Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на някои от основните теми в световния печат (Агенция „Фокус“)

08 април 2021 | 21:39

Снимка: АФП

Вашингтон. Руското правителство ескалира конфронтацията си със Запада, за да провери решителността на администрацията на новия президент на САЩ Джо Байдън. Въпреки това, противно на някои твърдения, няма нова Студена война. По същество Студената война беше задънена улица, докато съветската империя се разпадна. Този път държавният глава на Руската федерация Владимир Путин предприе плашеща международна офанзива, за да си върне глобалния престиж, да възроди Московската империя и да раздели Запада, твърди Януш Бугайски* в статия за американското издание Washington Examiner.

Русия концентрира силите си по украинските граници и повишава залозите за нова инвазия. Тя засили морското си присъствие в Арктика и безмилостно провокира западните си противници, нейни военни самолети „кръжат“ над кораби на САЩ и НАТО в Балтийско и Черно море и близо до въздушното пространство на Аляска. Тези действия имат три цели: да покажат, че Русия е световна сила, да идентифицират слабостите в западната отбранителна система и да отклонят вниманието от нарастващите вълнения в страната. Рискът е в това, че стратезите и генералите на Путин ще направят грешка и ще предизвикат въоръжен конфликт, който ще рикошира срещу Русия.

Студената война беше замразен конфликт между САЩ и Съветския съюз. Желязната завеса очерта техните сфери на влияние в цяла Европа и никоя от страните не заплашваше да завземе територия извън разграфените владения. Съветите се стремяха да разширят своето влияние в Азия, Африка и Латинска Америка, като подкрепят комунистическите движения, докато САЩ се опитваха да ги спрат. И двете страни обаче избягваха пряка военна конфронтация, дори когато Москва потушаваше антикомунистическите въстания в Източна Европа.

Сега в Русия царува ревизионисткият режим на Путин и последиците от конфликта между Русия и Запада станаха по-малко предвидими. Москва не признава нито независимостта, нито целостта на съседните държави, освободени от бившата империя. Ситуацията напомня за борбата отпреди век, когато десетки народи търсеха независимост от разпадащата се царска империя. В отговор болшевишкият режим отприщи войни, за да обърне краха на империята.

Възстановявайки господството си, Москва пропагандира идеята, че с разпадането на съветската империя Русия е „унизена“. Всъщност освобождението на независимите държави сложи край на унижението им от страна на Кремъл и засили решимостта им да не проявяват благосклонност към никой друг. Въпреки че разделението на Европа от Студената война е остаряло, служителите на Путин настояват усилено пред всички бивши съветски републики да изоставят своите западни стремежи и да се върнат обратно в „руския свят“.

Западняците уверяват, че не участват в борбата за лоялността на една или друга европейска държава. Всъщност продължава да съществува фундаментален конфликт между свободата на избор на международен съюз и настояването на Москва за подчинение. Интеграцията със Запада е заклеймена от Путин като противоречаща на историческите, културните и геостратегическите претенции на Русия. Той настоява постсъветските страни да продължат да избягват западните съюзи. Но това не само ще унищожи националния суверенитет, но и ще застраши демократичните свободи на обикновените граждани.

Надежден трансатлантически съюз, който обединява силите на НАТО и Европейския съюз, трябва да бъде насочен към осигуряване на свобода за цяла Европа. Ако тези държави попаднат под контрола на имперската клептокрация на Кремъл, Западът също ще стане по-уязвим. Вашингтон трябва да поеме ръководна роля, както по време на Студената война. В европейската политика цари разделение, което Москва вижда като проява на слабост и нерешителност. САЩ трябва не само да станат гръбнак на НАТО, но и да засилят сътрудничеството със своите съюзници и партньори за противодействие на подривната дейност на Кремъл във всички ключови области - киберсигурност, дезинформация, политическа корупция и енергиен шантаж.

Путин става най-опасен, когато обществената подкрепа отслабне, икономиката попадне в стагнация и ръководството му се постави под въпрос от елита. В такива моменти той се нуждае от победа в чужбина, за да потисне всякакви политически алтернативи. Въпреки това, поставяйки Русия в постоянна готовност за война, Кремъл рискува да тласне страната към икономически колапс и дезинтеграция на държавата, както прави съветското ръководство преди 30 години. Докато защитава своите съюзници, принципи и интереси, Вашингтон трябва да даде да се разбере, че цената на чуждестранните авантюри на Путин ще бъде разпадането на страната.

