Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

„Канал 5“ (РСМ): Четири години след споразумението за добросъседство с България, Северна Македония все още е под вето

02 август 2021 | 09:25

Снимка: Правителствена информационна служба

София/Скопие. Споразумението за добросъседство между Северна Македония и България беше подписано на 1 август 2017 г. в Скопие. Четири години по-късно Северна Македония все още се намира на прага на Европейския съюз – заради българското вето, коментират в редакцията на скопската телевизия „Канал 5“ в статия, посветена на годишнината от подписването на документа.

„Четири години след като настоящият македонски премиер Зоран Заев и тогавашният български министър-председател Бойко Борисов подписаха Споразумението за добросъседство, приятелство и сътрудничество между Македония и България. Но дори след подписания договор и решението на Европейския съвет за започване на преговори, страната е блокирана по пътя на евроинтеграцията заради българското вето“, пише медията.

Телевизията цитира бившия посланик и университетски професор Нано Ружин, който казва, че споразумението е оправдало очакванията, но вижда проблеми в българското тълкуване на някои негови точки. „Споразумението оправда очакванията, но тълкуванията на споразумението, особено на точка 8, която се занимава с исторически аспекти и междуправителствени комисии, българската страна започна да разводнява, за да намери пречки с цел да използва правото си на вето“.

Припомня се, че кандидатът за министър -председател на „Има такъв народ“ Пламен Николов, въпреки че по-рано заяви, че няма да води политика на конфронтация със Северна Македония, спомена за евентуално преразглеждане на споразумението с цел защита на държавните интереси. Ружин вярва, че споразумението осигурява основа за уреждане на нерешени въпроси и евентуалното му преразглеждане би усложнило въпросите.

„Настоящото споразумение е добра основа за продължаване в посока на подобряване и преодоляване на пречките, наложени от българската страна, за насърчаване на по-ефективна работа на Съвместната комисия от експерти по исторически въпроси, а не за нейното разширяване, което може да доведе до загуба на време“.

Работата на Комисията по исторически и образователни въпроси, чието формиране е резултат от споразумението, „забуксува“ около революционера Гоце Делчев на последното заседание през юни. Тогава македонската страна направи предложения, подкрепени от Съвета на Европа и ЮНЕСКО, които зачитат различните възгледи и тълкувания на миналото и които се оказаха приложими при преодоляване на спорове, произтичащи от различни интерпретации на миналото. Те обаче не бяха приети от българската страна, припомня телевизията.

Превод и редакция: Тереза Герова