните Балкани. Кои процеси там ще вземат връх – тези на интеграция в Европейския съюз или тези на дезинтеграция. Каква ще бъде ролята на България с нейното председателство в процесите на интеграцията? Следва анализът на Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси в периода 2014-2017 година, министър по европейските въпроси в две поредни правителства и бивш европейски комисар по защита на потребителите. Добър вечер.
Меглена Кунева: Добър вечер.
Водещ: Какви са възможните сценарии за разрешаването на каталунската криза, г-жо Кунева?
Меглена Кунева: Въздържане е добро определение, което вие дадохте. Да умееш да спреш преди да са казани думи или да са направени действия, от които няма връщане, е много важно, даже не само политическо, а житейско качество. Всички си даваме сметка колко много политиката се определя от характера на човека, който в Европа по демократичен начин поставяме начело. И това се отнася и за Испания. Ще ми се да започна с това да честитя празника на испанците. Това е една важна и уважавана страна-партньор в Европейския съюз. Всичко това, което е научено през годините – те са имали нелека история, както почти всяка европейска държава, сега е моментът да бъде припомнено, сега е моментът да се чуят интелектуалците, да се чуе гласът на разума, да се чуят различни гледни точки от обществото, а не да се затваря само в политически конфликт. Като казвам политически конфликт, тук имам предвид централната власт и властта в Каталуния, защото това, което ми прави впечатление, че партийното говорене на централно ниво е много внимателно и доста обединено. И ми се струва, че това е добър знак. Това, че и Европейската народна партия на Рахой, и социалистите са единни по отношение на Каталуния. Дори „Подемос“, които би могло да се каже, че дават повече място на провеждане по законосъобразен начин на референдум, дори и те са обединени от едно много ясно послание към Испания и много ясно послание към света – а то е: „Ние спазваме върховенството на закона и искаме всички да го спазват“. Това е най-малкият общ знаменател, а оттам нататък има много, много голямо мнозинство за пресичане на всякакви сепаратистки, както се окачествяват, тежнения на каталунците, на тези от каталунците, които подкрепят отделянето. Има и още нещо, тези становища вървят ръка за ръка с напомнянето, че човешките права, липсата на насилие, дори когато става въпрос за справяне с един референдум, който е окачествен като нелегитимен, трябва да служи за въздържане и към централното испанско правителство. Тоест, онези сцени, в които имаше сериозна тема за безпокойство с намесата на полицията, са знак за предупреждение къде е лимитът, къде се слага границата на това, което всички испански граждани и Европа очакват, като повече мъдрост, като повече, пак ще употребя думата, която вие предложихте – въздържане във всяка една ситуация. Това, което направи премиерът Рахой, беше доста умно. Смятам, че той с един много ясен въпрос пресече възможността да стои замразен въпросът и конфликтът между централното и каталунското правителство – „Обявявате ли независимост или не?“ Тоест, това отлагане, което Пучдемон имаше намерение да му спечели още малко време, Рахой всъщност отряза. Този път мисля, че е прав. Още в първото интервю, което дадох на вас в навечерието на референдума, си спомняте и след това, че моето становище беше последователно и много ясно – това не е начин да се урежда едно управление на отделна област в рамките на Испания. И така и така Испанската конституция дава много големи права, много големи възможности, това не е въпрос само на централното правителство, ако щете, а и на решение, доколкото се запознах с Испанската конституция и държавното устройство, възможност всяка една от областите и задължение на всяка една от областите да изрази становище. Тоест, когато това не е обсъдено, когато е нарушена Конституцията, няма как да се подкрепя и да се проявява разбиране към исканията на онези от каталунците, които предлагат такова развитие за Каталуния. Това не е начинът, по който в Европа могат да се развиват процесите в една такава ситуация. И всякакви сравнения с Косово, с референдума във Великобритания, които аз после с голямо неудоволствие чух, нямат нищо общо с това и показват само, че не можем да направим фина настройка на нашето становище. Аз бих искала да видя становище на българското правителство по този повод. И се надявам, че в някакъв момент, дано не е прекалено късно, то излезе с това. Това не е нещо, което засяга само една държава – става въпрос за реда в Европа. И този ред означава спазване на Конституцията във всяка държава.
Водещ: Възможно е българското правителство да следва или поне да покаже, че следва примера на европейските лидери, които или се въздържат, или не желаят да се намесват в испанско-каталунския въпрос.
Меглена Кунева: Да кажеш, че трябва да се следва Конституцията, върховенството на закона и човешките права е минимумът, който трябва да направиш, особено, ако става въпрос за страна, която само след някой друг месец ще председателства Европейския съюз. Фактът, че Туск излезе със становище, а Туск председателства премиерите на практика – Съвет на Европейския съюз. Така че няма нищо особено опасно с това да се излезе със становище. И това становище да бъде в полза на закона, това засяга Европа, това означава европейския ред. Европейският ред има в основата си спазването на Конституцията такава, каквато е във всяка една страна. Европа има демократични конституции. Няма нищо страшно да призовеш тази Конституция да се спазва, независимо за коя страна става въпрос.
