ОбществоВИЖ ВСИЧКИ

Денят 15 септември в българската история

15 септември 2021 | 07:28

Снимка: pixabay.com

София. 15 септември е първият учебен ден във всяко българско училище.
На 15 септември 1918 г. започва атаката на пехотата на Съглашението срещу позициите на Българската армия на връх Добро поле.
На тази дата през 1946 г. Двадесет и шестото Народно събрание провъзгласява България за Народна република. Регентството преустановява съществуването си. Временен председател на републиката става Васил Коларов в качеството си на председател на парламента.Година по-късно, на 15 септември 1947 г., влиза в сила Парижкият мирен договор. Съюзната контролна комисия (СКК) прекратява дейността си. В 90-дневен срок след тази дата съветските войски напускат България.


2002 г.
От 10 до 15 септември президентът Георги Първанов е на посещение в САЩ. Там той разговаря чрез видеостена с вицепрезидента на САЩ Ричард Чейни, а на 11 септември прави изказване на специалната сесия на ООН в Ню Йорк, посветена на борбата с тероризма. Българският президент провежда многобройни срещи, между които са и тези с Джордж Сорос, с проф. Джефри Сакс, с представители на Американския еврейски комитет и на българския Уолстрийт клуб.

2001 г.
“Обединения блок на труда” на проф. Кръстьо Петков се преименува на Българска партия на труда.
Партията Обединен блок на труда (ОБТ) е учредена на 28 януари 1997 г., регистрирана е през март същата година. До май 1997 г., когато се свиква първият му конгрес, негов председател е Григор Градев. Конгресът издига на негово място Кръстьо Петков. Партията участва заедно с БСП и други леви формирования в обща предизборна коалиция в парламентарните избори през юни 2001 г.

2000 г.
В последния момент със споразумение за повишаване на заплатите е предотвратена национална стачка на учителите. Обещанието е учителските заплати да достигнат 220 лв.
Китайски археолози откриват могилата на Чингиз хан.

1994 г.
В едномесечен период – от 15 септември до 15 октомври, БСП провежда общопартиен референдум за приемане на новата си програма "Нови времена, нова България, нова БСП".

1992 г.
Според принципа на ротацията българският външен министър Стоян Ганев председателства XLVII сесия на ООН.
Стоян Ганев е български юрист и политик. Роден е на 23 юли 1955 г. в Пазарджик. Завършва специалност "Право" в СУ (1973 г.). Защитава дисертация по конституционно право през 1985 г. Преподавател в Юридическия факултет на СУ и в школата на МВР, Симеоново (1985-1989 г.). Председател е на Обединения демократичен център, съпредседател на парламентарната група на СДС (1991-1992 г.); министър на външните работи в правителството на Филип Димитров (1991 г.). Председател на XLVII сесия на ОС на ООН (1992 г.). Освободен от тази длъжност през февруари 2002 г.

1975 г.
От 15 до 20 септември в курорта “Златни пясъци” - Варна, се провежда Международна научна конференция "Славянските култури и Балканите". Конференцията е организирана под егидата на ЮНЕСКО от Комитета за изкуство и култура и Института за балканистика при БАН.

1956 г.
Проведено е заседание на Политбюро на ЦК на БКП във връзка с политиката към българските турци. Приемат се решения за подобряване на техния бит и култура.

1946 г.
Двадесет и шестото ОНС провъзгласява България за Народна република. Регентството преустановява съществуването си. Временен председател на републиката става Васил Коларов в качеството си на председател на парламента.

1944 г.
Петдесет и двама писатели с различна партийна принадлежност със специален "Апел" призовават хората на интелектуалния труд да подкрепят новата власт, установена с военен преврат на 9 септември.
В ранните часове на 9 септември 1944 г. Отечественият фронт (ОФ), съставен от комунисти, леви земеделци, социалдемократи и звенари, овладява властта, след като на 8 септември съветските войски навлизат в България, а офицери, минали на страната на ОФ, извършват държавен преврат. Съставено е първото отечественофронтовско коалиционно правителство (в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици). Министър-председател става Кимон Георгиев (Политически кръг "Звено").

