ИнституцииВИЖ ВСИЧКИ

Вицепрезидентът Илияна Йотова: България не трябва да отстъпва от позициите си за Северна Македония

21 ноември 2020 | 20:30

Снимка: Прессекретариат на държавния глава

София. България не успя да обясни на своите европейски партньори позицията си за Северна Македония, затова днес сме в изолация и не срещаме подкрепа. Eвропейците смятат, че министър-председателят Борисов е паднал в капана на своите коалиционни партньори и се страхува от оставка на правителството, затова действа по този начин. Затова и европейските ни партньори не разбират същината на нашите искания. Тази позиция изрази вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „Опорни хора“ по България он Ер.

Тя видя поредица от грешки на българската дипломация от подписването на Договора за добросъседство през 2017 г. и припомни, че в края на 2019 г. своите резерви пред еврочленството на Северна Македония и Албания са изразили Франция, Германия и Нидерландия. Йотова допълни, че е очевидно, че България не е успяла да покаже собствените си резерви и условия.

Вицепрезидентът припомни, че Съвместната междуправителствена комисия, оглавявана от външните министри на България и Северна Македония, се е събирала само веднъж от подписването на Договора за добросъседство.
"Липсва публично достъпен преглед на неговото изпълнение – каквато е задачата на тази комисия", подчерта Илияна Йотова.

Тя определи като абсолютно недопустими антибългарската кампания и езика на политици в западната ни съседка и настоя за реакция на българското правителство заради обидите, отправени към външния министър Захариева.

Вицепрезидентът заяви, че България не трябва да отстъпва от червените линии, формулирани след Консултативната среща при президента Радев миналата година, последвалата рамкова позиция на Министерски съвет и приетата от Народното събрание декларация.
„Оттук нататък решаването на проблеми е почти изцяло в ръцете на македонската страна. Не е България тази, която трябва да ревизира своето отношение и да е активната страна в търсене на решение. Въпрос на дипломация и познания е как нашите условия да бъдат отразени в текстовете на преговорната рамка“, посочи Йотова.

Вицепрезидентът посочи, че в глава 35 от преговорите трябва да бъдат ясно записани българските условия и да бъде упоменат Договорът за добросъседство и да се проследи в целия преговорен процес дали той се изпълнява.
"Другата възможност е в първия клъстър от глави, т.нар. основи, да бъдат ясно поставени условията на България и този запис да върви като постоянна преговорна нишка през целия процес и тази глава да бъде затворена последна", добави тя.

Йотова отбеляза стремежа на Германия като председател на Европейския съвет да запише като успех приемането на преговорните рамки за Северна Македония и Албания.
„С ветото българското правителство направи невъзможно започването на преговорите в рамките на германското председателство и това ще ни бъде припомняно в удобни моменти“, посочи вицепрезидентът.

Илияна Йотова подчерта успеха на българското европредседателство с налагането на темата за Западните Балкани и посочи, че България е била и ще продължава да бъде най-големият поддръжник на тяхната европейска интеграция.
„За да продължим тази последователна политика, трябваше да се борим българският еврокомисар да отговаря за разширяването. За това настоявах преди година“, каза още вицепрезидентът.