МненияВИЖ ВСИЧКИ

Д-р Аргир Живондов: Българските сортове плодове са устойчиви на болести, на суша и са с по-добри вкусови качества от вносните

12 август 2012 | 06:01

Снимка: Агенция "Фокус"

За качествата на българските праскови и кайсии Агенция „Фокус” разговаря със ст. н. с. д-р Аргир Живондов – директор на Института по овощарство в Пловдив.

Фокус: Д-р Живондов, кои са най-търсените сортове праскови и кайсии на българския пазар?
Аргир Живондов: Най-търсените са тези сортове, които имат най-атрактивни плодове. За съжаление, плодовете не се купуват на база вкусови качества, а на база външен вид. Съвременните сортове имат по-добър външен вид и занижени вкусови качества. Селекцията на съвременните сортове държи много повече да отговори на маркетинговите изисквания за трайност на плодовете, за да могат дълго време да се реализират на пазара и да имат много добър външен вид. Това са първите качества. За съжаление, малко се държи на вкусовите качества.
Фокус: Кой сорт за какво предпочита да използва българинът?
Аргир Живондов: Предпочитат се тези, които са наситено сладко-кисели праскови и нектарини, богати на захари и плодови киселини като ябълчна киселина, с отделяща костилка, с хомогенна нежна консистенция, с яркочервена окраска, с фин мъх по кожицата – да няма обилен мъх. При кайсиите се държи също консистенцията на плодовото месо да бъде нежна, да бъдат сладки и ароматни. На тях също трябва да им се отделя костилката. Това са качествата на съвременните сортове, които трябва да изискваме.
Фокус: Какво е качеството на реколтата при българските праскови и кайсии през тази година?
Аргир Живондов: Качеството е по-добро като качество, а не като количество. Добивите не са на необходимото ниво като количество поради многото измръзвания, които се получиха през тежката зима. Добивите в отделни райони са нормални, в по-голямата част са редуцирани и в една немалка част от територията на страната са компрометирани напълно.
Фокус: Сушата влияе ли на реколтата?
Аргир Живондов: Сушата влияе на реколтата страшно много, а и не само сушата. Тези високи баластни температури над 36 градуса просто спират развитието на дърветата. Те нито нарастват, нито дишат, само транспирират, губят влага, плодовете не нарастват, не натрупват захар и киселини. Това са така наречените баластни температури, които блокират развитието, но това може да се компенсира с редовни и по-обилни поливки на насажденията.
Фокус: В кои региони на страната се отглеждат най-много праскови и кайсии?
Аргир Живондов: Праскови се отглеждат най-много в Долината на прасковите, около Сливен. На 26 юли за 11 пореден път имаше празник „Златна праскова” в сърцето на Долината на прасковите, в сливенското село Гавраилово, където се бяха струпали хора от много райони на страната, от околните села и от Сливен, министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, кметът на Сливен, областният управител. Нашият институт е съорганизатор на мероприятието. Имахме 5 доклада пред фермерите. С тези презентации им показахме новите сортове, нови технологични моменти от отглеждането на прасковите, как да се борят с болестите, как да ги торят и т.н. Праскови се произвеждат и в цяла Тракия, по Черноморието, в Търново, Павликени, Сандански, Петрич, Благоевград. Това са районите на прасковата.
За отглеждането на кайсията има по-специфични изисквания. Тя е съсредоточена главно около Силистра, Тутракан, където влажността на въздуха е по-висока заради река Дунав. Кайсията изисква по-влажен въздух за нормалното си развитие. Трудно се отглежда в райони, където въздухът е сух. Затова се отглежда покрай големи водни басейни, каквито са морета и големи реки. Нашето производство е съсредоточено главно в Североизточна България. Има ги и по Черноморието и във всички райони на страната като по-маломерни насаждения.
Фокус: Кои са световните лидери в производството на тези плодове?
Аргир Живондов: Световните лидери в производството на праскови и кайсии са Китай, САЩ, Канада, Италия, Франция, Испания, Чили, Аржентина. Южна Африка.
Фокус: Има ли типично български сортове праскови и кайсии?
Аргир Живондов: Естествено, че има. От българските сортове най-много са сортовете праскови, които са създадени в България. Има много български сортове праскови, има и немалко български кайсиеви сортове.
Кайсиевите сортове са „Силистренска ранна”, „Силистренска компотна”, „Силистренска късна”, „Силистра №252”, „Роксана”, „Дряновска късна”, „Фестивална”. Много са българските сортове кайсии, но много повече са прасковените сортове. Като се започне от „Петричка”, „Юлска едра”, „Стойка”, „Римил”, „Ахелой”, „Мало Конаре”, „Златна кричимка”, „Елинпелинка”, „Пловдив 1”, „Пловдив 2”, „Пловдив 3”, „Пловдив 6”, „Юнета”. Нашите най-нови сортове праскови, създадени от около 3-4 години, са „Флавия”, „Филина”, „Пълдин”, „Ласкава”, „Евнолпия” от десертната група, „Спасена” от консервната група и „Гергана” – първата българска нектарина.
Фокус: С какво са по-различни българските сортове от вносните?
Аргир Живондов: Устойчиви са на болести, на суша и са с по-добри вкусови качества.
Фокус: Какво е необходимо да знаят стопаните при отглеждането на праскови и кайсии, кое е най-важното?
Аргир Живондов: Най-важното е да се консултират първо с нас, защото после трудно им оправяме грешките. На някои даже дори не се наемаме да ги оправяме. Преди да направи нова овощна градина, стопанинът трябва да се консултира с нас. Това е основна грешка – липсата на консултация.
Фокус: Каква е средната изкупна цена на прасковите в момента – както на вносните, така и на българските, и кои са по-евтини?
Аргир Живондов: Средната изкупна цена е между 0,80 лв. до 1,00 лв. за доброто, нормалното качество. Има и по-евтини партиди, с по-ниско качество, отделни малки партиди с по-високо качество и по-висока цена.
Фокус: Вносни или български праскови преобладават на пазара в момента? Каква е разликата между вносните и българските праскови?
Аргир Живондов: Нашествието на гръцки праскови си го има перманентно, за съжаление. Цената варира, няма мисля разлика между цените на вносните и българските.
Фокус: Каква е най-важната причина, за да препоръчате на българина да купува българската продукция, при това нашествие?
Аргир Живондов: Българските плодове и зеленчуци са си български. Без да изхождаме от максимата, че „наше лошо няма”, те просто са си расли тук при нормален климат, при нормални почвени условия, при нормални грижи, докато при вносните не знаем колко остатъчни количества пестициди има и колко се тровим. Те ги побъркват от препарати за растителна защита, изкуствени торове, докато при нашата беднотия нашият фермер не може да си позволи много торове и препарати, защото иска пари.
Фокус: Приблизително каква част от продукцията отива за износ?
Аргир Живондов: Малка част от прасковите отиват за износ. Повече е вносът. Не знам дали всяка година дори се прави износ.
Радостина ГЕОРГИЕВА