МненияВИЖ ВСИЧКИ

Руслан Стефанов: За две седмици едва ли могат да бъдат направени сериозни констатации в министерствата

18 февруари 2017 | 15:00

Снимка: Радио „Фокус“

Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за програма „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Служебният министър-председател Огнян Герджиков представи резултатите от извършените проверки по министерства. Г-н Стефанов, при извършения анализ са установени следния тип нарушения: наличието на индикатори за измама и за картелни споразумения, както и включвани условия или изисквания към кандидатите, които дават категорично предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки. Вие сте анализирали начина за правене на обществени поръчки у нас. Реалистични ли са констатациите така формулирани от служебния премиер?
Руслан Стефанов: Да, това са едни от най-често срещаните общо взето нарушения и разбира се, са свързани с по-неприятното нарушение, което може да се предположи от тях, и това е корупция. Но това нещо не води автоматично до разрешаване на тези проблеми, тъй като многократно са констатирани подобни нарушения. Разбира се, в случая по-скоро не бих нарекъл картелни споразумения. Явно е използван някакъв език, който би привлякъл повече обществено внимание, но в най-общия случай става въпрос за ограничаване на конкуренцията при кандидатстването за определена поръчка. Но действително, това са най-често срещаните отношения, които обикновено се случват при едни обществени поръчки. Но отново искам да подчертая и да повторя, че и в последния доклад на оценка за корупцията, който центърът направи миналата година лятото, констатацията беше, че обществените поръчки са един от най-често използваните канали, на практика, за ограничаване на конкуренцията и съответно за предоставяне на средства на точно определени фирми, които, разбира се, след това се предполага, че тези средства се връщат обратно по различни партийни каси и съответно това е начинът да се осъществява корупцията по високите части на властта или това, което ние наричаме извори на държавата.
Водещ: Въпросът е, служебното правителство ли е органът, който може да извършва проверки, на който и да е кабинет, а не Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция, Изпълнителната агенция за одит на средствата на ЕС?
Руслан Стефанов: Със сигурност за 2 седмици се съмнявам, че могат да бъдат установени такива нарушения. Става въпрос, вероятно, за съмнения за тяхното съществуване. Тези органи, които вие изброихте, и българската прокуратура са компетентните органи, които могат да направят подобни констатации. В това отношение, ако погледнем назад във времето, в повечето случаи, когато се установяват някакви нарушения, обикновено те водят до някакви административни дела, прекратяване на поръчките, тяхното повторно обявяване и т.н. Но много рядко се стига до търсене на законодателна отговорност. Толкова редки са случаите, че…
Водещ: Защо?
Руслан Стефанов: Ако питате примерно български съдии от прокуратурата, най-вероятно на пръстите на едната ми ръка ще се съберат последните 5 години някакви присъди за злоупотреби при ОП и да се търси наказателно преследване. Спомняте си между другото и на местно ниво колко много проблеми имаше.
Водещ: Защо не се търси наказателна отговорност?
Руслан Стефанов: Може да гадаем. Определено една от причините, които със сигурност всички знаят, е липсата на достатъчно компетентност. Т.е. това са едни сравнително условни престъпления, които се взимат от колективни органи и е изключително трудно, доказването на това кой точно е виновен за провала на дадена ОП. Още по-трудно е доказването пък на корупционно влияние или действие. Разбира се, като добавим към това, че в повечето случаи има и някаква политическа намеса, нещата стават изключително трудно от гледна точка, доказване на такива нарушения. Разбира се, това, което е обезсърчително, е, че въпреки огромния обем на ОП всяка година, сякаш те не са приоритет на българската прокуратура и българският съд. Няма тази експертиза или знания съответно за това как точно стават тези нарушения. Затова, ако се върнем на вашия въпрос, точно служебното правителство ли трябваше да направи това, аз бих казал, че начинът, по който е направено, е най-вероятно плоското търсене на някаква публика. Но иначе, всяко едно правителство е абсолютно нормално да прегледа и да види какво заварва. И ако на някои ОП му се струва, че не са по начина, по който трябва да бъдат, разбира се, да бъдат прекратени, да бъдат върнати, спрени и т.