*Януш Бугайски е старши сътрудник във Фондация Джеймстаун във Вашингтон. Наскоро излезе книгата му „Евразийската пропаст: Уязвимите флангове на Русия“ е в съавторство с Маргарита Асенова.


***


Вашингтон. Миналата седмица Русия засили военното си присъствие на полуостров Крим, разположи войски до руско-украинската граница и обяви „проверка за готовност“. Най-вероятно това е само тактическа хитрост, предназначена да деморализира правителството в Киев и да изпита реакцията на Запада, пише авторитетното американско издание Politico

Но е възможно всичко да е много по-лошо. Ако Кремъл провежда анализ на разходите и ползите от атака срещу Украйна, Европа и САЩ трябва да гарантират, че Москва не прави грешни изчисления, защото подценява разходите.

Напрежението ескалира въпреки рядкото дипломатическо постижение в тлеещия конфликт между Русия и Украйна: прекратяване на огъня в Източен Донбас, което се зачиташе поне известно време. Докато ситуацията не започна да се влошава в края на миналата година, престрелките по контактната линия между украинската армия и руските сили и техните марионетки бяха редки.

За съжаление напоследък се появяват само мрачни дипломатически новини. В процеса на преговори, воден от германците и французите, напоследък няма напредък. Тристранната контактна група, съставена от представители на Украйна, Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, също не е постигнала голям напредък в своите срещи.

Миналата седмица се появиха подкрепени с видео съобщения за прехвърлянето на руска тежка артилерия през Кримския мост към Крим, както и за движението на друга военна техника, включително танкове и зенитно-ракетни системи, към украинската граница срещу Донбас. На 6 април руският министър на отбраната съобщи, че въоръжените сили провеждат проверки и учения за бойна готовност. Всичко това много прилича на подготовката за военни действия.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков неубедително твърди, че тези действия абсолютно не трябва да притесняват никого. „Русия не представлява заплаха за никоя държава в света“, каза той. Никой не е убеден от думите му.

Най-вероятно руските военни маневри имат за цел да вбесят Киев. Ако Кремъл наистина възнамеряваше да започне офанзива, той щеше да действа скришно, за да спечели от фактора на изненадата. Но никой не е напълно сигурен, че руснаците няма да атакуват. Украинските въоръжени сили са в повишена готовност. Със сигурност ще бъдат победени в битки с руската армия, но и ще й нанесат загуби.

Ако Русия атакува, ще възникне сериозна криза в Европа. Западът трябва да се погрижи президентът Владимир Путин и Кремъл да осъзнаят какви ще са последиците от нахлуването на руски части и подразделения в Украйна.

Процесът на предупреждаване е започнал. Президентът на САЩ Джо Байдън и други висши лидери говорят с украинските си колеги, за да изразят подкрепата си. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи същото. Американски и британски разузнавателни самолети летят над Украйна и Черно море близо до Крим, събират разузнавателни данни и сигнализират за политическа подкрепа на Киев. На 3 април външните министри на Франция и Германия излязоха със съвместно изявление относно настоящата ситуация. Вярно е, че сигналът би звучал по-силно и разбираемо, ако посочваха причината за безпокойството си - заплашителното движение на руските войски.

Западът трябва да направи много повече, за да убеди Москва, че подобно военно приключение, а дори и мисълта за него е неразумна..

Първо, лидерите на САЩ и ЕС трябва незабавно да се консултират и да се споразумеят за списък от допълнителни санкции, които да бъдат наложени, ако Русия започне офанзива. Този списък трябва да включва ефективни мерки, като например санкции срещу руския държавен дълг. (Предполага се, че дори държава като Италия ще се присъедини към санкциите, ако Русия атакува.) Ръководството на САЩ и ЕС трябва бързо и неофициално да представи този списък с наказателни мерки на своите руски колеги. Предварителното им уведомяване за конкретни последици, вместо самото наказание, може да има възпиращ ефект.

