МненияВИЖ ВСИЧКИ

Борислав Сандов: Кампанията срещу шистовия газ продължава до приемането на закон

19 януари 2012 | 18:02

Снимка: Агенция "Фокус"

Борислав Сандов от Инициативния комитет за организиране на кампанията срещу използването на технологията хидравличен удар при проучването и добива на шистов газ коментира пред Агенция „Фокус” решението на Народното събрание за забрана проучването и добива на шистов газ.

Фокус: Г-н Сандов, доволен ли сте от решението за забрана проучването и добива на шистов газ, което Народното събрание прие?
Борислав Сандов: Да, ние сме доволни от решението, което се взе. То отговаря на това наше първо условие, което имаме от лятото – а именно да се наложи моментална директна забрана, чрез решение на Народното събрание, след което да се подходи и към регулиране на целия процес, към вкарването му в рамките на законодателните инициативи, или чрез изработването на нов закон, или чрез подобряването на съществуващите такива, за да може тази воля на Народното събрание да бъде приложена и в законовата база в законите. Едно отделно решение дава волята и показва намерението и подкрепата на народните представители, а в този случай показва волята и на суверена и на хората, които толкова дълго време и в толкова хиляди и многолюдно изразиха тази своя позиция аргументирано. Така че сме доволни от това решение. България показа на света един много добър пример и след като вече това се случи във Франция, Великобритания и Ирландия, ние се нареждаме на четвърто място и бъдете сигурни, че много скоро след нас ще има и други такива примери. Ние ще бъдем в тази първа част на класацията в Европа, преди Европа да е решила на европейско ниво този въпрос, тъй като това се предвижда да се случи много скоро. Но това е един добър сигнал, това е един сигнал, че все пак гражданското общество може да решава въпросите на тази страна когато е обединено, когато има аргументи и когато не се спира пред нищо. Отделно ние съумяхме да предпазим България от една екологична катастрофа, каквато може да последва при евентуалните проучвания и добив на шистов газ, използвайки тази единствена технология – хидравлично разбиване.
Фокус: Това значи ли, че ще прекратите протестите?
Борислав Сандов: Нашите демонстрации и активност може би няма да бъдат толкова остри, и може би ще бъдат вече под формата на конструктивен диалог, за да можем ние, съвместно с народните представители, да изпълним до край ангажимента и да въведем тази регулация чрез закона. За да може да е ясно кой контролира този процес, какво би следвало оттук насетне, ако някой наруши това решение на Народното събрание, и как се прилагат европейските изисквания в това отношение. По време на кампанията установихме, че липсва хармонизиране с част от европейското законодателство. При всички положения, нашата кампания продължава до момента, до който това не бъде прието в закон, най-малкото, защото ние имаме поет ангажимент към хората. Това беше гражданската инициатива и тя постави две условия – мораториум и закон. Ето сега тази забрана е нещо като мораториум, макар и той да няма срок. Предстои закон, аз съм убеден, че би следвало законът да няма друга посока, но да бъде даже още по-добър, за да може да регулира така както би следвало цялостния процес и ние ще подпомогнем с всички средства тази инициатива. Отделно ние събираме подписка, която е част от инициативата и тя е свързана с една друга технология, която в момента е на дневен ред в Народното събрание, а именно технологията за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид от земните недра, която технология също има рискове като предизвикване на земетресения и не случайно ние заедно сме поставили този въпрос. Ще продължим с нашата активност, но определено това е една голяма победа за България, за обществото на България и тя би трябвало да бъде правилно възприета и да доведе до едно по-добро бъдеще на тази наша страна.
Фокус: Необходим ли е Закон за забрана на проучването и добива на шистов газ?
Борислав Сандов: Би могло да стане чрез изричен закон. Така направиха във Франция, би могло да стане и чрез въвеждане на тези регулации в няколко от българските закони, да речем в Закона за опазване на околната среда, Закона за подземните богатства и Закона за водите. Могат в промените, които така или иначе предстоят, в два от тези закони да бъдат имплементирани тези едни, вече волеви текстове и като смисъл и като принцип, да бъдат въведени там, за да може ние като една правова държава да регламентираме коректно този един процес. Ние не трябва да позволяваме в бъдеще, този парламент, или следващия, да отмени това решение, което беше взето днес. Защото когато е закон, промяната на този закон е публично действие. То става чрез съгласуване чрез изискване на позиции, докато едно решение на Народното събрание, може да бъде взето само на заседание на Народното събрание и не винаги е необходимо да минава през комисиите, а оттам и през цялата общественост. За това най-добре би било това да бъде регулирано и да бъде пренесено и в отделен закон и в няколко от съществуващите закони, които се променят. Но факт е, че основната воля беше изразена и то с огромно мнозинство от Народното събрание, което показва един консенсус и показва, че гражданското общество свърши своята работа, че Зеленото движение вече е много напреднало и то може да отстоява тези позиции, че младите хора, които бяха над 90 % на тези протести в над 14 града в България и в три европейски столици, могат да отстояват своето бъдеще и че би следвало така да се случва протестът в обществото. Аз имам предвид не да се случва чрез протест винаги, но да се случва чрез участие на гражданите в цялостния протест на изработване на законодателството.
Фокус:В тази връзка смятате ли, че решението на Народното събрание е достатъчен акт?
Борислав Сандов:Мисля, че не е достатъчен акт. Според мен, трябва да бъде допълнително пренесено в законодателството. Имам предвид специализираното законодателство. Достатъчен акт е именно волята на народните представители в този парламент. Но чисто като процедура, ние смятаме, че това не е достатъчен акт. Това е първа част, първа стъпка от процеса, но трябва да се случи и втората стъпка за да бъдем сигурни, че наистина ще се изпълнява тази воля и че наистина ще сме регулирани достатъчно добре в процеса.
Фокус:Чуха се мнения, че експертите не са дали своята оценка за безопасността на технологията. Смятате ли, че трябва отново да бъде потърсено мнението на експертите?
Борислав Сандов:Експертите имаха възможност половин година да представят своите позиции. Само единият институт на БАН извърши тази своя работа след запитване от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Това е Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Той даде негативна оценка и казва, че опитът и самият процес на хидравлично разбиване има негативен ефект върху биоразнообразитео и върху екисистемите. Следователно върху цялостната екосистема и околна среда, както също и върху здравето на хората. Така че ако някой други реши да прави становище, базирано на научни аргументи, както това, то добре са дошли. Но дали България следва да инвестира пари в подобно проучване, мисля, че не е нужно, защото така или иначе такова проучване се извършва в момента от Европейската комисия и от Европейския парламент. Да, би било добре да чуем техните аргументи, базирани на научни основания, а не просто на техните представители, които сякаш защитават тези технологии, но не и чрез държавния бюджет, извън вече предвидения за тези институции.
Фокус:Според Вас протестите повлияха ли за решението на Народното събрание?
Борислав Сандов:Аз мисля, че това повлия в най-голяма степен, което не е много добър сигнал, защото трябва да правим многолюдни, но усилени протести за да се стигне до решение. Но в същия момент това, което виждаме, че след 6 месеца реално това, което даде най-голяма сила и принуди народните представители те все пак да гласуват такава една забрана, бяха именно протестите, провели се на 14 януари 2012.
Искам да поздравя всички хора, които се включиха по един или по друг начин в тази кампания и извоюваха това да бъде волята на цялото население. Когато виждаме такъв консенсус и такава подкрепа в обществото, това означава, че все пак българският дух е буден и той може да се случва в бъдещето не само чрез представителната власт, а и по този начин.
Николета АНДРЕЕВА