МненияВИЖ ВСИЧКИ

Гълъбица Тодева: Около 25 хил. посетители преминават годишно през Музейния комплекс в Банско

19 юли 2009 | 17:37

Снимка: Агенция „Фокус”

Колко туристи посещават Музейния комплекс в Банско, който включва и Къща-музей „Никола Вапцаров”? Агенция „Фокус” разговаря с Гълъбица Тодева, музеен специалист от Музейния комплекс в Банско и екскурзовод в Къща-музей „Никола Вапцаров”.

Фокус: Колко посетители има музеят на Никола Вапцаров за един туристически сезон и кои са преобладаващите туристи българи или чужденци?
Гълъбица Тодева: Масовото посещение на музеите в Банско, не само на Къща-музей „Никола Вапцаров”, но и за останалите, е летният сезон. Смята се, че през зимата Банско е много натоварено. Това е така, но е натоварено предимно със скиори. Те през деня отиват в планината на пистите и някъде към пет часа се връщат изморени и много малко от тях намират време да посетят музеите ни. Затова активният туристически сезон за музеите започва от пролетта с масовото посещение на ученическите групи. Те и в програмите си в училищата имат такива часове, посветени на екскурзии, в които да се запознаят с нашите забележителности, да опознаят повече историята ни, красотите на България. Месец май е един от натоварените месеци и юни с тези ученически екскурзии. След това отпускарският сезон - юли и август е времето на семейният туризъм. През музеите се започва един непрекъснат поток от посетители. Но това не са обикновени групи, а това са отпускарските туристи – българските туристи, като същевременно идват и много чуждестранни посетители, главно през летния сезон. За целия Музеен комплекс обикновено посетителите са около 25 хил. годишно. Като се вземе впредвид, че летният туристически сезон е най-натоварен, може би тук за музея на Никола Вапцаров посетителите са 7-8 хиляди годишно. Но главно това са посетители, които са идвали точно през този сезон. Те са около 2/3 от общия брой посетители на Къща-музей „Никола Вапцаров”.
Това, което е интересното за тази година, е че се навършват 100 години от рождението не поета и е изработена специална програма, съгласувана с Министерството на културата, с Община Банско и с Музейния комплекс, за да бъде отбелязана тази кръгла годишнина на големия български поет антифашист.
Фокус: Как е организирана самата експозиция, през какви зали преминават туристите?
Гълъбица Тодева: Музеят на Никола Вапцаров е разположен на два етажа. От приземния етаж започва разглеждането и това, което е посветено не само на Никола Вапцаров, а на богатата история на Банско. Не случайно се обръща внимание на двете неща едновременно. Когато България е в епохата на своето Възраждане и Банско бележи своя духовен разцвет, тогава тук в селището е създадена такава атмосфера, която въздейства на живеещите в него хора по такъв начин, че дори родените по-късно, намиращите се на това място, могат да формират интересни характери, да бъдат силни личности, ако, разбира се, в тях самите е заложена такава възможност. А такава възможност е имал Никола Вапцаров. Той е роден 1909 година. Затова в експозицията можете да забележите много материали, посветени именно на това богато минало на Банско. Конкретно в няколко витрини е отделено място за заслугите на такива големи български възрожденци като Паисий Хилендарски, роден тук през 1722 г., 40 години по-късно написал своята забележителна История славянобългарска, с която доказва, че ние българите сме имали царе, царства и славно минало. Отделено е място и за друг голям български възрожденец – Неофит Рилски, наричан патриарх на българските педагози, роден тук в 1793 г. и дочакал дълбоки старини. Независимо от това, че е поживял доста, е преценил, че един човешки живот не е бил достатъчен, за да се извърши всичко онова, което тогава е било нужно за просвещението на българите. Заедно със заслугите на тези два големи колоса на Българското възраждане, е отделено място и за заслугите на по-малко известни хора, но с достатъчно голям принос за нашата богата история. По този повод е направено и дървото на живота, едно интересно дърво – символ на дървото на живота, в чиито стволи са намерили убежище образите на много родолюбиви българи от Банско. Тук са не само участници в националноосвободителните борби, тук са учители, просветители, майстори, художници, строители – всички онези хора, които оформят облика на селището, за да получи това време названието Златният век на Банско. На фона на това богатство от миналото са показани много материали, посветени на ранния детски и юношески период от живота на Вапцаров. На цяла една стена са показани близките от майчиния и бащиния род или това е т.нар. дефазиран портрет на Никола Вапцаров. Това е характеристиката на приземния етаж и би могло да се каже, че всичко е обединено под заглавието Вапцаров и Банско – родна и семейна среда.