Второ, тъй като председателят на Съвместното командване на началник-щабовете на различните войски на САЩ разговаря с началника на руския Генерален щаб, други американски лидери, включително президентът, трябва да последват примера му и да говорят с Москва, като я предупреждават за катастрофалните последици от руски военен удар. Успоредно с това Вашингтон трябва да обмисли и други мерки, за да докаже своята сериозност. Например, той може да достави на Киев допълнителни противотанкови системи „Джевлин“ и други оръжия, които ще подсилят защитата му.

Трето, европейските лидери трябва да разговарят с украинското ръководство и да му изразят подкрепата си по същия начин. Това също ще бъде важен сигнал за Москва.

Четвърто, европейските лидери също трябва да проведат телефонни разговори с Кремъл. На първо място, това се отнася до германския канцлер Ангела Меркел. Тя има обтегнати отношения с Путин, но те са най-близките от такива със западните лидери. Наред с други неща, той трябва да разбере, че атака срещу Украйна ще унищожи „Северен поток-2“, било защото в Германия ще се увеличи политическият натиск върху нея и върху нейното правителство, или защото Белият дом ще наложи санкции срещу германските компании.

Ще е добре ако руските маневри са просто блъф и скоро приключат. Но Западът не трябва да се ограничава с надежди по този въпрос. Действията на Москва може да предвещават нещо недопустимо и опасно. Европа и САЩ трябва да направят повече, за да ги предотвратят.


***

Вашингтон. Бившият съветник на Роналд Рейгън Дъг Банду определя политиката на администрацията на американския президент Джо Байдън спрямо Русия като конфронтационна и изключително опасна. Според него стратегията на Вашингтон да третира Москва като враг е глупава, а самата Русия – според него, има сериозни причини за безпокойство. Материалът под заглавие „САЩ трябва да проумеят, че украинското членство в НАТО не си струва войната с Русия“ е публикуван от американското изолационистко издание The American Conservative.

В Източна Украйна, където Москва подкрепя етнически руските сепаратисти, военните действия ескалират. На всичко отгоре Русия е съсредоточила около четири хиляди свои войници близо до границата с Украйна.

Във Вашингтон все по-често се чуват искания за конфронтация. Всъщност кризата се разглежда като предизвикателство към младата администрация на Байдън. Очаквано, войнствено настроените анализатори като тези от Евразийския център на Атлантическия съвет, настояха за по-твърда позиция на администрацията, дори за налагане на условни санкции.

Изглежда президентът е отворен за конфронтация. По-рано тази година в изданието Foreign Affairs той вече се отнасяше към Русия по-твърдо, отколкото към Китай. След това той нарече Путин „убиец“ без „душа“, което - разбира се, може да се каже и за много американски съюзници (Мохамед бин Салман например), така и за противници.

След телефонен разговор с украинския президент Владимир Зеленски миналата седмица Белият дом заяви: „Президентът Байдън потвърди, че САЩ последователно подкрепят суверенитета и териториалната цялост на Украйна в лицето на продължаващата руска агресия в Донбас и Крим“. Освен това държавният секретар Антъни Блинкен позвъни на украинския си колега, за да обсъди „начините за укрепване на сътрудничеството в областта на сигурността“.

Европейското командване на САЩ повиши до максимална степен готовността и предупреди за „потенциална неизбежна криза“. Както отбеляза Тед Галън Карпентър, миналия месец САЩ „разположиха стратегически бомбардировачи B-1 в Норвегия за първи път в историята на НАТО“. Именно по този начин Вашингтон обикновено реагира, обвинявайки Москва в сплашване. След пристигането на четири B-1B, норвежкият генерал-майор Ингве Одло отбеляза: „Като съсед на Русия, вярвам, че Москва много добре разбира какво правим“.

Намеренията на правителството на Путин са неизвестни, въпреки че движението на войски на суверенна територия е негова прерогатива. Наскоро Русия проведе военни учения в района и и очевидно планира да разположи въздушен полк наблизо, което може да е причината за тези действия.

Най-вероятно Русия преследва по-амбициозна цел. Тя може да подлага на тест администрацията на Байдън, като прецени как и доколко компетентно се държи. Освен това струпването на войски може да бъде предназначено за сплашване на правителството на Зеленски, което наскоро се противопостави на водещ проруски политик в Украйна, като замрази активите му и закри телевизионните му канали. Правителството на Путин може също да възнамерява да съживи отдавна преустановените мирни преговори и прилагането на Минските споразумения от 2015 г., като напомни на съседа си, че Москва остава доминираща и контролира ескалацията в региона. Всъщност Зеленски нарече поведението на Москва „игра на мускули“.

