РодолюбиеВИЖ ВСИЧКИ

Денят 14 януари в българската история

14 януари 2021 | 07:35

Снимка: pixabay.com

В контекста на Източния въпрос е предприета нова стъпка за освобождението на българските земи от османска власт. През 1867 г. Добродетелната дружина подготвя „Програма за политически отношения на сърбо-българите или на тяхното сърдечно отношение“. Документът предвижда създаването на голяма славянска държава от сърби и българи с подкрепата на Русия. Предвижданата Българо-Сърбия щяла да има общо правителство и Народно събрание, а за владетел на държавата е посочен сръбският княз Михаил Обренович. В България се чества Празник на войските на Министерството на транспорта, обявен с Решение на Министерски съвет от 6 януари 1994 г.
На 14 януари са родени: цигуларят Васко Абаджиев, хумористът и сатирик Васил Чертовенски, актьорът Иван Димов.
На 14 януари умират: композиторът Дечо Таралежков, политикът Георги Трайков, писателят Камен Калчев и др.




2015 г.
Президентът на Република България Росен Пленвлиев връчва орден „Стара планина“ - първа степен на доц. д-р Атанас Щерев „за големите му заслуги към Република България в областта на репродуктивната медицина и развитието на модерното акушерство и гинекология“.


2009 г.
Студенти и граждани в София, живеещи на дъното, огранизират национален протест срещу мафията, беззаконието и „амнезията“. Крайната цел на шествието е унищожаване на корумпираните служители във висшите слоеве на властта и демонстиране силата на избирателите.


1994 г.
България нсе включва в инициативата на НАТО Партньорство за мир, което е стъпка преди приемането ни за членка в евроатлантическата структура.Партньорство за мир (ПзМ) е проект на НАТО, чиято цел е да повиши оперативната съвместимост между НАТО и други държави в Европа, както и между НАТО и страните от бившия Съветски съюз, които се намират в Азия. Проектът е създаден през 1994 г., няколко години след рухването на бившия източен блок.


1952 г.
Проведено е съдебно дело срещу отец Дамян Гюлов - основател и редактор на католическия в. "Истина". Обвинен е в антинародна дейност и е принуден да признае, че е поддържал "връзки с чужди разузнавания", като е предавал сведения от военен, стопански и политически характер на Ватикана, Англия и Франция. Осъден е на 12 г. строг тъмничен затвор. Серията съдебни процеси в България срещу католически свещеници започва с делото на Асен Чонков, енорийски свещеник в с. Бърдарски геран, Никополска епархия. Той е арестуван през юли 1950 г. като предполагаем главен организатор на спонтанните бунтове в региона срещу насилственото събиране на т. нар. държавни доставки на зърнени храни. В обвинителния акт на врачанския окръжен прокурор Асен Чонков е определен като “привърженик на монархофашистката власт” и “саботьор на отечественофронтовските инициативи”. За тези провинения е осъден на 15 години затвор. Следва процесът срещу Дамян Гюлов. Третият съдебен процес е на 3 юни 1952 г. Подсъдими са софийският свещеник капуцин Роберт Прустов и неговият помощник-домакин Стефан Цоков. Двамата са обвинени в шпионаж и противодържавна дейност. Роберт Прустов е осъден на 20 години лишаване от свобода, 22 години лишаване от граждански права и конфискация на цялото имущество. Стефан Цоков е осъден на 10 години лишаване от свобода, 12 години лишаване от граждански права и конфискация на цялото имущество. На 6 юни 1952 г. в Пловдив е организиран съдебен процес при закрити врати, на който е разгледано делото срещу свещеник Йосиф Тончев, капуцин. Обвинението срещу него също е в шпионаж. Йосиф Тончев е осъден на смърт и екзекутиран на 23 януари 1953 г. През юли 1952 г. са арестувани 40 души, сред които един епископ, 25 свещеници и една монахиня, те са обвинени в шпионска и подривна дейност срещу народнодемократичната власт. На 3 октомври е произнесена присъдата. Четирима души са осъдени на смърт чрез разстрел: Никополският епископ Евгений Босилков - пасионист, и успенците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Другите присъди варират от 3 до 20 години лишаване от свобода – двама са осъдени на 20 години затвор, шестима на 15 години, двама на 14 години, единайсет души получават по 12 години, деветима по 10 години, четирима съответно по 8, 6, 5 и 3 години, и двама по година и половина. Смъртните присъди са изпълнени в 23,30 часа на 11 ноември 1952 г. в Софийския затвор.
На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов, наместник на Софийско-Пловдивската епархия. Обвинението е шпионаж. Произнесената присъда е 12 години лишаване от свобода. На 8 януари 1953 г., епископ Иван Романов умира в затвора. От 2 до 4 декември 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда още едно дело на католически свещеници и цивилни лица, обвинени в шпионаж. Обвиняемите са 10 души. Един е осъден на смърт, един на 20 години, двама на 15, двама на 12, двама на 10 години и двама на 6 години лишаване от свобода.


