ОбществоВИЖ ВСИЧКИ

Денят 23 февруари в световната история

23 февруари 2021 | 08:07

Снимка: pixabay.com

На този ден през 303 г. римският император Диоклетиан заповядва да започнат масови гонения срещу християните. Периодът до 311 г. е наречен "ера на мъченичествата". През 1861 г. на референдум за отделяне на щата Тексас от САЩ три четвърти от избирателите гласуват положително. Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател през 1893 г. Дизеловият двигател е с вътрешно горене, работи с тежко течно гориво, като изгарянето на горивната смес става чрез самозапалване. През 1997 г. на руската орбитална станция “Мир” възниква пожар.
На този ден са родени: Ерих Кестнер - немски писател и поет и др.
На този ден умират: Алексей Николаевич Толстой - руски писател; Станислав Лешчински - полски крал и др.




2018 г.
Сирийски военни самолети извършват въздушни удари в предградията Гаута, като убиват 32 души. Броят на жертвите от една седмица бомбардировки достига над 400 души.


2018 г.
Американският президент Доналд Тръмп се среща с австралийския премиер Малкълм Търнбул в Белия дом. Тръмп посочва, че ще има нови санкции срещу севернокорейския режим.


2018 г.
Забъркалият се в скандали австралийски вицепремиер Барнаби Джойс заявява, че ще подаде оставка от поста, както и като лидер на партията "Националистите", която участва в управляващата коалиция.

2017 г.
Шест души загиват при взрив на бомба в пакистанския град Лахор.


2015 г.
Бойци на Ислямска държава взривяват централната библиотека на иракския град Мосул.


2014 г.
Председателят на Върховната рада в Украйна Александър Турчинов е новият временен президент на страната.


2013 г.
Агенцията за кредитен рейтинг Moody’s понижава рейтинга на Великобритания с една степен от Ааа на Aа1.


2012 г.
В Афганистан се превеждат протести срещу изгарянето на мюсюлмански религиозни книги от американските войници.


2012 г.
В Сирия при серия от атентати загиват 60 човека. Според някои източници от началото на размириците до тогава погиват около 7 000 човека.


2011 г.
Перу е първата страна която скъсва дипломатическите си отношения с Либия. Президентът на Перу Алан Гарсия заявява, че "Перу изразява своя най-енергичен протест срещу репресиите, осъществявани от либийската диктатура на Муамар Кадафи срещу народа си, който иска демократични реформи и смяна на правителството, което вече 40 години се ръководи от едно и също лице".


2011 г.
Съветът за сигурност на ООН осъжда насилието на либийските власти срещу протестиращите и призовава виновните да бъдат наказани. Вторият човек в държавата - министърът на вътрешните работи на Либия, подава оставка и в пряко излъчване на "Ал Джазира" призовава въоръжените сили да подкрепят народното недоволство срещу Муамар Кадафи, който късно вечерта по националната телевизия заявява „Няма да напусна тази страна, ще умра тук като мъченик“. Министърът на правосъдието в оставка заявява по "Ал Джазира", че случаят със заразяването на 400 деца със СПИН, в който са обвинени българските медици е само един от случаите за многобройните престъпления на режима на Кадафи.


2008 г.
„Зов тигра“ в Приморски край на Русия е обявен за национален парк.


1997 г.
На руската орбитална станция “Мир” възниква пожар.


1945 г.
Японският остров Иво Джима е окупиран от американските сили след ожесточени сражения. Американският флаг е издигнат на връх Сурибачи.


1919 г.
Мусолини основава италианската фашистка партия.
Бенито Мусолини е италиански държавник. Емигрира в Швейцария, където се занимава със социалистическа дейност. Изгонен е за пропаганда. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически в-к “Аванти”. Избухването на Първата световна война го отдалечава от официалния социализъм. Основава в-к “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. Когато Италия влиза във войната, Мусолини се бие на фронта, ранен е и е уволнен от служба. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските националистични амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма. След 2-годишна борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. От 1922 г. до 1943 г. е министър-председател на Италия. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на ез. Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер на разстрел. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.


