РодолюбиеВИЖ ВСИЧКИ

Денят 8 април в българската история

08 април 2021 | 07:23

Снимка: pixabay.com

През 1841 г. Нишкият валия предприема нападение над въстаническия лагер в близост до с. Каменица, Нишко, но войските му са отблъснати. През 1941 г. в Галички хан в Скопие дейци на ВМРО обсъждат обявяването на самостоятелна Македония под немски протекторат. На следващия ден от София пристигат Стефан Стефанов и Васил Хаджикимов и е взето решение за присъединяване на Македония към България. На 13 април 1941 г. с активното участие на дейци на ВМРО е създаден “Български централен акционен комитет на Македония” (ЦБАК) със секретар Васил Хаджикимов. На този ден през 2001 г. обявяват резултатите от преброяването на населението, извършено в периода 1 - 14 март същата година. Според предварителните резултати от преброяването от 2001 г. като българи са се самоопределили около 6 850 000 души (85,5 %), турци - около 745 000 (9,3 %), а роми - около 370 000 (4,65 %). На същия ден се състои и учредителното събрание на НДСВ. На 8 април са родени: джазпевицата Йълдъз Ибрахимова и Атанас Димев Лозанчев - един от първите дейци на ВМОРО. На тази дата умират: художникът Бенчо Йорданов Обрешков, революционерът Дико Джелебов и майор Аврам Иванов Гуджев.



2014 г.
Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“ първа степен на Андерс Фог Расмусен, генерален секретар на НАТО „за изключително големите му заслуги за укрепване на мира и сигурността в световен мащаб“


2009 г.
Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“ първа степен на Александър Лазаров „за изключително големия му принос за укрепване на мира и сигурността в световен мащаб.“


2003 г.
Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“ втора степен на Алесандро Графини, извънреден и пълномощен посланик на Република Италия в Република България


2001 г.
Учредено е Национално движение “Симеон II” (НДСВ). В официално обръщение към българския народ два дни по-рано Симеон Сакскобургготски обявява, че поставя началото на “Национално движение Симеон Втори”. Според обръщението Движението ще участва в изборите на 17 юни 2001 г. за ХХХIХ ОНС. Акцентира се върху новия морал в политиката, който ще се основава на бърза и качествена промяна в стандарта на живот на българите чрез привличане на световни капитали, скъсване с политическата партизанщина и въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията. Сакскобургготски гарантира промяната не по-късно от 800 дни.
На 28 април НДСВ изгражда коалиция с Партията на българските жени и Движението за национално възраждане “Оборище” под същото име за участие в парламентарните избори през юни 2001 г.
Въпреки пречките от формално естество - отказът на съдебните органи да регистрират политическата му формация и др., Симеон Сакскобургготски печели огромно мнозинство от гласовете и вкарва в парламента 120 депутати, т. е. половината от общия им брой. На 24 юли 2001 г. новосформираният парламент го избира за министър-председател на България.


2001 г.
Излизат резултатите от преброяване, което показва, че в България живеят 7 799 000 български граждани.
В периода 1 – 14 март 2001 г. в България се извършва преброяване на населението. Според предварителните резултати от преброяването от 2001 г. като българи са се самоопределили около 6 850 000 души (85,5 %), турци – около 745 000 (9,3 %), а роми – около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (около 3 889 000 мъже и около 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 г. е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата - 31 %.


1999 г.
Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“ първа степен на:
1. Ейтор Майа и Силва, извънреден и пълномощен посланик на Република Португалия в Република България
2. Томазо Троизе, извънреден и пълномощен посланик на Република Италия в Република България
3. Константинос Стефанопулос, президент на Република Гърция


1999 г.
Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“ с лента на Марсел Тремо, извънреден и пълномощен посланик на Република Франция в Република България


1994 г.
Председателят на парламентарната анкетна комисия по износа на зърно проф. Петър Марков изнася скандални факти за нерегламентиран износ на зърно


1981 г.
В Токио е открита българска търговска изложба.


1981 г.
Утвърдено е създаването на фонд “1300 години България”, който е образуван на 1 декември 1981 г.


