МненияВИЖ ВСИЧКИ

Даниел Стоянов: Няма подкрепяща и подпомагаща среда за лишените от свобода след освобождаването им

16 февруари 2015 | 15:31

Снимка: Агенция "Фокус"

Даниел Стоянов, председател на Асоциация за реинтеграция на осъдени лица, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус:Какви са дискриминационните разпоредби в българското законодателство, свързани с факта на осъждане?
Даниел Стоянов: Основните дискриминационни разпоредби са в законите, които уреждат последващото постъпване на работа след освобождаването. При нас в различните закони няма конкретизиране на невъзможността за наемане на работа с оглед на конкретното извършено престъпление, а имамe общо посочване за всички, които примерно са извършили престъпление от общ характер. В това се изразява неравнопоставеното третиране на една и съща категория лица. Най-честия пример, е че не може да бъде назначаванo на държавна служба лице, което е осъждано, за извършено умишлено престъпление от общ характер или на лишаване от свобода, за срок не по малко от една година. Тук вече няма никакво разграничение. Ако лицето е извършило престъплението по непредпазливост - няма проблем за заеманата длъжност. Масово за кандидатстване на едно работно място се изисква свидетелство за съдимост, а там като е отбелязано, че лицето е осъждано, нито държавните институции, нито частен работодател иска да го вземе на работа. Тук идва основният проблем. Липсва и неинформираност на тези лица и нежеланието им да се занимават с държавни институции. Примерно, когато кандидатстват за социални помощи, обикновено им се изискват документи, които не би трябвало, с цел да даваме по-малко такива помощи. В бюрата по труда се подхожда абсолютно формално към тях. Не им се предоставят същите разяснения каквито има към другите безработни. Оттук те са принудени да вдигнат ръце и да се оправят както могат.
Фокус: Какви са социалните нагласи към лицата, които са претърпели наказание лишаване от свобода?
Даниел Стоянов:Социалните нагласи са отрицателни. Няма подкрепяща и подпомагаща среда след освобождаването. Това дори държавата си го признава в стратегическите документи, които приема. Проблемът е, че се признава на хартия, но нищо не се прави. Има много малко добри примери и практики, които съществуват в момента в някои общини и отделни населени места. На национално ниво бих казал, че положението е повече от трагично.
Фокус:В какво според вас трябва да се изразява ролята на държавата за реинтеграцията на тези лица? Трябва ли да има някаква дългосрочна национална стратегия?
Даниел Стоянов:Абсолютно. Това, за което ние се борим е този проблем да бъде изведен отделно и да не влиза в хилядите стратегии, които са написани, включително и стратегията за съдебна и пенитенциарна реформа, а да бъде приета на национално ниво една програма. По документи, доколкото си спомням, не в сила тази стратегия Национална концепция за наказателна политика, където много ясно беше написано, че трябва да се създадат програми за подкрепа и трудоустрояване на лица, които са изтърпели наказание лишаване от свобода. Това, което е написано на хартия, на практика не се реализира. Крайно време е, тези органи, които имат компетенции в подкрепа на социалното включване, да могат да работят взаимосвързано и да се координират помежду си, за да има ефект. Иначе лицето се връща обратно в обществото, а след като никой не го подкрепя, неговата първа работа е да се върне към престъпния начин на живот или да търси друг начин да се върне обратно в затвора, защото там го хранят и има покрив над главата си.
Фокус:Какви средства се отделят за интеграция на тези лица?
Даниел Стоянов:Никакви. Няма средства, които да се отделят за реинтеграция. Сега в националните планове за заетост има една мярка, която насърчава работодателите да наемат бивши затворници. Като погледнем обаче в тези национални планове виждаме, че тази мярка е неефективна, а отделяните средства са между 14 и 42 хил. лева на година. Това е капка в морето. Имаше една програма, която работеше, но тя беше насочена към осъществяване на курсове за професионална квалификация и усвояване на компетентности на лишени от свобода. Мисля, че през 2009-2010 година бяха обучени към 900 души, но това е време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, където закона изрично казва, че този тип програми трябва да бъдат за сметка на Министерство на правосъдието. Министерство на правосъдието няма пари да плати на служителите си, които работят в затвора, а какво остава за такива реинтеграционни мероприятия.
Фокус:Успешното вграждане в обществото на лишените от свобода, може ли да допринася за намаляване на престъпността?
Даниел Стоянов:То е условие и фактор за намаляването на престъпността. Излезе една информация, която незнам дали е вярна, но рецидивът в българските затвори е достигнал 70%. При официално заложени 50%, ние имаме 70% рецидив. Това е най-вече по отношение на престъпления против собствеността, така наречената „социална” престъпност. Това са едни крайно маргинализирани хора, които не могат да намерят начин да се впишат обратно в обществото. Те не могат да стоят вечно в затвора, в един момент излизат на свобода, започват да се чудят откъде да намерят средства за препитание. След като са отхвърлени от обществото и немогат да си намерят нормална работа са принудени да вършат отново престъпления. Провеждането на ефективна социална политика е превенция срещу престъпността и това е доказано по света.
Фокус:Актуален е въпросът за условията в затворите, дори се водят дела в Страсбург срещу България. Какво е вашето мнение по въпроса?
Даниел Стоянов:Ако трябва да си говорим честно, затворите трябва да бъдат закрити и построени на ново. Вярно е условията са в буквалния смисъл нечовешки и унизителни и по никакъв начин не помагат за постигането на целта на наказанието. След като едни нечовешки и унизителни условия не могат да мотивират един извършител на престъпление да не се връща отново в затвора, значи условията не са фактор, който да може да отнесем към реинтеграцията и превенцията на престъпността. Това постоянно неглежиране на проблема, ще ни доведе до една неочаквана последица. Рано или късно, ние не само ще препълним затворите, а и няма да може да се чувстваме спокойни по улицата, защото няма да знаем дали между нас не е извършителят на поредното престъпление.
Иван ЛАЗАРОВ