МненияВИЖ ВСИЧКИ

Доц. Христо Гиневски: Духовното оръжие е непобедимо - може да смачкате танк, да свалите самолет, но духовността не може да я победите

01 ноември 2015 | 17:00

Снимка: Радио "Фокус" – Смолян

Доц. Христо Гиневски е председател на Съюза на историците в Смолян, председателят на Народно читалище „Кирил Маджаров” и на областния съюз на читалищата в Смолянско, преподавател във филиала на Варненския свободен университет в Смолян по стопанска история, езикова култура, краезнание, по повод 1 ноември – Ден на народните будители, в интервю за Радио "Фокус" – Смолян


Фокус: Доц. Гиневски, Денят на народните будители е ден за почит на предците ни будители – книжовници, светци, мъченици и герои от славното ни минало. Как този ден се е отбелязвал през годините в Родопите?
Христо Гиневски: През годините този народен празник го наричам аз, защото го празнува целия български народ, празнува своите просветители, учители, културни дейци, които пазят най-важното, духовната част на българският народ. Без култура, без език, без музика, без артисти, ние трудно можем да се наречем народ. Именно културата, културното наследство, просветата – това прави нашия народ действителен народ. Защото занаятчии има всякъде, стопанство има навсякъде, но български език, българска култура има само в България. Затова този празник в своята си същност е народен празник. Той е празник на тържеството на духа. Имайте предвид, че духовното оръжие е непобедимо. Може да смачкате танка, да свалите самолета, но духовността не може да я победите. Тя е непобедима. Пет века робство - духовността оцеля. Оцеля езика, оцеля народността, оцеля изкуството, оцеля културата. Затова трябва да ценим творците на духовния живот, а в Родопите те никак не са малко. Още от турско робство можем да посочим много имена с които можем да се гордеем.
Фокус: Кои видни наши будители са родени в родопския край и по какъв начин се съхранява споменът за тях?
Христо Гиневски: Първо трябва да кажем, че в Родопите се направи много за изучаване миналото, за проучване на миналото на планината. И сега в голяма степен то е проучено, ясно е. Независимо от опитите на някои да го пренапишат, да го изопачат, да го фалшифицират. Това трудно може да стане вече. Има нещо, което се изправя именно като духовно срещу тези опити за квалификация и това е езика. И християните, и мохамеданите в Родопите говорят на един език – българският. И песните и танците, и музиката са едни и същи – и на християните, и на мохамеданите. Значи те са едно – независимо от верските различия. Всеки има право да си избира религията, но народността е една. Затова в Родопите ние почитаме делото на просветителите като поп Глигорко - първият родопски възрожденец, почитаме паметта на първите учители Марко Савов, Илия Белковски, Киряк Белковски, Димитър Македонски, Христо Ковачев. Можем да споменем, че в Родопите първото честване на братята Кирил и Методий е станало през 1863 година. Това е 152 години. В Родопите се създава и първото читалище в кв. Устово – през 2016 година ще се чества и неговата 150-годишнина. Това е първото читалище в цялата Родопска област и е създадено именно от родопските просветители, учители, свещеници, занаятчии и търговци, които са подкрепяли усилията на духовните труженици – издавали са български книги, разпространявали са българската книга и затова ние трябва да им тачим паметта. Напоследък се прави за делото на просветителите и будителите и просветителите. Направиха се доста паметници, издадоха се доста книги, правят се тържества и това има своето значение, но това не е достатъчно. Трябва да засилим работата с учениците, с децата от детската градина до завършването им. Да знаят младите хората какво е било преди, кой е сътворил много от ценностите на нашата държава, на нашия народ. Това трябва да знаят, защото това е много важно. Сега прочетох нещо във Фейсбук, което много ми хареса, там участник казва : „Аз ще празнувам Хелуин, когато американците на първи март сложат българска мартеница”. Защо ние празнуваме чужди празници? Това е чуждо на българската традиция, на българската духовност празник. Набиха я чуждопоклонници. Вместо да си празнуваме чудесните наши празници които ги имаме и които ни правят българи, ние се подвеждаме по разни „тиквени празници”. Тиквата ще е вземеш, ще я сложиш на главата и не знам какви си маски и други. Имаме си българите на Сирни заговезни, когато се палят огньовете, имаме си карнавалите и всичкото, те американците не са го измислили.
Фокус: Така като се върнахме в днешни дни, почитат ли се по достоен начин в днешно време будителите на България?
Христо Гиневски: Ако трябва да бъда искрен, трябва да кажа не особено. Защо не особено? Защото ние се сещаме за тях само на 1 ноември – Ден на народните будители. Ние трябва винаги, всеки час, всеки момент да пазим и развиваме онова, което са ни завещали. Пазим ли ние нашият език? Според мен – не. Много чуждици навлязоха в него. Ако някой се върне някой починал преди 150 години той няма да разбере какво говорим. Много чуждици навлязоха в нашия език. Не познаваме и не почитаме някои ценност. За нас българщината винаги е била свято, нещо чисто. Сега глобализма ни натисна и ние ще загубим националността си. Затова трябва всекидневно, не само на празника, празника нека да бъде стимул, той е нужен. Но всекидневно трябва да работим, за да запазим и да развиваме българската култура, българските читалища и т.н. не може – това е култура, това е духовността. А сега най-малко се отделят средства за културата и духовността. Най-ниските заплати са в духовността – е как ще я пазим. Да, всички трябва да получават достатъчно пари, за да преживяват нормално , но за културата, която е толкова важна и ценна, особено в тези времена на глобализация когато може да се губи националност е много важно именно за културата и духовността да се грижим.
Фокус: Нужни ли са днес будители на България?
Христо Гиневски: Нужни са, разбира се. Без тях ние сме загинали. Без днешните будители, без тези, които се борят срещу фалшификаторите на историята, без тези които се борят да не се погубят национални обичаи и традиции градени с векове. Ние трябва да бъдем народ, ще си загубим лицето. Ами вижте каква е грамотността на децата, които излизат сега от училище. Те не могат да пишат правилно. Затова и учителите, и училището, и читалищата, и театрите и музикалните институции са стълбовете на българската народност за които ние трябва да се грижим, особено тук в Родопите. В Родопите е крайно нужно да се обърнем срещу тези неща, които се опитват даже българите мохамедани да ги направят някаква не знам си каква нация, когато те са чисти българи.
Фокус: Доц. Гиневски какво ще пожелаете на смолянчани по повод Денят на будителите?
Христо Гиневски: Бих им пожелал първо кураж в тези трудни времена – така е казал историческият процес – след всичко лошо идва и хубаво, но нека да бъдем куражлии и да не прекланяме глави пред силните, които сеят чужди семена в нашата нива, изникват чужди плодове, а да защитаваме, да браним и да развиваме нашето, националното, родното.
Мина ЧЕРНЕВА