1939 г.
България обявява политика на неутралитет във Втората световна война, започнала на 1 същия месец с германското нападение над Полша.
България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт (1 март 1941 г.) и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си, а се ограничава само със заемането на някои части от териториите на окупираните от германците страни – Гърция и Югославия.

1918 г.
В хода на Първата световна война на 15 септември започва пехотната атака на Съглашението срещу българските войски в района на Добро поле. Ден по-рано в продължение на 24 часа българските военни части са подложени на артилерийски обстрел. След неколкодневни ожесточени сражения, благодарение на численото си превъзходство и по-добро въоръжение, съглашенските войски извършват пробив на фронта и предприемат незабавно настъпление към старите граници на България. Българските войници и офицери, недоволни от заетата позиция на своите управници, също обръщат своето оръжие назад с цел да ги накажат за надвисващата нова катастрофа над страната. Тяхното отстъпление дава началото на спонтанно избухналото Войнишко въстание през 1918 г., което за няколко дни обхваща повечето части, разположени по протежението на Южния фронт.

1882 г.

В Пловдив е открита Народна (Областна) библиотека с музей, учредена през 1879 г. За директор и уредник е назначен Александър Башмаков.
Александър Александрович Башмаков е руски юрист, обществен и музеен деец, публицист, дописен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 25 декември 1848 г. Работи върху гражданското законодателство на Източна Румелия. Автор е на редица публикации за българската история, фолклористика и право. Умира през 1943 г.

1875 г.
Излиза последният брой на сп. “Читалище”. Българското списание излиза 2 пъти месечно в Истанбул от 1 октомври 1870 г. Редактори са М. Балабанов, Л. Йовчев, Т. Икономов, П. Р. Славейков, С. С. Бобчев. Драган Цанков е редактор на приложението “Ръководител на основното учение” (2-седмично периодично и методическо списание, от което излизат 24 книги през 1874 г.). “Читалище” спира вероятно във връзка с Априлското въстание (1876 г.) и последвалите го събития. Има научнопопулярен и културно-просветен характер. Програмата му е да “се занимава вън от съвременните политически събития с все, що се отнася прямо или косвено до изобилните произведения на человеческия разум и человеческата въобще деятелност”.

На тази дата са родени:

1931 г.
Роден е поетът Марко Недялков (1931 - 1993). Марко Недялков е роден на 15 септември 1931 г. в село Овчи кладенец, Ямболско. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Eдин от учредителите на Кабинета на младия писател при Съюза на българските писатели. Дебютира със стихове през 1951 г. Редактор е във вестник „Народна младеж“ и Българско Национално Радио, редактор и директор на издателство „Народна младеж“. Член на Съюза на българските писатели. Автор е на повече от 40 книги - поезия, проза, есеистика - „След хиляда години раздяла“ (любовна лирика), „Зорницата за мама плаче“, "Ще си останем същите момчета", "Никой не умира по желание", „Моят и твоят приятел Пеньо Пенев”, „Кой пита за годините на птиците“ и др. Негови произведения са превеждани на руски, немски, японски, арабски и други езици. Умира в София на 11 септември 1993 г.

