Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

„Трибуна“ (РСМ): Храни куче да те лае, или как станах ветовист

03 май 2021 | 15:41

Снимка: Република, Македония

Скопие. Заглавието на днешната ми рубрика обяснява достатъчно добре за какво ще пиша и накъде отиват мислите ми. Лично аз доскоро бях доста против ветото и го смятах за ненужен инструмент, който необратимо би навредил на българо-македонските отношения. До малка степен това все още е вярно, но колкото повече влизам в дискусия и усещам пулса на хората, толкова повече влизам в лагера на "ветоистите", където в момента мога да бъда дълбоко "изцапан", пише Маузер в материал, публикуван в македонското електронно издание “Трибуна“, представен без редакторска намеса от името на автора.

Разбира се, като гражданин на Македония (РСМ), не е в мой интерес страната ми да бъде дълго време извън ЕС и би било желателно страната да се движи в тази посока с ускорени темпове. В същото време като македонски българин също е в мой интерес отношенията между двете държави да бъдат на възможно най-високо ниво. Нормални, необременени и приятелски отношения и колкото се може повече културен обмен между два привидно близки народа. Всичко звучи чудесно на хартия и най-голямата пречка за това е очевидно ветото, което дори много македонски българи не подкрепят. Какво на повърхността на нещата е съвсем различно, но когато се отстрани тази покривка изглежда много наивно.

Идеята на онези, които са против ветото, е, че всичко, което целят добрите отношения между България и Македония, е България да присъства по-силно в Македония. Да влияе на културно, икономическо, спортно и друго ниво. И така да се отпуснат македонците, които трябва да изградят положително мнение за България и българите, които в продължение на 80 години са изобразявани в най-лошата светлина. Това сваляне на караула, някои от тях се надяват, ще доведе до по-лесно приемане на историческите истини и потенциално до „повторно побългаряване“ на Македония. Основата за това е примерът със Сърбия, която има огромно културно влияние върху Македония и която македонците приемат като най-близка. Втората основа са личните примери, когато всеки от нас, който е бил „конвертиран“ или се е „конвертирал“ някой го е направил с много разбиране и меко, бавно, стъпка по стъпка, за разлика от конфронтацията, която само създава повече съпротива. Тази съпротива понякога става толкова силна, че събеседникът дори потъва напълно в дълбоките води на сърбоманията и гъркоманията, от която всички македонски герои са отвратени. И третото нещо е загрижеността, че Македония се приближава към Белград и Москва геополитически с блокадата. Всичко това е резонно, но под повърхността си е много наивно, така че нека видим защо мисля така.

Първо, не знам до колко сте забелязали, но интересното е, че в момента най-големите антибългари в Македония казват същото. Те продължават да повтарят, че България не знае какво прави, че са пропуснали златен шанс да влязат в Македония във всички полета, че просто са загубили безвъзвратно македонците, радвайки се по някакъв начин на ветото, въпреки че реалността е, че те са повече от притеснени. Те са толкова самоуверени и сами по себе си карат България да се фокусира повече върху инфраструктурата, културата, икономиката, спорта и какво ли още не. Защо действат толкова уверено, поне отвън? Защото те са наясно, че всички подобни инициативи на България няма да дадат големи плодове! Българската музикална и филмова сцена няма да зависи от отварянето на македонския пазар, българската икономика вече е доста утвърдена и България е 6-ият по големина търговски партньор на Македония (вторият най-голям партньор за износ!) И много от регионалните центрове се намират в София. Също така инфраструктурната връзка само ще улесни пазаруването и еднодневните екскурзии, но София никога няма да замени Солун от гледна точка на достъпност и привлекателност. Те са наясно, че всички подобни инициативи ще донесат малко плодове, стига да ги оставят да действат антибългарски във всички останали области, като в същото време имат милион различни инструменти за блокиране на различни инфраструктурни и бизнес инициативи.

Тук стигаме до втората точка и това е ролята на Сърбия. Често чуваме, че македонците на практика са били сърби, говорещи на диалект, защото гледат сръбски футбол и малка част от тях все още са фенове на Партизан и Звезда. Вярно е, че Македония е под културно господство повече от 100 години от Белград и сърбохърватското говорещо пространство и въпреки това македонците не са станали сърби, колкото и да иска някой да ни убеди в това. Сърбия се разглежда като приятелска страна, но 1-2 лоши хода от Сърбия или ако Сърбия реши да поеме по своя път в „Южната бановина“, нека видим дали ще останат толкова много сърбомани. За разлика от някои българи тук, които тайно се надяват, че ако Азис прави концерти в Македония всеки втори уикенд, македонците ще станат българи, сърбите нямат такъв интерес. Интересът на Сърбия е да държи македонците далеч от побългаряването и да поддържа македонизма, което автоматично кара македонците да се чувстват в безопасност около Сърбия. Нито сърбите искат националните герои на македонците, нито македонците харесват малкото активисти на сръбското четническо движение и сръбската пропаганда.

Освен това България, колкото и да иска, не може да замести сръбската музикална / филмова сцена на пазара. Може да се борят за някакъв дял, но едва ли ще постигнат нещо значимо. Минахме през процеса на урбанизация, който ни определя културно в този момент в държавен съюз със Сърбия и с бодлива тел към България. Спомените за хитовете на бившите югозвезди не могат да бъдат заменени.

За разлика от Сърбия, България не притежава лукса на сто години несъмнено влияние, а господството на сръбската музикална / филмова сцена е известно дори в България. Също така е донякъде логично, когато поставим нещата в перспектива, и то е, че сръбско-хърватското езиково пространство има около 30 милиона с диаспората, докато българското 10 милиона в най-добрия случай. По-голям пазар, по-лесно реализиране на икономии от мащаба и по-голямо количество, от което произлиза качеството. В същото време сърбохърватският свят през цялото време беше отворен към Запада, така че всички западни тенденции навлизаха през Сърбия и Хърватия на Балканите, а България прекара десетилетия зад желязната завеса.

