МненияВИЖ ВСИЧКИ

Явор Бояджиев: Край пазарджишкото село Юнаците е възникнал първият, открит от археолозите, град в Европа

31 октомври 2009 | 14:40

Снимка: Радио "Фокус"-Пазарджик

Ръководителят на археологическите разкопки на праисторическата селищна могила Юнаците д-р Явор Бояджиев от Националния археологически институт и археологът Стоилка Игнатова от Регионален исторически музей в Пазарджик, пред радио „Фокус” – Пазарджик по повод 70 години от началото на проучванията на могилата.

Фокус: Кога започват първите археологически разкопки и какви са най-важните открития на селищна могила „Юнаците”?
Стоилка Игнатова: Първите разкопки започват през 1939 година, провежда ги Васил Миков от Народния археологически музей. Всъщност тази годишнина я отбелязваме с организацията на международния симпозиум и изложбата „Праисторическият град на птиците”, който е посветен на тези 70 години от първите проучвания.
Фокус: Кои са най-интересните и уникални открития, направени на селищната могила?
Стоилка Игнатова: Още първите разкопки на Васил Миков показват, че това е един изключително интересен и важен праисторически обект, не само за Балканите, но и за цяла Югоизточна Европа. Още тогава в археологическата литература влиза терминът „култура юнаците”. Това се отнася за културата през ранната Бронзова епоха. Всъщност на нашата селищна могила е най-мощният пласт от ранната бронзова епоха във всички селища, които се намират в България. До момента, в който беше проучвана ранната бронзова епоха от българо-руския екип, бяха открити 17 последователно съществуващи селища едно върху друго. В новите разкопки, които започнахме като реализация на един българо-гръцки проект между община Пазарджик, Регионалния исторически музей, Националния археологически институт с музей и Национална гръцка фондация за проучвания, който е на тема „Западните части на Тракия, село-могила Юнаците и нейната околност през каменно-медната епоха”.
Явор Бояджиев: През последните години ние първо установихме, че селището, което е съществувало, е много по-голямо от това, което в момента се извисява и е известно като селищна могила. Местната селищна могила е може би не повече от една десета от първоначалното селище. Всъщност тя представлява една укрепена част на това селище, т.е. след известно съществуване на селището на неговите жители се е наложило да изведат една солидна отделителна система. На най-високата точка от тогавашния терен те са издигнали една мощна стена. Фактически това е може би най-голямото ни откритие през последните години. Стена, която според първоначалните ни проучвания е широка около 5 метра и е била висока около 4-5 метра, едно колосално за времето си съоръжение. Дори за доста по-късни епохи се отличава с размерите си. Самата стена е била основно изградена от глина и от редове камъни, с което са подсилвали глината. Оказва се, че ние имаме нещо като първообраз на един град. Тоест едно много голямо селище в най-високата част, на което е издигната една цитадела. Точно на тази база по-късно са изградени градовете в Гърция от Микенската епоха, по-късните гръцки градове и по-късно средновековният град. Горе-долу всички градове следват този принцип на изграждане.
Фокус: Можем ли да кажем, че градът „Юнаците” е бил първият на Балканите и Европа?
Явор Бояджиев: Засега е така, ако колегите не направят нови открития на нещо по-ранно. Аз предполагам че и на други места ще се открият подобни организации. Ние имахме щастието първи да открием подобно масивно съоръжение и което е по-важно то е запазено и в момента. Тази стена или поне част от нея и в момента е запазена. При една достатъчно добра регионална политика може да стане един изключителен паметник, за туристически посещения и достояние на цяла Европа.
Фокус: Освен крепостната стена други следи от градски бит откривате ли?
Явор Бояджиев: Самата култура е много висока. Ние наистина откриваме някои елементи, които са свързани с градовете например улици, които се кръстосват, свободни пространства, добре регулирани пространства в самото селище. По-важна е цялата култура на населението, което е достигнало до едно много високо ниво. Това личи в грънчарството и съдовете, които намираме. Дори много съвременници се връщат към този период, за да черпят идеи. Това се отнася за религиозния живот и пластиката. Друго много важно са скелетите, които се намират в могилата. Изследванията показаха, че те са имали много добра диета хранителна и не може да се говори за гладуване и болести. Те са били в цветущо здраве. Явно имаме пред себе си едно много развито население, за съжаление развитието на тази култура е прекъснато и се връща стотици години назад.
Фокус: Открихте един скелет на момиче, който трябваше да бъде реставриран и изложен. Какво се случва с него?
Стоилка Игнатова: За съжаление по финансови причини през изминалата година не успяхме да го реставрираме. За момента този скелет стои в първичната си консервация, която направи д-р Георги Мавров. За него няма опасност, той е добре укрепен и изолиран, предстои неговото реставриране и експониране в музея.
Фокус: Защо нарекохте градът, открит при Юнаците, „Градът на птиците”?
Стоилка Игнатова: Нарекохме го така, защото вече имаме колекция от около 130 фигурки на птици. Представени са реалистични птичи видове, както и такива, които съчетават антропоморфни, които съчетават човешки и птичи черти. Това е свидетелство за тясната връзка на хората с природата и за тяхната зависимост от природните стихии и от обкръжаващата ги среда. Такива фигурки са откривани и в други обекти от нашата страна и от Балканския полуостров, но те са по пет-шест на брой, тук тези фигурки са многобройни и наистина дават представа за това какво са почитали хората. В случая с Юнаците това са птиците.
Фокус: В каква насока ще продължат археологическите проучвания?
Явор Бояджиев: Проучванията ще продължат за изясняване на укрепителната система на града и да получим представа за това, което остава извън селищната могила. През тази година се предвижда да се направят геофизични проучвания на района, където се намира могилата. Вече имаме въздушна снимка на могилата със съдействието на военните. Използвахме военен хеликоптер, за да я направим. Тя е важна от научна гледна точка, защото дава ясна представа за някои от структурите, които се намират под земята. Западно от могилата и извън нея има селище и тази снимка беше полезна за установяването на неговото съществуване. Районът не е преживял геофизични катаклизми, но древният терен е много по-различен от сегашния. В момента някои от културните пластове са на над 2 метра под земната повърхност, а на някои места тези пластове са над повърхността в резултат на натрупани наноси. За да установим точното развитие на пластовете са ни необходими сериозни геофизични проучвания, които ще направим в бъдеще.
Ваня НИКОЛОВА