ИнтересноВИЖ ВСИЧКИ

National Review: Защо не можем да изпратим човек на Луната

18 октомври 2020 | 12:00

Снимка: pixabay.com

Вашингтон. Космическа станция в лунната орбита няма да доведе до нищо. НАСА трябва да избере по-рационална цел, пише Робърт Ъруин в американското издание National Review,

На неотдавнашна конференция на американската космическа фондация, проведена в Колорадо Спрингс, НАСА разкри своя нов план за изследване на Космоса, като сложи край на абсурдната мисия за изследване на астероиди (ARM), подкрепена от администрацията на Обама. Изненадващо, американската космическа агенция успя да излезе с още по-глупава идея, пише авторът.

В първите месеци на администрацията на Тръмп се разпространяваха слухове, че новият президент ще се стреми да се върне на Луната през своите четири години на управление, като по този начин ще изведе Америка отново напред в усвояването на Космоса. Но това не е посочено в плановете.

Също така няма планове да изпращаме хора на Марс в продължение на осем години, което според мен бихме могли да постигнем. Също така няма планове за изпращане на мисии за изследване на околоземни астероиди, както бе предложено от президента Обама през 2010 г., и за разследване на фрагмент от астероид, доставен от космоса до лунната орбита, както е предвидено в ARM.

Вместо това НАСА предлага да се построи космическа станция в лунната орбита. Това предложение изисква много голям бюджет, за да се създаде безполезен обект.

Нямаме нужда от лунна орбитална станция, за да извършим ново кацане на Луната. Нито е необходимо да се лети до Марс. Нямаме нужда от това, за да летим до околоземни астероиди. Не ни трябва за нищо. Не можем да направим нищо на такава станция, което не можем да направим на днешната Международна космическа станция, освен че излагаме човек на космическа радиация - за медицински експерименти от този вид, няколко нацистки лекари бяха обесени в Нюрнберг.


Ако целта е да се създаде лунна база, то тя трябва да бъде изградена върху лунната повърхност. Има научни цели, има защита от радиация и именно там трябва да се търсят ресурсите за производството на гориво и други полезни неща. Най-доброто място за неговото създаване би бил един от полюсите, тъй като и на двата полюса на Луната има области, където постоянно има слънчева светлина, а също така има постоянно засенчени кратери, където се натрупва воден лед. Такъв лед може да бъде електролизиран, за да се получи кислородно-водородно ракетно гориво за връщане на Земята и за пътуване около останалата част на Луната. Други места на Луната също могат да се използват като местни бази, защото, въпреки че няма вода в неполярните ширини, има железен оксид. Може да се разгради, за да се получи желязо и кислород, като последният е 75 процента в много горивни компоненти.

За разлика от това, в лунната орбита няма нищо: нищо за използване, нищо за изследване, нищо за правене. Да, би било възможно да се управляват лунни марсоходи на лунната повърхност от орбита, но аргументът, че изграждането на такава станция ще изплати елиминирането на двусекундното закъснение, свързано с директния контрол върху тях от Земята, е очевидно абсурдно. Тестваме автопилота на автомобили, като на висок глас заявяваме, че могат да стигнат от Ню Йорк до Лос Анджелис. На Луната има много по-малко трафик.

Обяснявайки стратегията си за войната с Австрия, Наполеон Бонапарт веднъж каза: „Ако искате да вземете Виена, вземете Виена“. Е, ако искате да отидете на Луната, трябва да отидете на Луната. Не изминавате 99% от пътя и след това излизате в орбита, където нищо не можете да направите.

Така че въпросът е, ако можем да изпратим човек на Луната, защо не изпращаме човек на Луната?

Ето отговора: По време на програмата „Аполо“ НАСА похарчи много пари за постигане на големи цели. Сега, без да има цели, тя просто прави нещо, за да похарчи много пари.

Защо НАСА предлага лунна орбитална космическа станция? Отговорът на този въпрос е прост. Това ще намери приложение за ракетата-носител SLS и капсулата Orion. На пръв поглед значението на подобна дейност не предизвиква безпокойство. В резултат няма да се постигне нищо полезно.

Проблемът е в липсата на лидерство. Технически погледнато, ние сме много по-близо до изпращането на хора на Марс днес, отколкото до изпращането на хора на Луната през 1961 г., но бяхме на Луната 8 години по-късно. Нещо повече, сега определено разполагаме с технологията, необходима за изпращане на хората на Луната, защото това вече беше направено преди половин век. По този начин програмата за връщане на Луната след четири години и достигане на Марс за осем години със сигурност е технически осъществима. Това е и финансово осъществимо. Бюджетът на НАСА през 60-те години представляваше по-голямата част от федералния бюджет, но това е така, защото останалата част от бюджета беше много по-малка от сегашната. Бързо преизчислен на база на инфлацията среден бюджет на НАСА за периода 1961-1973. е около 21 милиарда долара в днешни пари, само 10% повече от 19 милиарда долара, които агенцията получи през фискалната 2018 година. Значи има средства. Липсва разумно ръководство.

НАСА не кацна до Луната, със случаен набор от системи, създадени за различни космически програми. Агенцията получи пряка президентска заповед да изпълни важна мисия в рамките на определен период от време. Планът идва от мисията. Дизайнът на космическия кораб е резултат на този план. Програмите за технологично развитие възникнаха от проекти на космически кораби. Така се получават нещата, а не обратното. Не отидохме на Луната, за да намерим някаква полза за нашите лунни модули. Проектирахме лунни модули за отиване до Луната.

Програмата за космически полети в САЩ сега е в много лоша форма. Тя няма централна и рационална цел и ако не приемем такава цел и разработим разумен план за постигането й, тогава отказът и разхищението ще продължат само докато данъкоплатците загубят търпение.

Ако настоящата администрация иска да направи Америка отново велика в Космоса, ще трябва да поеме водещата роля.

Превод и редакция: Юлиян Марков