1905 г.
В Чикаго от Пол Харис е основан международният клуб на бизнесмените – Ротъри-клуб. Ротъри-клуб е международно движение, което има за цел да прокара в търговията, индустрията, свободните професии идеи на честност, лоялност, доверие, солидарност и др. Техният девиз е "Service Above Self" ("Служи не само на себе си"). Съществуват повече от 1 500 такива сдружения. Името на клуба идва от принципа на ротационните срещи на членовете. Символът и значката на Ротъри клуб изобразяват зъбчато колело. През 20-те години на ХХ в. се създават клубове на шест континента. От 1978 г. клуба е достъпен и за жени. През втората половина на ХХ и в началото на XXI в. мисията на Ротъри клуб е работа срещу бедността, глада, неграмотността. Основен приоритет е ликвидирането на детския паралич. В България Ротъри клуб се създава през 1933 г., но е разформирован през 1941 под германския натиск. Възстановен е през 1991 г.


1893 г.
Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател. Дизеловият двигател е с вътрешно горене, работи с тежко течно гориво, като изгарянето на горивната смес става чрез самозапалване.


1887 г.
Американецът Чарлз Мартин Хол създава капки алуминий чрез електролиза на алуминиев оксид, разтворен в смес от криолит и алуминиев флуорид.


1876 г.
Открита е библиотеката на парламента в Канада.


1861 г.
На референдум за отделяне на щата Тексас от САЩ три четвърти от избирателите гласуват положително.


1854 г.
Англия признава независимостта на Оранжевата република ( Южна Африка).
Република Южна Африка (ЮАР) има площ 1 221.0 хил. кв. км. Административното е разделена на 9 провинции - Квазулу-Натал, Сев. Капска, Северна, Северозападна, Източна Капска, Мпумаланга (бивша Изт. Трансваал), Свободна област (бивша Оранжева), Гаутенг, Западна Капска. През Х в. е обитавана от племената хотентоти и банту. През 1652 г. е основана холандска Капска колония на нос Добра Надежда. През 1806 г. колонията е завзета от англичани. През 1834 г. на север се преселват холандците. През 1836 г. е образувана първата бурска република – Натал, която през 1843 г. е анексира от Англия. През 1850 г. са образувани на нови бурски държави - Оранжева република и Трансваал. Годините 1899-1902 г. са белязани от англо-бурска война. През 1910 г. е създадена единна британска колония Южноафрикански съюз (ЮАС). В годините 1939-1945 г. войските на ЮАС вземат участие във Втората световна война срещу Германия. През 1948 г. е официално провъзгласена политиката на апартейд. На 31 май 1961 г. е провъзгласена ЮАР. През 1990 г. е фактическото ликвидиране на апартейда.


1848 г.
Крал Луи Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо(на снимката), по време на Февруарската революция, която унищожава монархията във Франция и довежда до създаването на Втората република. Ден по- рано е организиран антиправителствен митинг в Париж. Той е забранен от властите, в отговор на което хиляди парижани излизат на улиците и започват улични боеве с войската и полицията. Започват да се строят барикади и уличната борба обхваща целия град. Свиканите от правителството батальони на националната гвардия отказват да воюват с народа. През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1 500 барикади. Крал Луи Филип се отрича от престола и избягва в Англия. На 2 март е издаден декрет за намаляване на работния ден с 1 час до 10 часа в Париж и до 11 часа в провинцията. Два дни по- късно е публикуван декрет за въвеждане на всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години. Проведените на 23 април избори за Учредително събрание са спечелени от републиканците. На 4 април 1848 г. Учредителното събрание започва своята сесия. На 4 ноември е приета конституцията на Втората република. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента. На 10 декември 1848 г. се провеждат президентски избори, които са спечелени от кандидата на монархистите Луи Наполеон Бонапарт, племенник на Наполеон I. Проведените на 13 май 1849 г. законодателни избори са спечелени от т. нар. Партия на реда.


1820 г.
Разкрит е заговор за убийството на министрите от британското правителство. Този заговор е известен като “The Cato Street Conspiracy” и има за цел да взриви министрите от Британския парламент. Заговорът е разкрит няколко часа преди да бъде изпълнен. Конспираторите са екзекутирани.


1767 г.
Йезуитите са изселени от Испания. Йезуитския орден е основан през 1534 г. от Игнатий Лойола (1491-1556 г.). Членовете на ордена не напускат светското общество, но смятат, че всички средства за постигане целите на църквата са позволени.


