Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Le Monde: Полша не иска да напусне ЕС, но може да го направи „случайно“

08 ноември 2021 | 07:56

Снимка:

Париж. Безпрецедентната криза между ЕС и Полша около спора за независимостта на съдебната власт отчасти е резултат от вътрешнополитически процеси в полското общество, каза българският политически анализатор Иван Кръстев в интервю за Le Monde. Според него обществото в Полша е разцепено между консервативната десница и по-либералните слоеве от населението, които водят един вид културна война помежду си. Както подчертава специалистът, тази криза не засяга въпроса дали Полша трябва да напусне ЕС, а преобладаващото мнозинство поляци не искат това, за разлика от британците по време на вота за Брекзит.

Изглежда обаче, че Варшава и Брюксел говорят различни езици, посочва събеседникът на изданието. От една страна, полското правителство, подобно на унгарското, иска Европа на нациите да функционира като единен пазар, но отказва да позволи на Брюксел да се намесва във вътрешните му работи. За полското правителство защитата на суверенитета на страната означава съсредоточаване на силна власт в ръцете му, което доведе до загуба на независимостта на съдебната система, обяснява експертът. От друга страна, ЕС възнамерява да защитава свободата и правата на европейските граждани и компании, независимо къде се намират в блока.

Европейците обаче трябва да помнят, че 1989 г., за разлика от 1945 г., не е годината на краха на национализма в Европа. Напротив, националисти и либерали се обединиха, за да свалят комунистическия режим, който тогава се възприемаше като интернационалистки, потискайки суверенитета на нациите, припомня Кръстев. Днес някои лидери се опитват да убедят своите избиратели, че ЕС е нов колониализъм. Дори гражданите да знаят, че Брюксел не е Москва, лидерите свирят на тази националистическа струна, отбелязва политологът.

По този начин, ако хората в Полша бяха до голяма степен против решението на правителството да реформира Върховния съд, те също така отхвърлиха идеята, че Брюксел може да им диктува как да се държат. В този контекст и двата политически лагера в страната се наричат един друг предатели: консерваторите обвиняват либералите в предателство на интересите на нацията, докато либералите смятат, че правителството предава желанието на поляците да останат в ЕС.

Днес полските консерватори гледат на Европа като на сила, която отслабва техните традиционни структури (особено католическата църква) и обвиняват ЕС за всичко, свързано със съвременните тенденции в обществото: например, защита на правата на ЛГБТ или абортите. За тях цената за оставане в ЕС е загубата на идентичност, обяснява Кръстев. Във всеки случай сегашното недоволство на Полша от ЕС не може да се обясни с икономически съображения: през последните 20 години тази страна преживя най-бързото развитие в ЕС, подчертава експертът.

Според думите му, източната и западната част на Европа идват от различни традиции. Страните-основатели на ЕС през 50-те години на миналия век са в по-голямата си част колониални сили. Държавите от Централна и Източна Европа възникват в резултат на разпадането на европейските империи - Руска, Османска, Австро-Унгарска - следователно техните граждани са по-възприемчиви към концепцията за национален суверенитет. „Никога Франция, Португалия или Испания няма да се страхуват да изчезнат, за разлика от Полша, с която това се е случвало повече от веднъж“, сигурен е Кръстев.

Освен това някои източноевропейски държави се опасяват, че няма да бъдат третирани в блока по същия начин като западните страни. Те не разбират защо когато Конституционният съд на Германия оспорва решенията на Европейската централна банка, това не създава проблеми, но ако Конституционният съд на Полша го направи, това предизвиква сериозна криза, отбелязва експертът.

Намирането на компромис няма да е лесно, още повече, че Полша не е сама в позицията си, смята политологът. Съществува риск заедно с Унгария да успеят да парализират европейските решения. В тази връзка резултатите от следващите избори в тези две държави ще бъдат решаващи.

От своя страна ЕС вече може да поставя условия за отпускане на средства от общи европейски фондове, за да не подкрепя правителства, които се оказват антиевропейски, но остават популярни благодарение на харченето на пари, идващи от Брюксел. „Досега ЕС се грижи никога да не взема решения, които да създават впечатлението, че могат да повлияят на резултата от гласуването. Не съм сигурен, че правилата на играта остават същите“, споделя съмненията си Кръстев.

Според него никой в Европа не се интересува от излишно политизиране на спора, но Полша стига дотам, че създава прецедент. Според Кръстев Полша не иска да напусне ЕС, но има реална опасност сегашната динамика да доведе до засилване на напрежението и от двете страни, до точката от която няма връщане назад, което не предполага достоен изход и за двете страни. „Разрив, „Полекзит“, може да се случи не заради стратегия, а случайно“, заключава политологът. Както припомня събеседникът на вестника, парадоксът на Брекзит е, че след първоначалния шок той доведе до консолидация на ЕС. Ако „Полекзит“ стане реалност, тази консолидация ще бъде пометена, уверен е експертът.

Превод и редакция: Иван Христов