МненияВИЖ ВСИЧКИ

Археологът Оленка Миланова: Крепостта „Баба Вида“ събира следите на няколко епохи, култура след култура, но нейното ядро е в Средновековието

23 октомври 2016 | 16:15

Снимка: Радио "Фокус"

Археологът Оленка Миланова от Регионалния исторически музей във Видин в интервю за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-жо Миланова, кои са били първите заселници в районa? Какво знаем за античния град Бонобия, изобщо каква е била и стратегическата роля на района по римско време?
Оленка Миланова: Първите заселници по исторически сведения са келтите. Даже името на река Дунав също е келтско. Знаем, че е имало наколни жилища, които са били след завоя, там не са провеждани археологически проучвания, около мястото на село Кошава. През римския период, когато се основава Бонония, това е 1-и век от нашата ера, започва строителството на този огромен град в района на Калето. Границите на Бонония започват от турската поща, целият район на Калето, обхващат и Баба Вида разбира се, където са останали останки от многоъгълната кула, върху която се издига през Средновековието царската резиденция. Така я наричаме напоследък, защото в началото Баба Вида е била отбранително съоръжение, малка крепост, след което се разширява и през Средновековието, 12-14-и век, когато е най-силният период. И така култура върху култура се наслагва градът ни. Това е по археологически данни, разбира се. В квартал „Калето“ в началото на 60-те години, когато са се правили основите на сегашните съвременни блокове, тогава Йордана Атанасова е направила спасителни проучвания. Имаме документи и снимки, които показват части от крепостната система на Бонония с някои от кулите, осем на брой засега са известни. Открити са, но те след това са зарити.
Водещ: Кога всъщност започва строежът на средновековния замък, колко време продължава и как се развива градежът?
Оленка Миланова: От моите наблюдения през тези 20 години, откакто съм във Видин, аз виждам, че централното ядро на средновековната крепост това е било Калето. В края на 10-и век започва строежът на Баба Вида и тя в началото е била в трапецовидна форма, по ъглите е имало по една кула. След това се наслагват следващите периоди. Дострояват се през Средновековието големите кули – Войнишката, Страцимировата кула, останалите части, най-късно Австрийската кула в края на 17-и началото на 18-и век, по време на едно кратко пребиваване тук на австрийците. И така се променя целият архитектурен облик на Баба Вида. Сложен паметник е, но преди две години, когато се реновираше, там излязоха интересни материали, които потвърждават това, което аз казах по-рано. Материалите доказват, че наистина точно в тази част е било ядрото на средновековната крепост. Тоест през Средновековието горе-долу крепостта обхваща линията на това, което е било около Бонония, и вече в по-късния етап през Възраждането, когато се строи крепостната система, която я виждаме ние сега около река Дунав, горе-долу съвпада линията. Средновековният град е бил с ядро като централна част „Калето“, Баба Вида си е имало своите функции в края и така се обособяват тези части на вътрешен и външен град. Това е характерно за Средновековието, което наблюдаваме в много наши градове, които археологически са проучени. Такъв е принципът, такава е била модата, така да се каже. Така че съвременният град е върху средновековната крепост, отдолу пък е Бонония и така Видин представлява, особено в частта „Калето“, едно ядро на средновековния град Бъдин, Бдин и т.н. След това се променя етимологично названието на града.
Водещ: Кога започват първите археологически проучвания на обекта?
Оленка Миланова: Аз винаги казвам това нещо, защото малко хора знаят поради техническа причина, първите археологически проучвания започват 1956 г. Смятайте колко време е минало оттогава и слава Богу, нашите предци колеги са успели да запазят архивните материали и самите археологически артефакти, по които ние сега възстановяваме цялата картина. Първите проучвания са правени 1956 г., около 30 сондажа около Баба Вида и вътре в нея. Слава Богу, имаме архивни снимки, които показват как е изглеждало това. След това покойният археолог Въло Вълов е правил проучванията вътре до последния миг на живота, както се казва. Той също е събрал много материали. Ние се опитваме да възстановим това културно наследство и да го покажем на хората. Приключва сега един проект, който се финансира от Министерството на културата. Аз имам за задача да дигатализирам всичко това и да се направи изложба следващата година, за да видят хората какво е представлявала Баба Вида, защото в момента ние гледаме само една архитектура и хората не знаят всъщност какво се е случвало вътре. Говоря като археология.
Водещ: Нарекохте в началото Баба Вида „княжеската резиденция“. Всъщност с кои князе и български владетели свързваме крепостта?
Оленка Миланова: Основно преди падането под Османско владичество с историята на Иван Страцимир, естествено. Това е най-силният период и малко по-рано, когато се секат и монети. Имаме такива данни за това, имаме и находки, които са около Баба Вида. Пак всичко това е ставало, когато в началото на 60-те години са се построявали, подновявала се е канализацията около Баба Вида и тогава се открива и една следваща кула от Бонония. Също за нея имаме фотографии, които показват точно какво се е случвало, черно-бели са, разбира се, защото в онези години цветни снимки не са се правили, но много ясно се очертава Бонония и следващата кула № 9, която е била зарината.
Водещ: Какви са сведенията, какво се случва с крепостта по време на османското владичество, след Освобождението?
Оленка Миланова: Вътре е имало военен гарнизон, имало е военни. Преустройства се основно разбира се, средновековният характер се губи, 30 околовръст помещения едно в друго се правят. Те са проучени, една част от тях археологически са проучени, въпросните 30 помещения, които се движат от първоначалния градеж на Баба Вида към вътрешния двор и Баба Вида на практика сега изглежда като турска крепост, а всъщност тя не е. Нейното ядро е средновековно. Много престроявания се правят. Едни контрафорси се слагат, външният крепостен зид също е от времето на османското владичество. Изобщо съвсем друг облик има. Естествено, това е било свързано с това, че османците са я ползвали като отбранителна крепост. Тя е и в тоя край на града, където са били вътре военни. Това показват археологическите данни.
Албена ИВАНОВА