303 г.
Римският император Диоклетиан заповядва да започнат масови гонения срещу християните. Периода до 311 г. е наречен "ера на мъченичествата". Той е римски император от 284 г. до 305 г. С цел стабилизация на управлението, защита на границите, а също и с цел предотвратяване на узурпация на властта въвежда административно и териториално разделение на властта - тетрархията. При Диоклетиан империята е разделена на 12 диоцеза и на 100 провинции. Мизия била разделена на 2 провинции - Горна и Долна. Река Цибрица служела за граница между тях.



На тази дата са родени:
1924 г.
Роден е Алън Маклауд Кормак - американски физик. През 1963 г. разработва компютърен метод за реконструкция на изображенията при томография. Нобелова награда за медицина за 1979 г. (съвместно с Г. Хаунсфилд) за “разработването на компютърната томография”.Алън Кормак умира на 7 май 1998 г.


1899 г.
Роден е Ерих Кестнер - немски писател и поет - сатирик и хуморист. Кестнер учи немска литература, история, философия, след което работи като журналист и редактор. Първата му книга е стихосбирката “Сърце върху талията” (1928 г.). През 1931 г. издава романа “Фабиан”, който му носи световно признание. Автор е на много книги за деца - “Емил и детективите” (1931 г.), “Кончето и Антон” (1929 г.), “Тил Уленшпигел” (1935 г.), “Конференция на зверовете” (1949 г.) и др. В периода на фашистката диктатура (1933-1945 г.) произведенията на Кестнер са забранени от официалната власт. Пиесата му “Школа за диктатори” (1956 г.) е насочена срещу тоталитаризма и насилието. През 1957 г, получава литературна премия “Георг Бюхнер”. Дълги години Кестнер е председател на ПЕН клуба във ФРГ. Ерих Кестнер умира на 29 юли 1972 г.


1889 г.
Родена е Мюзидора - френска актриса. Пее и танцува в малки парижки театри, по-късно във “Фоли Бержер”. В киното дебютира под ръководството на Луи Фьояд. Известност й спечелва многосерийният му филм “Вампирите” (1915-1916 г.). През 1916 г. се снима в следващия многосериен филм на Фьояд “Жудекс”.През 1919 г. Мюзидора поставя с Жак Ласер филма “Скритият пламък”. Играе в киното до 1927 г. През 1951 г. участва в документалния филм “Вълшебният образ”, посветен на историята на киното. В последните години от живота си работи във филмотеката, пише статии по въпросите на киното, 2 романа, пиеса и автобиографичната книга “Животът на една вампирка”. Участва във филмите: “Северно от Торели” (1913 г.), “Двойникът” (1914 г.), “Мамзел Шифон” (1917 г.), “Скитницата” (1918 г.), “За Дон Карлос” (1921 г.).Мюзидора умира на 11 декември 1957 г.


1878 г.
Роден е Казимир Северинович Малевич - руски художник. Един от основоположниците на абстрактната живопис - “Черният квадрат” (1913 г.). Казимир Малевич умира на 15 май 1935 г.


1863 г.
Роден е Франц фон Щук - немски живописец, един от основателите на “Мюнхенския сецесион”. Той посещава Мюнхенската художествена академия през 1885 г., но основно се самообразова. Изпитва влиянието на А. Бьоклин, Ф. фон Ленбах. Изявява се и като живописец, портретист и скулптор. Умира на 30 август 1928 г.


1842 г.
Роден е Едуард Хартман - немски философ идеалист. Източници на философските му възгледи са волунтаризмът на А. Шопенхауер и “философията на тъждеството” на Шелинг. На основата на признанието за ирационалността на света Хартман- разработва етиката от гледна точка на песимизма- “Феноменология на нравственото съзнание”, 1879 г. Той призовава човека да се освободи от трите илюзии, владеещи последователно неговия ум: илюзията за земно щастие, илюзията за щастие в един отвъден свят и илюзията за щастие, постигнато в резултат на социален прогрес. В своето отрицание на възможността за щастие, което е резултат на историческо развитие, Хартман се приближава към проповядване на нихилистична религия. В психологията е противник на материалистическата позиция, съгласно която психическите процеси зависят от физиологическите. Негови трудове са “Философия на религията”, 1882 г. И “Философия на безсъзнателното”, 1869 г. Едуард Хартман е роден на 5 юни 1906 г.