Водещ: Възможно ли е с такава предпазливост на държавно равнище България с нейното председателство да може да изиграе роля, за да бъде овладян каталунският ефект върху Западните Балкани например?
Меглена Кунева: Предпазливост е думата, може би да. Самият факт, че продължава да се използва думата „балканизация“ като нещо изключително отрицателно в политически план, че това е едно сравнение, което по никакъв начин не е комплимент за нашия регион, ако го погледнем какво можем да подобрим, ни дава много голяма възможност за подобряване. И пак ще се върна на това – какво би означавало това, ако страните не спазват конституциите си? Това означава да не пазят техните граждани, защото с Конституцията се цели именно това. Аз правя отчетлива разлика между предпазливост в изказванията и снишаване. Докато предпазливостта е нормално средство в дипломацията, да не се отива прекалено далеч преди да имаме фактите, преди да са проведени преговорите, совалките ако щете, между различните страни, за да може да се излезе с добро решение накрая, а снишаването е означава просто липса на собствено мнение, ослушване. Това не бива да го виждаме. Не бива да го виждаме в нито един момент на нашата политика, още повече когато на нас ще се разчита в няколко важни направления. Ние сами избрахме Западните Балкани като своя важна външнополитическа тема, и това беше правилно. Аз смятам, че стъпките дотук в тази посока са правилни, като искам да отправя съвсем дружелюбно предупреждение – в качеството ми на главен преговарящ, аз мога да ви кажа какво искат страните, защото съм го живяла това, и знам какво ние винаги сме искали при преговорите. Не става въпрос само за отваряне и затваряне на глави, за започване на преговори, не това само ще бъде необходимо и достатъчно. Това, което иска всяка страна, която преговаря, е да види хоризонт, да види дали е включена тя като евентуален бъдещ член в следващата финансова рамка, и да види дата за приключване и дата за влизане в Европейския съюз. Това са нещата, които иска всяка преговаряща държава. Аз мисля, че в рамките на тези 6 месеца можем да придвижим много от преговорните позиции, да направим една благоприятна среда за добро представяне на страните от Западните Балкани, но бих била малко предпазлива, пак ще кажа предпазлива, когато става въпрос за обещания за дати за членство, дати за приключване на преговорите и за финансова рамка. А това е, което Западните Балкани ще искат да чуят. Следващата възможност е да се продължи напред с т.нар „Берлински процес“. Хубаво е, че Германия ще бъде надявам се скоро време с функциониращо правителство, и се надявам това правителство да изрази подкрепа за бъдещето на Западните Балкани, включително и с ангажирането на тези заветни дати, от които всяка преговаряща страна се интересува. Този процес, ако наистина се задвижи германският мотор в него, ще бъде най-важното нещо, което ще се случи по време на нашето председателство. Трябва да сме много активни в отношенията си със страните членки, особено с мотора в това отношение в лицето на Германия. Аз малко имам чувството на deja vu, защото ние минахме по същия път, ние не бяхме във финансовата рамка на Десятката, трябваше с изключителни дипломатически умения да се влезе, тогава пак беше берлинска рамка на Десятката. Беше много, много трудно това постижение, и ние получихме дати след като преговорите бяха започнали с нас, което не е никак лесна работа. Не бяхме като останалите десет страни, беше по-трудно. Но пак Германия изигра много положителна роля. Обикновено Франция е страната, която отлага и ми се струва, че и сега ще търси повече аргументи да се отложи разширяването със Западните Балкани. Смятам също, че Източното партньорство при Румънско председателство ще има доста силен тласък, което е добре като цяло за Европа. Мисля, че председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който лично като полски премиер се ангажира с Източното партньорство, ще направи във вече втория си мандат ще направи много стъпки в тази посока. Тоест, ако погледнете, уравновесяването на Източното партньорство и Западните Балкани, ние можем да го използваме в преговорите и в дипломатическите си усилия. Искрено желая успех на нашето председателство по този въпрос и по всички останали, разбира се, защото това е интересна тема, като можем да направим положителни стъпки. Дано те да са достатъчни. Но пак ще кажа, това, което страните искат да чуят, не е само парите – не е само средства за изграждане на транспортни коридори – това са важни неща, роумингът – чудесно, но те искат да знаят какви са им перспективите и няма да достатъчно до момента, до който те не чуят тези дати. Разбира се, отговорността за тях самите е много важна. Те трябва да разберат, надявам се с помощта на България, какво означава да трансформираш страната си. Тоест, ако от наша страна има максимално положителни примери, и ние успеем да ги покажем, и успеем с повече самочувствие да покажем какъв път сме извървели, и че това е възможно, ще бъдем по-убедителен председател на Европейския съвет. Всяка една наша реформа тук и всеки един наш успех в България, е успех за целия регион. Това е послание, което много ясно трябва да прозвучи и дай Боже, да направи България по-амбициозна. Защото знаете, че имаме много, много работа, която трябва да вършим.
Цоня СЪБЧЕВА