1965 г.
Ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива в дома си. Те оглавяват неуспешен опит за военен преврат срещу Тодор Живков (на снимката). На 12 април са арестувани и другите участници в тяхната група. Съдът осъжда девет от тях на затвор от 8 до 15 г., а други 192 души получават партийни и административни наказания. През октомври 1964 г. в София е създадена групата на Иван Тодоров-Горуня, бивш политкомисар на партизанския отряд “Гаврил Генов” и член на ЦК на БКП, и Цоло Кръстев - бивш командир на същия отряд и началник отдел в МВнР, към която се присъединява и ген. Цвятко Анев - комендант на Софийския гарнизон. Според тях партийното ръководство извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм, а като образец се приема политиката на Китайската комунистическа партия. Групата замисля да извърши “преврат” по време на пленум на ЦК с участие и на части от армията.


1963 г.
В Москва е открита изложбата “Българското изкуство от древността до наши дни”.


1959 г.
Подписана е спогодба за културно сътрудничество с Ирак. Дипломатическите отношения между България и Ирак са установени на 14 август 1958 г. непосредствено след провъзгласяване на републиката и премахването на монархическата форма на управление. През септември 1958 г. България открива свое посолство в Багдад. От 1958 г. до 1968 г. посланикът на Ирак в Белград е акредитиран и в София. От 1969 г. Ирак открива свое посолство в София. В навечерието на операция “Пустинна буря” на многонационалните въоръжени сили срещу Ирак през януари 1991 г. служителите на българското посолство в Багдад са евакуирани и то преустановява дейността си. На 23 април 1991 г. българското посолство възстановява нормалната си работа. На 11 март 2003 г. служителите на българското посолство са евакуирани предвид предстоящите военни действия срещу режима. В хода на войната сградите на българския посолски комплекс са частично ограбени и разрушени.


1944 г.
Поставено е началото на Кримската операция, проведена от войски на IV Украински фронт, командвани от генерал Ф. И. Толбухин, Отделната и Приморска армия, командвани от генерал Ерьоменко във взаимодействие с Черноморския флот, начело с адмирал Ф. С. Октябърски и Азовската военна флотилия с контраадмирал С. Г. Горшков. С удари от южния бряг на Сиваш и Керченския полуостров те пробиват отбраната на 17-та армия на германските войски. В началото на май с щурм превземат Севастопол и освобождават Крим.


1941 г.
В Галички хан в Скопие дейци на ВМРО обсъждат обявяването на самостоятелна Македония под немски протекторат. На следващия ден от София пристигат Стефан Стефанов и Васил Хаджикимов и е взето решение за присъединяване на Македония към България. На 13 април 1941 г. с активното участие на дейци на ВМРО е създаден “Български централен акционен комитет на Македония” (ЦБАК) със секретар Васил Хаджикимов. Комитетът си поставя за задача да поеме властта до идването на българските войски, да се грижи за изхранването на населението, да възстанови българското просветно дело и пр. Неговата политическа линия е присъединяването на Македония към България. ЦБАК се обръща с меморандум до българското правителство, в който изразява желанието на македонските българи да се обединят с България. Комитетът изпраща представител в София, който лично да помоли министър-председателя Богдан Филов за изпращане на български войски и да го информира, че германските военни власти имат намерение да обявяват “автономна Македония” по подобие на “независимо Хърватско”.