1948 г.
Арестуван е о. з. ген. Димитър Томов - активен участник в завземането на властта на 9 септември 1944 г., член на БРП (к), заемал отговорни длъжности във Военното министерство. В обвинителния акт от 23 май му се приписват "престъпления" като "предателство", "саботаж във войската" и "лично облагодетелстване". Така на практика започва да се прилага Сталиновата формула за "врага с партиен билет". Смъртната присъда е изпълнена на 25 август 1948 г.


1930 г.
Жителите на Скопие Димитър Шалев, Григор Атанасов и Димитър Илиев връчват петиция на главния секретар на ОН Ерик Дръмонд за защита на българите във Вардарска Македония. През май те и унгарецът от Войводина Емерих Прокопи основават в Женева Бюро на малцинствата в Югославия.


1891 г.
Приема се закон за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство - държавни пенсии за изслужено време и инвалидност.


1878 г.
По време на Руско-турската война български чети водят сражение за освобождаването на Кюстендил. Освободени са Чирпан и Дупница. Сюлейман паша изтегля турските части от Пазарджик.


1873 г.
Специалната следствена комисия в София изготвя заключителния протокол, в който предлага Васил Левски да бъде осъден на смърт.
На 26 декември 1872 г. Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. На 27 декември 1872 г. призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка арестуват Васил Левски. На 28 декември 1872 г. Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. На 4 януари 1873 г. призори Васил Левски е докаран в София. Организирана е очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов.
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Апостолът) е виден деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Роден е на 19 юли 1837 г. (6 юли стар стил) в Карлово. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) г. край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата).


1867 г.
Добродетелната дружина подготвя "Програма за политически отношения на сърбобългарите или на тяхното сърдечно отношение". В програмата се предвижда създаването на една голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За владетел на държавата е посочен сръбският княз Михаил Обренович.
Освен членовете на Добродетелната дружина в съставянето на програмата участват още Найден Геров (на снимката) и сръбският дипломатически агент в Букурещ Кота Магазинович. Основният замисъл на Програмата е с подкрепата на Русия да се създаде една югославянска държава (Българо-Сърбия) с общо народно събрание.
Българска добродетелна дружина, Комитет на "старите", е обществено-политическа организация на българската емиграция в Букурещ, изразяваща интересите на по-заможните кръгове в нея. През 1862 г. Попечителството се преименува в Българска добродетелна дружина или само Добродетелна дружина. Макар че приема формата на благотворителна организация, то фактически си поставя и определени политически цели. Както Попечителството, така и Добродетелна дружина в своята дейност се придържат към съветите на руската дипломация. Най-изтъкнати нейни основатели и ръководни дейци били братята Евлоги и Христо Георгиеви, д-р Г. Атанасович, Ив. Бакалоглу и др. По въпроса за освобождението на България от османско иго Добродетелната дружина разчита главно на помощта на Русия. Дружината оказва материална помощ за формиране на четите на П. Хитов и Филип Тотю. През есента на същата година подпомогнала също и организирането на Втората българска легия в Белград.



