Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция "Фокус")

15 септември 2021 | 10:09

Берлин. Южна Европа очаква с нетърпение резултата от изборите за Бундестаг, а надеждите са, че с излизането на Ангела Меркел от политиката Европейският стабилизационен механизъм също ще бъде отменен или поне променен, отбелязва германският национален ежедневник Die Welt.

Ако се вярва на последните социологически проучвания, тогава в момента най-сериозен шанс за канцлерския пост в Берлин има настоящият финансов министър Олаф Шолц (ГСДП). Следователно не само германците, но и цяла Европа следи отблизо Шолц и се вслушва в това, което той казва. Така беше и през миналия уикенд в Бърдо, Словения, където финансовият министър на ФРГ се срещна с европейските си колеги.

Позицията на Шолц може да бъде от решаващо значение в дебата, който ще се проведе през следващите месеци между страните от Европейския съюз, а именно за реформата на правилата за дълга в еврозоната. Франция, където президентът Еманюел Макрон също е изправен пред избори следващата пролет, вече ясно заяви позицията си. „Що се отнася до Пакта за стабилност и растеж, имаме нужда от нови правила“, каза Бруно Льо Мер, министър на икономиката и финансите, в кулоарите на срещата в Словения. „Необходими са по-прости правила, съответстващи на икономическата реалност. В тази посока Франция ще работи през следващите седмици“.

Икономическата реалност е среден дълг от 100% от БВП в много страни от еврозоната. Само Люксембург изпълнява два централни стандарта от Договора от Маастрихт: държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП на страната, а годишният нов дълг не трябва да надвишава 3% от БВП. В момента поради кризата с коронавируса тези правила са отменени. Но през следващата година правителствените ръководители трябва да решат как да продължат, когато правилата отново влизат в сила през 2023 г.


„Приспособете правилата към реалността“

Този дебат няма да приключи без конфликт. Финансово консервативните държави, особено Австрия и Нидерландия, се противопоставят на либерализирането на правилата, което те ясно посочиха в съвместно изявление. Но страните от Южна Европа, борещи се с високия държавен дълг, смятат, че е време те да се облекчат. Исканията им се свеждат до следното: тъй като икономиката, която благодарение на разхлабената парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и свързаните с пандемията субсидии се възстановява изненадващо бързо, за да може да расте по-нататък, държавите трябва да имат повече свобода да взимат заеми.

Както заяви испанският финансов министър Надя Калвиньо, „правилата трябва да бъдат приспособени към реалността“. Нуждаем се от „нови правила, които работят“. Нейният колега от Белгия се изказа в същия дух. Публичният дълг както на Испания, така и на Белгия надхвърля 100% от БВП. Както и във Франция. Държавните дългове на Италия, Португалия, Гърция и Кипър също надхвърлят 100% от БВП.

Затова правителствата на тези страни ще следят отблизо не само резултата от изборите за Бундестаг, но и последващите коалиционни преговори. Заедно с Франция, Германия все още дава тон на ЕС. Междувременно от изхода на изборите ще зависи каква позиция ще заеме Берлин в развиващия се конфликт. Много зависи от това как ще изглежда управляващата коалиция във ФРГ.

Важно е например към коя партия ще бъде бъдещият финансов министър. Например в предизборната си програма „Зелените“ настояват да пренапишат правилата за дълга. Според тях това трябва да стане по такъв начин, че правилата в бъдеще да подкрепят публичните инвестиции, а не да ги възпрепятстват. Но свободните демократи (СвДП) искат правилата от Маастрихт да бъдат възстановени изцяло и да останат непроменени, а контролът върху тяхното спазване да стане по-строг.

Тези максималистични изисквания обаче не могат да бъдат реализирани на ниво ЕС, тъй като в този случай твърде много държави ще действат в противоречие с правилата в продължение на години. Следователно вече е постигнат консенсус, че правилата трябва да бъдат реформирани, дебатът е само докъде трябва да стигнат реформите. Франция вече ясно заяви позицията си.

