РодолюбиеВИЖ ВСИЧКИ

Проф. Сергей Игнатов: У нас в сферата на културата и политиката липсват личности с международно значение като Григорий Цамблак

24 май 2022 | 13:23

Снимка: Агенция "Фокус"

София. Трябва да се учим от опита на нашите велики предци, за да имаме и велико настояще. Това каза проф. Сергей Игнатов, български историк-египтолог и политик, министър на образованието и науката в периода 2009-2013 г.; ректор в Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс, в дневния блок „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ по повод 24 май. Според него всички трябва да осъзнаем, че създаването на българската писменост не е еднократен акт, а дълъг процес. „Отначало е била глаголицата, след това Преславската книжовна школа, по заповед на нашия дворец, създава тази българска писменост, която традиционно се нарича „кирилица“, припомни историческите събития той.

По думите му това е процес, който е оказал влияние не само върху съдбата на България и на много други народи. „Определил е тяхното развитие повече от хилядолетие напред, тъй като тя започва да се превръща в мощен инструмент за просвещаване и за влияние на други народи. И чрез Киев тази писменост, богослужебната книжнина, пък и светската литература, която е била преведена. Днес може да се каже, че между Адриатика и Владивосток е създадена една огромна империя на духа от българи“, уточни той.

Бившият образователен министър неслучайно припомни, че във Вилнюс се е подвизавал Григорий Цамблак, а днес в музея на града е отделено място за него. „Даже е изобразен на стената на една униатска църква. След Киприан Григорий Цамблак е киевски патриарх. За разлика от Киприан, който обединява тогавашната руска църква, Григорий Цамблак тогава съвместно с княза на Великото княжество провежда политика на разделяне на църквата. Да я наречем руска, тъй като вече дори в това название се налага някаква политкоректост – не можем тук да кажем Беларус по друг начин. Както и създаване на западна църква, която да бъде предадена в подчинение на Рим“, отбеляза проф. Игнатов. Той като добави, че Цамблак се е надявал по този начин да сключи договор с папата, който да организира кръстоносен поход, за да освободи България.

„Във Вилнюс се е подвизавал един не просто наш книжовник, а личност с международно значение. Ние нямаме такива играчи сега в сферата на културата и политиката едновременно“, коментира проф. Игнатов.

Той е убеден, че постоянно трябва да се учим от опита на нашите велики предци, за да имаме и днес велико настояще. „Поуката от всичко това е, че българите трябва да гледаме на него като един продължителен процес. А не да очакваме някакъв еднократен акт, който да ни направи по-богати или по-успешни“, добави той.
Милослава АНГЕЛОВА