На тази дата са родени:
1942 г.
Роден е Васил Попов - български математик, член-кореспондент на Българската академия на науките. Васил Попов е роден на 14 януари 1942 година в София в семейството на Атанас Попов и Лилия Сталева. През 1965 година завършва математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет, а през 1971 година успешно защитава докторска дисертация на тема изпъкнали апроксимации. От 1976 година е доктор на математическите науки, през 1974 година заема длъжността доцент, а от 1981 година – професор в Математическия институт (дн. Институт по математика и информатика) при БАН. Избран е за член-кореспондент на Академията през 1984 година. Научните интереси на Попов са в областите математически анализ, числени методи, теория на апроксимациите. Сред приносите му са резултати, свързани с приближения с рационални функции, сплайн-функции, хаусдорфови приближения и други. Преподава във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Заместник главен редактор е на списание „Serdica“ и член на редколегията на „Mathematica Balkanica“ и на „Approximation theory and applications“. Гост-професор в САЩ. Васил Попов умира на 31 май 1990 г. във Филаделфия. Носител е на наградите „Никола Обрешков“ (1974), Димитровска награда (1978) и Медал „1300 години България“ за изключителни постижения в теория на приближенията (1981).


1926 г.
Роден е Васко Абаджиев – български цигулар виртуоз. Получава признание на 6 години, наричан е "дете чудо" и "Паганини на ХХ век". Концертира от 1932 г., свири в "Мюзикферайн" (Виена, 1932 г.) пред музиканти като Дж. Енеску, Я. Кубелик, Ж. Лафит; работи с диригентите В. Фуртвенглер, К. Бьом, Е. Клайбер, Х. Абендрот, В. Менгелберт (1938-1945 г.). Автор е на много пиеси за цигулка, квартети и др. През 1950 г. се завръща в България; изнася поредица от концерти под диригентството на С. Попов, В. Стефанов, Вл. Симеонов, К. Илиев, Д. Петков. На много от концертите му акомпанира П. Владигеров. Заминава за Унгария през 1956 г., по-късно се установява в Германия (ФРГ). Носител е на Извънредно отличие от конкурса "Изаи" (Брюксел, 1937 г.); I награда от конкурса "Крайслер" (Лиенс, Белгия, 1938 г.).


1910 г.
Роден е Васил Чертовенски - български писател-хуморист и сатирик. Завършва гимназия в Габрово (1931 г.). От 1931 г. живее и работи в София. Участва в Отечествената война като журналист-доброволец в редакцията на вестник “Народна войска”. Работи като журналист във вестник “Народна войска” (1946 г.), “Отечествен фронт” (1948 г.), “Работническо дело” (1950 г.), “Стършел” (от 1950 г.). За пръв път печата през 1949 г. във вестник “Стършел”.


1897 г.
Роден е Иван Димов - български драматичен и филмов актьор. Учи в драматичната школа към Народния театър, от 1922 г. до 1961 г. е в трупата на Народния театър. В киното работи от 1931 г. Участва във филмите "Безкръстни гробове" (1931 г.), "Страхил войвода" (1938 г.), "Изпитание" (1942 г.), "Калин Орелът" (1950 г.), "Под игото" (1952 г.) и др.


1888 г.
Роден е Иван Момчилов - български политически и обществен деец, участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 г. Роден е в с. Соволяно, Кюстендилско. Завършва гимназия в Кюстендил (1906) и Юридическия факултет на Софийския университет. Работи като адвокат в Кюстендил. Председател на Кюстендилското читалище "Братство". Участва като офи­цер в Балканската война (1912-13) и в Първата световна война (1915-18). Народен представи­тел от Кюстендил в XXIV Обикновено НС (1938-1940). Участва в кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 г. поставя началото на акцията по спасяването на българските евреи. Освен него в състава на делегацията, влизат още депутата Петър Михалев, търговеца Асен Суичмезов и учителя Владимир Куртев. Председател на Адвокатския съвет на Кюстендилската адвокатска колегия (1934-1935 и 1937-1939). През 1991 г. израелската комисия към Държавния институт "Яд Вашем" го провъзгласява за „Праведник на света“. Удостоен със званието "почетен гражданин на Кюстендил" през 1997 г. Умира на 78-годишна възраст на 24 декември 1966 г.