Музеят продължава на втория етаж. На втория етаж може да се видят трите стаи запазени така, както са били някога, когато в тях са живели всички – майката, бащата и трите деца Никола, Райна и Борис. С консултациите на майката в 1952 г. при самото създаване на музея те са възстановени така, както са били някога. По-нататък музейната експозиция продължава с две малки залички и в тях вече посетителят може да намери материали, посветени на порасналия Никола Вапцаров като се стигне до последния период от живота му – до разстрела, и накрая световното признание към него. Досега поезията му е претърпяла над 100 издания на около 70 езика. Обикновено интерес събуждат събитията, свързани с последния период от живота на Вапцаров, независимо от това, че и детския, и юношеския период са наситени с много динамика. С много голям хуманизъм е изпъстрен живота на Никола Вапцаров, както и неговата поезия, но драматични са събитията свързани с процеса, по който е съден Никола Вапцаров, последните дни от живота му и най-вече 23 юли 1942 г. – денят, в който сутринта е била прочетена смъртната присъда и вечерта в срок от 24 часа, тя е приведена в изпълнение. Тогава, когато е дадено право на Никола Вапцаров и останалите петима осъдени на смърт да напишат последни писма до близките си, Никола Вапцаров не е написал нито ред конкретно до никого. За сметка на това той отправя своето послание към всички хора, към цялото човечество с четиристишието си: „Разстрел и след разстрела червей./ Това е толкоз просто и логично,/но в бурята ще бъдем пак с тебе, народе мой,/защото те обичахме.” Тогава, когато е прочетена смътната присъда, няколко часа преди самото изпълнение, когато смъртта се е докосвала до него, той има сили да я гледа открито в лицето и да пише стихове и да отправя своето послание към всички хора. До последния си миг от живота той не е престанал да ги обича и се надява, че един ден след неговата смърт пък хората ще го обичат. Ако нищо не знаехме за Вапцаров и не познавахме никое от неговите стихотворения, за първи път се срещаме с едно от последните му да речем „Прощално”, което заедно с „Предсмъртно” се нареждат сред шедьоврите в световната литература. Човек деликатен и скромен, който със своето присъствие не иска да смущава никого приживе. Дори и след смъртта си той казва, че ще се връща при своите близки само в техните сънища. А нека днес и в тази година, когато се навършват 100 години, да ни преследва образът на човек с пламтящото от обич сърце и чука по нашата съвест и пита: „А колко от своята обич си дал за днес на човека,/ а колко от нея ще имаш и за утре?”
Фокус: Кой е най-известният портрет на Вапцаров?
Гълъбица Тодева: Много популярен е портретът пред парния котел в кочериновската книжно-мукавена фабрика, където той работи най-напред като огняр, а после е машинен техник. Известен е поради това, че е нарисуван още преди години от големия български художник проф. Панайот Панайотов. Така той става много популярен. Освен това и този портрет напоследък става доста популярен, защото е много харесван и се използва и на плакати, които се използват във връзка с годишнини от рождението, от смъртта на Вапцаров.
Фокус: Коя е фотографията,която разказва малко популярна история от живота на поета?
Гълъбица Тодева: Всичко, свързано с Никола Вапцаров, което е показано тук в експозицията, е познато. Но може би любопитство събужда снимката, която характеризира една страна от личния живот на Никола Вапцаров. Известно е името на съпругата му – Бойка Вапцарова, но преди познанството си с бъдещата съпруга Никола Вапцаров има приятелство с една друга девойка – Ана Мицова. На групова снимка – Никола с Ана и останалите младежи са някъде на излет сред природата. Имали са много сърдечна връзка, много чисти отношения и много интересно се разделят. Ана разбира, че на Никола му е предложено да замине за Америка – баща му е имал двама братя, които са били там на гурбет, и го е съветвала и той да замине. Никола Вапцаров е коментирал, че вероятно ще замине. Тя преценява, че може би тяхната дружба, тяхното приятелство ще го разколебае дали да отиде или не. Решава да го улесни като е скроила една измислица и казала, че тя решава да прекратят дружбата си, защото е студентка и дружбата малко я разсейва, а тя трябва да учи. Всъщност той е казал, че техните пътища, трябва да бъдат като една двустранна стълба и да се съберат накрая на върха, а по този начин няма да се осъществи. Ана Мицова решава да пожертва отношенията си и обичта към Никола Вапцаров именно заради него самия. Той не отива в Америка, но така и не е разбрал причината за нейното решение. На Ана Мицова има посветени няколко стихотворения. Те са по-малко известни заради това, че до 1979 г. Ана не позволяваше да бъде публикувана никаква информация за нея и отношенията и с Никола Вапцаров и самите стихове, които той и е посветил, тя ги пазеше. Тогава вече в 1979 г. във връзка с 70-я рожден ден на Никола Вапцаров те се появиха в пресата. От тогава вече се знае за връзката, но по-малко е популярен този момент от живота на Никола Вапцаров.
Една много интересна тема, която може би по-малко се третира, заедно с живота и творчеството на Никола Вапцаров, с личността на поета, е жената в живота и творчеството му. Най-напред виждаме образа на майката, която е най-близо до децата и до самия Никола, образа на сестрата, която също има много интересно въздействие и тя също е много лиричен човек, също е била творец. По нататък първите младежки трепети, на които Никола Вапцаров посвещава няколко стихотворения. Едната от девойките, в които той е влюбен в най-ранната си юношеска възраст, е Кина Рупова от Разлог. По-нататък вече идват другите жени в живота му – Ана, съпругата му Бойка. Заедно с преживяванията, които той има, с взаимоотношенията му с тези хора – с майката, със сестрата, с любимите – той им посвещава свои стихотворения.
Десислава АНТОВА