н. Отново казвам, всеки е длъжен да го направи това, в случай че служебен премиер или служебни министри, в случай че не вярват, че дадени ОП изпълняват функцията за доставяне на стоки и услуги на държавата по най-добрия начин. Разбира се, те трябва да бъдат прекратени. Но аз смятам, че този случай, който беше наскоро, който имаше на магистрала „Хемус“ с падналата лампа, показва наистина колко голям е проблемът и как той не зависи от конкретни политически окраски, а по-скоро седи с години, т.е. продължаваме да бъдем все още фокусирани, между другото и сега, както говорим, продължават българските власти да са фокусирани върху това да правим някакви гранд проекти като магистрали, атомни централи и тръбопроводи. Оставяме едни такива елементарни неща да убиват и без това малкото български граждани. Наистина е тъжно. Като се замисли човек тези 5 дни, които бяха отделени да бъде разрешен този проблем, а са могли да бъдат отделени последните 10 години преспокойно от всяко едно правителство, което е било на власт. Разбира се, това именно в крайна сметка, ми се струва, че трябва да бъде и основното внимание на избирателите. Т.е. внимателно да преценят кои са тези народни избраници и кои са тези политически сили, които наистина в крайна сметка ще се съобразяват с това, вниманието да бъде насочено към нуждите и потребностите на хората, не към тези на големи корпоративни клиенти или собствени партийни кадри.
Водещ: Г-н Стефанов, въпрос като към експерт. Пак се връщам на този доклад, защото искаме или не той се превърна в новина номер 1 за деня. Дали не стоят корпоративни интереси към определени поръчки, т.е. изнесените нарушения с прекалено общи примери към министерства? Нямат ли двойно дъно? Нямат ли някакъв хастар, зад който стои нещо друго?
Руслан Стефанов: Няма как да го преценим това. Разбира се, една от възможните хипотези, която се случва и в минали години, между другото това е основен проблем – общо взето спират се едни поръчки, за да се пренасочат към други корпоративни клиенти. Някак си хората свикнаха на този цинизъм и затова и всяко действие се възприема като по-скоро някаква задкулисна договорка, отколкото като реално предприемани действия. Отново казвам, зависи какво се случва оттук насетне с тези поръчки. Аз лично съм скептичен, тъй като за две седмици едва ли може да се установят някакви сериозни нарушения. Ако погледнем, между другото, едно от най-сериозните дела и все още се търкаля – това за АЕЦ „Белене“, където бяха установени нарушения за стотици милиони, да не говорим вече за сагата КТБ и т.н., ще видим, че наистина вероятността от тези действия да произлезе нещо е изключително малка. По-скоро това, което ще се случи, е, че тези поръчки ще бъдат насочени към нови изпълнители. Разбира се, всяко правителство трябва да се ползва с доверие, докато не оправдае противното. Тоест, ако видим, че обществените поръчки се правят по нов начин, не печелят например странни фирми с тримесечен опит от Северозападна България, само защото са заложени такива критерии или млади хора, без съответния опит. Но, отново казвам, това много лесно се вижда, тъй като поне по отношение на прозрачността, ще видим какво ще се случи с тези поръчки, които са спрени, съответно дали те ще бъдат възложени по по-прозрачен начин, ще се постигнат по-добри цени? Отново казвам, засега опитът от последните години сочи, че по-скоро трябва да бъдем скептични, но в никакъв случай не трябва това да ни пречи да предполагаме, че може да се получи нещо по-добро, тоест можем да получим по-добри условия за средствата си като данъкоплатци.
Водещ: Докладът бе обявен, но не публикуван. На сайта на Министерски съвет има една обобщена информация, която, ако трябва да сме честни, е доста по-лаконична от публикациите в медиите също като новини. Това не навява ли вече съмнения?