1839 г.
Роден е Йосиф Антонов Ковачев – педагог, обществен и държавен деец, действащ член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е в Щип. Завършва Духовната семинария в Белград. По-късно със средства от Одеското българско настоятелство заминава за Киев, където завършва Духовната академия. Завръща се в българските земи и учителства в Габрово, Щип и Прилеп. За пръв път използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото мъжко педагогическо училище. През 1872 г. е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879 г.). От 1880 г. до 1887 г. заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи, член на Държавния съвет и е кмет на София. Развива активна обществена дейност. От 1887 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Издава първия български учебник по педагогика "Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи". Автор е и на редица други педагогически помагала и учебници – "Буквар по нагледната и гласна метода", "Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода" и др. Умира на 31 октомври 1898 г.



На тази дата умират:
2009 г.
Умира българският актьор Димитър Манчев. Той е роден на 17 юли 1934 г. в София. Изиграва над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Снима се в 12 български игрални филма. Най-популярната му роля в киното е на Миташки в българския филм „Оркестър без име“ (1982). Другите му изяви на големия екран са в „Горещо пладне“ (1966), „Понеделник сутрин“ (1966), „Последният войвода“ (1968), „Герловска история“ (1971), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), „Топло“ (1978), „Роялът“ (1979), „Непълнолетие“ (1981), „19 метра вятър“ (1986), „Трака-трак“ (1996) и „Рапсодия в бяло“ (2002).


2002 г.
Умира Дечо Таралежков - български композитор, кларнетист, алтсаксофонист. Завършва Юридическия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1951 г. и Българска държавна консерватория, специалност “Кларнет” (1955 г.). Учи композиция при проф. Ал. Райчев. Работи като отговорен редактор на забавните предавания в Българската национална телевизия през 60-те и 70-те години. Директор е на дирекция “Забавно изкуство” и директор на фестивала “Златният Орфей” (1984-1989 г.). Аранжира шлагерите от 60-те години на ХХ в. “Сън сънувах”, “Закъснели срещи”, “Една българска роза”. Автор е на музиката към театралните спектакли и ТВ мюзикъли “Криворазбраната цивилизация”, “Вражалец”. В началото на 80-те години на ХХ в. сътрудничи на групите “Сигнал” и “Фоноекспрес”. Член е на Съюза на българските композитори. Носител е на орден “Кирил и Методий” I ст.


1988 г.
Умира Камен Калчев – български писател. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност, лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София от 1937 г., работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), сп. “Пламъче” (1945-1950 г.), сп. “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор е на Издателството за литература на чужди езици, председател на Съюза на българските писатели (1962-1964 г.), заместник-председател на Съюза на българските писатели от 1974 г. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборника “Сигнали”. Печата разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца.


1975 г.
Умира Георги Трайков - български политик; член в БЗНС от 1918 г. Участва в Септемврийския селски бунт в с. Гебедже (днес Белослав), Варненско. Министър е на земеделието в периода 1946-1949 г. Под негово ръководство се провежда заседание на ВС на БЗНС, където се гласува ръководната роля на БКП с цел изграждане на социализма (30 октомври 1948 г.); на практика се ликвидира БЗНС като политическа партия и се налага еднопартийното управление в България. От 1974 г. е председател на БЗНС. Председател е на Президиума (1964-1971 г.) и е председател (1971-1972 г.) на Народно Събрание. От април 1972 г. е зам.-председател на Държавния съвет и председател (от 1974 г. – почетен председател) на Националния съвет на ОФ.