1925 г.
В Горна Джумая (днешен Благоевград) започва двудневна конференция на ВМРО за Петрички окръг. Приета е Наредба за Пиринския край и е определено 5-членно Управително тяло, утвърдено от ЦК на ВМРО. От 9 март ЦК е в състав Александър Протогеров (на снимката), Иван Михайлов и Георги Попхристов. Протогеров настоява той да ръководи Петричкия край, тъй като в Солунския, Струмишкия и Серския революционен окръг няма да има много работа, а и е извършвал революционна дейност на младини и е познат сред хората в Пиринския край. Въпреки настояванията на Протогеров, Михайлов поема ръководството на Петричкия окръг. В изпълнение на решения от Шестия конгрес на ВМРО, провел се от 9 до 12 февруари 1925 г. в с. Брежани, са съставени няколко програмни документа практическа насоченост: Наредба за управлението на Македония под българска власт, Наредба за финансовата част на ВМРО, Упътване по съдебно-наказателната дейност на ВМРО и Бойно упътване. От пролетта на 1925 г. строителството на “държава в държавата” придобива окончателна идейна обоснованост. При приемането на Наредбата присъстват тримата членове на ЦК, Наум Томалевски от задграничното представителство, делегати от Петричка, Горно Джумайска, Светиврачка и Разложка околия. Михайлов реализира идеята си за спомагателната организация под непосредствения контрол на ЦК и за ограничаване до минимум пълномощията на Ал. Протогеров в Петрички окръг. Осемчленен окръжен комитет ръководи спомагателната организация. Пет от членовете са редовни, а трима запасни. Председател на комитета е “общият пълномощник на ЦК”, а членовете се избират от делегатско събрание, предложено от околийските конгреси, на които околия е представена от 3 до 5 делегати според големината й. ЦК трябва да утвърди окръжния комитет след избирането му. В новия Правилник се утвърждават организационни пунктове около границата със Сърбия и Гърция. Пунктовите началници завеждат пограничните канали и поща, уреждат складовете за оръжие, приемат, укриват и препращат върналите се чети, бежанци и отделни хора. Разузнавателната служба откъм българската страна на границата се урежда от пълномощника на ЦК. В Наредбата има клауза и за финансовата, съдебна част и културно-стопанските инициативи на ВМРО в окръга. Терористичен акт, извършен на 16 април в софийската катедрала “Св. Неделя” по нареждане на ръководителите на Военната организация на БКП (т. с.), ускорява прилагането на разпоредбите. В Горноджумайска и Мелнишка околия, където комунисти и “комунистващи санданисти” имат влияние сред населението, са извършени първите назначения. На 19 април за председател на околийското управително тяло за Горноджумайска околия е определен Ар. Манасиев. Коста Димитров и Георги Талев са назначени за ръководни дейци. От 25 април Страхил Развигоров е председател на Мелнишкото околийско управително тяло, а Златко Димитров, Димитър (Мицо) Христов Чегански са назначени за ръководни дейци.


1909 г.
Мюрцщегските реформи в македонските вилаети са прекратени окончателно. През 1903 г. административните реформи са наложени на Османската империя от Великите сили и касаят населението в Македония след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Целта е да се притъпи недоволството на потиснатото население. За провеждането на реформите не е предвиден ефикасен контрол, поради което те остават само на книга. Това подтиква владетелите на Русия и Англия при срещата им в Ревел през 1908 г. да подготвят проекти за нови реформи в Македония. Избухналата скоро след това Младотурска революция обаче слага край на реформената акция.


1893 г.
Княз Фердинанд сключва брак с принцеса Мария-Луиза Бурбон-Парма в Пианоре, Италия. Италианската принцеса е родена на 17 януари 1870 г., дъщеря е на пармския дук Роберт и на принцеса Мария Пия Бурбон. Тя е първата съпруга на княз (цар) Фердинанд I. От брака си те имат 4 деца. Борис III, княз Търновски е на българския престол от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той има един брат - Кирил Преславски, и сестри Евдокия и Надежда. Княгиня Мария Луиза не се занимава с политическа дейност. Тя не приема преминаването на първородния си син от католическо в източноправославно вероизповедание от 2 февруари 1896 г. Княгинята умира на 30 януари 1899 г. и е погребана в католическата църква “Св. Лудвиг” в Пловдив.


1864 г.
Али паша изпраща писмо до княз Александър Куза, с което изисква от името на турското правителство спирането на в. “Бъдущност” и изпъждането на Раковски от пределите на Влашко и Молдова. Месец по-рано на 8 март излиза първият брой на вестника, който има революционно-демократичен характер и отстоява необходимостта от сближаване на българи и румънци. Мотото на “Бъдущност” е “Любов и съюз”. Печата се на български и румънски и има широка рубрика за археологически, исторически и филологически въпроси.


1841 г.
Нишкият валия предприема нападение над въстаническия лагер в близост до с. Каменица, Нишко, но войските му са отблъснати. Два дни по-рано, по време на великденската служба, банда въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание от 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац. Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф от 1839 г., и особено от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над беззащитното население, упражняван от местните османски земевладелци. Скоро след избухването на въстанието в Каменица пламъците му обхващат долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Най-голям размах бунтът получава в Нишкия пашалък, където е извършена и предварителна агитация сред населението. Голяма роля за това имат четите на Милое Йованович, действащ в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и др. В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи вдигат след себе си над 5000 души селяни. Въстаниците настъпват срещу Ниш. За да спечели време, управителят влиза в преговори с четата на М. Йованович. Докато преговаря с нея, той успява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва срещу въстаналите селяни и като се възползва от лошото им въоръжение, бързо ги разпръсква. След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават повече от 10 000 души българи да напуснат родните си места и да потърсят спасение във вътрешността на Сърбия. Репресиите предизвикват силното недоволство на европейската общественост. За да заблуди западните държави, Високата порта заявява, че нищо не знае за действията на местните османски власти. Въпреки това Турция е принудена да предприеме някои мерки за “успокоение” на въстаналото население.