1840 г.
Роден е Карл Менгер - австрийски икономист, създател на австрийската икономическа школа. Менгер учи в университетите във Виена, Прага и Краков, а след това става журналист и държавен служител. Преподавател и възпитател е на престолонаследника Рудолф. Заедно с Джевънс в Манчестър и с Валрас в Женева, Менгер има съществен принос за оформянето на маргинализма през 70-те години на ХIХ в. Той използва идеята за намаляващата пределна полезност като основа в теорията за стойността. Менгер се противопоставя на използването на математиката в икономиката (за разлика от Джевънс), защото смята, че тя се занимава с количества, а не със същността, и води до произволни заключения. Той търси формулировка на законите, като се опира на прости елементи – например нуждите, задоволяване на нуждите, стоките, всичко, което не се влияе от времето и пространството. Карл Менгер умира на 27 февруари 1921 г. във Виена.


1745 г.
Роден е Иван Егорович Старов - руски архитект, един от основоположниците на руския класицизъм. Учи в Петербургската художествена академия (1758-1762 г.) при А. Ф. Кокоринов и Ж. Б. Вален-Деламот. От 1762 г. до 1768 г. живее в Париж и в Рим, където се запознава с античните паметници. Академик (1769 г.), професор (1785 г.). Преподавател в Художествената академия (1769-1772 г.). През 1772-1774 г. е главен архитект на Комисията за каменното строителство на Санкт Петербург и Москва. Проектите за планиране на Воронеж и Псков (1774 г.) са свидетелство за постигната творческа зрелост. От 1774 г. работи над реконструкцията на Александро-Невската лавра в Петербург. През 70-те и 80-те год. проектира паркови ансамбли в околностите на Петербург. Най-значителната му постройка от този период е Таврическият дворец в Петербург (1783-1789 г.). В края на 80-те год. прави проект за двореца на Шереметиеви в Москва (неосъществен). В началото на 90-те год. работи предимно в Украйна (проекти за планиране на Екатеринослав и Николаев, събора в Николаев и др.). От 1790 г.ръководи строежа на Казанския събор в Петербург. Иван Старов умира на 17 април 1808 г.


1685 г.
Роден е Георг Хендел - немски композитор, представител на класицизма. Като композитор и изпълнител на различни инструменти се формира под ръководството на композитора и органиста Ф. Цахел. На 17 години Хендел става органист в Хале, преселва се в Хамбург през 1703 г. Там се намира единственият в Германия оперен театър. Поставят се първите му опери “Алмира” и “Нерон”. След закриването на театъра през 1706 г. Хендел живее в Италия, където създава оперите “Родриго” (1707 г.), “Агрипина” (1709 г.), ораторията “Триумф на Времето и Правдата”, кантати, дуети, псалми и др. В Италия се проявява като изключителен изпълнител на клавесин. През периода 1710-1716 г. композиторът живее в Хановер и в Лондон. Неговата опера “Ринадло” (1711 г.) има голям успех в Лондон. От 1720 г. Хендел оглавява Лондонския оперен театър. В този период създава оперите “Радамист” (1720 г.), “Отон” (1723 г.), “Юлий Цезар” (1724 г.), “Роделинда” (1725 г.) и др. След 1730 г. все по-често започва да използва жанра на монументалната оратория (“Дебора”, 1733 г.; “Саул”, 1739 г., и др.). Хендел е автор на повече от 40 опери и над 30 оратории. Някои от ораториите му са написани по антични сюжети. Инструменталното наследство на Хендел включва множество оркестрови пиеси. Най-популярни са 12 кончерто-гросо, 12 концерта за орган със съпровод на оркестър или ансамбъл, сонати и трио-сонати за различни инструменти. Георг Хендел умира на 14 април 1759 г. в Лондон.