1946 г.
Умира д-р Илия Матакиев - лекар, спасил град Пазарджик от холера, и войниците от 27 Чепински полк от замръзване, помогнал за развитието на културно масови дейности в Пазарджик. Роден е на 9 юни 1872 г. в град Пазарджик. Там завършва четвърти клас, гимназия в Пловдив и медицина във френския град Нанси. В България се завръща с почетна диплома за успех, а през 1899-а успешно полага държавен изпит. На 29 декември 1900 г. е произведен в чин кандидат санитарен подпоручик. Дългогодишната му лекарска практика допринася за безспорния напредък и модернизация на здравеопазването и санитарната дейност в Пазарджик. 30 години е главен градски лекар, още 25 години началник на здравната служба. Става инициатор за откриването на втора градска лечебница, на първия родилен дом, първата общинска аптека и старчески приют. Д-р Матакиев е дружинен лекар на 27-и пехотен Чепински полк през Балканската и Междусъюзническата война, бригаден лекар на Втора армейска бригада, началник на полева болница в Добруджа. През Първата световна война е лекар в полева болница в Драма. По време на кариерата си като военен лекар служи в 21-ви пехотен средногорски полк. В продължение на половин век (1900 – 1946) се откроява яркото присъствие на на д-р Матакиев в обществения и културния живот на Пазарджик. Дълги години е председател и член на настоятелството на читалище „Виделина“. Той е първият председател на археологическото дружество „Бесапара“ и на музикалното дружество „Родопска песен“. На дружество „Еледжишки юнак“ е почетен председател и дългогодишен председател на Червения кръст. Благодарение на активната му дейност става възможно създаването на градски музей и картинна галерия в Пазарджик; модернизира градската библиотека. Придобивка за времето си е народният университет към читалище „Виделина“. Има възпоменателни медали за Балканската и Първата световна война, почетен знак „Червен кръст“ – голям кръст без лента и други. Умира на 14 януари 1946 г. на 74 години.
Носител е на Царски орден „Св. Александър“ V степен, Народен орден „За военна заслуга“ VI степен и Орден „За гражданска заслуга“ велик кръст.


1937 г.
Умира Стефан Бочаров - лекар, участник в Руско-турската война (1877-1878). Български офицер, генерал-майор. Основоположник на хигиенната наука в българската военна медицина. Стефан Бочаров е роден на 1 април 1852 г. в Бейковци. Завършва Априловското класно училище в Габрово. В периода 1872 - 1878 г. следва в Императорската медикохирургическата академия в Санкт Петербург.
По време на Сръбско-турската война (1876) е фелдшер в санитарния отряд на д-р Димитър Моллов към Сръбската армия. През Руско-турската война (1877-1878) работи към санитарният отряд на руския Червен кръст. Фелдшер и преводач в IV- а рота на X- а дружина на Българското опълчение. През 1878 г. е фелдшер в Руската болница в Габрово. Завършва медицинското си образование през 1878 г. Работи като военен лекар в I- и Артилерийски полк, I- а дружина, хигиенист в София, Окръжен лекар в Габрово. Главен лекар на Българската войска (1897-1907). През 1910 г. е повишен във военно звание генерал-майор. Заместник-началник на Военносанитарната част към Министерство ва войната (1912-1913). Член ва Върховното управление на Българския червен кръст (1907-1909).
Санитарен генерал-майор Стефан Бочаров умира на 14 януари 1937 г. в София.


1928 г.
Умира Мара Николова Бунева - българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928 година. Мара Бунева е родена през 1901 година в северозападния македонски град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Съществува версия, че е родена през 1902 година. Родена е в семейството на Никола (Нико) С. Бунев и Ана, братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич. По майчина линия революционерката е внучка на легендарния Захарий (Зако) Манойлов – който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време. Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.
На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“ Мара Бунева умира на следващия ден, от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.