Най-голямата опасност е вероятността това да е подготовка за нова намеса в конфликта. Майкъл Кофман от CNA обаче смята, че действията на Русия „изглеждат принудителни и не са подготовка за инвазия. Мащабът на силата не означава планиране на мащабна атака“. Това не трябва да изненадва никого. Многобройните прогнози, че Москва ще завладее Украйна или поне ще създаде „широк мост“ до Крим, не са се сбъднали. Русия може да разглежда замразения конфликт като по-ефективен за възпиране на Украйна от амбициите й за присъединяване към НАТО.

Конфликтът между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на страната вече отне 14 000 жертви. Русия има лъвски дял във вината за гражданската война/намеса, но грешните действия на съюзниците също допринесоха за случващото се. Разширяването на НАТО, унищожаването на Сърбия, подкрепата за цветните революции в Тбилиси и Киев и насърчаването на свалянето на избрания проруски президент на Украйна дадоха на Русия достатъчно основания да подозира, да се чувства застрашена и да реагира остро.

Какво могат да направят САЩ в отговор на потенциалното влошаване на ситуацията между Русия и Украйна? Въпреки че администрацията не беше конкретна, министърът на отбраната Лойд Остин на няколко пъти разговаря с министъра на отбраната на Украйна и според Пентагона „осъди неотдавнашната ескалация на руската агресия и нейните провокативни действия в Източна Украйна“.

Освен това, както съобщават от Пентагона: „Секретарят Остин потвърди ангажимента на САЩ за укрепване на украинската армия за по-добра защита срещу руската агресия. От 2014 г. САЩ са похарчили над два милиарди долари като помощ за сигурността за Украйна, включително наскоро обявения пакет оръжия и други ключови активи за 125 милиона долара за подобряване на ефективността, командването, контрола и ситуационната осведоменост на украинските въоръжени сили“.

Киев обаче иска повече: да се присъедини към НАТО и да получи официални гаранции за сигурност от САЩ. Това е официалната позиция на Вашингтон от 2008 г. насам. В телефонен разговор със Зеленски Байдън говори за „евроатлантическите стремежи на Украйна“, което напомня и на членство в НАТО.

Досега европейската опозиция успя да избегне присъединяването на Киев, но Зеленски продължава да оказва натиск. Той заяви на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че „НАТО е единственият начин да се прекрати войната в Донбас“. Зеленски иска план за действие за присъединяване за своята страна. Според него това ще бъде „реален сигнал за Русия“. Главнокомандващият въоръжените сили на Украйна генерал Руслан Хомчак смята, че военният принос на Украйна ще бъде това, че тя действа като „щит за Европа“. Според Хомчак присъединяването на страната му към НАТО „несъмнено ще бъде от полза не само за Украйна, но и за самия Алианс“.

И без членство в НАТО, многобройните изрази на подкрепа и действия на Вашингтон са опасни. Дори при липса на правен ефект, те заплашват да надценят очакванията на Украйна. Ако Киев вярва, че може да действа безнаказано, той може да започне безразсъдно да поема рискове, както се случи с Грузия през август 2008 г., когато глупаво разпали военните действия с Москва.

По това време Вашингтон обмисляше възможността за военна намеса, но не без основание я изостави. Най-вероятно същото решение ще бъде взето и по отношение на Украйна. Въпреки тежките последици, то ще бъде правилно. Анатол Ливен предупреди:

„Ако замразеният конфликт в Украйна отново се превърне в реална война, Западът няма да се намеси и Украйна ще загуби. Това ще бъде едновременно унизително и опасно за САЩ, които представят Украйна като важен партньор. Просто казано, руско-грузинската война от 2008 г. трябваше да ни научи, че тласкането на други държави към война с мощни съседи, в която няма да участвате и ги спасявате, е не само безотговорно, но и дълбоко неморално“.