И накрая стигаме до третата точка, а тя е, че вече имаме голямо българско влияние, което не дава плод. Както споменах по-горе, България е един от най-големите търговски партньори на Македония и това ще се увеличи допълнително. България има над 100 000 граждани тук, ние караме много автомобили с български номера, имаме стотици студенти в София, отворен е достъпът до българска музика, език и филм с Интернет и македонците все още приемат България като вражеска държава . България дори когато направи големи приятелски жестове като първото международно признание и лобиране за признаване на Македония, жест като заплахата от война, ако Сърбия реши да изпрати танкове на младата македонска държава, подарък от танкове в момент, когато Македония имаше няколко T -34 от 1944 година, отворена граница по време на международното ембарго върху Югославия и гръцкото към Македония, освобождаване от бедността на хиляди македонски семейства и отново нищо. В разговори с македонците и според македонските политици това бяха някои скрити враждебни жестове, за да асимилират македонците или да ги саботират. Няма нищо по-смешно от това как подаръкът от почти 100 танка се усуква в нещо негативно, защото след това на Македония и е струвало скъпо да ги претопи за скрап. Ако бях груб, бих могъл да кажа, че по някакъв начин поговорката „харни куче да ви лае“ се отнася за България. Когато имаме всички примери за ръка за помощ и отсреща упорит антибългаризъм, как да се надяваме, че ако Бойко изпрати 10 000 ваксини или Галена проведе концерт в Струмица, нещо ще се промени? Ако доброто в „преобразуванията“ работи на индивидуално ниво, то трудно може да бъде подражавано на ниво държава / нация. Естествено би било добре България да присъства в много сфери в Македония, че по-спокойният климат е добър за всички нас от двете страни на границата, но България може да направи същото със своето вето. Те няма да бъдат приети еднакво, но гръцкото вето не попречи на Гърция да проникне изцяло в македонския бизнес сектор и да ни направи гръцка колония.

Коренът на македоно-българския проблем е друг и това е изкривеното историческо възприятие и неговата фалшификация. Въпреки 30-годишната независимост, Македония не се е променила дори с 1 см в историческия си разказ към България, българите и още повече към македонските българи. В Македония все още имаме отричане на българската идентичност на активистите на ВМОРО и възрожденците. Имаме отричане на средновековната българска държава, цели части от историята са премълчавани и се учи, че българите тук са били като германците в Полша. Като банален пример все още си спомням часовете по история, където учителят ни каза, че предателските върховисти са пожелали македонците да се вдигнат на бунт, за да ги оставят без подкрепа и да загинат, докато се мълчи, че същото въстание е вдигнато и в Одринска Тракия. И сега, въпреки всички препятствия и военни действия, българите все още се осмеляват да си присвояват Гоце, Даме, Самуил, Миладиновци, Шапкарев и други. Представете си как се отразява на младия човек, когато той учи и чете. Как е възможно един македонец след 12-годишно образование да има и късче симпатия към България?

Докато в Македония се учи, че България е един вид дявол, който винаги саботира македонците, винаги е действал коварно, за да ги изиграе и асимилира, който е бил ожесточен окупатор, който само е убивал и изнасилвал дотогава няма да е възможно да се продължи напред. Докато македонците смятат, че българите по някакъв начин им дължат нещо за някакви исторически грехове, приятелство няма да има. А за да е по-трагична ситуацията, тези учения нямат нищо общо с истината.. Все още не можем да обясним, че „присвояването“ на Гоце, Даме и други не е прищявка, а се основава на техните лични писания и действия. Да не говорим, че няма реабилитация или угризения за трагичната съдба на Чакатрови, Гюзелов, Дрангов и хиляди други, чийто грях беше, че те бяха българи, което автоматично ги направи предатели, които заслужават това, което са получили. Колкото и комично да е това, хиляди фигури в историята на Македония са били унищожени или етикетирани като върховисти и предатели заради тяхното българско съзнание, а хиляди страници документи, в които „ярки фигури“ твърдят същото, се игнорират.

Докато в Македония няма преразглеждане на историческия разказ и учебниците и не се признае публично, че нещата не са били такива, каквито ни ги е преподавала югославската номенклатура, няма основа за приятелство. Македония и македонците трябва да преминат през катарзис и да се примирят с „българщината“ на своите герои. Когато премине някое и друго поколение, което осъзнава, че нашата и българската история са преплетени, че България винаги е била най-големият ни приятел в исторически план и че в по-голямата си част нашите предци и герои са ни считали за един и същ народ, тогава можем да говорим за приятелство. Ако трябва вето, нека бъде вето.

От македонците не трябва да се иска да станат българи или да се търси начин те да се превърнат тайно и чрез култура в българи. В крайна сметка е нечестно. Македонската нация е факт, а македонците са напълно оформен народ, който иска да върви по своя път. Твърде много вода е преминала под този мост и това желание е напълно законно, но е важно да се знае истината и да се признае миналото такова, каквото е. Българското минало не трябва да бъде гарант за българското настояще и бъдеще и това е посланието, което трябва да бъде изпратено на македонците. Хубаво е да имаме повече българска музика в Македония и обратно, но можем да бъдем честни приятели, когато всички сметки бъдат изчистени. Въпреки че България може да работи върху реториката и представянето на своя казус, тя по принцип не греши и нейните искания, с малки изключения, са напълно разумни.

Превод: Юлиян Марков