На тази дата умират:
1955 г.
Умира Пол Луи Шарл Мари Клодел - френски писател и дипломат, член на Френската академия (от 1946 г.). Брат е на Камий Клодел. Пол Клодел е роден на 6 август 1868 г. Завършва Училището по право и политически науки. Посланик е на Франция в Япония (1921-1926 г.), САЩ (1927-1933 г.) и Белгия (1933-1935 г.). Автор е на “Златната глава”(1890 г.), “Място под южното слънце”(1906 г.), “Познанието на Изтока”( 1900 г.), “Пет големи оди”(1910 г.), “Военни поеми”, (1922 г.), “Поетическото изкуство”(1907 г.) и “Образи и притчи”(1936 г.). В своите религиозни съчинения (“Коментарии и тълкувания”, т. 1-8, 1962-1967 г.) Клодел е близък до неотомизма. Пол Клодел е автор на “Мечката и луната”(1927 г.), “Обръщение към немския народ”( 29.10.1939 г., антифашистки манифест), “Франция говори”(1943 г.), трилогията “Заложникът”(1911 г.), “Червивият хляб” (1918 г.), “Униженият баща” ( 1920 г.) и др.


1945 г.
Умира Алексей Николаевич Толстой - руски писател. Толстой започва да публикува стихове през 1905 г., а две години по-късно издава първия си сборник “Лирика” . В рамките на две години издава сборник разкази “Сврачи приказки” (1910 г.) и стихосбирката “Зад сините реки” (1911 г.). След публикуването на разказите и повестите от живота на дворяните “Чудаци” (1911 г.) и “Куцият господин” (1912 г.) печели известност. По време на Първата световна война работи като военен кореспондент на вестник “Руски ведомости” (1914-1916 г.). Пътува до Англия и Франция, издава серия очерци и разкази за войната. През 1919 г. Толстой емигрира във Франция, а след това в Германия. В емиграция създава повестта “Детството на Никита” (1919-1920 г.). През 1923 г. се завръща в Русия. Автор е на сатиричния роман “Приключенията на Невзоров, или Ибикус” (1924 г.), фантастичните романи “Хиперболоидът на инж. Гарин” (1925-1927 г.), “Аелита” (1922-1923 г.) и др. В този период Толстой създава знаменитата трилогия “Ходене по мъките” , която включва “Сестри” (1922 г.) “Осемнадесета година”, (1927-1928 г.), “Навъсено утро”, (1930-1931 г.). Толстой е да пише романа “Петър I” (кн. 1, 1929-1930 г.; кн. 2, 1933-1934 г.; кн. 3, 1944-1945 г.), но не успява да го довърши. По време на Втората световна война пише военна публицистика и драматичната дилогия “Иван Грозни” (“Орел и орлица”, 1942 г., и “Трудни години”, 1943 г.). Алексей Николаевич Толстой е роден на 10 януари 1883 г.


1855 г.
Умира Карл Фридрих Гаус - германски астроном и математик с фундаментален принос в астрономията и геодезията. Той е роден на 30 април 1777 г. в Брауншвайг. Учи в Гьотингенския университет (1795-1798 г.), доцент в Брауншвайг (1799 г.) и ръководител на катедрата по математика и астрономия (1807 г.) в Гьотингенския университет, директор е на Гьотингенската астрономична обсерватория до края на живота си. Оказва голямо влияние върху развитието на висшата алгебра, теорията на числата, диференциалната геометрия, теорията на притеглянето, класическата теория на привличането и магнетизма, геодезията, цели области от теоретичната астрономия.


1821 г.
Умира Джон Кийтс - английски поет романтик. След излизането на първите му сборници със стихове (от 1817 г.) става обект на груби нападки от страна на консервативната критика. С поемата си “Ендимион” (1818 г.) заема място сред първите поети на своето време. Общественият подем от 1818-1819 г. го тласка към фолклора, сближава се с П. Б. Шели, пише под влиянието на Р. Бърнс стихотворението “Робин Худ”. Автор е на поемите: “Хиперион”, “Ламиа”, “Изабела”, “На връх св. Агнеса”. Джон Кийтс е роден на 31 октомври 1795 г. в Лондон.


1766 г.
Умира Станислав Лешчински - полски крал (1704-1711 г., 1733-1734 г.). Избран под натиска на Швеция, непризнат от шляхтата. Възстановен на престола от френската дипломация (1725 г.). Изгонен от страната в хода на войните за полско наследство (1733-1735 г.). Станислав Лешчински е роден през 1677 г.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.