1195 г.
Византийският император Исак II Ангел става жертва на организиран срещу него заговор начело с брат му Алексий III Ангел. Ослепен, Исак II Ангел е хвърлен в затвора. Това се случва по време на организирането на четвърти поход срещу България. След заговора Алексий IV Ангел, син на Исак II Ангел, с помощта на германския император Филип Швабски (негов зет) се свързва с Бонифаций Монфератски (водач на Четвъртия кръстоносен поход). С щедри обещания убеждава кръстоносците да му помогнат да си върне бащиния престол, което води до унищожаването на византийската власт от латинците. На 18 юли 1203 г. с помощта на кръстоносците Алексий IV Ангел влиза в Цариград и става съвладетел на слепия си баща Исак II. Опитите на Алексий IV Ангел да изпълни условията на кръстоносците са крайно непопулярни, а той самият е схващан като чужда марионетка. След въстание на цариградското население е удушен по заповед на Алексий V Мурзуфъл (29.01.1204 г.). С неговата смърт дин. Ангели е отстранена от власт.След убийството на сина му, Исак II Ангел умира в затвора. Исак II Ангел (1155-г. 1204 г.) е представител на едрата малоазийска аристокрация и родоначалник на династията на Ангелите. Византийският император управлява в годините 1185 -1195 и 1203-1204. Води успешна война срещу норманите и сключва мир с проникналите дълбоко във византийска територия маджари. По време на неговото управление болярите Петър и Асен вдигат въстание и възобновяват българската държава (1186 г.-1188 г.). През пролетта на 1190 г. нахлува в България и обсажда Търново, но при оттеглянето си е разгромен от Асен в Тревненския проход. През 1195 г. замисля нов удар срещу българите, този път заедно с унгарския крал Бела III, но не успява да го реализира, тъй като е свален и ослепен от своя по-голям брат Алексий III Ангел.



На тази дата са родени:
1952 г.
Родена е Йълдъз Ибрахимова - българска джазпевица. Завършва СМУ “Любомир Пипков”, София, а след това специалност “Класическо пеене” и Теоретичния отдел на Музикалната академия. Ибрахимова притежава изключителен глас с диапазон от 4 октави, много прецизна техника и познава в детайли джазимпровизацията. Това й дава възможност спокойно да интерпретира различни произведения: от фолклор през класическа музика и джаз до цигански песни. Ибрахимова работи като музикален редактор в БНР. Вокалният й дебют е през 1975 г. в Клуба на СМД с квартета на Марио Станчев. Певицата работи с всички изявени джазмузиканти в България: Л. Денев, О. Видев, В. Николов, “Бели, зелени и червени”, “Джаз линия”, Петър Петров и оркестър “Русе”, А. Дончев и “Акустична версия”, А. Вапиров, И. Папазов-Ибряма, Т. Спасов и др. Забележителни са соловите акапелни изпълнения - във филмите “Акатамус” и “Мера според мера” на Г. Дюлгеров, “Лабиринти” на А. Кулев, в много анимационни и документални филми, в съчетанията на “златните момичета” на Н. Робева, в много пърформънси и съвместни изяви с художници. Първата международна изява на Ибрахимова е през 1981 г. на джазфестивала в Ниш. В края на 80-те години на ХХ век след ангажиментите й с Лайош Дудаш (албумът “Chamber Music Life” е записан в Бон през 1990 г.) и Антоан Ерве (албумът “Paris-Zagreb” е продукт на европейското турне с квинтета на Ерве ) тя е популярна и в Европа. Следват участия на фестивали и концерти по целия свят, където тя представя България. През 1993 г. Ибрахимова се установява в Анкара, след като се омъжва за турския политик Али Динчер. Връзката й с България не е прекъсната - тя концертира активно, кани български музиканти за записи и концерти в Турция, сътрудничи за гостуването на турски музиканти в България. А. Кулев създава за Ибрахимова документален филм “Лабиринти”. Дискографията й включва: “Турски народни песни” (1979 г.), “Naissus Jazz” (1981 г.), “Илюзия за вечност” (1990 г.), “Paris-Zagreb” (1991 г.), “Hard Way to Freedom” (1992 г.), “Voice of Rainbow” (1995 г.), “Balkanatolia; Chamber Music Life” (1997 г.), “Марджанджа - Песните на циганина” (1999 г.).