1927 г.
Роден е Стефан Иванов Продев - български публицист и журналист, писател. Дебютира през 1942 г. във в. "Железничарски подем". През 1945-1946 г. е член на редакторска колегия на в. "Средношколско единство". Редактор е във в. "Народна младеж" (1954-1956 г.). В периода 1957-1959 г. работи в отдел "Култура" на в. "Отечествен фронт", през 1959-1961 г. - в сп. "Септември", през 1961-1964 г. - в отдел "Публицистика" на в. "Литературни новини" (той е един от основателите на вестника), през 1965 г. - в сп. "Българска музика". Главен редактор е на изданията на БТА "ЛИК" и "Паралели" (1965-1979 г.), на сп. "София" (1979-1983 г.), на в. "Народна култура" (1990 г.), на в. "Работническо дело" (1989 г.; от 1990 г.- на в. "Дума"). През 1990-2000 г. е председател на СБЖ. Основател и главен редактор е на в. "Дума" (1990-1999 г.). Депутат е в VII ВНС (1990 г.) и в ХХХVI НС (от 1991 г.). Автор е на романизирана биография на Фр. Енгелс ("Фред, или Пролетта"). Пише пътеписи, в които представя впечатленията си от своите пътувания като специален кореспондент на БТА. Автор е на съчиненията: "Работнически вестник" - разобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912” (1953 г.), "Паралели" (1962 г.), "Фред, или Пролетта" (1963 г.), "Отблясъци" (1968 г.), "Редове" (1971 г.), "Пътеписи" (1973 г.), "Червеното чудо" (1974 г.), "С обич и гняв. Есета" (1977 г.), "Живи теми" (1978 г.), "Мозайка" (1980 г.), "Пътуване към пижамата" (1982 г.), "Раждането на шедьоврите" (1983 г.), "Имало едно момче" (1986 г.), "Разказът на палача" (1987 г.), "В края на 80-те" (1990 г. ), "Забравени новели" (1994 г.), "Носене на кръста" (1993 г.), "Сваляне от кръста", "Неприятни разкази" (2001 г.), "Да се чете след сто години" (2001 г.). Умира на 4 септември 2001 г . в с. Енчевци, Тревненско.

1919 г.
Роден е Николай Александров Хайтов – български писател. Завършва Софийския университет през 1943 г. Работи като инженер-лесовъд из Родопите и Рила (1946-1954 г.). Редактор е във в. “Народна култура” и в сп. “Наша Родина” (1957 г.). Главен редактор е на сп. “Родопи” от 1965 г. Председател е на Столичния съвет за култура. Секретар е на СБП в периода 1966-1968 г. Член е на УС на СБП от 1966 г. От 1994 г. до 1999 г. е председател на СБП. Депутат е в VII ВНС. Първият му печатан очерк е “Предни постове на родното строителство” (1954 г.) в сп. “Септември”. Автор е на разкази, романи, публицистични и есеистични книги, драми, произведения за деца и множество статии по обществено-културни въпроси. С цялостното си творчество продължава традициите на българските народопсихолози. По негови сценарии са заснети 11 филма и телевизионни постановки: “Козият рог” (1972 г.), “Семейство Калинкови” (тв, 1968 г.), “Кучета” (1969 г.), “Краят на песента” (1970 г.), “Мъжки времена” (1974 г.), “Ламята” (1974 г.), “Черешова градина” (1979 г.) и други, както и телевизионната поредица “Капитан Петко войвода”. В драматургията навлиза с пиесата “По земята” (1963 г.). След това пише “Заключена пролет” (1963 г.), “Хайдути” (1965 г.), триптихът “Кучета”, “Лодка в гората” и “Пътеки” (1966 г.), “Празникът” (1984 г.) и др. Други негови съчинения са: “Съперници” (1957 г.), “През вековете” (1958 г.), “Село Яворово, Асеновградско” (1958 г.), “Искрици от огнището” (1959 г.), “Хайдути” (1960 г.), “Жени-хайдутки” (1962 г.), “Матей Преображенски - Миткалото” (1964 г.), “Асеновград в миналото. Исторически, стопански и етнографски очерк” (1965 г.), “Родопски властелини” (1965 г.), “Село Манастир, Смолянско. Историческо, етнографско изследване” (1965 г., в съааторство със Сл. Дичев), “Шумки от габър. Книга за Родопите” (1965 г.), “Диви разкази” (1967 г.), “Ламята” (1970 г.), “Капитан Петко войвода. Исторически очерк” (1974 г.), “Бодливата роза. Есета” (1975 г.), “Перуански записки” (1975 г.), “За творчеството” (1982 г.), “Последните мигове и гробът на Васил Левски” (1985 г.), “Истини в сянка” (1987 г.), “Светогорски записки” (1987 г.), “Африкански записки” (1988 г.), “Дневник. Книга първа. 1954-1962” (1988 г.), “Дневник. Книга втора. 1963-1966” (1990 г.), “Гробът на Васил Левски” (2002 г.), “През сито и решето” (автобиография, 2002 г.), “Троянските коне в България” (2002 г.), “Дневници” (ръкопис). Умира на 30 юни 2002 г. в София.