Засега Париж не е преминал в настъпление. Но през януари Франция ще бъде председател на Съвета на ЕС и това ще съвпадне с вътрешната предизборна кампания. Основният съперник на Макрон - Марин Льо Пен, вероятно ще говори за реформа, особено като се има предвид, че тя отдавна се застъпва за отслабване на правилата, използвайки антигерманска реторика.

Междувременно Рим залага на преговорните умения на премиера Марио Драги. В негово лице – като бивш шеф на ЕЦБ, Италия ще има на масата за преговори опитен финансов експерт. И това е в момент, в който след напускането на Меркел Германия ще бъде представена от политик, който няма същия опит във воденето на среднощни преговори като нея. Независимо колко ескалира конфликтът в крайна сметка, самият Пакт за стабилност и растеж ще оцелее. Поради голямото символично значение на този договор неговата нова редакция е практически невъзможна.

Вместо това ще става въпрос за пренаписване на правилата, които определят принципите на тълкуване на Пакта. Например разпоредби, които показват как да се изчислят държавните дефицити и публичните дългове. В бъдеще те могат да показват, че дългът, свързан с инвестициите в климата, може безопасно да бъде игнориран. За това настоява не само Франция, но и европейският комисар по икономическите въпроси Паоло Джентилони.

Европейската комисия най-вероятно изхожда от факта, че споровете може да се проточат. Правилата, отменени поради пандемията, трябваше да влязат отново в сила в началото на 2023 г. Но Европейската комисия вече се подготвя за факта, че те могат да бъдат активирани без реформа. Както обясняват представителите на Комисията, сега те проверяват как да използват гъвкавостта, разрешена от правилата за дълга, така че повечето държави от еврозоната да не ги нарушават автоматично.

Европейската комисия възнамерява да представи свои предложения за реформа, която ще послужи като основа за преговори между страните, но едва през декември. Тогава резултатите от изборите за Бундестаг и най-вероятно резултатите от коалиционните преговори в Берлин вече ще бъдат известни. И тогава вероятно ще стане ясно колко остра ще бъде борбата за правилата на европейския дълг и дали надеждите на Южна Европа ще се сбъднат.


***


Париж. Официален Париж изрази сериозна загриженост във връзка с дискусиите между Бамако и руската частна компания „Вагнер“, като предупреди, че разполагането на паравоенни формирования в Мали може да доведе до изтегляне на френските войски, които се борят с джихадистки групировки в страната в продължение на осем години, съобщава националният ежедневник Le Figaro.

Участието на руската частна компания „Вагнер“ в Мали би било „несъвместимо“ с поддържането на френски сили, предупреди във вторник първият дипломат на Париж Жан-Ив Льо Дриан пред комисията по външни работи на Националното събрание.

„Това е абсолютно несъвместимо с нашето присъствие“ и „несъвместимо с действията на сахелианските и международните партньори на Мали“, настоя той, подчертавайки, че паравоенните сили на „Вагнер“ са се отличили в миналото, особено в Сирия, както и в Централноафриканската република, с множество „нарушения от всякакъв вид и не могат да бъдат никакво решение“.

„Ако малийските власти сключат договор с компанията „Вагнер“, това би било изключително тревожно и противоречиво, несъвместимо“ с действията на Франция в Сахел, заяви на свой ред министърът на отбраната Флоренс Парли.

Според френски източник, запознат с въпроса, хунтата на власт в Бамако изучава възможността за сключване на договор с „Вагнер“ за разполагането на руски паравоенни формирования в Мали. Същата информация разкри и източник от западноафриканската държава, допълва изданието.

От Министерството на отбраната на Мали признаха, че са водени разговори с руската компания. „Сега Мали възнамерява да разнообрази отношенията си в средносрочен план, за да гарантира сигурността на страната. Не сме подписали нищо с „Вагнер“, но обсъждаме предложения с всички“, поясниха от ведомството.

Ако сценарият с руските наемници се осъществи, ще се проучи възможността за бързото прехвърляне на френски войски от Мали към съседен Нигер, увери френски източник.



***


Мадрид/Барселона. Глобалната пандемия изтласка проблема с независимостта на Каталуния на заден план, но сега доминиращият в националната политика на Испания за последното десетилетие въпрос се завръща във фокуса. В сряда преговорите между Мадрид и Каталуния за териториалния конфликт на Испания ще бъдат възобновени след прекъсване от година и половина, съобщава европейската редакция на изданието Politico.

