Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на основните теми в британския печат (Агенция "Фокус")

29 октомври 2020 | 22:07

Снимка: Pixabay.com

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган постоянно се вкарва в конфликти. Той постави под въпрос психическата стабилност на Емунюел Макрон, президент на Франция и член на НАТО, с която вече се е сблъсквал в Източното Средиземноморие, пише британският вестник Financial Times.

Той спокойно устройва вендета със сунитските арабски лидери в Персийския залив и се бори с тях за господство в региона. Освен това той предизвика президента Доналд Тръмп, който доскоро защитаваше Турция от санкциите на САЩ за нарушаване на ембаргото срещу Иран и за закупуване на руско оръжие, и заяви, че американският президент може да наложи всякакви санкции срещу него.

На всичкото отгоре той и Владимир Путин, неговият политически колега, раздухват въглищата от война с Русия, която Турция едва успя да избегне след жестоки сблъсъци през февруари в Северозападна Сирия. Използването на оръжия за постигане на целите има навика да продължава.

Последната фаза на враждебните действия на Ердоган срещу Макрон избухна след безкомпромисния отговор на последния на обезглавяването на френски учител по история от млад чеченски ислямист.

Това беше продължение на джихадистката атака срещу редакцията на списание Charlie Hebdo през 2015 г., която беше предизвикана от публикуването на сатирични карикатури на пророка Мохамед. Убитият учител Самюел Пати показа тези рисунки на своите ученици, а Макрон защити действията му, наричайки ги свобода на изразяване в република, обсадена от ислямски сепаратизъм.

Ердоган прие това като атака срещу мюсюлманите, на която той, техният предполагаем лидер, трябва да отговори. Решението на Charlie Hebdo да го осмее несъмнено допълнително засили решителността му.
Въпреки това, Ердоган - поради убежденията си или заради опортюнизъм, или може би комбинация от двете причини - реши да използва тежка тояга, за да нанесе удар по Макрон. Мюсюлманските владетели обаче, колкото и да мразят турския президент, не могат да защитят Франция, тъй като вече са се сблъскали с народния гняв, причинен от унижението на Пророка.

Западните лидери не могат да подкрепят Ердоган, не на последно място, защото упорития му авантюризъм води до постоянни сблъсъци с техните интереси от Егейско море и Средиземно море и от Северна Африка до Леванта. Неговата подкрепа за ислямистките бойци в Северна Сирия, Либия и, както се говори, в Нагорни Карабах, както и тяхното използване, се смятат от мнозина за флирт с опасни радикали в момент, когато джихадизмът се възприема в световен мащаб като основна заплаха за сигурността.

Докато спорът с Макрон зае първите страници на световните медии, по-голямата опасност е повторното съперничество на Турция с Русия в Северна Сирия.

Президентът Ердоган и руският лидер Путин се справяха по някакъв начин със ситуацията, въпреки че бяха на противоположни страни в гражданската война в Сирия и в Либия, и това беше направено, за да се възползват максимално от общите си интереси. Русия, като доминираща сила в Сирия, стояща зад режима на Башар Асад, гледаше благосклонно на турското нашествие в Северна Сирия през 2016, 2018 и 2019 г. и това беше направено, за да отблъсне подкрепяните от САЩ кюрдски милиции от границите на Турция. Турция отговори с придобиването на руски зенитно-ракетни системи С-400, като по този начин постави под въпрос членството си в НАТО, което беше допълнителен бонус за Путин.

Стремежът на Турция към стратегическа доминация и решимостта на Русия да върне цялата Сирия на режима на Асад доведоха до ожесточени сблъсъци през февруари, като двете страни дадоха тежки жертви в Идлиб, последното укрепление на бунтовниците в Северозападна Сирия, където Анкара разположи своите войници и сирийските си косвени поддръжници.

Тези дни руските военновъздушни сили бомбардираха тези косвени поддръжници, като според съобщенията убиха 78 бойци, въпреки че турската армия изостави осем аванпоста в провинцията миналата седмица и премести войските си в по-изгодни отбранителни позиции

В същото време възобновяването на военните действия в Идлиб по скоро прилича на реакция на Русия за намесата на Турция и за подкрепата й на Азербайджан в конфликта с Армения за етнически-арменския анклав Нагорни Карабах. Очевидно вече Путин не е съгласен с военното присъствие на Турция в Северна Сирия.

Очевидно беше само въпрос на време някой да се опита да тества комбинацията от неуправляемост и уязвимост на Ердоган. Първият, който го направи е съюзникът му Путин. Въпреки че интересите на Турция винаги са били трудни за съгласуване с тези на Русия, те всъщност не се вписват в ничии такива в Близкия изток, с изключение на Катар, онова своенравно и богато на петрол емирство, който през 2017 г. се оказа в блокада от бившите си съюзници в Персийски залив.

Този алианс (с Катар), който турският министър на отбраната наскоро го нарече „едно сърце, един юмрук“ - може да се изпари, тъй като САЩ работят усилено за прекратяване на конфликта между Катар и Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, чиято враждебност към Ердоган е дори по-голяма.

Освен това Турция е изправена пред отслабване на собствената си икономика и нейната валута пада стремително. Напрежението нараства не само с Европа и Русия, но и със Съединените щати, предизвикано от изпробването на руската зенитно-ракетна система С-400 като първа стъпка към тяхното разполагане, което ще се възприеме като категорична антиамериканска позиция, особено ако Тръмп следващата седмица загуби от Джо Байдън. Твърде много мигащи червени светлини.
***

ейбъристката партия преустанови членството на бившия си лидер Джереми Корбин и го отстрани като ръководител на парламентарната фракция. Решението е в отговор на коментара на Корбин във връзка с доклада на Комисията по равнопоставеността и правата на човека относно антисемитизма в Лейбъристката партия, пише британското издание The Spectator

По-рано същия ден Корбин отхвърли някои от констатациите на комисията и нарече мащабите на проблема с антисемитизма сред лейбъристите "грубо преувеличени" по политически причини. Той обвини медиите за произхода на тези преувеличения.

В своя доклад Комисията по равнопоставеността и правата на човека отбелязва, че партията е нарушила Закона за равенство три пъти при разглеждането на проблема с антисемитизма, включително многократна „политическа намеса“ в процеса на подаване на жалби. В няколко от тях, се казва в доклада, кабинетът на лидера на лейбъристите се е опитал да повлияе на резултата от разследването. Въпреки че в доклада не се отправят конкретни обвинения срещу бившия лидер на лейбъристите, водещият следовател на комисията Аласдер Хендерсън отбеляза след публикуването му, че „Корбин в крайна сметка е виновен за случилото се“.

Напрежението върху лидера на партията Кийр Стармер да предприеме действия за отстраняване на Корбин се засили. По-рано тази година настоящият лидер на лейбъристите обеща да изпълни всички препоръки на доклада. И въпреки че в него не бяха посочени конкретни виновници, Комисията отбеляза, че партията "не е предприела достатъчно мерки за предотвратяване на антисемитизма и в най-лошия случай дори го е подминала".

Лейбъристката партия заяви в изявление: "В светлината на коментарите му днес и нежеланието му да ги оттегли, Лейбъристката партия реши да суспендира членството на Джереми Корбин в очакване на разследването и да го отстрани от парламентарната му позиция като парламентарен лидер на нейната фракция."