1915 г.
Родена е Нели Станиславова Доспевска - българска преводачка, авторка на литературна критика, на спомени за съпруга си Д. Димов. Правнучка на възрожденския художник Станислав Доспевски. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1940 г.). Работи като редактор в БТА (1952-1974 г.). Сътрудничи на литературния печат. Превежда от английски белетристика: С. Луис, Ч. Дикенз, Дж. Голзуърди, Ф. Купър, М. Твен, Фицджералд, У. Текери и др. Съчинения: "Познатият и непознат Д. Димов" (1985 г.).

1863 г.
Роден е Атанас Григориев Назлъмов - български военачалник, генерал (от 1906 г.). Завършва Военното училище в София през 1882 г. В навечерието на Балканската война е инспектор на кавалерията, а по време на войната командва конната дивизия, която действа в Западна Тракия. Автор е на съчиненията: "Войната 1870-1871 г.”, "Действията на кавалерийската дивизия в 1912 и 1916 години (в Добруджа)" (1930 г.), "Материали за историята на войната 1912-1913 г. Действията на кавалерийската дивизия", в 2 ч. (1913, 1931 г.)


На тази дата умират:
1978 г.
Умира Емил Стефанов Джаков - български физик, академик от 1967 г. Той е роден на 2 март 1908 г. Свищов. Завършва физика в Софийския университет през 1931 г. Специализира във Висшето техническо училище в Берлин в периода 1936-1937 г. От 1939 г. е доцент, а от 1942 г. – професор. Ръководител е на Катедрата по техническа физика във Физико-математическия (от 1963 - Физически), факултет на СУ ” Св. Климент Охридски” (1942-1967 г.). Директор е на Физическия институт на БАН в годините между 1948-1953 г. Завежда секция "Физическа и приложна електроника" във Физическия институт на БАН (1955-1963 г.), директор е на Института по електроника при БАН (1963-1978 г.), заместник-директор е в годините между 1959-1961 г. на Обединения институт по ядрени изследвания в Дубна (СССР, бивш). Научните му интереси са в областта на физическата електроника и радиофизиката. Открива измервателни методи за използване на диодите като чувствителни елементи. Създава теория на релетата за време, нови интегратори на нелинейните функции. Работи по методологични въпроси на метрологията. Автор е на научните трудове: "Мерене на комплексни електрични съпротивления при твърде високи честоти" (1938 г., на немски език, 1939 г.), "Теория на мостове с диод с наситен ток като чувствителен елемент" (1951 г.), "Влияние на колебанията на захранващото напрежение върху електронните релета за време и компенсирането му" (1955 г.), "Диоди с окисен катод в режим на насищане като чувствителен елемент" (1955, в съавторство с В. Кънев) и др.

1896 г.
Умира Димитър Христов Матов - български езиковед, етнограф и фолклорист. Роден е на 15 май 1864 г. във Велес. Завършва славянска филология в Харков (1888 г.), специализира във Виена и Лайпциг (1890-1892 г.). Преподавател е във Висшето училище в София. Печата трудове в “Периодическо списание”, “Сборник за народни умотворения”, “Български преглед” и др. Той е един от създателите на сп. “Книжици за прочит” и негов сътрудник. От 1892 г. до 1895 г. е съредактор (с Ив. Шишманов) на “СбНУНК”.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;