Руслан Стефанов: Пак казвам, за две седмици едва ли могат да бъдат направени сериозни констатации. Изключително малко са хората по министерства, които биха могли да направят компетентни заключения. Това са инспекторати, в много случаи те се състоят от един или двама души. И това те подготвят наистина добре написан, обоснован доклад, дълбоко се съмнявам, че се е случило през тези две седмици. Най-вероятно просто е съставен някакъв списък с поръчки, при които евентуално може да се твърди, че има някакви нарушения. Между другото това, че не е публикуван докладът, разбира се, е проблем. Тъй като съвсем нормално е, напротив, първо да се публикува и след това да се даде информацията на медиите, отколкото обратното. Разбира се, това все пак е въпрос на решение на правителството и на служебния премиер. Това, разбира се, поставя усилията им под въпрос, тъй като начинът, по който се осъществява, прозрачността в самото обявяване и съответно в обосновките е много важна част от това да се получи обществена подкрепа и да повярват всички, че действително това се прави с цел подобряване на качеството на обществените поръчки. А не както се появиха много бих казал основателни от гледна точка на историята на последните десет години съмнения, че се търси някакъв политически реванш и, разбира се, пренасочване на средства към други фирми.
Водещ: И, разбира се, даване на определени козове от критикарска гледна точка в ръцете на определена политическа сила, която би могла да се възползва. Срещу неин конкурент.
Руслан Стефанов: Вече как ще бъде отиграно това политически, е по-сложна тема, тъй като при липсата на нови играчи, силни на полето, някой може да излезе като чист и като неопетнен, така да се каже, тъй като общо взето, всички малко или много са минали през управлението и на обществените поръчки. Действително това, което има в момента, надали някой може да каже, че може да се похвали с изключително добър, от всички основни политически играчи може да се похвали, че е постигнал някакъв невероятен успех по отношение на прозрачността и качеството на възлагане на обществени поръчки. Разбира се, не бива да бъдем и крайно негативни, тъй като ако погледнем все пак последните 15 години, има едно непрекъснато подобряване. То, разбира се, е много бавно, мъчително, с различни успехи и неуспехи и най-вече свързано, разбира се, с европейските фондове, отколкото с националните средства. Иначе отново казвам по отношение на политическите последствия от едно такова действие пак ми се струва, че включително и служебният премиер като такъв, но и повечето, не повечето, а и всички политически играчи, които в момента се смятат като сериозни заявители за следващо правителство, са имали възможност и мисля, че са се представили много убедително по отношение именно качеството на възлагане на обществените поръчки и съответно пък наказателното преследване при нарушени такива.
Водещ: Г-н Стефанов, в доклада, за който вече споменахте в началото на разговора, правите извода, че 5-6 % от пазара на обществените поръчки е белязан от неефективност и възможни корупционни плащания. Сумата възлиза на 250 милиона лева годишно. Въпросът е как се разпределя тази сума, къде отива тя? Предимно в джобовете на чиновниците от най-високите етажи в министерствата или съответно по-скромничко, но пък по-честичко в общините?
Руслан Стефанов: Много трудно може да се каже, разбира се, къде точно отива сумата. За това си има органи, които би трябвало да правят съответните разследвания.
Водещ: Вие вече казахте, че тези органи не правят.
Руслан Стефанов: Но това, което със сигурност може да се каже, е, че при системността на тези нарушения, най-вероятно надали има някой, който да не участва. Тоест да не е включен по някакъв начин. Отново казвам, методите, които ние използваме за установяване на тези нарушения и съответно за оценка на това какви са нарушенията, са съвсем различни и не включват това да можем да определим кой конкретно и как е взел. Но ако си спомните, ако само вземем за пример, да речем, това, което многократно беше показвано като качество на живот на определени кметове преди последните местни избори, можем да си направим сметка, общо взето, на какви нива, равнища и съответно кой как участва. Между другото, ако си спомните и многократното например в друга сфера, в която често си говорим по отношение на митническите нарушения, и там, ако видим как непрекъснато се залавят едни смени от митничари с по 60-80 хиляди евро и след това се оказва, че няма никой виновен, също можем да си направим сметка горе-долу къде и как се разпределят. Тоест от тази гледна точка наистина в случая по-скоро големият длъжник към обществото остава наистина българската прокуратура и съответно българските правоохранителни органи, българският съд. Защото наистина това изисква една много по-сериозна концентрация и търсене на това точно кои са хората, които са заети в бизнес, как се движат парите и съответно кой участва и с какви проценти.

Цоня СЪБЧЕВА