Сядането на масата за преговори помага да се гарантира стабилността на централното правителство в Мадрид на Педро Санчес, но критиците вече го осъждат на провал. Ако са прави, каталунският проблем, който разгърна пълна конституционна криза през 2017 г., може да се разпали отново.

Преговорите започнаха през февруари 2020 г. между Санчес (ИСРП) и тогавашния председател на Женералитата на Каталуния Куим Тора. Но двамата успяха да проведат само една среща преди пандемията да наложи отлагане на разговорите. Тази година бе сформирано ново каталунско правителство, ръководено от Пере Арагонес от Каталунската републиканска левица (ERC). По-умерена фигура от Тора, той е водещ защитник на разговорите от самото начало.

ERC предложи парламентарната си подкрепа на Санчес, като гарантира, че неговата лява коалиция ще запази тясното си мнозинство в замяна на продължаването на преговорите.

„Необходимо е да се намери демократичен изход, политическо решение на политически конфликт“, каза Арагонес през август, отбелязвайки намерението си да влезе в преговорите „с максимална амбиция“.

През юни Санчес помилва девет каталунски лидери, които бяха в затвора за ролята им в неуспешния опит за отделяне на Каталуния отпреди четири години. Това беше ход, който според него ще облекчи напрежението в североизточния регион. Той също така се разглежда като инструмент за осигуряване на продължаващата подкрепа на ERC.

Дясната опозиция обаче предупреждава, че предстоящите преговори са, подобно на помилванията, циничен ход на Санчес да запази правителството си на власт и който застрашава териториалното единство на Испания.

„Отсега нататък те трябва да преговарят и да се пазарят отново за цената на оставането на [Санчес] на власт“, каза Пабло Касадо, лидер на консервативната Народна партия (НП). Крайно дясната Vox междувременно обозначи преговорите като „маса за предаване“.

Последните социологически проучвания показват, че помилването на деветимата каталунски затворници е навредило на популярността на ИСРП на Санчес сред избирателите в Испания. Но тъй като парламентарните съюзници като ERC остават настрана и не се предвиждат общи избори, оцеляването на коалиционното правителство е гарантирано.

Двете страни обаче са далеч един от друг и влизат с различни позиции в преговорите. Каталунското правителство има две основни изисквания: амнистия за десетките политици, подкрепящи независимостта, които все още са изправени пред съдебни искове за ролята си в събитията от 2017 г ., и признаване на правото на Каталуния на самоопределение, което води до обвързващ референдум за независимост.

Санчес вече изключи и двете, считайки референдума за противоконституционен. Исабел Родригес, неговият министър по териториалните въпроси, повтори тази позиция преди предстоящата среща.



***


Вашингтон. Държавният глава на САЩ Джо Байдън е поканил китайския си колега Си Дзинпин да проведат лична среща, но предложението му не е било прието, съобщава британският вестник The Financial Times, позовавайки се на източници, запознати с хода на телефонния разговор между двамата политици, проведен на 9 септември.

Разговорът, организиран по американска инициатива, е продължил час и половина. Той е едва вторият по рода си между лидерите на САЩ и Китай след встъпването на Байдън в Белия дом. Първият се състоя преди седем месеца, на 10 февруари, припомня изданието.

В статията се обяснява, че Байдън е предложил провеждането на среща на върха с цел да се преодолее задънената зона в отношенията между Вашингтон и Пекин. Източници на изданието обаче разкриват, че Си Дзинпин е настоял САЩ да се придържат към по-малко агресивна реторика към КНР.

Друг събеседник на вестника разкрива, че срещата на върха е спомената от Байдън като една от възможностите за по-нататъшно взаимодействие с китайския президент и че Белият дом не е очаквал незабавен отговор.

Събеседниците на The Financial Times не стигат дo извод за това, което може да е продиктувало нежеланието на Пекин да организира среща на върха. В същото време се споменават рисковете за здравето, свързани с коронавируса. В тази връзка се припомня, че Си Цзинпин не е напускал Китай от януари 2020 г. Тогава, още преди началото на пандемията, той посети Мианмар.


***