Само война с Русия обаче ще бъде по-лоша. Както Карпентър отбеляза: „Има опасност администрацията на Байдън да заключи, че трябва да спазва неизказани ангажименти, за да гарантира сигурността на Украйна, и всъщност ще осигури военен отговор на избухването на военните действия между руските и украинските сили. Това би било най-голямата глупост, защото всичко може да завърши с ядрена война, но такава възможност не може да бъде изключена, предвид нивото на агресивност към Москва, очевидно в редиците на администрацията и по-голямата част от политическия елит във Вашингтон.

Най-малкото моралната и военна подкрепа на САЩ вече не е новина. По-страшен е очевидният страх на Русия от разполагане на американски войски в Украйна. Според Reuters Кремъл е предупредил, че „всяко разполагане на силите на НАТО в Украйна би засилило напрежението по руската граница и ще принуди Москва да предприеме допълнителни мерки, за да гарантира собствената си сигурност“.

Въпреки че идеята не е нова, ескалацията ще бъде остра. Например през 2014 г. колумнистът Чарлз Краутхам се застъпи за предоставянето на оръжия и съветници на Украйна: „Всяко действие на Русия срещу Западна Украйна ще засегне редица инструктори и съветници от НАТО. Дори и най-лудите съветски експанзионисти никога не биха направили това. Путин също няма да го направи“.

Предположението, че „Путин няма да го направи“ произтича по-скоро от надежда, отколкото от опит, ситуацията може да се превърне в катастрофа. Установяването на американско военно присъствие в регион, който и без това подозрителна ядрена сила смята за изключително важен за себе си, би било опит за изкушаване на съдбата. Особено като се има предвид, че всеки конфликт тук ще падне върху плещите на Америка. Вместо това, в разгара на кризата, НАТО проведе военни учения в страната.

Още преди настоящите усложнения европейците, които са по-близо до зоната на възможни действия, ясно дадоха да се разбере, че няма да защитават Украйна. (Дори не е ясно дали повечето европейски държави ще се защитават взаимно или ще си сътрудничат с Америка). Ами днес? „Що се отнася до европейските държави, които са членки на НАТО, дори и най-антируски настроените от тях не направиха нищо, за да се подготвят за война... Нито едно правителство на НАТО (включително на САЩ) не се държи така, сякаш ще направи нещо подобно“, каза Ливен.

Как могат САЩ, независимо дали европейците се присъединяват към тях или не, да оправдаят подготовката за война?

Разположена в труден регион, Украйна има дълга, завладяваща и трагична история. И въпреки че Киев заслужава съчувствие, причината за войната не може да бъде фактът, че се чувства обидена. Предполага се, че е съюзите имат за цел да насърчават американската сигурност, а не международната филантропия. А помощта за Украйна ще застраши сигурността на САЩ.

Очевидно заблуденият Уилям Тейлър, бивш посланик на САЩ в Киев, твърди, че „Украйна е на фронтовата линия“. Според него „това се отразява на света, в който живеем, в който ще растат нашите деца и внуци“. Всъщност не всяко място на земята е последната опора на силите на самодържавието, стремящи се да установят ново Средновековие на планетата. И това определено не се случва в Украйна.

Продължаващият конфликт, който включва присъединяването на Крим (не доведе до военни действия) и подкрепата за сепаратистите в Донбас в Източна Украйна (сега до голяма степен действията им са замразени от прекратяването на огъня, въпреки че се случват случайни инциденти), има ужасни хуманитарни последици за пряко свързаните с него. Това обаче оказа изненадващо малко въздействие върху хората извън двете участващи страни.

Няма заплаха за Америка или Европа. Това, което се случи в Украйна, нямаше значение за САЩ, когато тя беше част от Руската империя или Съветския съюз. И сега няма значение. Киев също не е важен за европейската сигурност. Москва изобщо не се интересува да провокира Армагедон, като атакува без причина. Не може да смелите континента, дори и да успеете да го погълнете.

Разговорите за опасност за международния ред са преувеличени. САЩ и НАТО започнаха незаконна агресивна война срещу Югославия. Вашингтон направи същото с Ирак с опустошителни последици, а също така подкрепи незаконната агресивна война на Саудитска Арабия срещу Йемен. Международният ред не е засегнат.