1870 г.
Роден е Атанас Димев Лозанчев - един от първите дейци на ВМОРО в Битоля и член на Битолския окръжен революционен комитет. Той учи в Солунската българска мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”, след което изучава фотография в София. От 1891 до 1893 г. учителства в различни селища около Битоля. Когато Даме Груев се завръща от България и става учител в родното си с. Смилево, Лозанчев става негов пръв съмишленик и съратник за освобождението на Македония. На него се дължи основаването на революционната мрежа в Битоля и Битолско. Като фотограф обикаля градовете и селата, за да агитира. Лозанчев участва в Солунския конгрес от януари 1903 г., който взема решението за въстание. На Смилевския конгрес той е избран за член на Главния щаб на въстанието в Битолския революционен окръг. След неуспеха на Илинденско-преображенското въстание Лозанчев не преустановява революционната си дейност и обикаля с чети в Охридско и Дебърско. През септември 1904 г. идва в София и остава в България до избухването на Младотурската революция. През 1908 г. се завръща в Македония, решавайки, че ще бъде по-нужен в родния си град Битоля. След Междусъюзническата война, когато вардарската и беломорската част на Македония попадат под сръбска и гръцка власт, Лозанчев отново идва в България. През 1941 г. посреща освобождението на родния си край и заедно с другите живи илинденци взема дейно участие в изграждането на българското управление и културно-просветната дейност по възстановяването на българските училища и читалища.



На тази дата умират:
1970 г.
Умира Бенчо Йорданов Обрешков - български художник. Роден е на 27 април 1899 г. в Карнобат. През 1925 г. завършва Дрезденската художествена академия като ученик на Оскар Кокошка. Обрешков специализира пластика и живопис в свободната академия “Гран Шомиер” в Париж. Има самостоятелни изложби в Дрезден, Берлин, Бремен, София и др. Част от творбите му са: “Автопортрет”, “Портрет на г-жа Пиоро”, “Портрет на проф. Морен”, “Портрет на д-р Михов” и др. За периода 1967-1970 г. е председател на творческия фонд на СБХ.


1909 г.
Умира Дико Джелебов- български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение. През 1901-1902 г. той участва в четите на Георги Кондолов. От февруари 1903 г. води чета в Малкотърновско. На конгреса на Петрова нива през 1903 г. Джелебов е избран за войвода на Стоиловския участък. По време на Илинденско-Преображенското въстание той организира бойните действия в участъка, освобождава селата Стоилово, Калово, Заберново (Бургаско). От края на октомври 1903 г. действа с нова чета, с която напада турското село Сазара, Малкотърновско. След потушаването на въстанието е учител в с. Ятрос, Бунархисарско, което преминава към Българската екзархия. Джелебов е убит от гръцки четници близо до Ятрос, след което погребан в Малко Търново


1895 г.
Умира майор Аврам Иванов Гуджев. Той участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.) в боевете при Зайчар, Алексинац и Делиград. В Руско- турската война (1877-1878 г.) е командир на рота, в състава на Трета и Пета дружина от българското опълчение и участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Проявява лична храброст и високи командирски качества и е награден с руски орден "Св. Станислав" III степен. След Съединението (1885 г.), когато руските офицери напускат българската войска, Гуджев поема командването на 2 пехотен полк, а в навечерието на войната със сърбите - Запасния корпус, който трябва да прегради пътя на сръбската главна армия към София. Начело на този корпус Гуджев има големи заслуги, като забавя настъплението на сръбските войски от границата до Сливнишката позиция, както и за отбраната й до победата на българското оръжие. След войната командва 6 пехотна бригада в Сливен. Гуджев взема активно участие в преврата на 9 август 1886 г. След контрапреврата емигрира в Румъния и участва в подготовката на бунтовете в Русе и Силистра (1887 г.).



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.