Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на някои от основните теми в британския печат (Агенция "Фокус")

02 декември 2021 | 21:45

Снимка: Twitter

Москва. Русия и Китай използват различни техники, за да скарат Запада с бившите му съюзници, пише британският вестник The Telegraph. Авторът на статията Кон Кафлин обаче признава, че западните страни всъщност са изоставили приятелските държави на произвола на съдбата си. Наблюдателят призовава Великобритания да защити историческите си съюзи от „държави хищници“.

Британските военни виждат Русия като страната, която представлява най-сериозната заплаха за нашите национални интереси. Междувременно, от гледна точка на британските разузнавателни служби, основният фокус трябва да бъде върху действията на китайския комунистически режим. И предизвикателствата на справянето с тези два много различни въпроса ще оформят подхода на Обединеното кралство към сигурността през следващите няколко десетилетия.

Разликите в приоритетите на нашето разузнаване и военно ръководство станаха известни през последните няколко дни, тъй като както ръководителят на британската служба за външно разузнаване (MI6), така и ръководителят на британските въоръжени сили разкриха същността на своите гледни точки.

В първата си публична изява след назначаването му за шеф на МИ-6 Ричард Мур призна, че от Москва идват „цял набор от заплахи“, но подчерта, че Китай е „единственият основен приоритет“ за неговата агенция – заради големия брой мащабни шпионски дейности в Обединеното кралство и поради пагубното влияние, което има в други части на света. Най-тревожен е внимателно разработеният план за примамване на бедните страни в това, което Мур нарече стратегия на „дълг и дигитални капани“,насочена към консолидиране на влиянието на Китай по света.

Междувременно сър Ник Картър, пенсиониращият се началник на британските въоръжени сили, представи различна гледна точка. В прощалното си интервю за изданието той подчерта, че именно Русия е „най-сериозната заплаха за страната ни“. За да обоснове тезата си, той посочи неотдавнашното тестово изстрелване на противосателитна ракета от Москва, агресивното й поведение спрямо Украйна и ролята й в разпалването на миграционната криза в Източна Европа.

Съгласуването на тези два много различни подхода не е лесно. Докато Китай предпочита да разчита на икономическата си мощ, за да разшири влиянието си, Русия е по-вероятно да използва груба сила, както се вижда от опитите й да сплаши Украйна.

В същото време Русия и Китай имат много прилики. И двете страни са управлявани от репресивни авторитарни режими, които нямат интерес да се придържат към международните стандарти на поведение. И двете страни се характеризират с опортюнистично поведение, тъй като и двете се стремят да използват слабостите в отбранителните системи на западния алианс за постигане на собствените си цели.

Например Русия е много активна на Балканите, където отдавна се възмущава от намесата на Запада в процеса на стабилизация в региона след падането на Югославия и където участва в опити за подкопаване на мирните споразумения, най-вече Дейтънското споразумение.

Намесата на Русия в делата на Балканите е пряка последица от загубата на интерес към региона от Вашингтон и европейските столици. Това може да обясни и бързото разширяване на влиянието на Китай в онези страни, които преди това поддържаха тесни връзки със Запада. Пекин може да е по-хитър от Русия, а неговата тактика е изключително ефективна.

Пакистан, който наскоро беше ключов съюзник на Запада във войната срещу тероризма, се превърна в държава-клиент на Пекин, след като Исламабад получи милиарди долари в подкрепа на инициативата „Един пояс, един път“. Шри Ланка - друга държава, която поддържа тесни връзки със Запада чрез институции като ООН - също се поддаде на икономическия натиск от Китай: трябваше да предаде ключовото си южно пристанище на Пекин, след като не успя да изплати 980 милиона долара за заеми, които Китай й предостави.

Африка е друг регион, в който всеобхватният план на Китай за осигуряване на контрол върху ключови търговски пътища постепенно ескалира в многомилиардни строителни проекти както на източния, така и на западния бряг на континента. Най-тревожно е нарастването на влиянието на Китай в Нигерия, нация от Британската общност, чиито исторически връзки с Великобритания бяха изтласкани от нарастващата зависимост от щедростта на Пекин.

Пекин инвестира близо 10 милиарда долара в транспортната инфраструктура на Нигерия и влиянието му е толкова силно, че прокитайският подход на нигерийския президент Мухамаду Бухари вече е наистина тревожен. Д-р Букола Сараки, получил образованието си в Обединеното кралство опозиционен политик, който планира да се бори с Бухари на следващите президентски избори, вярва, че това може да доведе до засилено китайско влияние и натиск върху Нигерия.

След последните събития в Барбадос, където според съобщенията отношенията на Бриджтаун с Китай доведоха до решението на страната да стане република, перспективата страни като Нигерия да се сближат с Китай поради презрението на Запада не може да бъде пренебрегната.

Обединеното кралство несъмнено признава, че са необходими повече усилия за защита на историческите съюзи от хищнически държави като Китай и Русия. Например военните вече засилват присъствието си в регионалните центрове в Кения и Оман, за да разберат по-добре естеството на местните предизвикателства.

Инициативи като тези са добре дошли, но те трябва да бъдат подкрепени от всички големи правителствени агенции, включително военните и разузнавателните служби, и то в много по-голям мащаб, ако искаме да предотвратим попадането на бившите ни съюзници в ръцете на нашите противници.



***


Лондон. Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън се опита да изчисти объркването относно това дали хората трябва да планират празненства за Коледните и Новогодишните празници на фона на разпространението на коронавируса, като призова събитията да не се отменят, пише британският вестник The Independent.