Някои защитници на войната вярват, че неспособността на Вашингтон да води война навсякъде и срещу всички ще подкопае доверието в него, ако са заложени жизненоважни интереси. Те очевидно вярват, че Путин разглежда липсата на американски действия като зелена светлина за по-нататъшно териториално разширяване. Фактът, че той не е направил нищо през последните седем години, предполага друго.

Вероятно може да разбере разликата между Вашингтон, който воюва за Украйна, и Вашингтон, който защитава родината си или съюзниците си. Всъщност очевидната чувствителност на Москва към потенциалното членство на Киев в НАТО подчертава това. Изглежда, че САЩ и Русия са успели да изработят негласен начин на съвместно съществуване. Нито една от тях няма да се бори за държава, за която другият е готов да воюва. Всъщност се оказва, че Европа остава с Америка, а Украйна с Русия, а светът не страда. Войната за власт е изгодна сделка на идиоти.

Във всеки случай как САЩ ще защитават Украйна не е ясно. Майк Суини от „Приоритети на отбраната“ коментира: „Би било груба небрежност САЩ да приемат Украйна в НАТО без ясното разбиране за това как ще се охранява нейната 1200-километрова граница с Русия, ако не вземем предвид пълната зависимост от заплахата от ядрена война, защото това е опасна и остаряла стратегия". Какво има в Украйна, че да си струва да плащате за сигурността й с риска от ядрена война?

Поддръжниците на присъединяването на Украйна в НАТО се държат така, сякаш членството в Алианса е изход за Киев. Те твърдят, че Москва не може да забрани на никоя държава да се присъедини към антируския съюз. Достатъчно честно, но Вашингтон трябва да забрани влизането на страни, които биха могли да подкопаят сигурността на САЩ, като Украйна. Интересите на Америка просто не включват появата на нов член в Алианса, който е въвлечен в конфликт с Русия и за чиято защита може да възникне нужда от използването на ядрени оръжия. Докато обаче остане възможността Украйна да се присъедини към НАТО, Москва може да продължи да разглежда конфликта в Донбас като най-добрия начин да предотврати това.

Киев се третира несправедливо, но той е „затънал“ в лош район. Вашингтон не може да промени това. Третирането на Русия като враг в отговор на това е глупава стратегия. Подобни действия заплашват основните предимства от прекратяването на Студената война. Освен това подобни действия рискуват началото на „гореща“ война с Москва. Администрацията на Байдън трябва да постави американските интереси и сигурност на първо място.

*Дъг Бандоу е старши сътрудник в Института Катон. Бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън, автор на „Чужди глупости: Американската нова глобална империя“.


***


Тел Авив. Израел няма да си сътрудничи с Международния наказателен съд (МНС) в Хага и няма да признаеюрисдикция за започване на разследване на ситуацията в Палестина. Това се посочва в изявление, публикувано в четвъртък от кабинета на израелския премиер Бенямин Нетаняху, съобщава англоезичното издание The Jerusalem Post.

„Наскоро министър-председателят обсъди политиката на Израел по отношение на обявяването на разследване от МНС. Беше решено да не си сътрудничи с МНС, но да не оставя решението на съда [за откриване на разследване] без отговор, което показва, че МНС няма юрисдикция [за разследване на ситуацията в Палестина]“, се казва в изявлението.

В текста ще се казва също, че Израел отхвърля обвиненията, че е извършил военни престъпления в Палестина.

Премиерът Бенямин Нетаняху, външният министър Габи Ашкенази и министърът на отбраната Бени Ганц се срещнаха за втори път по въпроса в четвъртък, ден преди крайния срок Израел да отговори на писмото на прокурора от МНС Фату Бенсуда. На срещата присъстваха още министърът по стратегическите въпроси Михаел Битон, министърът на образованието Йоав Галант, министърът на енергетиката и водите Ювал Щайниц, генералният прокурор Авичай Манделблит, директорът на Съвета за национална сигурност Меир Бен Шабат.

Нетаняху каза по време на дискусията, че „докато войниците на Израел се борят с върховен морал срещу терористи, които ежедневно извършват военни престъпления, съдът в Хага реши да предаде Израел. Няма друга дума за това освен лицемерие. Орган, създаден за борба за правата на човека, се превърна във враждебен орган, който защитава тези, които потъпкват човешките права“.


***