Правителството в Лондон отново е изправено пред обвинения в смесени послания относно коронавируса, след като министър призна, че е отменил коледно парти на екипа си и вместо това е насрочил онлайн „парти“ в Zoom.

Джордж Фрийман, министърът на бизнеса, предположи, че би било добре, ако големите компании последват примера му, на фона на опасенията за разпространението на новия вариант на COVID-19 – „Омикрон“.

„Тази година решихме, че вероятно е разумно да го направим (празненството) чрез Zoom и да изчакаме пролетта“, каза Фрийман по-рано през деня.

Коментарите му дойдоха само ден, след като министърът на здравеопазването на Саджид Джавид, заяви, че няма нужда хората да променят плановете си, а да добавят към тях правенето на тест за коронавирус и носенето на защитна маска. Борис Джонсън направи подобни изявления тази седмица, припомнят от редакцията.

Междувременно Германия реши да забрани на неваксинирани хора да посещават магазини, които не се продават хранителни стоки, и места за отдих, тъй като се бори с последната си вълна от инфекции. „Ситуацията в страната ни е сериозна“, обясни изпълняващата длъжността канцлер на ФРГ Ангела Меркел.


***


Люксембург. Брюксел може да спре финансовите средства на корумпирани държави-членки и такива, които ограничават независимостта на съдилищата. Това заяви старши съветник на висшия съд на блока.

Както пише британското издание The Guardian, в неуспех за националистическите правителства на Полша и Унгария, старши юрист от Европейския съд каза, че законът, свързващ фондовете на ЕС със зачитането на върховенството на закона, е правно издържан.

В становището на Генералния адвокат на Съда на Европейските общности се призовава за отхвърляне на жалбата на Унгария и Полша срещу закон, който позволява на Брюксел да блокира фондовете на ЕС на държави-членки, които посягат на независимостта на съдилища или институции, които могат да разследват корупци. Съдът обикновено следва мнението на генералните си адвокати и се очаква да издаде окончателна присъда в началото на следващата година.

Законът беше приет през декември 2020 г., тъй като нетните вносители в бюджета на ЕС като Германия и Нидерландия изразиха опасения, че Унгария и Полша вече не са в състояние да гарантират правилно изразходване на средствата на ЕС. Правителствата на двете централноевропейски държави, които са нетни бенефициенти на средства от ЕС, засилиха контрола на изпълнителната власт върху съдебните си системи, като същевременно те са обвинявани в широкомащабна корупция.

Моментът на становището е изключително чувствителен, тъй като властите на ЕС заседават по плановете за възстановяване на Унгария и Полша от коронавируса на стойност милиарди евро и отказват да отпуснат средствата заради споровете около върховенството на закона.

Министър от полското правителство реагира гневно на мнението. „Това е грабеж срещу върховенството на закона, който те искат да защитят“, каза Себастиан Калета, заместник-министър на правосъдието. „Становището на генералния адвокат на СЕС [съда] очевидно цели да санкционира механизъм за извъндоговорни условия. Беше наивно да се вярва на институциите на ЕС, че те ще бъдат способни да се самоограничат“.

Главният говорител на унгарското правителство Золтан Ковач каза: „Това не е присъда, а само мнение. Надяваме се, че Съдът на Европейските общности ще основава решението си единствено на правни аргументи, той няма да следва погрешните аргументи на Генералния адвокат“.

Генералният адвокат на Съда на Европейските общности отхвърли тези аргументи, като каза, че нищо не пречи на ЕС да дефинира по-точно върховенството на закона в конкретна област, като например изпълнението на бюджет. „Преценката на институциите на ЕС обхваща този законодателен избор, който не може да се счита за явно неправилен, тъй като спазването на принципите на правовата държава може да бъде от жизненоважно значение за стабилното функциониране на публичните финанси и правилното изпълнение на бюджета на Съюза“, се казва в изявление на съда.

Генералният адвокат отбеляза, че има „достатъчно пряка връзка“ между върховенството на закона и бюджета, тъй като законът не обхваща произволни нарушения на върховенството на закона, а само тези, които застрашават доброто управление на средствата на ЕС.

Становището оказва натиск върху Европейската комисия да засили действията срещу Полша и Унгария. Миналия месец комисията писа до двете правителства с искане за информация относно мерките за контрол на съдиите и прокурорите. В писмото до Полша се иска статистика за това колко случаи на измами и конфликт на интереси във връзка с бюджета на ЕС са били разследвани, като същевременно повдига множество въпроси относно независимостта на съдебната власт.

Обръщайки се към правителството на Унгария, служители на ЕС съобщиха, че са видели „системни недостатъци и слабост“ в управлението на средствата на ЕС и изразиха опасения, че унгарските власти не са предприели действия по тези проблеми

Въпросите на комисията относно конфликта на интереси са последвани от дългогодишни доклади, че приятелите и семейството на премиера Виктор Орбан са забогатели чрез завишени договори, финансирани от ЕС.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да защити върховенството на закона, но е изправена пред нарастваща вълна от оплаквания, че не е предприела действия.

В отговор на мнението Даниел Фройнд, германски зелен евродепутат и дългогодишен борец за прозрачност, каза, че санкциите срещу Полша и Унгария е трябвало да бъдат задействани преди месеци. „Уважаеми @EU_Commission, не го отлагайте повече“, написа в „Туитър“ той.


***